Супер. Чакам с нетърпение новият ти проект, с него ще избиеш определено рибата откъм универсалност .
Значи разгледах малко по обстойно схемата на твоята станция и искам да попитам ако правилно съм разбрал, единия ОУ го използваш за измерване на вградената термодвойка в реотана на T12-ките а втория операционен е за поялници с отделни изводи за термодвойката доколкото разбрах?
Май с моята станция ще се мъча и аз да я преправям на първо време. Значи ще трябва да си поиграя с усилването на ОУ от моята схема още?
Даже си мислих както ти си споменал да бутна леко опорното напрежение на АЦП-то като друг вариант. В краен случай ако не се преборя с китайската дялка ще търся нов реотан.
Искам да попитам някой може ли да препоръча заместител на тоя LM358 дето да е с малък температурен дрифт и входен офсет че да взема да го сменя и него поне и да има същата разпиновка?

Всеки двоен операционен в 8 пинов корпус отговаря на пинове. Ама кажи в къв режим работи - биполярен, напрежение, релса-до-релса и т.н.

MCP6V07 е нещото, дето ти трябва. Обаче го има само в SOIC корпус.

Иначе, 3 микроволта максимален офсет за целия температурен диапазон, Rail-to-Rail входове и изходи. Входовете даже слизат и под нулата. В моите схеми ползвам това. Има го във Farnel, май и в Comet имаха налични бройки.

Ами по принцип търся пълен аналог на тоя LM358 така че номерацията на изводите му да отговарят точно като на него, хубаво да е рейл ту рейл и захранващото напрежение е 5V.
Спарки този ОУ който си посочил е с доста добри параметри но в случая не ми върши работа тъй като крачетата не му съвпадат с тези на LM358. Иначе за бъдещи схемни решения ще го имам на предвид за използване.
Целта ми е да модна тая китайска станция че да работи по стабилно като цяло. Днес цял ден я мъча да я калибрирам както трябва че да работи с J тип термодвойка. Използвах подсказката на Спарки и бутнах малко резистора R31 за ОВ kd единия операционен усилвател така че да му намаля усилването. Най-добре щеше да е ако можех да бутна опорното напрежение на АЦП-то на контролера, ама пустите му китайци ползват вграден някакъв опорен източник в микроконтролера и това се оказа невъзможно. Поиграх си още да му тествам "ПИД" алгоритъма как работи и като цяло станцията следи напрежението на входа на АЦП-то по зададени стойности и започва да регулира симистора докато достигне някаква определена стойност на входното напрежение. Опитвам се да разгадая алгоритъма на контрол. Направих някои измервания за различни стойности при зададената температура и и измерено напрежение на входа на АЦП то на микроконтролера и излязоха странни резултати:
200°C -985 mV
250°C -1230 mV
300°C -1473 mV
350°C -1722 mV
480°C- 2055 mV
Гледах таблиците за разните термодвойки със стойностите им за дадена температура като отчетох температурата на студения край което обикновено е към 1mV разлика и нищо от измерените стойности не отговаря на някаква реална температура даже и без компенсация.
Даже се чудя вече дали въобще мерят входната температура на термодвойката или само правят пропорционално изменение температурата спрямо входното напрежение за ОВ към микроконтролера в зависимост от зададената температура. При промяна на температурата например при загравяне станцията показва някаква температура която се мени но дали е реално измерената е друг въпрос или просто в този момент микроконтролера играе ролята на цифров волтметър дето показва нещо си спрямо входното напрежение. Затова не се учудвам че има такава огромна разлика от порядъка на 30-40°С спрямо зададена и реална температура на върха на поялника.
Туй ми намирисва вече на чисто аналогов контрол като на обикновена станция на която просто потенциометъра е заменен с цифрово въвеждане на стойността и дотам.

Спарки искам да попитам как измерваш реалната температура на термодвойката т.е. дали с помощта на таблица с предварително заложени стойности на напрежението на термодвойката за дадена температура или например приемаш че изходното напрежение на термодвойката се изменя линейно в някакъв температурен диапазон на измерване и изходното напрежение на термодвойката е от порядъка например на 50uV/°C?

