Интересно ми е как стои въпроса с възрастовата граница... Дали местните чорбаджии са се научили да ценят опита?
Хората със собствен бизнес да отговарят в зависимост от това как им върви бизнеса.

Не знам какво е толкова интересно, но все пак гласувах.
Право казваш - чорбаджии!
Повечето работодатели са като селски чорбаджии от миналия век.

Работил съм общо в три фирми (общо над 15 г.) и навсякъде съм бил използван и високо ценен на думи, но никога оценен по достоинство. Затова и винаги съм си тръгвал сам.

Видях какво е и държавна и частна фирма, даже прехода на една от тях от държавата в частни ръце. От този преход успехите в работата ни не намаляха, а дори се увеличиха, но намаля заплащането и започнаха да ни третират като роби.

Всеки работодател по света е такъв, но именно затова е системата "Държава" за да балансира интересите. България като държава е само кухо понятие!

Аз съм над 40 и считам, че нямам проблем да си намеря нова работа, ако реша да се разведа със сегашната. До преди 4 години работих в армията ( бях офицер ) и се пенсионирах. След това смених 3 фирми, като и на двете си тръгнах сам поради някакви причини. При първата смяна на работа бях "безработен" около седмица, вторият път - 15 минути. В момента имам активни две оферти за друга работа, но не смятам че е коректно да напусна сегашния си работодател. Считам, че човек над 40, който се е доказал и има завършени проекти зад гърба си, не може да има проблеми с намирането на работа. Правил съм интервюта за започване на работа и знам какво е съотношението между търсенето и предлагането. Просто не е възможно да си търсиш работа, и да не си намериш.

P.S. Горното важи за София, за други градове просто нямам впечатления как стоят нещата.

Реконструктор, ти да не наближаваш 40-те та пускаш такива анкети, а ? Сигурно искаш да се подготвиш предварително , та да ти е по-лесно да преглъщаш действителността ...
Според мен няма възраст за добрите специалисти. Познавам няколко човека на възраст около 55г.-60г., които продължават да работят активно в областта на софтуера и хардуера.
Който иска да работи няма ограничения. Аз като напуснах през май месец 2005г. последнат фирма, ми се обадиха няколко фирми, но на всички отказах, и продължавам да отказвам, поради различни причини: липса на перспектива в тези фирми, работа за без пари не върша, липса на условия за нормален труд, нясни трудови задължения и незнайно работно време.

Гласувах, но малко не е добре поставен въпросът. Има огромна разлика между
София, Варна, Пловдив.....(първата шестица), като София си е друг свят, и останалите
градове. Аз съм над 50 (малей - колко съм дърт само ) , но няма никакъв
начин да остана без работа. Друг въпрос е , че понякога се работи за слава. Дори
по-често явление е това. И често съм оставал без пари...
А работа си има - трудно мога да насмогна даже. Ако се прибера
преди 21 часа ще ме гледат накриво у дома .
Преди работех в Изотсервиз - нищо, че беше държавна фабрика - работехме
по цели нощи. Вземахме добри пари за него време. Не бих започнал работа, където
след 17 часа си тръгваш и не ти пука. Работата разполага с нашето време, а не е обратното!
Така съм си свикнал и ми е добре...
//Виж ако въпросът беше за гаджета, а не за работа.....зле сме над 40-те

Напротив, лепат се като мухи на мед!
Само времето дето не достига - за работа ли, за гаджета ли, за жена ли или за децата?

Статистиката е обнадеждаваща.
На мен ми остават още макс. 5-6 години като програмист, после ще се наложи да си търся друго поприще, щото след 35 ще е абсурд да си намеря свястно бачкане.

При този глад за свестни хора едва ли ще имаш проблеми.
Да не говорим че не вярвам в теорията за краткия професионален живот на програмиста.

Реконструктор, ако си добър програмист, няма, АМА НИКАКВО значение няма на каква възраст си. Аз съм на 38г. - много лош програмист съм и съм затрупан с работа (представям си ако бях добър ). Така че споко

Напьлно подкрепям тезата, че докато има вьзможност и най-вече желание човек винаги си намира работа. Миналата година се запознах с един "дядка" (в най-добрия смисьл на думата) за когото казват че още си пишел скриптовете за уникса на асемблер и надали имало много хора в унито които да му се опрат по умения в администрирането на тежката артилерия...
Е какво му пречи на такьв човек да си намери работа, ще го вьрнат, че бил в пенсия ли? Друг е вьпроса дали на него му се бачка още, ако му стигат паричките защо да се товари

Абе не е съвсем така. Когато одъртея, мога да работя само някаква поддръжка на нещо вече съществуващо. Само че индустрията се изроди доста и нещата са такива, че много малко продукти живеят повече от 1-2 год.

@Реконструктор: Не само поддръжка можеш да работиш на по-напреднала възраст. В една нормална фирма като понатрупаш стаж почваш лека-полека да се отдалечаваш от непосредствената реализация на нещо в посока мениджмънт. Спокойно можеш да си или Technical Lead на няколко по-млади инженери/програмисти, или да се ориентираш към тима на дизайнерите и системните инженери...

както пееха контрол в една стара песен
"аз пък съм научен със надежда
все нагоре да поглеждам"

Явно изобщо не можеш да осъзнаеш разликата между тоталитарното"горе" и регулаторните функции на една съвременна държава.

Интересна тема сте захванали! По нея искам да кажа две неща.
1)Всичко, което природата дава на човек, му го дава, за да си служи с него и да постигне накакви резултати. Един ден обаче си го прибира. За това никой не трябва да парадина нито със сила, нито с красота, нито с мъжко достойнство, нито дори и с ум. Това го разбрах, когато започнах да губя зрението си. До тогава имах самочувствие, че винаги мога да си намеря работа. Сега обаче изпитвам една безпомощност заради очите.
2)В условията на България да си производител е изключително трудна и сложна работа. Дори има мнение, че само луд човек може да инвестира в производство. За това работещите в частни фирми получават малки заплати, ако въобще ги получат. Причината е, че няма икономическа организационна инфра структура, каквато има в развитите страни. Един производител у нас трябва да е и конструктор, и технолог, и счетоводител, и организатор на производство, и снабдител, и поддръжка на техниката, и пласмент, и да прави маркетинг, и .....! В развитите страни инициативният влиза в система и става част от такава система на взаимно изгодни начала. Там партньорите се поддържат един друг. У нас ако един бизнесмен не прикара партньора си, партньорът му няма да го изпусне. Този етап трябва да се изживее, но при активна гражданска намеса, срокът му може да се съкрати.
Около една фирма като Форд, например, гравитират множество малки частни фирми, обхванати в симбиоза. Те изпълняват поръчки по зададена документация, без дори да знаят, за какво служи това, което работят. Нещата са канализирани и работниците получават заплатите си ритмично. Специалистът и високо квалифицираните работници са на изключителна цена.