Аз съм склонен да си купя някоя платка до 20$ за хоби проект и/или да си начеша крастата. Обаче трябва да се разграничава хоби от професия. Преди време имах среща с представителя на ТI за Европа - имат някаква къмпания да запознаят студентите с продуктите си. Подарили на унито развойни платки и лицензи за студиото - това О.К., макар че според мен спада в графата хоби и зарибявка
Сериозните неща си искат много сериозни пари.Тексасците имат плъгини за Матлаб. Правиш си системата в симулинк и си има транслатор, който ти го налива в чипа и воала- сериозни процесори, кратко време за развой и дет се вика почити моментални резултати от идеята до реализацията. Да ама за целта трябва лиценз за Матлаб, тулбоксове,компилатор, платка... т.е става въпрос за сериозна работа и много $$$. Това е далеч от сферата хоби и не го подаряват И тука съм напълно съгласен с Dimitar - за сериозна работа плащаш едни пари и всичко е о.к. А ако нещо се прецака - имат си съпорт
Фрискел са като Микрочип - лимитирана среда за С, а на асемблер може да си пердашиш колкото искаш. Ей на като искаш хоби вземаш си една такава платка за почити без пари и си гледаш хобито и се радваш. А като иска човек нещо за свободното време и за без пари - ми гледа кое става и ще му върши работа. Всеки иска оназ работа до края и душата в рая - хем да му е безплатна и без ограничения средата, хем да си джитка на който си контролер иска.Е няма таквоз нещо! Сиренцето е с пари

Ако развоят дава моментални или почти моментални резултати, не е развой или почти не е развой .

Просто покупка е.

Ми работел съм и с едните и с другите и за TI мога да потвърдя че си следят корпоративните клиенти, дават индивидуални цени, идват ти на крака в офиса и т.н.
Докато Атмел нямам спомени някога да са ни търсили, даже постояния проблем че дори не е ясно кой им е представител в бг, а да работиш през случайни търговци е всичко друго, ама не и корпоративна политика...
От друга страна както казах TI се ебават с лицензите и просто за мен това е всичко друго ама не и полика към опън сорс...




Виж М3 си е М3 и не може един компилатор да поддържа един М3 а друг да не го поддържа. Няма как да стане. В идеалния случай ще е само въпрос на лицензи, т.е. да може ама да не ти е разрешено да го ползваш с друг чеп. Въпросът е, че обикновено не е "идеалния" вариант ами вкарват и разни измишльотини като например започваш проект с избор на конкретен чеп и ти вкарва без да те пита един куп хедъри и т.н. Това е ЛОШО. Целта на компилаторите и средите е да улесняват, а не да изместват задклавиатурното устройство.
Както и да е, аз не препоръчвам на никой да ползва подобни осакатени инструменти. Нито един такъв инструмент не е успял във времето. Макар че в случая има по-скоро заблуда, защото инструментите НЕ СА баш на TI или Атмел или някой си... Масово всички ползват Еклипс и са им сложили един-два плъгина за шарания и айде композер студио или Атмел студио... И явно има достатъчно мазохисти, дето хем не искат да научат що е то гну и що е то еклипс, хем се лъжат по такива шарении.
Не знам... това съм го казвал много пъти, че има наистина професионални и платени среди и са много по-добри от ГНУсарските. Но не и тия недоизклатени студиа, IAR-и и тем подобни...

Много ми е интересно кое според теб е добра платена среда?

Ако за теб IAR е недоклатен, не знам какво да кажа. Можеш да пробваш gcc срещу iar, да видиш кой кой е сред компилаторите. Цената е безбожна обаче, дори за сериозна работа боли. GUI-то му е архаично, мен ме дразни, но е професионален инструмент от класа, всичко е там, където го очакваш и работи без забележки. MISRA имат от сума ти време.

