А колкото то "DIP" регулатор, не знам какво точно си имплементирал, но за силно зашумени сигнали понякога се ползва едно чудо, дето се казва "observer". Реално съдържа още един PI контролер, който се използва така че да извади "симулиран", предвиден сигнал на това което влиза на входа. Т.е. е вид филтър който обаче няма дефазиране на изхода си. Реално иска бърз сигнал на входа, за да може да работи ефективно. Изхода на регулатора е "предвидената" стъпка, която се очаква да направи входния сигнал за един цикъл. Тази предвидена стъпка се добавя към текущия изход на всеки цикъл. Работата на регулатора му цели да нагласи стъпката да отговаря на реалната стъпка на входния сигнал.
Принципно работи добре за сигнали с константно изменение на сигнала, и не толкова добре когато производната на входния сигнал не е константа. По-точно настройките на филтровия PI трябва да са съобразени с характера на шума и очаквана скорост на изменение на сигнала, примерно при теб рампата с която температурата се качва при подаване на тока (10 градуса на период за JBC-то примерно).

Еми, нямам overload на новата версия. Входовете или са замасени, или са вързани към сигнала едва когато вече е "в норма". Само че се оказа че разликата не е велика.

Колкото до приликите с MAX-а - MCP-то поема на входа си напрежения от 200mV извън захранването и си ги усилва по каналния ред. MAX-а е от 0.05V под минуса до 1.2V ПОД плюса. Разликата е съществена.

За другото - output overdrive recovery time e 100us при усилване -100, a offset correction settling time e 300uS. Според всичките ми измервания, за тия 0.5mS успява да се освести до толкова, че офсет не мога да хвана, мерейки на краката на ADC-то. Това дори на старата версия. Новата, както споменах, няма overload. Ама не хванах и съществена разлика между двете.

Индуктивността не е голяма. На изхода към нагревателя има обратен диод и кондензатор. Нагревателя е със съпротивление 8-9 ома (за T12). Нали виждаш какво става на осцилограмите от клипчетата горе. При мерене след като е имало захранване към нагревателя има офсет, при това въпросния офсет е различен за всяка човка, както по амплитуда, така и по поляритет. На някои човки както амплитудата, така и поляритета му зависят и от температурата. Боря го софтуерно.


Не можеш, защото MOSFET-а има капацитет сорс-дрейн, който точно около нулата вкарва най-големи смущения, защото точно там волтажа на входа му мърда с най-голяма скорост. При AC боря това като осигуря постоянно напрежение на сорса (P-MOS) от около 5 волта за целия период на мерене. Понеже напрежението на сорса е постоянно, през MOSFET-а не минават смущения към дрейна. Това е нужно само при AC. При DC го няма. Няма и никакви същестесни разлики в процеса на мерене, както и в това какво "вижда" ADC-то при една и съща човка при AC и DC входно захранване. Как съм натоварил кръга вече съм писал - обратен диод и кондензатор, успоредно. Разликата със/без кондензатор е малка.

Сигурен съм че практически повечето от тези неща не се виждат, а и не водят до никакви разлики. Но това че микрочип даже не специфицират параметрите при 0.1% и надолу е притеснително. Няма как да сравняваме 100мкс до 90% с 3.3мс до 99.9%. А това с 50-те миливолта под нулата е вярно, обхвата на микрочипа е по-широк. MAX-a се води "ground sensing", така че целта му е да мери до 0V. Реално без офсет (bias) отрицателни входни не виждам как ще се мерят, при положение че изходите и на двата не могат да слязат плътно до или под нулата. Така че дали 50 или 500, полза няма (за конкретното приложение).
То ако ще ги сравняваме, микрочипа не може да слезе под 15миливолта на изхода, докато макс-а пада до 4. Така че малките напрежение на входа (при усилване примерно 100) макс-а щи вижда от 40uV сигнал от двойката, докато мцп-то от 150uV. Едното са примерно 3 градуса, другото 8 над стайната. Отделно повечето параметри на микрочипа са при 20Kohm товар, докато max-a е мерен на стандартните 10K.

Не съм разглеждал новата версия, но предполагам разликата е че извън зоната на мерене амп-а стои или със свободен, или с замасен вход? Значи в този случай трябва да се чака времето за установяване на оп-амп-а, вместо overload реакцията. За MAX-a това е специфицирано на 0.5мс за 10 битова точност при 1 волт входна стъпка, за микрочипа ... не го намирам. Има графики на small step response, ама от тях няма как да видя 0.1%.

