Опитах 30-ина различни (и еднакви) накрайника. Наистина има разлики от над 30 градуса, но по-любопитното е че 30-те накрайника могат да се разделят на 2 групи (в случая около 10:20 броя) с разлики помежди си +/- 5 градуса, а разликата между двете групи е около 30.

Оригинална човка изглежда така:


Забележи баркодчето в долната част - на китайските липсва. Ако и на твойте липсва, значи си си купил втора употреба китайски човки. Ня трябва да пука и пръщи - и аз имам няколко пукащи. Това говори за лоша електрическа връзка вътре, а човката обикновено се държи по-нестабилно по време на загряването - според показанието на термодвойката, загрява на "скокове". Това поне съм го компенсирал на новата версия до голяма степен и в момента успява да регулира стабилно и най-калпавите 2-3 броя, които имам.


ПП: Впрочем, ставам все по-голям фен на JBC. Не намерих лоша дума за тях никъде. Казват че и човките били ужасно трайни. Скъпи са, но поне 2-3-те вида, които ползвам в 90% от времето не са чак астрономическа цена.

Аз малко продължавам с опитите за ривърс инженеринг на моята китайска станция и реших по подробно да сваля кривата на управление, като шунтирах входа на ОУ и променях напрежението към АЦП-то на микроконтролера и следях показанието за температурата на дисплея или поне колкото си мисли че е микроконтролера. Получиха се интересни резултати които се виждат на графиката, на около 380 кривата прави рязък завой надясно и като че ли китайците са правили някакъв опит за линеаризация на термосензора. Обаче не мога да вдяна тази графика като вид до кой тип термосензор се доближава дали термодвойка или евентуално термистор ако някой има на идея да сподели? Интересното е че като се загледах из нета гледам термисторите ги ползват до към 150-200°С пък и гледам както Спарки е писал в темата например че в оригиналния нагревател на Хако 907 използват платиниев датчик, тогава ми е интересно какво използват като сплав китайците в техните копия на същия нагревател който пак е някакъв тип терморезистивен датчик.

От масовите термодвойките с най-високо напрежение е желязо-константан (тип J) - ~60mV при 1200 градуса. Термисторите и термосъпротивленията от платинените видове са друга бира - на тях им се мери съпротивление обикновенно с някакъв малък ток и се мери пада в тях, от там и съпротивлението им. Така че това което си замерил не знам какво може да е. Вероятно датчика ти е термодвойка - или J или К, но има и някакъв усилвател след нея. Слагам и един файл дето и друг път май съм го качвал, ама все пак да го има - полезен е - таблици със почти всички термодвойки и полиноми от 10-ти ред за всичките в целия им обхват.

Така като гледам кривата е линейна апроксимация на полинома за J термодвойка. Само тя е толкова крива в тоя диапазон, май.

Китайците на повечето копия на 907 използват термодвойка. Не съм попадал на информация за китайско копие с платинен датчик, но това не означава че няма - платинения датчик не е някаква екзотика. Просто е по-скъп и се слага на качествени поялници чиито нагревател изкарва доста. На поялник с човка с вграден нагревател и датчик няма да намерите такъв датчик, или ако намерите цената за човка ще е неприлична. Там са термодвойки или се мери съпротивлението на нагревателя.

Благодаря за документа. Определено е доста полезен като информация. И да прав си че има предусилвател за термодвойката, то се вижда от входната схема дето я дадох 2 стр. назад в темата.
Спарки благодаря за инфото. Точно това се чудих дали наистина са направили китайците някакъв опит за линеризация на показанието на термодвойката която използват в поялника и да със сигурност типа на термодвойката която използват в моя е поялник е тип J от многократно измерение стойности за напрежението и и сравнението с термометър. Явно в случая малко са се постарали повечко в писането на софтуера китайците. Иначе със сигурност имат и поялници дето се водят с едно D+ и те са точно с оригинален Хакко керамичен нагревателен елемент и определено са по скъпи даже и за китайски дялки. Такъв поялник нацяло само дръжка с нагревател и една човка намерих в ибея за около 30 долара.
Искам да попитам и още нещо ако можеш да дадеш малко повечко информация как се осъществява тази линеаризация на полиномите или поне откъде може да се прочете за това като теория.