За CCS на TI - всеки може да търси кусури. Да, ползват еклипс (за мен е плюс), само че са направили толкова неща отгоре, че няма нищо общо с усещането на гол еклипс с gdb сървър. Няма external tools да пускаш openocd отделно, целия процес по настройка и пускане на дебъг сесия и подменен от тях и е удобен, точно както се очаква от специализиран инструмент за ембедед (а, да - и има reset CPU бутон ). Да не говорим колко неща са разработили и дали на еклипса по отношение на ембедед дебъг-а точно. Доста неща разработват и качват там. Non-stop debug през jtag към някой omap/sitara под линукс е готино нещо. Отделно е един от малкото начини да получиш MISRA checker безплатно, интегриран със средата при това (както в IAR). Има още някой дреболии, които ги няма в новия (eclipse-базиран) CCS за разлика от стария 3.3, но работят активно. Стига да не се издънят и да успеят да държат живи тия серии контролери.
Имат и безплатен RTOS, да, само за техните чипове, ама основите му са на повече от 10 години и е добър. И интегриран в средата им.
А, и отделно можеш да си инсталираш техните плъгини в твой еклипс, вместо цяла инсталация на CCS.

Димитър, погледни пак CCS - ако го ползваш с развойна платка на TI, или с емулатор от класа на XDS100, имаш пълен лиценз - без ограничение откъм размер или време.
На codewarrior-a май най-сладките неща липсват от special edition-а - PE например, а и по спомен лимитите бяха по-малки от посочените от теб, но не съм сигурен.

[edit]
Как точно се "ебават" с лицензите? Искат пари за средата, да, и е съвсем приличните 500 долара. Дават достатъчно информация да си ползваш gnu инструментите, ако не ти се дават пари. Ако искаш да почнеш с тях ти дават цялата среда за без пари, без ограничения. Сигурно имаш предвид лицензите на хедърите - за мен не е проблем, едва ли коства много от тях чрез скрипт да се изкарат преформени и преименувани такива под free лиценз.

Напротив - имат си РЕ, а лимитите, за да не стане грешка съм ги чекнал точно преди да постна поста ми .

Да, така са. Какво не ти харесва в codewarrior-a тогава? То останаха само STM да нямат среда май.

gicho, gicho... сравнение на инструменти се прави ако ги познаваш и ако знаеш как и защо се ползват. Аз последните години не ползвам IAR но съм го ползвал на 100%, т.е. мисля че познавам 100% от възможностите му. За GCC не мога да кажа че го познавам на 100%, но да кажем достатъчно за широк спектър от задачи.
За сравнение между двата компилатора и дума не може да става. Просто си избий тия глупости от главата. Абсолютно смешно е!
Но по-важно е целия набор от инструменти, защото не е само компилатор или редактор. И изобщо как си организираш работата. Защото да ми говориш че вграден gdb сървър е предимство е смешно. Аз не познавам нито един професионален емулатор дето да ползва вградени сървъри. И какво ще стане като закачиш един Lauterbah или нещо от Greenhills a? Истината е, че никой който ползва такива инструменти няма да се подлъже с шараниите дето на теб ти харесват. Ти просто гледаш само от твоята камбанарийка, имаш някакво хакнато джейлинкче дай да го закачим към нещо дето се инсталира с един клик и да има ресет бутон... Повярвай ми, на света има и много други камбанарии осен твоята

Кога пък съм казал, че не харесвам Code Warrior ? Даже напротив много го харесвам и вече около 10 г. основно с него работя. Ти май не схващаш точно за какво говорехме и от къде точно тръгна темата .

Евтина платка дето била без добра среда, казваше по едно време - от там тръгнахме ...

Miro, пак не разбираш какво имам предвид - кой ти каза че CCS-а примерно не може да работи с друг gdb server? Казвам ти че за да ползваш 10 доларовата платка, или 500 доларовия XDS5xx не ти се налага и да разбираш че по средата може и да има дебъг сървър. Лаутербах си работят добре с TI, къде е проблема?
Пак ти казвам, като вземеш да инсталираш CCS имаш опцията той да качи своите плъгини в съществуваща, твоя, еклипс инсталация. Какви ограничения виждаш тогава?


Да, CCS и CW (и IAR) са среди, т.е. комплекти от инструменти, предвидени да работят като група. За разлика от любителската интеграцията на eclipse с инструментите от команден ред, което е замазване.
Ако ти искаш всичко да ти е команден ред, хубаво, но това няма общо с дискусията. А тя беше евтини платки и добри среди за тях. Комплект от редактор + gcc + gdb е комплект, но не е интегрирана среда, не и по моите разбирания.