Но пък има интересен коментар върху една от графиките (FIGURE 2-41: Input Offset Voltage vs. Time with Temperature Change.) в datasheet-а:


А това да се хване подобен офсет на краката на ацп-то ми се вижда невъзможно с реална човка, просто защото нейната температура ще мърда. Ако се подаде точна стъпка от генератор и се гледа изхода на оп-ампа за дълго време, ще се види дали на 10-тата мс примерно напрежението ще е същото като на 1-вата мс.

Пак повтарям че съм сигурен че от практическа гледна точка няма никакво основание да се търсят кусури. Решението ти си е оптимално за дадената задача, гледано от практическа използваемост, лесна повтаряемост и възможности. Моите забягвания са в теоретична посока, или по-скоро от гледна точка на друг оптимум. Ако щеш и от субективни причини като харесване, наличност на компоненти и т.н.

Не го специфицират в проценти. И startup и offset correction е специфицирано с данни за входа и време за достигане на 50uV от волтажа. В случая за offset correction time при скок от 2V на входа и усилване 1, дават 300us до достигане на 50uV от крайното напрежение, което на фона на 2V е 0.0025%.


Има, ако го вържеш като диференциален. В новата версия така е вързан. Веднъж тоя за сензора, и втори път тоя за шънта, който е 0.004 ома. То и с +3.3/-0.8V захранване е вързан де, та имам съвсем "уверени" стойности около нулата.


Няма и как - не съм я публикувал още.


Ампа е диференциален в новата. То е амп от 3 ампа по класическата схема за диференциален усилвател. На входа имам селектор на кой вход какво да идва - на единия канал "А" или маса, на другия канал "Б" или маса, и най накрая инвертиране или не. Масата не е "общата" маса, а сигналната, и обслужва само тия входове. ADG734 е чипа, с който го правя. Всичкото това работи на +3.3/-0.8 захранване. Усилването е 27.77, като е съсредоточено повече върху последния опамп. Входните са на усилване около 2. След това имам цифров пот за усилването, DAC за офсета, и още едно стъпало с усилване 27, след което има лека филтрация и отива в ADC-то. Така имам 750 усилване на 256 стъпки, и корекция на плюсов офсет като за още един бит в ADC-то.

Та, преди да пусна тока към нагревателя, давам и двата входа към сигнална маса. После след като го изключа, малко преди да меря ги пускам в конфигурацията, в която ми трябват, изчаквам малко, и после чета ADC-то.


Че какво му е интересното? Доста чипове така ги тестват. Даже съм гледал машината, дето го прави - един приятел правиха такава по поръчка на някой. Сипваш и кофа чипове, тя си ги подрежда, тества електрически, нагрява ги точно по същия начин, мерейки. Тестват преди това за тоя коспус колко време обдухване трябва, за да се нагрее до специфицираната температура.


Новата версия има източници на ток, (4uA - 10mA) за да може да мери PTC. Мерих съпротивления, гледах какво се случва и каква точност дава меренето. Ми, нищо не се случва - мери си.


А, кусури винаги може да се търсят. То нали за това си приказваме тука. Пълно щастие няма - винаги има компромиси и недостатъци. Не го приемам за критика или нещо такова - само споделям до какви изводи съм стигнал, човъркайки се. А то хубавото на електрониката е че почти всичко може да се направи по повече от един начин. Кой е по-добрия може да се разбере едва след пряко сравнение на готови неща.

...пък и, в крайна сметка това е поялник. Дори да го накараме да държи сензора с точнос 1 градус, какво става там, дето се топи тинола докато запояваш е съвсем друга тема. За мен +/-10 градуса е предостатъчна точност. Не че не си играя да калибрирам точно на 183 (63/37 тинола се топи точно на 183), ама това си е вече от съчмата и чисто любопитство.

Здравей.
Бях писал в dangerous prototypes относно идеята.
Та, въпросната идея е тази станция да се преработи и за горещ въздух.
Т.е да може да се регулира дебита и температурата.
Целта е човек вместо да трябва да кихне люта сума за читава станция или да взима ментак всеки месец, да вземе качествена дръжка с нагревател и някаква помпа и да си направи също толкова, даже ако не и по-добра от повечето "хай-енд" станции.
Не мисля, че би било толкова трудно и съм сигурен, че ще има доста интерес към такъв проект.

Със сигирност не би било толкова трудно. Ама аз духалка си имам, и за да тругна да я преправям трябва нешо да се издъни, пък тя не ще. Не че я счупвам от ползване де...