Операционника съвсем си съвпада с LM358 като подредба на краката. Понеже е SOIC, cъвсем спокойно можеш да го монтираш върху един цокъл, и цокъла върху платката.

За другото - приемам че между 150 и 450 градуса е достатъчно линейно (то де-факто е), калибрирам с припой 63/37 на 183 (при 182-твърд, а при 184 - стопен) градуса, и толкоз. Мерих го после и с термометър - така калибрирано е достатъчно точно и на 350 градуса.

Новата система си смята температурата с полином от 4-та степен - нещо от сорта: Т=а+b*X+c*X*X+d*X*X*X+e*X*X*X*X, където X е стойността от ADC-то. Хардуерното усилване е цифрово регулируемо от 8 до 1024, има и регулируем хардуерен офсет и регулируем ток на измерване на PTC/NTC датчици между 4 мукроампера и 12.25 милиампера. Това отделно за всеки от двата канала. При такава система вече може да се търси някаква точност, макар че принципно точност от +/-10 градуса е предостатъчна за поялник и дори марковите поялници и станции са с точност от тоя порядък.

Като гледам това горе, до 350 градуса е почти идеално линейно. По-нагоре може да е нелинейност от термодвойката в следствие на някаква критична за нея температура. Става обикновено когато някой от металите в сплавите на термодвойката мине през температурата на Кюри. За никела например това са 358 градуса, а в K термодвойката има никел. Ако премериш напреженията между 350 и 400 градуса, и точно в тоя диапазон линейността се загуби, можеш да си сигурен че в термодвойката има никел, тоест нак-вероятно е тип K.

Благодаря Спарки за пояснението. Прав си грешката е моя, като съм гледам даташийта на операционния съм погледнал за 06 варианта и оттам се обърках за изводите на крачетата. Значи този на Микрочип ще ми свърши добра работа, жалко че в елимекса го няма тоя ОУ тъй като те са ми най подръка и остава само комет или фарнел ама за тях ще трябва да си поизмисля повечко неща тогава да поръчам че за един ОУ усилвател не си струват разходите по доставката за него.

В предишния ми пост забравих да спомена че тези напрежения ги мерих директно на входа на АЦП-то при напълно разкалибрирана станция. В крайна сметка какво се полчува че микроконтролера следи какво напрежение има на аналоговия си вход в диапазона 0,993V-2044V което съответства на зададена температура 200-480°C с помощта на бутоните и като цяло не го интересува как ще се изменя това напрежение дали е линейно, нелинейно все му е тая или каква ще е термодвойката. Единствено важното е да се изменя това входно напрежение в този диапазон. Даже може би АЦП-то работи докъм 2,2-2,5V.
Затова реално може да се тури било то термодвойка, термистор и т.н. Като остава единствено да се калибрират входните ОУ така че изходното им напрежение да е под влияние на изменението на някой от параметрите на термодатчика и реално това изменение зависи от линейността на самия датчик и неговите изходни показания. Горе долу това са измислили като начин на измерване за температурата китайците. Както бях чел в някой от руските форуми на тея китайски станции контролера го играе ролята на цифров компаратор който мери някакво напрежение и го държи константно с регулация на нагряването на реотана на поялника.
В крайна сметка се оказа че не измерват никаква температура. Затова давам още един един голям плюс на проекта на Спарки. Неговата разработка е правена с умисъл с възможност да е функционална и полезна, докато китайците правят нещо ама то винаги е в заблуда на противника в случая потребителя.
Спарки искам да те попитам последно че не ми стана ясно в текущия вариант на станцията описан тук в тази тема как превръщаш измереното напрежение на термодвойката в температура т.е. по какъв начин правиш конверсията напрежение->температура? Може би с помощта на Seebeck коефициент?