Не те разбрах и за IAR, само разбрах че не ти харесва. Какъв конкретни забележки имаш към него? Кое е смешното? Че освен редактор и компилатор има и среда, има и код чекър, има поддръжка за task aware debug на OS-ове, и много други неща отгоре? Аз и gcc го ползвам и харесвам, но не се заблуждавай че като компилатор е най-доброто. Върши работа, дори и за комерсиални цели. Ама не е единственото под слънцето. С какво наличието на среда (еклипс) пречи на workflow-а?
В един екип от разнородни програмисти, не виждам как ще вървят нещата без добра среда. И колко ефективно ще се работи. Ако на някой му се гледа конзола, да гледа.

На мен ми е добре че примерно като работя с различни version control системи имам горе-долу идентично view в еклипса, вместо да помня и ровя командите. Да, мога и да ги запомня, ама това е товар който не виждам защо трябва да слагам на главата си. Що трябва да навигирам от конзолата по дървото на проекта/проектите, като мога да мръдна 50 пиксела с мишката и да кликна? Или да дръпна променливата в watch-a, вместо да помня - на gdb беше така, на другото иначе ... Който иска да рови, аз искам overlay икони за статуса на файловете според svn-а.
Мисля си че твоят вариант с инструментите е възможен само ако се ограничиш и кажеш - за компилатор - само gcc, за сорс контрол - само гит, за дебъг - само gdb, за дебъг монитор - само еди кой си (примерно openocd), за редактор - само vim. Иначе половината ти мислене ще е "на това как беше?".
И доколкото GUI интерфейсите имат смисъл когато унифицират потребителския интерфейс, така че в различните приложния да има аналогичност, има смисъл в средите. А това че имаш повече "инструменти" за вход като добавиш и мишката, и за изход като сложиш графика, мисля няма нужда да спорим.

Тука сме от кол и въже, ама нека се преброим кой какво ползва и как е процента на команден ред срещу графична среда.

Ами от моя скромен опит по всички фирми където съм ходил да консултанствам embedded linux се работи със: gcc, git, gdb, vim
Разработка в конзолата се е превърнала дефакто в стандарт когато трябва да се пипа в линукс кернела, работи по един и същи начин без значение от платформата, което си е предимство - няма значение дали съм на host машината, дали съм със ssh в някой remote сървър или пък в устройството по което се работи, или пък съм в конзола през сериен интерфейс - навсякъде е (почти) едно и също.
Виж, ако ползваш някой RTOS който има разни благинки в ГУИ ИДЕ-тата тогава си заслужава, но пак имаш ли рутина в конзолата си е кажи речи все тая.
Мърдането с 50 пиксела фокусира върху броя на пикселите, но не и върху мисловната дейност - трябва да знаеш къде ти е мишката, да знаеш върху кой бутон да я закараш, да прецениш с колко да мръднеш мишката за да отиде където ти трябва - всичкото това го правим интуитивно, рутина е. Същото е с конзолата - има си перфектен autocomplete с tab - натискаш 2-3 букви, таб, таб, ентер и си готов - обикновенно е по бързо отколкото с мишка - разбира се като си наясно как и си работил години по тоя начин.

Не оспорвам този начин на работа, след като ти е удобно. На мен ми е удобно да ползвам "екстрите" на мишката и графиката. Ако имаш един голям проект като кърнела на линукс, навигацията в папките не виждам как може да е удобна колкото това да го имаш като дърво отляво, и да можеш да "кликнеш" на всяка точка от него.
Да си "драг-на" променливата от сорса в watch-a ми е безкрайно удобно, да имам tooltip като застана над нещо също (то това сигурно може да се реализира и в конзолен режим, ама надали е направено?).
Спорът е безсмислен докато някой твърди че нещо е "недоклатено" без да го е пипнал, на общо основание че такова нещо като удобна среда не може да има (и ги има от 10+ години). Тексасците имат доста подробно вики, там са представени технологиите им. Наскоро гледах скриптирането на дебъг сървъра им, имаше го още от преди десетина години на active perl, но беше овързано с GUI-то на компоузъра. Сега са го отделили и е много удобно - за тестове, за настройка, за събиране на данни. На няколко езика (например javascript).
За линукс дебъг имат също много неща, компоузъра става и за това и то на много добро ниво - виж им нещата за ситара и омап и дебъг през jtag. Не съм ровил много в тая тема, но точно за линукс дебъг ги хвалят много.
Еклипса си има интеграция на RSE през SSH примерно, не го ползвам много, просто такъв е характера на проектите ми, но за качване на обекти и пускане на команди става.