Но там концепцията е малко по-друга. Предполагам работи на 220 и помпата и нагревателя. Тоест - едни тиристори и прочие ще се управляват. Термодвойката е отделна та и с това няма драма. Ама... не ми е дошло до главата, пък поялника не е комерсиален проект, а просто такъв за забавление.

А защо не станат комерсиални ?
Пускаш китове или сглобени комплекти по разните сайтове. Ще има доста търсене, гарантирано !
Станция за горещ въздух може да се направи с два фазови регулатора, но друго е като е регулирана и измерена температурата.

1. Не знам чии патенти/авторски права може да настъпя. Не ми се и търси. В софтуера и хардуера всичко си е моя измишльотина без външни библиотеки или преписвации, освен стандартните на икрочип, ама в днешно време мотиките са много и трябва надлежна проверка.
2. Шанса да го продавам без сертификати е да го продавам като кит за сглобяване. Ама продавайки го в тоя вид, не мога да търся някаква велика печалба.
3. Ако готова, самата станция със все кутията като крайно изделие трудно мога да докарам под 300-350 кинта. За по-малко ще трябва да се направят доста бройки - примерно 100-ина и повече. Началната инвестиция за да се пусне в производство е доста. А преди това трябва сертификация по CE, което значи още кинти + външен производител, сертифициран по ISO и прочие полюции. Като нищо за първите 100 бройки ще хръкнат едни 10-15 бинки инвестиция. Може и да пресилвам де - опита с производство ми е нулев.
4. Вадя си хляба с друго. Това ми е само хоби. Тоест - нямам времето.
5. За да е сериозен продукт, трябва да си разработя и мой си поялник с мои си човки, поне до някъде конкурентни на наличните на пазара. То аз съм ги и измислил, ама и там ще идат още кинти, докато намеря кой да ми прави компонентите и т.н.
6. В България пазара е мижав, тоест трябва да се продава навън. Това значи и транспортни разходи върху цената, тоест допълнително оскъпяване.

Абе с 2 думи, додето настигна значимо чисто маркетингово конкуренцията, ще има доста хлебец да изям и доста кинти назад да отида. Незнам, може да ми е крива представата както в плюс, така и в минус, ама от човек без опит - толкоз. Не правя някакво изобретение, ново на пазара, с нова ниша в него, а просто поялник. Не вярвам и в България да има продадени повече от 50-100 JBC-та например, тоест на гаражна манифактура и вътрешен пазар не може да се разчита, колкото и добър продукт да е.

В такъв случай ти трябва съдружник с бизнес опит готов да инвестира
Най вероятно ще започнат да ти правят предложения ... пък като започнат китайците да те копират значи си успял

Наистина докато се докара до производство е много голям и дебел, но като се има предвид що за продукт е.
Поне китове за сглобяване да има. Некомерсиални, просто любителски.
С този проект спестяваш доста $$$ на хората които искат нещо евтино и добро !

ако се намери някой добър с кад-а, първите 10-20 и повече кутии ще ги отпечатам безплатно, дори и са на две части. засега имам черен и червен ABS, но може да се намери всякакъв. даже и проводим (ESD protected ще стане кутията)
говоря сериозно - и по няколко часа на кутия да отиват, няма проблем. просто си търся обект за упражнение

В какъв вид искаш CAD-а?

Мога да направа кутия в SolidWorks безгрижно. После за предния панел могат да се поръчат лепенки с пуканки. И това е лесно.

...ъъъ, при наличие на време де.

.stl или всякакво друго което може да се конвертира до .stl

Знам и съм тествал например .step от Алтиум към .stl в Spark Mechanical

иначе работна площ и обем, https://store.makerbot.com/replicator2x
Build Volume:
24.6 L x 15.2 W x 15.5 H cm
[9.7 x 6.0 x 6.1 in]

печата най-добре при точности 0.3мм или 0.2мм, така че колкото по-малко финни детайли и заврънтулки има толкова по-добре

друг вариант е да се печатат отделно дъно и покрив, което понякога е доста по-добре. наскоро печатах един влак на колега моделист, получи се добре като за прототип

Идеята ми е за печат на предния панел само, а назад ламаринена кутия от 2 парчета - основа + капак. И да е съвместима с тая, за която съм правил платките. Така хем като обем няма да е много, хем назад ще е "ESD Protected"

Ще видим какво ще измъдря.

+1
Принтера предния панел може ли да го направи като на кутиите BlackJack от circuitspecialists, каквато ти sparky ползваш?
Харесва ми самия дизайн на кутията и най-вече на фронт панела.