Между другото се чудя защо се мъчиш да ползваш полиноми за смятане като сам спомена че за една станция точност от +/-10°C e предостатъчна.
Като тършувах вчера из нета за термодвойките попаднах на два много интересни документа които могат да ти са полезни за опростяване на пресмятането за температурата за новия проект:
http://www.instrumentationtoolbox.com/2 ... ts-to.html
http://www.ti.com/lit/an/sbaa189/sbaa189.pdf
В тези два линка е описано как се изчислява текущата температура на термодвойката чрез интерполиране на данните взети от Lookup таблица като не е необходимо да се знаят всички стойности от тази табли и се оказва че този метод е доста точен. Особено във втория документ от ТИ е дадена графика че даже при вземане на само 4 стойности от тази таблица грешката е от порядъка на максимум +/-1,5°С в диапазона 0-500°С. Пък и формулата за изчисление на температурата е доста елементарна и някой по прост пик би се справил със задачата. Единствения недостатък че трябва да повечко данни да се съхраняват в епрома за различните типове датчици например. Ако искаш по голяма точност повече данни се ползват като ли не по-малко за по-малка точност на измерване.
Иначе за изчислението на полиноми ми звучи доста по-сложна задачата и ще трябва нещо по добро като dspic или кортех.
Относно изчислението с полиноми намерих доста интересен линк тук:
http://archives.sensorsmag.com/articles/1297/sw1297/
Даже е даден примерен код на С за изчислението на температурата на термодвойката.
А намерих и още един интересен калкулатор от Fluke който ви показва за дадена температура и типа на термодвойката каква и е грешката както и Сибек коефициента: http://eu.flukecal.com/Thermocouple-Tab ... Calculator

От Farnell се поръчва през Комет, и дали ще поръчаш нещо за 10 стотинки или за 10000лв им е все тая - идва за 2 дни и оскъпяването е процент от стойността, при това е съвсем приемливо. Просто не пускат само твоите части, а имат всекидневни поръчки.


ADC то или е с опорно напрежение захранващото на чипа, или с вътрешно или външно такова, най-често 2.048 или 4.096 волта. Като е с външна термодвойка с отделни изводи (и плюс и минус), общо взето задачата е проста - само четеш ADC-то и правиш каквото трябва. Тънката част е самата реализация на алгоритъма за регулация, и китаййците общо взето не се славят с твърде оптимизиран такъв. Софтуера за тия неща е в пъти по-голяма играчка от хардуера. Ако обаче поялника е с термодвойка последователно на реотана (HAKKO T12), или с общ извод с реотана (JBC C245 и подобните му, с общ минус за реотана и термодвойката), трябва да се мери когато реотана е изключен (Т12 и C245), или с диференциален усилвател, независимо кога (C245). Особено при Т12 има и допълнителни усложнения заради индуктивността на нагревателя и трансформатора и по-високото общо съпротивление (8.3 ома), сравнено с чиста термодвойка (около ом и надолу). При Т12 се получават индуктивни пикове, които влиаят върху измерването, а заради капацитетите в управляващия MOSFET и самото мрежово напрежение със все смущенията в него влиае доста осезаемо. Като имаме предвид и гаражната изработка на Т12 човките, между различните образци има разлики, понякога доста сериозни, появяват се паразитни съпротивления и капацитети, зависещи от това дали нагревателя е бил включен или не преди измерването и т.н., и задачата става доста сложна за решаване и много времеемка откъм софтуер, за да можеш да работиш с 99% от човките.


Ако искаш точност при нелинеен датчик, трябва да го "линеаризираш" софтуерно. K термодвойка не е най-удачното за поялник например защото точно около 350 градуса прави гадна нелинейност, а лично аз точно при тия температури работя най-често.


Има различни реализации. Ня всичкото отгоре някои от тях изглеждат еднакви, ама като се позагледаш имат съществени разлики. В софтуера - също.