gicho, спорът е безсмислен защото ти НЕ познаваш gcc, не познаваш идеологията на гнусарските истории, но си готов да ръсиш оценки.
Има си много сериозни причини инструментите да се правят на модули и да имат стандартен интерфейс през конзола. Най-малкото няма друг толкова добър начин. То ако имаше друг начин той щеше да се ползва и за програмиране. Вместо да описваме алгоритмите със сорсове щяхме да ги описваме с "кликни 50 пиксела вляво, после кликни 30 надясно".
Някой ден и до там може да стигнем, но засега най-практичният начин за представяне на алгоритъм е текстово. Това се отнася също и за алгоритми касаещи начина на използване на инструменти. Примерно ние също използваме вершън контрол през еклипс с мишката, но смисълът на вершън контрола е не просто бакъп а все пак някакъв контрол на версиите. И този контрол да работи автоматично, а не да се разчита че лузера няма да забрави да кликне 50 поксела вляво. Не ме разбирай погрешно, пак може да се работи с мишка. Но зад бутона на еклипса стои наш скрипт, който проверява дали си комитнал всичко преди релийза, проверява зависимите проекти, после компилира в един или друг порядък, линква, после криптира фърмуера, ако искаш може после да ти го публикува, даже някои колеги генерират и прес релийз на база промените в репозиторито.
Всичко е само един клик или една команда в конзолата, но зад това има доста логика изразена в скрипт, който вика различните инструменти. Това е обичайна практика в много фирми. Обикновено някой измисля организацията, скриптовете и настройва всичко според нуждите на фирмата.
Но нищо от това не би било възможно, ако инструментите не бяха на модулен принцип и не можеха да се ползват и през конзола.
По същия начин се правят и ресет скриптове, защото то хубаво са ти сложили ресет бутон, ама ако хардуера ти иска по-специален ресет ще увиснеш като прани гащи. По същия начин се прави и трейсване и дебъг на ваши си фирмени неща, като собствен ОС или библиотеки. Разбира се конзолата не е само за скриптове, може и директно да си бачкаш, особено при дебъг GDB има толкова гъдели, че предпочитам там да си работя.
Не знам дали схващаш, едва ли.... то трябва да ти потрябва, после да се научиш, което може никога да не стане... Но да вземеш ГНУ неща и да ги обвържеш едно с друго и да принудиш юзера да ги ползва само в такава комбинация не е интеграция както го наричаш. Според мен си е живо скопяване. Все едно да вземеш френски ключ и да му завариш врътката на дадена позиция. Така може да направиш ключ номер 17, но вече няма нищо общо с френските ключове.
Нормално е ако на теб ти трябва ключ 17 да търсиш точно такъв, а не френски или разните там гидории дето трябва да решиш коя врътка, кой удължител, кой камък и т.н. Вземай си каквото ти трябва и си го ползвай. Няма проблем. Но ми спести мнението си за инструменти дето не познаваш.

Текущият ми клиент е точно с линукс на ситара/омап ... ей няма такова малоумие. Що псувни отнесоха, особенно отдела им в Индия ... как нищо не им проработи out of the box - стигна се до фиксване на kernel panic. Иначе на развойната платка се мъдри едно гордо "designed by indians" - няма лошо, сигурно от милиард индийци има и свестни, ама тия които са наети от ТИ са си гола вода. Не ти правят живота по лесен, ами по сложен - сигурно нарочно за да им се обадиш за платен съпорт.
Почти ме бяха докарали до JTAG + logic/protocol analyzer за да им подкарам host USB. Някой идиот омотал USB 1.1 и 2.0 поддръжката, и съответно закачиш ли 1.1 slave целия USB порт блокира, виж закачиш ли 2.0 всичко работи. Е, надлежно го описали го в ератата, ама кой да чете ... има и 'фикс' - закачаш външен 2.0 хъб - клиента много ми се зарадва като рапортувах проблема, вече са на етап прототип, а сега ще трябва да си разбутват платката
Извинявам се за лиричното отклонение - просто пример от първа ръка за прехваления им омап ...