Линеаризация можеш да направиш по много начини, но основно се прави или чрез задаване на няколко точки от кривата и линейна интерполация между тях (това от графиката ти е такова), или с някакъв вид уравнение/полином.

Полинома в случая е Т = А + B*V + C*V^2 + D*V^3 + D*V^4 ... , където Т е температурата а V - волтажа на термодвойката. Коефициентите при високите степени вече стават нищожни и за поялник май даже и 4-та степен е предостатъчна, да не кажа че и с втора степен е доволно достатъчно. Все пак правим поялник, а не прецизен термометър, и то обхвата на измерване е едни 300 градуса (ако 150-450), където даже и без полином може да се мине, както на версията на контролера от настоящата страница.

Току що си набавих оригинална нова HAKKO Т15 (което е Т12, но за Европа). На пръв поглед - външния корпус е нещо като "сатен" - нито лъскав, нито матов. Не е шлайфан като някои китайски, по-гладък е. Надписа е различен - или е гравиран по друга технология, или е печатан с някакво мастило. Изглежда тъмен и на пипане е по-груб. Самата стомана на корпуса е по-тъмна от покритието на върха. Конекторите в основата са по-прецизно изпълнени от китайските. Найлона на пликчето е по-мек и по-тънък, надписите "HAKKO" на гърба са светло лилави и с по-прецизен печат (по-малко размазани).

Довечера ще видя и как се представя, сравнен с китайските. Понеже вече имам и USB връзка с поялника, на графиките на температурата много ясно си личат разликите.

Сега и за снощния ми тест - около 30 човки. Както и по-горе споменах - могат да се разделят на 2 групи с разлика помежду си от около 30 градуса при настроени 300 на станцията. Ако не се делят, най-доброто, което може да се постигне са +/-10% в температурата. Тоест при нагласени 300, всички човки да са в границите 270-330. Те и самите HAKKO, с новата си ситема Т7(същите, но с беркодчето), достигат +/-10 градуса точност, ама само като се ползват на станции, дето разчитат баркодчето и нанасят съответните корекции. За точност без четене на баркодчето си траят.

Друг интересн момент е че точно човките, които правят най-големи въртели по време на загряване (офсет в показанието на термодвойката между включено и изключено) обикновено са и най-горещите, въпреки че до голяма степен компенсирам офсета до не повече от 2-3 градуса. Освен това, същите човки започват да правят сериозни въртели и огромни офсети като се загреят до над 450 градуса, и практически не са използваеми там. Но такива от 30-те тествани има само 3 или 4. Имам и още толкова "идеални", тоест без почти никакъв офсет в целия си диапазон то 150 до 450 градуса. Точно по тоя параметър ще ми е най-интересно да ги сравня с оригиналната.

За JBC C245 - понеже станцията мери и съпротивлението на нагревателя - съпротивлението им е около 3 ома, и не зависи никак от температурата. Съпротивлението на Т12 човките е около 8.3 ома, и също не зависи от температурата. На всичките 30 е +/- 0.2 ома в целия температурен диапазон. Ще видим и по тоя параметър как са спрямо оригинала.

Тествах. Разликата между оригинално HAKKO и китайско копие е.... никаква. Това чисто електрически. Оригинала изглежда с една идея по-качествено направен, евентуално прокритието в предния му край може да е по-качествено и трайно, и толкоз. Същото съпротивление и същото поведение като на средностатистическо китайско копие. Прави си и офсетите в показанието и всичко останало, както си му е реда. По-късно ще пусна и клипчета за сравнение.

Следва да се отбележи че макар да прави офсети, поведението (офсетът) и при 150, и при 450 градуса е еднакъв. Повечето китайски си менят офсета в зависимост от температурата. Това за тия, дето имат офсет, щото има и такива, дето нямат.