Китайците имат и откровени боклуци, както и съвсем приемливо направени неща. Моята станция в оригинал си работеше съвсем задоволително, като изключим факта че не си помнеше температурата след изключване. Схемното решение и компонентите са пълен ташак, но работеше безгрижно. Даже вероятно ако си помнеше температурата хич нямаше и да се вкарам в тоя филм. После обаче си купих втора, ама за друг поялник (масовото китайско подобие на HAKKO 907), и очаквах вътре да е същото или почти същото, понеже компонентите бяха еднакви (поне на управляващата платка), с някои на пръв поглед дребни разлики по пороводяването. Да, ама не - тотално разликна реализация, макар и със същите компоненти. И се видях "принуден" (жив да ме ожалиш ), да си стъкмя всичко и за втората станция. Малко грешен подход, като се има предвид че от старите станции вече ползвам само кутиите, ама това е положението.



Директно си настройвам усилването така, че за 0-512 градуса да ми дава на изхода на операционника 0-4.096 волта. После прочитам това през 10 битов ADC, и получавам стойност 0-1023, за температура 0-511.5 градуса. Тоест, от ADC-то директно си чета температурата, умножена по 2. В диапазона който ни интересува приемам че термодвойката е достатъчно линейна (което потвърдиха и измерванията), калибрирам при 183 градуса, и това ми дава достаъчна точност за целия диапазон 150-450.


За прилично линейна термодойка може и без плиноми. Ама за нелинеен резистивен сензор или за поялници, дето ползват съпротивлението на нагревателя за сензор си е нужен полином поне от втора степен. До 4-та степен го докарвам само с още 2 умножения, пик PIC18-ката си има хардуерни такива, тъй че проблема е никакъв. После ако на някой не му трябват, просто задава коефициентите от втората степен нагоре като нули, и толкоз. Процесора е достатъчно бърз за да прави това 25 пъти в секунда със все PID-а и други неща (прави всички изчисления + PID-а за около 200 микросекунди, ако помня добре, на фона на налични 40 милисекунди), тъй че е просто въпрос на софтуер.



В нета има достатъчно документи с таблици напрежение-температура, а даже и документи с готови коефициенти на полиномите, които само трябва да приведа към моята формула. Не е проблем. PIC18F4550 се справя с всичко безгрижно - даже не мога да го натоваря кой-знае колко.

При все това, единствената причина да ползвам PIC18, а не PIC24 или PIC32 е че се съобразявам с размера на платката, за да мога да я побера в кутията, а въпросната PIC18-ка има по-малко изводи за захранване, има USB, и си е на 5 волта, което в случая е удобно за аналоговщините поради естеството на измервания сигнал и отношението сигнал/шум. Не вярвам да има особени драми да го направя и на 3.3 волта и даже ще пробвам, но това означава да сложа микроконтролера на задната страна на платката, което пък веднага ще доведе до ползване или на 4-слойна платка, или на 2 двуслойни, пък и се стремя да избягвам разполагане на елементи двустранно от чисто практическа гледна точка - ако някога направя нещо дето да стигне до производство, по-добре да имам навиците и поватите как да решавам проблемите така че да не се налагат компоненти двустранно, зашото това пести пари.

...обаче в 8 битовите пикльовци има толкова недоразумения още концептуално, че май трудно бих се навил пак да ползвам нещо по-ниско от PIC24, освен за много простички неща. Даже бих му сложил една PIC32-ка (не е твърде по-скъпо) - разликата в загубата на време са изработката на софтуера е осезаема - при PIC32-ката едно че имаш много повече ресурс на разположение, второ че имаш нормален стек, има си хардуерните 32 битови умножения, много по-добре реализирана система на интеръптите, бол периферия за каквото ти скимне, и достатъчно производителност за да мислиш над реалните проблеми, а не да мислиш как да се бориш с някоя недоклатица. На PIC18-ката 3 дена му подкарвам само USB-то. Това на PIC32-ка го направих за няколко часа, хем ми беше за пръв път, и въпреки в пъти по-сложния хардуер и софтуер покрай останалото.

ПП: Новата платка изглежда така (сравни я с тая на първа страница ) - доста по-наситена е от старата, макар че някой би казал че може и още. Може, ама вече ще трябва да правя някои компромиси с опроводяването на аналоговщините, които не ми се иска да правя:

Да споделя малко впечатления след няколко месеца работа с Т12:
При еднакви модели човки често се случва да имат по 30 градуса разлика една спрямо друга, при зададена еднаква температура.