Имам мишка и графика - и имат почти нулево приложение като програмирам и дебъча. Мишката май
ако ми е близко до ръката я ползвам да цъкна тоя или оня прозорец, обикновено имам отворени
няколко редактора и няколко shell-а, това е. По-често обаче май карам на alt-tab (и в DPS-а е така,
съвсем умишлено го направих същото на времето ).

Мишки и цъкания по картинки са за секретарки, от клавиатурата съм пъти по-бърз от когото
и да е с която и да е среда - освен може би първия ден, когато той цъква "проект" и кара
нататък, аз може да трябва да попреправя някои скриптове. И понеже работа свършена за ден-два,
че и седмица не е програмиране - преопаковане в най-добрия случай - от клавиатурата се програмира
винаги по-бързо. Е, това предполага и свестен за програмиране редактор и много други неща,
разбира се, които не са даденост по други системи.

Прав си, не твърдя че познавам GCC надълбоко, нито ти познаваш CCS? Аз не плюя GCC с термини от типа на "недоклатен", въпреки че съм загубил много време да стигна примерно до дебъг на 'hello, world", което при средите ми е отнемало минути? Няма лошо, безплатни инструменти, собствена концепция която си иска да я разбереш. И това в което правя в последните години - ама забележи, без "недоклатен"... Преценили сме че това е пътят за този тип процесори и го следваме. За други (на TI DSP-тата) сме легнали на CCS. И хич никой не се оплаква, ама то щото сме прости всичките и не разбираме колко по-добре да си на конзола.

Аз познавам различни компилатори - щото не всичко е gcc, и ако можех за всичко да си ползвам добри среди нямаше да ми се налага да му знам на gcc карантиите. Има си стандарти за C и ползването на изключения рано или късно те поставя в наведена позиция. До това ниво (за C програмист) не трябва да ти пука кой е компилатора.
На другото ниво работят по-малко хора (май сме двама тук) и те имат нужда от по-подробно познаване. Startup файловете и линкер скриптовете ми винаги са базирани на нещо готово, дали са ми го дали тексас, стм или е от някъде из интернет, за мен това е ресурс. Това е нещото което минава преди main()-а и не е за всеки - т.е. на мен ми се налага да го променям но за останалите 20+ девелопера е тъмна индия и не е нужно да го знаят (по-точно не искат защото не им е пряка работа - те пишат C код (ANSI, C99 или каквото е прието за проекта) и е по-добре да не знаят конкретики на платформата за да може кода да е portable и аз да мога да им осигуря същите условия на следващия процесор.

Кое нормално IDE не ти дава да закачиш на коя да е стъпка от билда? А, vim може би?
И ние ползвам на SVN-а и hook-овете му, и това никак не пречи да ползваш среда.
Колкото до текстово описание, да, засега е така, поне в нашите вилаети. Хората ползват графично програмиране, но сигурно 100К на работно място дето ги дават ги е да си начешат крастата. Не споря, нямам опит, отказаха ни точно с такава оферта за 120К+ евра на чиляк за AUTOSAR инструменти + симулунк.

Ако не си забелязал, тенденцията е да се ползва моделиране на софтуера и UML-а си има хубаво графично представяне. Естествено накрая пак допълваш конкретното действие като код. Но това е бъдещето.

Не ви познавам организацията и система, но някой неща звучат нелогично - например:

Това се прави с билд сървъри и continuous integration система. Да правиш release от твоето копие само на база това че всичко е commit-нато е лудост. Можеш да нямаш локални промени, но да имаш файлове които се ползват в билда но не се добавени към svn-а? Може да е просто хедър, който не е упоменат никъде в make файла и няма как да го провериш автоматично? Този софтуер като сорс и изход трябва да се валидира и тества, това не се прави от локалното копие на разработчика. Прави се от конкретна версия (бранч/таг) на СЪРВЪРА, където са събрани всички промени за дадения release.
А това с криптирането не виждам защо става локално, струва ми се че не е необходимо всеки програмист да има тези права (ключове)?