Привидно обаче нагревателя е по-компактен и изнесен малко по-напред, и частта, дето влиза във външната тръбичка е наполовина по-малка, поне видимо. Това евентуално би означавало по-малко загряване на основата, а от там и на дръжката. Не че съм имал някога проблем със загряването на дръжката де.

Това с китайските копия ми намирисва на това как се правят например соларните клетки евтините спрямо марковите.
Ами реално всичко се прави в един завод и това дето е марково се отсортира от по-добрите клетки които излизат а тези останалите с по-лошо качество отиват за евтинджос изработка. Няма да се учудя и човките на Хако да се правят в един и същ завод и тези които се продават като оригинални са просто 1-качество а всички останали или са някакъв брак при производството или вече са с по-ниско качество като 2 или 3 и т.н.

Възможно, но според мен малко вероятно. Няма как да го опиша с думи прости, но просто като видиш двете човки една до друга разбираш че определено не са правени на една и съща машина.

Има друга "мода" там - някой тръгва да строи завод. В малко по-късен етап се появява китайско копие на същия завод, правещ същото, а едни хора, отговорни за строенето на "оригиналния" завод през това време поработвали и в строежа на новия. Взимат се плановете на цялото технологично оборудване, прави му се китайско копие и се инсталира в китайския завод. И това не от вчера.

Пък и въпросните човки не са никакво предизвикателство даже за домашна сглобка с машини за няколко стотин долара. Най-сложния детайл е самия връх на човката, но пък е и най-нискотехнологичния - всяка произвеждаща медни нитове фирма може да ги изработи. То е просто компактна медна чашка с дупка за нагревятеля в нея. Пълни се с някаквъ цимент, набутва се нагревателя и се пече да изсъхне. После цялото това се вкарва с преса в предния край на тръбичката, а в задния по същия начин се монтира конектора.

Единственото предизвикателство е да си набавиш точните материали за нагревателя за да образуват термодвойка като на оригинала.

И последното "откритие" . Farnell продават човки на PACE за TD100 поялник на доста сносни цени (горе-долу наполовина, сравнени с JBC C245). Управляват се и се държат точно като HAKKO T12/Т15, дават същото напрежение на термодвойката и имат 2 пъти по-ниско съпротивление - около 4ома. Естествено, заради това загряват със скоростта на светлината. В предната си част (където е нагревателя) са по-тънки и от Т12 (с много, може би милиметър) и от C245, с малко (няколко десети). Средна цена във Farnell - 11 евра парчето. Има ги и нови и втора ръка из Ebay.

Неприятна е само цената на дръжката - 90 евра. Но самите човки къртят, особено за цената си, на фона на оригинално HAKKO, JBC или Weller. Ментета май засега няма.

Ей ги всиките сравнени - най горе е китайското T12, под него оригинала T15, под него е PACE, и най-отдолу C245:

Гледам Спарки че си направил ъпдейт на проекта си в dangerousprototypes така че чакаме и ъпдейта и тук
Искам да попитам някой заинтересован ли е евентуално за направата на платки по проекта на Спарки че ми се ще да го реализирам и на практика пък за направата на единична платка идва скъпо и ако се сформираме няколко желаещи може да излезе по тънко. Пък ако Спарки има някоя платка направена по проекта може да го спонсорираме малко заслужил си е си го

Поръчал съм платки в seeed. Ще дойдат след около месец. Това на новата версия. Доста по-сложна е, обаче. И по-скъпа като части.

Ще имам един свободен комплект - един англичанин вече си е запазил 2 комплекта от поръчаните общо 5, а на мен ми трябват 2. Мисля че като цена платките излизаха нещо като 15-ина евра комплекта, но ще трябва да го сметна пак.

Имай предвид че има чипове с крачета със стъпка 0.5 по нея. Не че е голяма философия, но се иска малко опит със запояването.

Мисля и аз да се пробвам с един комплект платки, така че, ако ще се правят още, моля имайте ме в предвид!

Здравейте ,ако има свободни бройки бих взел и аз 1 комплект.