Пак се сетих за българските 6 волтови поялници...

Е това е осмаче. 5 волтови осмачета с USB и на Microchip има - въпросния 18F45(K)50 например. Искам 16-ка или 32-ка на 5 волта.

...пък и от Атмел малко се отвратих покрай това че от 3-4 различни девайса дето съм ползвал всеки си имаше собствено мнение за това как се програмира, иска или не иска външен кварц за това, кво да включа или изключа на блокиращия им програматор. Заключването на Reset-а през фюзовете с поледваща невъзможност за отключване с друго освен паралелен програматор беше върха на простотията.

Нещото дето най-силно ме държи за микрочип са 3-те жици и кутийката за 50 кинта, с която програмираш всичко произведено от тая фирма.

Иначе Renesas например имат всичко. Ама там пък са други простотии, като 11 жици за програмиране например. Някак още не мога да се счупя, пък и проекта с RX600, дето съм захванал нещо го бутам бавно-бавно още на хардуерно ниво. Ама ще му дойде времето все някога. Ще изчакам и да ги видя наесен (според слуховете) каква боза ще забъркат микрочипци с PIC32MZ.

Аз даже още си ги имам - 3 броя различни, и трите пълна скръб. Е, трафа им не оцеля. Трябваше ми медна тел с такава дебелина.

Относно стека, да не е много, но е достатъчен за конкретният случай. Ако намеря архивите от едно време мога да изкопая точно такъв контролер но правен за шприц автомат, PID алгоритъм, като сега вече не помня дали за всеки PID канал имах отделен контролер или имаше един за ПИД и един за автоматиката, т.е. движенията, това нещо беше сложено на обезкостена немска машина и работеше доста добре, там отклоненията в температурите се виждат в крайния продукт, управляваше и охлаждането, не само подгряването. Та това е един от първите ми проекти с контролери, правено е с пик 877, тогава много голям избор нямаше, 18-ки изобщо не знам дали се бяха появили, и да са били са били твърде далеч от Шумен. Като имаш в предвид по това време е правено повече на принципа проба грешка и само на асм и въпреки всичко си работеше доста добре.
Относно алгоритмите, тогава бях намерил едно Българско книжле, сега не помня името, някъде в библиотеката ми е, но цялото беше посветено на имплементиране на алгоритми за управление, доста ми помогна на този момент.
Иначе като гледам доста мериш и филтрираш, че и по няколко пъти, реално би трябвало да можеш да споделяш някои от тия сметки както за визуализацията така и за регулирането.

Аз и горе вече споменах - вероятно и 16-ка ще се справи. Даже твърде вероятно. Просто няма смисъл - едно че се прави за кеф и предпочитам да гледам повече софтуера, отколкото да боря хардуера, и второ че аналогичната 18-ка е по-евтина. Асемблер за PIC16/18 категорично няма да тръгна да уча - предпочитам вместо това да сложа по-мощен процесор, когато имам избор. Виж ако нямам избор - естествено че не само асемблер ще науча, ами и хорце ще играя, ако от това ми зависи хляба.

ПП: Сметки по визуализацията няма - докарвам го до просто число, дето се ползва както от PID-а, така и за изобразяване на 7-сегментен LED дисплей. За повече - има USB, праща "телеметрията" от всяко мерене и резултатите от всички изчисления, пък на PC-то може да се дисплейне каквото душа иска. И се дисплейва. Ще кача филмче тия дни.

Ей ви и клипчето:
http://www.youtube.com/watch?v=yQ2CaepG ... e=youtu.be

Светло синьото с пиковете е това, дето чете ADC-то. Останалите линии са няколко междинни резултата от филтриране, коригиране и т.н. Червеното е таргет температурата, бялото в ляво е формата на сигнала, дето използвам за да премахна пиковете, а синьото долу ниско е кога е подадено захранване към поляника. Сивото долу ниско е измереното съпротивление на нагревателя x 10 - в случая около 4 ома. 144 вата пикова мощност върху човка с размерите на пъкнител за химикалка от дебелите, и то в последния и 1 сантиметър. Това и във вода като го топнеш не мърда с повече от 20-ина градуса.

Това е що-годе читава човка. Има много по-криви от нея, правеши изчекнати пикове, особено при високи температури, и не направя ли корекциите, PID-а става нестабилен, освен ако не го направя в пъти по-бавен. Има и още какво да се пипне по преходните процеси, ама там вече ми трябва и интерполация.

Ей ви и китайско HAKKO:
http://www.youtube.com/watch?v=ZD_6a1AM ... e=youtu.be

Уж що-годе еднакво като поведение, ама само уж. Имам човки както почти без офсет от 150 до 450 градуса, така и със + 100 градуса на 450 и с -100 градуса на 150. При това и формата на кривата няма нищо общо.

И за двете клипчета коефициентите на PID-а са еднакви, тоест не са оптималните за конкретната човка. В това отношение може и по-добре. На второто клипче разтеглих прозореца точно за да ги пипна малко.

Тони, намирането на достатъчния за дадена задача микроконтролер е по-скоро въпрос на оптимизация. По онова време е било възможно да подкараш шприц машината и без микроконтролер нали. Можело е да направиш PID-а чисто аналогово плюс релета или програматор от пералня за движенията. Но ти си изхакал супер-дупер цифрово управление.
Добре е когато проекта е на етап "proof-of-concept" да ти е широко около врата. Да имаш повече RAM, FLASH, повече производителност... A оптимизацията и изтискването на стинките или да го докараш до технологичност и производство е съвсем друга задача.

