Освен да не го триеш реално целия, а само индексите или определени сектори/блокове/страници, което да ти казва че флаша е празен. После при реалното писане си триеш колкото ти трябва място и тогава пишеш. Триенето на един сектор или блок или страница не би трябвало да отнема много.

Мда, триенето ако няма нужда принципно не е добра идея. Единствено ако приложението изисква гарантирано много бърз запис и да нямаш никакво време за триене. Но пък 25-а серия не е никак бърза в записа...

Абе класиката си е да не триеш целия чип и това е. Освен всичко останало това гарантира правилно износване, не да мажеш и бършеш само началото на флаша.
Когато се налага, си триеш една страница/сектор или блок само. Това са милисекунди, след това пишеш с около 1Мбит/с. Евентуално докато седиш и нямаш работа може предварително да си подготвяш известно място напред.

Не става, защото пиша побайтово, а мога да трия на сектори по 4к.

А структурата на файла е такава, че пиша барем на 10 места из целия флеш... в случайни времена по случайно количество байтове. Идеологията на протекта изначало е такава - веднъж се трие и после само се пише, докато не се напълни или не мине определено време - тогава се изчита и се забърсва и пак наново. За флеша това си е най-благодатния режим, така, че лошо няма.

ми що не бучнеш един FRAM там вместо флаша?

Aми азпонеже и моите са по няколко байта, то ползвам 3 индекса, записани на различни места (най-добре в различни блокове) и после гледам поне два да са еднакви и вземам тях за истинските.

Щото ще струва колкото цялата джаджа, особено ако му трябват мегабайти .

Цецо, като е само в началото просто го триеш тогава и ако през това време нещо трябва да се пише го буферираш в рама и като свърши триенето го прехвърляш във флаша и после си продължаваш нормално. Така си остава незабележимо за юзера.

Е ти голям проблем имаш... не може ли сервизния техник да го извърши преди да го даде на клиента, или още при производството...???
И ако юзера примерно трябва да види нещо от сорта на "Creating file system..."... да му изкараш един надпис....

Нали знаеш и най-простия девелопмент може да бъда превърнат в нерешимо сложен като се намеси мениджъра/юзера с някакво глупаво изискване.

Е, тогава ще си чакат времето. Може да им драснеш една змия или тетрис, да разцъкват докато чакат....

Не вдявам кое не става... Всичко опира до това дали гониш време на реакция и/или скорост на писане. Щото триенето на 4к е нещо от сорта 50-100ms и ако те изненадат с данни през това време е ясно..
Обаче в такъв случай май е по-добре с SD карти, щото флаша е бавен даже и да не го триеш... При картата нямаш триене, само пишеш и с лекота се постига около 1 мегабайт/с на SPI. На SDIO може и повече. Докато флаша писането е около 1 мегабит, а ако триеш и пишеш пада още 3-4 пъти. Просто е бавен....


и така става, ама имаш преразход

Обикновено докато се изчисти един алгоритъм минават поне 1-2 години. Затова хич, ама хич не обичам да правя специална организация само за даден проект. Гледахме да направин нещо средно между база данни и файлова система. Да може да поддържа безброй файлове, с произволна дължина (ако искаш 1 байт), да има индексиране, т.е. бързо търсене. Да е надеждно, т.е. каквото и да стане по време на писане да не се омазва нито структурата нито старите файлове.
Та така де, флаша се цепи на сектори, в рамките на един сектор от единия край пиша индекс, от другия край само данни. Като се срещнат се е напълнил. Нямам друг овърхед освен индекса и по-важното в случая е че винаги мога да позная дали индекса е ОК или не. При обработки обикновено работя само с индексите. Примерно като се търси файл се четат наред индексите, но те са малки, т.е. ако трябва да преровя 1000 файла трябва да изчета 6к. А в RAM-а естествено имам кеш и къде и края, т.е. като пиша нов файл директно отивам и пиша индекс и после данните и после пак едно битче в индекса, за да се знае че данните са валидни...

Е баш това, предпочитам в движение само да пиша. Че ако трябва да го чакам и да се трие....Особенно предвид факта, че ора на доста "случайни" места във файла и не е невъзможно в един отрязък от време да ми се наложи да изтрия 3-4 сектора.

Не искам да слагам SD. Първо гони се цена до долар. Второ с тия карти, никога няма нищо сигурно. Да по-бързи са, ама не дефинитивно. Онова говедо вътре си е със собствено мнение. От производител, до производител - разлика от небето до земята. Че и при един и същи производител - разлики. До гуша ми е дошло от тях.
Докато флеша си има време дефинирано. Може да е дълго, но го има, съобразявам се с него и това е. Поя го, не мисля за конектори, не мисля за контакти, умора на метала, пружинки, вибрации, говна всякакви. Знам, че като го сложа в била на матриалите, няма да има своеволия след това. А иначе, решил някой нагоре по веригата да се прави на умен, купил по-евтини карти и аре кой виновен - девелопера. Как пък не.

Отделно, че ако човек спазва стандартите, не би трябвало да слага СД карти по принцип. Там вътре има някакъв софтуер, за който никой не може да гарантира нищо. Кой го пише, кой го тества, как го тества.... гаранция Китайция. Но като цяло то стандартите са писани за да се заобикалят, не да се спазват, та проблеми няма.

Моето е само база данни и за цялата памет имам само един индекс, т.е. три де. Та няма никакъв преразход особено сравнено с това да слагам три бита на всеки запис. Ама пък не е универсално .

изпитано решение.
даже един текстов куест да им спретне за по-дългите операции...