Точно рутвам една платка, човека много настоятелен непременно да има арм (друга тема... ). И преди съм се чудил, за какво по дяволите му е на арма тоя 20-пинов JTAG?? Даже елементарни 8-битови чипчета се пишат и дебъгват през един или два пина.

Наследство. Повечко маси за по-високи скорости/надеждност. Особено ако ще се търкалят големи количества данни, примерно TRACE.

Ако железата ти подържат swd карай смело на него.

ми клиента може да има лаутербах на бюрото си с подновен лиценз, знаеш ли го...

Той истинския трейс излиза на друг конектор. А JTAG-а не е само за програмиране и дебъг, такъв е бил стандарта на времето, такова са сложили. Т.е. искали са да са стандартни. В контекста на прости системки изглежда твърде тежко, но не забравяйте че поддържа chain от устройства и в една мултипроцесорна система даже спестява място и е по-удобен.

Но в конкретния случай Цецо е бил изчерпателен - слагай SWD и не го мисли. В зависимост от платформата може да е добре да пуснеш още някой крак - повечето новите чипове има възможност да обръщат дебъг пиновете на GPIO, и си отрязват клона за достъп. Мисля че стандартния начин при SWD (то си го има и на pinout-a) би трябвало да е извеждането и на nRST пина - тогава се прави "connect during reset". Това на STM32.

Колкото до 1/2 пина дебъг/програмиране - има ги, но са малко любителски - на JTAG скоростта често е над 20MHz, затова и самото разположение на пиновете е да има по една маса между всеки два сигнални. Ако е 1 пин, това значи без клок, ми то това и на 1МХз ще се дъни. На JTAG е предвидено да се компенсира закъснението от излизането на клока от мастера и преминаването му през чипа и кабела че чак до връщането - (RCLK - return clock). Това са все "усложнения", наложени от нуждата за качествен и бърз интерфейс.

Е, де. За трейса вече не помня, извинявам се ако е бил на друг интерфейс.

За 1 пин няма проблем да е на висока скорост (даже много по-висока), ама усложнява трансивърите и протоколите.

20-пиновият конектор е де-факто стандарт и в това отношение е удобен щото бачка с всички емулатори без преходници. Но не е удобен от към размер, затова напоследък се заменя с 10-пиновия, който е значително, значително по-малък.
Колкото до сигналите, ако не сте го закъсали от към пинове, желателно е да си се изкарат всичките както е по конектор. Дали ще се ползва JTAG или SWD+SWO това по-добре да си остане избор на по-късен етап.
И да, желателно е сигналите и масите да се опроводят като хората, щото ако случайно има лаутербах или друг читав емулатор да може да ги ползва на високи честоти (100-200MHz).

едит: между другото дебъг конекторите са основно за дебъг, в крайното изделие обикновено или не се насищат или даже не са изведени изобщо. За първоначално програмиране в тоя случай може да се ползва друг интерфейс като usb, uart, spi, can че някой буутстрапи и ethernet поддържат. Трябва само да се прегледа конкретния чеп как се вкарва в буутсрап и какви възможности има.