Ами здрав не е точно така. Програматор от пералня няма как да стане, говорим за решение което е не само работещо но и гъвкаво и професионално. Навремето идеята беше да има едно РС през което да можеш да си сетваш режима на тия 5-6 шприца, не помян колко бяха. От там вече се отиваше на някакъв контролер. Имаше вариант контролера да управялва операциите, т.е. кой цилиндър след кой да се задейства, а терморегулацията да е външна с ПИД контролери, всъщност имах и правен ПИД контролер аналогов за целта. Да ама като направих сметката се оказа че с процесзори е по евтино и гъвкаво, защото да му задаваш на тоя аналогов ПИД заданието външно и то сравнително точно си е не по малко главоболие, сещаш се че ПИК-ве с ЦАП по то време нямаше, или и да е имало не бяха под път и над път, трябваше външен ЦАП който пък беше труден за намиране, или нещо да с еправи с PWM -а ... и пак с еотиваше на контролер, та затова се реши така.
Аз като проектирам нещо винаги го минимизирам, има случи в които слагам силабсове там където може да се оправи и ПИК, но най-вече заради USB-то им или по-добрата им аналогова част, по-скъпи са но и сложния развой с тях върви по-бързо, но отново избирам минималният който ще свърши работа.
Иначедали да е 16-ка или 18-ка е без значение, мен ми се стори че става въпрос а нещо повече от 18-ката, затов аи написах онова за АРМ-а .. иначе то където 18 там и 16. А при наличие на USB поне едновремешните ми спомени от USB и ПИК са че е излишно ресурсоемко, сега може да са направили някакъв нов стек, не знам, от 8 години има ли USB и е малко ползвам силабс.

Надявам се автора на темата да ми прости, че разширявам офтопика.

Ами Тони, в оная задачка елемента, който ти вкарва най-много неопределеност - HMI е бил поет вече от някакво PC. Представи си че трябваше клетия PIC16F877 да се занимава и със задклавиатурни устройства? Не че няма да се справи, вероятно ще се справи особено като има отделни контролери за PID-овете на термо-зоните.
Ето една статийка, която се опитва да обобщи някои неща:
http://www.karieri.bg/karieren_klub/suv ... dlujnosti/
Аз деля всяка задача на няколко, повече или по-малко, ясно видими отделни фази:
идея - proof of concept - прототип - мостри - серийно производство...
Оптимизацията се намесва някъде след прототипа. Разбира се профита като тебе се кефят, че могат на базата на опит и на правени вече неща да слеят отделните фази в едно. Понякога конкуренцията вече е прекопала първите три-четири фази и се почва направо от там да оптимизираш това, което са направили, вкарвайки само някоя идейка и личен опит.
Оптимизацията е само част от създаването на едно нещо. Най-оптимално е да отиде Спарки и да си купи нов поялник, обаче това противоречи на онова нещо дето го човърка отвътре.

Абе чак профи ... навремето се случваше да с еправят по 2-3 средно сложни изделия на година, в момента се правят по 2-3 мигалки та отдавна съм излязъл от отбора на профитата, виж ако теинтересуват железа, ама истински, там ги фабрикуваме със стотици тонове
Иначе за онази задачка, да прав си че изобщо не си и помислях за интерфейс през пика, както казах тъкмо се захващах с микроконтролери, няма желание да управлявам нищо по различно от 7 сегм. дисплей с два три бутона. ПИД-а ми беше лесен защото съм го правил доста пъти аналогово и съм си научил уроците, въпркеи че писането му се оказа също не проста задачка за тогавашния ми опит. То не че интерфейса беше нещо сложно, като имаш 10 изпълнителни механизми няма как да е сложно, 10 движения, 20 времена .. дори не помня какво точно правеше тоя интерфейс, имам бегъл спомен ама само толкова, то 97-ма далече, или пък 98 ...

Той Спарки си купи, ма не го изкефи. А и като купиш нещо от една марка, то те връзва към тая марка, което е другото дето никога не ме е кефило.

Ако не го правех за забавление, а да изкарвам пари, да съм се уредил с две JBC-та и 20-ина човки да съм приключил въпроса.

То и на това му се види края де - в събота вече ще е с PIC32, та ще трябва да си мисля някакво следващо забавление.

е то като си тръгнал следващата стъпка е ясна, печка, там и с хардуера ще се позабавляваш, а после може и плейсмът роботче да спретнеш, и току виж след 5-10 години се окаже че ми насищат и поят платките на твои машини.

Това с печката за платки и плейсмънт роботчето си го мисля и без друго от известно време. Че даже и 2/3 от хардуера (за роботчето) имам наличен покрай други стари проекти.

...ама надали.

ами самия плейсмънт не би трябвало да е толкова сложен особенно ако не гониш много високи скорости, по проблемен ще ти е визуалния контрол ако мислиш да го имплементираш, но така или иначе това май е най-сигурният начин за точен плейсмънт особено на многопинови компоненти и такива сизводи от 4-те страни, еле пък BGA, но си е интересна заигравка ако има човек време.