Здравейте! Управлявам MOSFET/IGBT полу-мост с ШИМ. На моста е подадено вискочко напрежение - 300В. Схемата ми работи много добре, но забелязах, че ако намаля времето за отпушване на транзисторите под 300ns започват да се генерират смущения, които бутат контролера. Реално имам много голям толеранс и дори us са ми достатъчни. Искам да попитам това нормално ли е или означава, че имам някакви пропуски в дизайна и потенциално схемата ми е уязвима? Благодаря!

ами аз тук щракам 40А на 400V с <50ns фронт. Контролерът ми е на 50мм от транзисторите и дроселите... имаш недостатъци в конструкцията.
Ме жду другото може да не е обезателно dv/dt. Може и от di/dt да ти идва смущението, особено ако имаш големи затворени контури.

Ами управлявам малко монофазно двигателче (0,25кВ). Токът ми не е по-голям от 1,5А. При мен контролерът е на 20-тина см от най-отдалечената част на управлението. Предполагам това имаш в предвид под големи затворени контури?! Сега самите жички съм ги пуснал малко по-дълги, но идеята ми е да влязат в кабелни канали и да изглежда по-добре. Какво мога да направя, за да намаля негативния ефект от голямото разстояние?? (като изключим намаляването му де!)

Смъкни честотата на PWM-a и забави фронтовете (по-слаб драйвер, по-голям гейтов резистор). За мотор нямаш нужда от повече то 10-тина килохерца. Правенето на 50нс е безсмислено и ти вкарва подобни проблеми за решаване.

Това може да се направи, но идеята ми е съвсем друга. Може би не съм обяснил правилно. Чрез увеличаване на гейтовото съпротивление съм решил проблема, НО ако схемата ми е уязвима при такива смущения( те реално са външни за управляващата логика, понеже е оптоизолирана), при поставянето на схемата в работна среда, то възможно ли е нещо друго да започне да ми ръчка схемата?! Трябва ли да взема някакви мерки за защита на схемата от такива смущения?!

И така никога нма да разбереш как да си правиш платките. Ако, за да задобрееш в дизайна, чакаш на главата да ти дойде нещо, дето като изгори съседите викат полиция "защото се чу изстрел и псувни"... Сега е момента, защото щом при тези мижави токове ти се ошашква управлението, значи имаш сериозни недостатъци в конструкцията.

Възможно ли е да препоръчаш някакво четиво, където по-подробно да са дадени изискванията за проектиране на подобен вид схеми. Това, което знам до сега, съм го научил от разни документации на драйвери (пр. IR2110). Знам, че трябва по възможност да се намалят разстоянията максимално. За управление на транзистора е добре да се използва усукана двойка ако не е запоен за платката (както при мен). Опитвал съм да използвам екранирани кабели - няма ефект. Добре ли е да правя някакви гардове по управляващите платки?! Поставил съм съставни клеми (от тези зелените с винтчетата). Възможно ли е да допринасят за смущенията?! По-принцип е много удобно с тях, но ако причиняват такива неща....
Благодаря!

Ами той Dan те насочи да гледаш не само dV/dt а и dI/dt къде и колко. Мисли откъде
тече токът дето пускаш/спираш; цялото търкало, което описва те интересува, т.е.
откъде и по коя жица на "масата" тече също трябва да разбираш.
Ако в крайна сметка се окаже, че е dV/dt - т.е. направил си всичко както трябва
но има достатъчно капацитет през който да мине каквото има за минаване до
някой вход така че да го обърка - замазването вече го направи с RC паралелно
на товара, не мажейки по гейта (така е контролирано, знаеш колко/какво правиш).
За да разбереш дали е dV или dI можеш просто да омотаеш смущаваната платка в
станиол вързан към маса, ако смущенията не си отидат значи са от dI/dt (по-вероятно
да е така и ако е така те чака повече работа по решаването на проблема).

Мда... такива неща не е зле да се погеждат от време на време я със скоп, я с нещо друго. Правил съм си експерименти с едно кораво ИГБТ и натоварено с 0.01 ом - няма значение от напрежението - даже и при 10 волта като почнат да идват импулсите (и то на 15-тина килохерца) - прецесора веднага се цъква. И как да е иначе - това са си едни корави тоци дето протичат че чак не е истина... Гледал съм кво става с масата в тази ситуация - пак масата на процесора е галванично разделена от силоват - в две различни точки на платката - примерно някъде на 10-тина сантиметра от процесора и при процесора се получават едни интересни 5-6 волта (че май и повече бяха) разходки на масата. Порцесора и другата нисковолтова карантия са на 5-6 санта от игбт-то. При над 2-3 ома на изхода това нещо вече го няма пък било то и при 400-500 волта.

Цеко, точно за това говоря! Имам абсолютно същия проблем! Оперативното напрежение (5В) е галванично разделено от силовата верига(230В/9В 50Hz траф., импулсен стабилизатор и оптрони на управляващите сигнали). Единствено GRD ми ходи до управляващата схема Все пак трябва някакси да затворя веригата към оптрона. Опитвал съм да не карам масата до управлението - няма ефект. 5-те волта подскачат и контролера се ресва. Това ли е единственото решение?!

При мене всичко е галванично разделено. И не ползвам оптрони ами едни електромагнитни ебни на AD - ADuM12хх за галваничен отделител. Не можах да разбера масата ти как е опроводена всъщност ама тва няма никво значение.

Разделена е галванично. Просто съм пуснал по един кабел с GRD от захранващото блокче към платчицата с контролера и към платката с драйверите. Цъкам транзисторите на 25kHz. Може би като се натрупат нещата - по-висока тактова и дълги жици ми увеличава минималното време за тези смущения до към 200ns. В момента съм му дал як отскок до към 1.5us, но не е голям проблем и схемата работи отлично. Притеснява ме да не вземе някакъв друг източник да бута схемата...

Пробвай с няколконанофарадови кондензатори паралелно на всеки диод от греца - ако не помогнат поне няма да пречат.
Независимо от официалната теория за използването им тези кондензатори подобряват шумоустойчивостта.

За по-сериозен анализ трябва "око да види, ръка да пипне", т.е. пусни поне снимка.

Бонго - при няколко стотин ампера за микросекунда... не знам какво точно ще помогнат тия кондензатори...

Колкото помагат (не винаги) усилвател да спре да приема радио "Хоризонт".
В случая става дума за алхимия (уж, де) и е добре да си вържеш гащите поне когато е лесно.

П.С.: Преди време бях дал схемата на някаква аналоговщина както бих я реализирал аз а човекот на майтап - на истина каза, че щял да си изпразни чекмеджетата. Тези със залежелия чаркалак може и да усетят разликата но не и това с мангизите. Пък вече съм 100% сигурен в теорията си щото ремонтирам Pro машини за в тежки условия и платките им са моя запазена територия.
П.С.2: Между другото дори и в тези скъпи машини на електрониката се гледа през пръсти до степен те да са по-малко надеждни и функционални от електромеханичния им вариант. А за битовата техника просто немам думи (и нерви).