Важното е ARM да са с повече електрони
За сега се чудя дали нямаше да е добре да внедрят в новата ARM архитектура прозоречен регистров стек, кото теоретически доста ускорява обработката на подпрограмите и прекъсванията, поради хардуерното превключване на използваните регистри. Това е свързано с ограничаване дълбочината на влагане, което не знам как се преодолява. Но от SPARC насам до колкото знам доста напреднали архитектури го ползват- според мен не утежнява много хардуера, нещо като добавянето на още SRAM/кеш памет е.

Ако наистина ти е интересно, виж последните чипове разработени от Charles Moore бащата на Forth. Минималистичен дизайн, VLIW, т.е. в 32 бита вкарва 5 инструкции по 6 бита , неколкостотин ядра в чип, вместо регистри си има направо хардуерен стек и т.н.
А добавянето на още SRAM/Cache изисква доста място на чипа - т.е. вдига цената - добавянето на 1 байт не е кой знае какво, но 1 мегабайт си яде доста - ако беше толкова лесно, щяха да правят процесорите с гигабайти кеш
Между другото май Micron се опитват да направят обратното - вкарват някаква елемнтарна логика в паметите, така че да може да се правят някакви сметки.

Тони, смисъла е, че говорим за high frequency trading, т.е. колкото повече транзакции правиш за определено време и колкото по-бърза ти е връзката с борсата, толкова повече кинти правиш. Ако някой не знае за какво става въпрос, ей тук пише :
http://en.wikipedia.org/wiki/High-frequency_trading

Дай някакъв линк. Аз не мога да намеря нищо по тоя въпрос на сайта им. Питам, защото и аз от известно време разработвам подобен дизайн, дори бях пуснал публикация по тоя повод преди време. Искам да видя те какво правят.

И аз мислех подобне свръх паралелна изчислителна архитектура. Може и да я направя некой ден..

Иначе и аз зяпах Tile64 да речем архитектурата, сега гледам G144A12, дето palavrov ми го препоръча. Но общо взето гледам минималистичен дизайн. И до скоро писах на асемблер, че да е както трябва. То наскоро имаше спор - кой вариант е по-добър, минималистичния, или макси, дето има всичко и на бързо снаждаш каквото трябва за случая. И все повече отивам към втория..

На това GA144 обърнали ли сте внимание че всъщност всяко ядро има само 64 думи код и 64 думи данни?

Още съм на ниво четене и вече почвам да се чувствам блондинка. Два примера.

1. За първи път виждам такова чудо като клок организация. След тая картинка - моя коментар е само - бах мама му


2. Седнах да му чета SPI-я. За първи път виждам такова чудо - като оставим на страна, че има достатъчно мозък сам да си управлява CS (които са 5 на брой и отделно може да ги групира за външен дешифратор, т.е. реално стават 16), има 4 нива на фифо, които са програмно достъпни...и всеъвъзможни формати на клок и данни, може да задаваш доста по-прецизно бодрейта, както и времента между CS и пускането/спирането на клока и времето между два съседни CS-a.

Малка лудост му е дейта шита, всичките му модули са с такава степен на конфигуриране, че един от тях се равнява на един прост контролер от класа на ПИК, страшно е, това без някакъв тул, не можеш го конфигурира една седмица. Направо ме е страх да погледна USB контролера...

Кой е тоя юнак бе Цецо?

Кинетис.

Баси SPI-я. Малка фабрика. Начи TX-а му е 32 битов (включително ФИФО-то). Старшата част е контролна дума, младшите 16 бита са данни. Контролната дума казва всеки трансфер какви са му настройките и кои чип-селекти да задейства. Реално можеш да заредиш в паметта купчина различни трансфери към различни устройства. Това добре, макар, че ми изглежда малко фантастично като приложение. Ама май няма нормален тъп SPI режим при който да си пратиш те тия 100 байта от паметта през DMA-то и толкова. Поне от това което чета излиза, че в такъв случай трябва да си композираш данните и да им прикачиш контролни думи на всеки байт... Което ми се вижда маааалко тъпо баси, ако се ползва DMA. Ама 3пъти го прочетох и май е така...

Някой не е ли копал друг моторолски контролер, дето да има вътре DSPI. Аз ли нещо не разбирам или .... да отивам за перхидрол?

2^6 = 64 - всичко му е сметнато - инструкциите са в 6 бита, адресите са в 6 бита
Програмирането му доколкото съм гледал е голям майтап - програмата за всяко ядро май е на 1 екран 40х25 символа и се записва в 1 сектор на флопи/твърд диск или квото там се ползва за въшна памет
С това чудо може направо чудеса да правиш - на ръка ... не си и помисляй за GCC. Маниящина за манияци ...

По-скоро силно нишест продукт, който едва ли ще оцелее въобще. Реализацията на някакво приложение е възможна само ако успееш да разбиеш на малки модули (тези 64 думи на ядро), и след това някак и рутираш комуникациите между модулите (12x12 матрица).
Единствен плюс, който съм видял - че всяко ядро е асинхронно, и цялата консумация на енергия е нищожна.

С ProcessorExpert-а, може да се подкара/конфигурира, почти цялата периферия на всеки MCU (8-32бит) на freescale за 1-2 часа, без да се прочете и 1 страница !

Аз поне не съм срещал толкова добър и добре написан инструмент !

Еклипса на CW10.5 е отврат, но няма спасение от него.

Ами за малките гадини силабс имат не лош тулс, можеш да конфигурираш всичко, но аз не вярвам до де не видя, в случая прочета, не мога аз да не знам кви ги е свършило то и после да псувам за лудо, особенно пък с техните матрици ....

Що да няма?
Не подкрепям мнението за него, но не-еклипс базирани алтернативи има много - Keil, IAR, ... PE може да се ползва и с тях.