Плейсмънта наистина не е. Хардуера е от неосъществен проект за CNC фрезичка. Контролерите за моторите ги борй направени, вакуум помпа имам налична. Ама ще трябва да търся глава от някъде, и после пак да си донамествам на ръка големите чипове с много крака. Имаше едно клипче на китайска машина за към 3 бона. Еми, от 0805 надолу си и беше зор, а чиповете - леле майко - все едно съм ги нахвърлял по платката. Ако мине през печка без донаместване ще е интересна гледка.

Нямате грижи, говорете на воля, интересно ми е

И, малко извън темата и от мен :
Последната схема дето пуснах май ме устройва, т.е.
сигнала който изкарва ме удовлетворява за сега.

Сложи източник на ток (операционник, резистор и PNP транзистор), прекарай тоя ток през измерваното съпротивление и мери пада върху него. Единствено това ти гарантира напрежение, строго пропорционално на съпротивлението. Това свържи към плюса на операционника. Усилването регулирай с многооборотен тример между изхода на операционника и минусовия вход, а не спрямо минусовия ток и маса - това ти гарантира що-годе постоянен импеданс на минусовия вход, независимо от усилването. Като нагласиш усилването, сложи и на плюсовия вход съпротивление със същата стойност като входното на минуса. Това ще ти елиминира до голяма степен офсета в следствие на входния ток на операционника.

Ами аз като му казах за друг вариант на ОУ имах в предвид точно това, въпреки че не е задължително да е точно тов акоето си представих аз, може да се изпозлва монолитен източник на ток, ама няма голям избор в наличност май, LM134 е ОК но е термозависим, с Vref на мен по ми допада.

REF200 - класика в жанра. Само че е безсмислено. И без това ще има нелинейно преобразуване съпротивление -> температура, по-добре е да е с резистивен делител и да се направи преобразуване ADCu -> температура. Другата печалба от такъв подход е, че се ползва един референс и неговата температурна, временна, от фазата на Луната и т.н. нестабилност не влияе на резИлтата.

Според мен софтуерно линеаризиране е по-добрия вариант. Да направиш всичката аналоговщина за същото да не мърда като позагрее ми се чини малко по-трудна работа, ако иска нещо повече от резистори.

Горното за PNP транзистора - по-добре PMOS, например IRLML6401. Така няма и грешка от базовия ток, а само от гейтовия ток на MOSFET-а, който е минимален. На новата версия на контролера ми по тоя начин съм си стъкмил източника на ток за мерене на съпротивления - референс 1.225V към захранване, успоредно на това цифров потенциометър, перото към операционник, а на другия вход на операционника сорса на PMOS-а, който през резистор е към захранване. Изхода на операционника - на гайта на PMOS-а. Температурната грешка в това иде единствено от грешката в крайните точки на потенциометъра. Имам втори MOSFET за превключване на обхвата - шунтирам или не резистора на 1600 или 100 ома, и това на изхода ми дава токове от 3uA до 12mA, с които меря всичко от няколко ома до към 10 килоома. И най-интересното е че се получи даже по-точно отколкото си мислех. Ако съм на 10-ина стъпки от крайните точки на потенциометъра, грешката отива на 0.5-0.1%.

Играчката с Gain-а и хардуерния офсет - отделно, ама това не е важно.

ПП: Ей го на картинка (това са 2 канала, изходите са от дясно - единия към нагревателя, другия към външен сензор, ако има такъв):

Ех, младежи, младежи ...

Каква е целта на цялото това нещо всъщност, генератор на ток за да мериш съпротивление ?

2 генератора на ток (един за последователен на нагревателя датчик, както и за съпротивлението на самия нагревател, и втори за отделен датчик), за да мога да "напълня" ADC-то със всяко съпротивление от няколко ома до малко под 10 килоома. Просто защото резистивните датчици са твърде разнообразни - от сравнително удобните Pt100, Pt1000 и от сорта, до доста криви нелинейни изпълнения. А имало поялници, на които нагревателя им бил датчик. Като се мени от например 10 до 15 ома, това трябва да мога да го набутам в ADC-то като 0-500 градуса, ако е линейно, или поне с достатъчна разделителна способност, ако не е линейно.

На всичкото това най-скъп му е референса. Иначе се побира на примерно 2 квадратни сантиметра, изпълнено с 0805 и MSSOP чаркове.

Мислих го директно с DAC, ама така и не измислих как без прекалено усложнения да "кача" показанието на DAC-а да е спрямо захранване, а не спрямо нула. Знам че има DAC-ове с токов изход, с които става лесно, но не можах да намеря такъв на съизмерима цена.

Ей го на платката (ограденото с червено):

Ами не ч еняма и други начини, но ако си решил да го рпавиш с дискртен генератор на ток защо не ползваш DAC .. айде той пика може би го няма но можеше и външен, повечето са с токови изходи, не че е най-добрия вариант но ...

Защото трябва да пискам ток откъм захранването, а не са смуча откъм нулата. И то ток в много голям диапазон. Затова и двата "обхвата" (0 - 12mA и 0-766uA).

Не намерих друго решение на смислена цена. С DAC-ове с токов изход не съм работил до сега и не знам какво точно да търся. Попаднах на 1-2 на AD, ама едно че скъпи, второ че смучат откъм маса, а не дават ток откъм захранване.

Ако имаш някой точно предвид - подскажи.

Тия с токов изход навярно няма да ти свършат работа, ако хукнеш в тая посока
им гледай хубаво "output voltage compliance" . Обикновено са такива, че на практика
изхода трябва да го държиш на 0.

Тия MOSFET-ове дето ги ползваш за генератора на тоци ще трябва да ги разгледам,
геройство си е на 3.3 волта. Аз немалко такива генератори съм направил насам и натам
за това и онова, като е p FET-ът слагам sst176, ама той при 3 волта захранване няма да
покрие много (към 3-4 волта му е cutoff voltage-a, JFET е).

Погледни ги. 0.125 ома при гейт-сорс 1.8 волта. 0.95 волта максимум гейт-сорс отпушващо напрежение. MOSFET с управляващо напрежение почти като на BJT. В случая тоя за обхвата ще върви на пълното 3.3 волта, а тоя регулиращ токовия източник - на 2.175 волта. Операционника, дето усилва пада от мерения резистор ми е с усилване 25.86, което при 3.3 волта захранване е 0.128 волта максимален входен сигнал, тоест имам достатъчно headroom откъм маса, за да не се притеснявам.

След него имам I2C потенциометър за усилването и DAC за офсета, и още един операционник с усилване 29. Общо усилване - 750, на стъпки през 2.93, и офсет от нула до максимума на ADC-то. Референса на ADC-то е 3 волта. Може да мери всякаква термодвойка и всичко до малко под 10 килоома на всеки от двата канала.

Сега имам сглобено с 18-ка, работещо на 5 волта. Мерих, правих, струвах - не виждам причини да не работи на 3.3. волта. При 5 волта просто общото усилване вместо 750 е 1024, а референса е 4.096 вместо 3.0 волта. Източника на ток си е все тоя и в двата случая.

Потенциометъра ме дразни, но не открих по-добро решение. Дразни ме най-вече грешката по краищата му. Ама и DAC да сложа - пак има грешка по краищата. Значима става като се доближа на 8-9 единици от краищата. Когато и усилването и тока е по-близо до средата, направо цепи мрака като точност.

Очаквах грижи със всичкото това, а се оказа доста по-добре работещо отколкото си го представях.