Изобщо не искам да влизам в разразилия се спор, по ред причини. Обаче имам известен поглед над някои от нещата.

Тук съм работил с доктори - гръдни хирурзи. Доста неща сме дискутирали - здравни системи, отношение към пациенти, лекарска етика и т.н. След всичко това мога само едно да кажа - радвам се, че съм инжинер...

Първо, тези хора имат необикновена психика. Това е поне от моя гледна точка. Всеки ден правят операции. Преди операцията се срещат и говорят с пациента, след това режат. Средната възраст на пациентите е над 65 г. - основно сърдечни проблеми, но също белодробни и други гръдни. Аз лично не мога да си представя, как режа вътрешностите на някой (няма значение кой), той умира на масата пред мен и аз след час съм си вкъщи и си вечерям спокойно с жената и децата. За гръдните хирурзи това си е нещо съвсем нормално. Голяма част от образованието им е именно добиване на такова специфично дебелокожие. За това трябват много години и практика.

Това с бруталните грубиянски шеги е абсолютна истина. За нормален човек може да звучи отвратително, но при тях това си е начин за оцеляване. Така че, нещата които приказват може и да не са чист цинизъм, а много груб "хумор". Аз лично не знам дали мога да тегля чертата между двете.

В хирургията напоследък има страшно много изследвания, които са в такава насока - "дали хирургичната намеса изобщо има смисъл?" Т.е. интересът е към тази маргинална група пациенти, които до преди 20 г. биха ги оставили на доизживяване. При всяка операция има големи рискове, и целта на тези проучвания е да определи, дали резултатът от операцията оправдава рисковете. Понякога е въпрос на субективна преценка, но има и много статистика. От гледна точка на пациента, не знам как звучи или изглежда всичко това. За лекаря е нещо между наука и проба-грешка. И като казвам "наука", в медицината това понятие е много разтегливо.

Та това са моите наблюдения върху ситуацията тук, където уж нещата са си на място. И за България имам известни наблюдения, но ще ги пропусна тактично.

mountaineer писал преди мен.

Изкуството да се убива - вчера гледах филм за нинджите...
Пифе, направи едно добро на народа: дай имената на докторите, че да не ходи при тях!
Критерият на доктора е един: да помогне максимално на всеки. Не да се прави на мениджър или нинджа!
Навремето като поправях телевизори бях с този критерий и никога не съм "отписвал" щайга без съгласието на собственика. И го изтъквах пред познатите си доктори, а те много се дразнеха и ми изтъкваха пифските доводи, а аз тъпо и упорито давах примера с телевизорите
После отидох в "Занзибар" и забравих...

Тия доктори просто имат късмета да са в БГ а не примерно тук в щатите, щото малпрактис застраховките ще им станат такива суми, че практически няма да могат да практикуват. Оставал му на някой един месец и затова нямало да го лекуват . Сумата платена на роднините при такъв случай ще е между 1 и 3 милки и следващия път доста ще се замислят преди да решават кой кога трябва да умира.

Темата е интересна но пишещите не са доктори и гледат от тяхната си камбанария и за това така мислят. Докторите са странно племе за тях това е работа като всяка друга, те ако вземат присърце всички пациенти ще психясат, и се налага дебелокожие и такова отношение. Имал съм доста контакти с доктори и даже 40 минутна операция със спинална упойка, е нема да ви казвам какво е доктора да рови в корема ти и да си приказва със сестрите глупости.
Та като поработите 5-10 години доктори в спешното или хирурзи друга песен ще запеете, знам че е гадно погледнато отстрани ноо така стоят нещата.

Не е въпрос за вземане присърце, въпросът е принципен, и като цяло не касае само докторите, то някак по пътя стигнахме до тях.

Е те точно принципно те лекуват но дали ще има ефект е друга работа. С личния лекар сме приятели та той разправя че сега лекари били само хирурзите останалите били дистрибутори на фармацефтичните компании.

Някой знае ли максималното използвано напрежение при дефибрилаторите? Четох за 1500В, но не знам дали не използват и повече. Трябва ми за стандартно използваните. И как може да се отвежда безопасно за прикачена към пациента електроника- ЕСД на входовете, но на галванизното разделяне да не се превиши също максимума на изолация- 2.5кВ. Мисля за газоразрядник, или нещо полупроводниково достъпно ако знаете.

Това пък е съвсем друга песен, но лично на мен ми е все тая чии лекарства биха ми изписали ако действат, т.е. няма нищо против да го играе дистрибутор, стига това кеото предписва да е качествено и да върши работа. Но то и там е като при комисионните, някои дават за да свършват работа, други дават за да не свършат. ...

Зависи от дефибрилатора, стига и до 4000в. Останалата част от въпроса ти е трудна за разбиране.

Бобихот,
при 50 ома среден импеданс на тялото трябва да доставиш 360 джаула за 10 милисекунди. Смятай си го сам.
Входовете на апаратурите които могат да са закачени на пациента по време на дефибрилация трябва да издържат 5 киловолта за 1 минута. Или нещо подобно. Не си спомням стандарта. Имаше прекалено дълго време.
Много често се ползват глим лампи или транзили. Изолира се галванично целия модул - входна верига + АЦП.
Монофазните дефибрилатори са на по-високо напрежение за да прекарат по-голям ток през тялото за по-кратко време и да са ефективни и при пациенти с по-висок импеданс. От друга страна бифазните ползват транзистори и се налага работа на по-ниски напрежения. Там се разчита, че трябва много по-малко енергия за дефибрилация. Ако пациента е високоомен може да се удължи импулса до 15-20 милисекунди което му намаля доста ефиктивността.
Смятай го 2-4 киловолта.

Благодаря Pif- това ми трябваше.

Тая стойност 2.5кВ откъде ти дойде??? Иначе стандарната схема за защита от дефибрилация при ЕКГ е 10К / газ-арестер / 10К / диод. Първите 10К трябва да са ячки, че те носят зора, най-често са вградени в кабела. 10К са примерни, смятат се по закона на ОМ и като прост аналогов филтър.

Цецо- това е напрежението на издържане на галваничното разделяне към компа. Идеята ми е да му сложа някаква защита-ограничител, да не се превиши. Иначе и това, което казваш към входовете на каквото се слага.

Човек, няма как да ти се отговори, ако не умееш да питаш. Въпроса ти е пълна каша, мешаш защита от дефибрилация с галванична защита. Започни с това:

1. Какво точно се опитваш да сътвориш? От написаното ме навежда на мисълта за EKG, ама напиши го ясно.
2. Какво искаш да защитиш - човека от мрежата (компютъра) или устройството от дефибрилатора? Двете са КОРЕННО различни неща и се правят по коренно различни начини.

Бобихот,
като направиш устройството се обади да го тестваме. От мене дефибрилаторите от тебе компютъра и пациентите.