Поръчах и няколко за проба, рекламирани като оригинални втора употреба произведени в Япония. Интересното е че при тях се чува едно пукане в човката в момента на подаване на импулсите с напрежението, докато китайските са по безшумни.

Ползвам го за груба работа понеже загрява бързо, докато натиснеш бутона за ставане от сън и вече е почти готов за работа. От човките за SMD T12-I не съм очарован. Имам чувството че на върха не достига бързо температура и бързо се охлажда при работа. За финна работа Weller с човки тип ETS е много по-добър. Изглежда в човката има мед до самия връх понеже при нагряване става мека и може да се изкриви, докато при Т12-I e твърда сякаш е само от желязо.

Sparky абе един въпрос, ще му е USB на тоя поялник ? Иначе платката добре я е ренднал алтиума

Станцията, станцията е виновна. Някои човки правят офсет при пъскане и спиране, което трябва да се отчита. Горе писах за това. Ще видя при мен как се справя при отчетено такова, но по принцип ако металургията на термодвойката не е съвсем прецизна също са възможни разлики.

Човката е медна. Има твърда мед и мека мед, в зависимост от обработката и примесите. Ако искаш я пилни и сам ще се убедиш. Т12-I и на мен не ми допада, както и всичко друго остро. Т12-BCF1 пробва ли? Аз с това работя в 90% от времето.

Довечера ще пробвам няколко различни човки на 183 градуса, да видим дали е от човките или от станцията.

За каквото и на марковите - да си гледаш на екрана на компа графики с температура, да вкарваш параметри за нови поялници, да си програмираш поялници за разпознаване, да ъпдейтваш фирмуера без да имаш програматор и т.н.

Благодаря Спарки за изчерпателния отговор. Дефакто и ти нагласяш така ОУ че входното напрежение да е пропорционално на изменението на температура и след преобразуването в АЦП-то се получава разделителна способност от половин градус. Вече доста неща ми се изясниха около температурния контрол около дискусията в цялата тема.

Относно комет имах предвид че като сложа цената за доставка по куриер до Варна и на фона на цената на самия ОУ не си струва например поръчка на бройка или две.
Пък ако ще поръчвам от фарнел по добре направо до мойта врата и без нуждата от посредник като комет. То мисля че доставката на фарнела беше 7 евро. Куриера от БГ пак там някъде ще ми вземе около 10 лв. поне за доставка.
А и да USB интерфейса си е благинка ама както е писал и Спарки да го имплементираш софтуерно си е бая мъка, не напразно масово за тази цел се използват FTDI чипове по разните му електроники и си джиткаш през серийния интерфейс за комуникация при който нещата стават лесно и просто. Пък и тези чипове са скъпи сравнително и обикновено струват повече от самия микроконтролер като цена но пък спестяват много софтуерни мъки с подкарването на вградения USB интерфейс на пика.

Аз пък си мисля, че е по ефтинко през комет да се пазараува - доставка 5-7 лв. А надценката на компонентите е 4-5%. И като си сложиш разните банкови преводи и т.н. за фарнела...

Е щом е толкова цената за доставка се ядва, просто не знаех точно колко вземат. Значи за да спестя някой лев за поръчка от фарнела трябва да направя някаква огромна поръчка. Таман от сумати време съм си харесал разни работи от фарнела и може да пусна някоя поръчка оттам през комета.

Ами аз снощи на зор поръчах само два 18f46k22 щото по погрешка съм поръчал (с основната доставка) 45к22. Цената директно от фарнел е 3.54 евро а през комет 3.71 евро. От там на сетне остава само доставката до мене (БГ куриер) и предполагам че най-късно четвъртък нещата ще са в ръцете ми. Ползвам и ТМЕ - там са 7 евро на пакет и идва за около 3-4 дена. Та предполагам че директно от фарнел ще идва пак за 3-4 дена - с други думи по-бавно отколкото чрез комет - 1-2 дена