Чета разни Current Shunt Monitor-и, цените им, параметрите им като честотни ленти и CMRR. Чета и разни инструментални усилватели с диференциален вход и си мисля, дали да не направя измерването на тока вместо с инструментален, дискретен ДУ или шунт-монитор с един преобразъвател ток-ток - като този на схемата. В случая няма да се интересувам от CMRR-а на усилвателя, а и ще мога да постигна какъвто си искам коефициент на преобразуване на тока в напрежение - само с един резистор (е, и буфер след него де ...). Трябва ми само високочестотен и носковолтов усилвател с малък офсет и раил то раил към "+" по вход .Така много лесно бих могъл да направя различни обхвати за измерването на изходния ток ...
(Вероятно ще мога да постигна и по-добри честотни характеристики и бързодействие)

p.p.
Няма да се интересувам и от точността на резисторите на диференциалния усилвател, имащи отношение с CMRR-a му ...

не знам другите какво мислят, но според мен за 100 вата захранване не си струват тия галимации, чисто аналогово с голям радиатор и готово
ако правилно съм разбрал де... 30в 3А, 100 вата в най лошия случай, същото каквото на времето съм си правил със 723 още си го ползвам - с тороидален траф, малко, леко, ами леко стопля като дам на късо за дълго време... голяма работа.. 100 вата нищо не е

Ник, така е, но идеята ми е да стане компактно, непечащо, леко, евтино (тороидален траф само струва почти колкото адаптера за лаптоп), със заключване на заданието и задаване на лимити на заданието (лимитите много ми липсват при развоя на 3V устройства захранвани с 30V тес ...), Да могат да се опъват големи токове при ниските напрежения (захранване на батерийни устройства с GSM примерно), да е с 2 канала с обща маса и да може да се използва с PC като лоджер, да се управлява и да може да му се зареждат разни профили за тоцим и/или напрежения синхронно на двата канала, да можеш с негова помощ да мериш консумацията без външни шунтове и дроп на напрежение в изхода... и ... да си начешем крастата най-вече

Дали ще има импулсен предрегулатор или не - това е според зависи. С или без него трябва да има изходен линеен регулатор (на ток и напрежение) с цифрово управление, който да е прецизен (стабилен с нисък дрейф ), малошумящ, с бърз респонс при промяна на товара и с минимално пре-под регулиране при преходните процеси, устойчив на самовъзбуждане при преходните процеси и т.н....

На този етап се опитвам да предизвикам дискусия по синтезирането на схемата и избора на компонентите (по параметри и цени) точно на линейния регулатор, но нещо не ми се получава за момента.

Всъщност тънкостите са точно в аналоговата част на захранването. Другото е тривиална схемотехника и програмиране.

Датчици за измерване на ток има какви ли не. Последно взех за тестове няколко вида, но не съм стигнал до тях и нямам наблюдения кое как се държи.
Едните бяха на Allegro - ACS712 (има ги в Комет), другите на Силабс - SI8501.
Това също заслужава внимание - AD8479. В сайта на AD има подобни за по-скромни напрежения...

ами и на мен ми беше това мисълта де... другото не е толкова важно колкото аналоговата част, там повече да се наблегне
иначе обратното напрежение при рязък спад на заданието аз го бях оправил с диод на базата, ама май беше на малкия транзистор
сега обаче като ти гледам генераторите на ток - дали няма да помогне за пре регулирането и за бързодействието (също и за връщане на енергия от консуматора) и един транзистор към маса - нещо като крайно стъпало, но от долу само 1 транзистор, като се предполага че той няма да се товари много
също за бързодействието ми се върти нещо като идея ама ще ти го кажа на скайп да не се окаже голяма глупост и да бера срам тука

Ама какво повече искаш да се каже. Принципната схема си я направил.
Остава да уточниш параметрите (режимните), например с какво гарантирано напрежение колектор-емитер ще работят крайните транзистори и т.н. и и да смятаме режимите. Ако ми остане време, може да ти помогна с някоя симулацийка.

А за "биполярно" стъпало- има не е голямо усложнението да се направи биполярно, но тогава вече излизаш от периметъра на "захранване за програмисти "

Dan, има още много какво да се каже (според мен) относно схемата, особено като започнем да избираме компонентите гледайки и цените им.
Какво имам в предвид:
В изискванията към усилвателя на напреженовия усилвател са доста високи. Има такива чипове, но цената им е "стряскаща". Чисто схемотехнически може да се избегне използването им БЕЗ това да скапе драстично параметрите на устройството.
Какво имам в предвид;

В момента въпросния усилвател трябва да е високоволтов, бърз, с малошумящ и с малък офсет.
Така както съм нарисувал схемата - при изходно напрежение 0..40В (примерно) и изход на дака 0..4В - усилването в тракта трябва да е 10 (делителя за обратна връзка на изходното напрежение ). Това означава, че офсет-а на усилвателя ще се усили 10 пъти. Т.е. от тук изискването за нисък офсет.
Ако например сложим евтин, високоволтов,бавен и с малук офсет усилвател след ЦАП-а, така че да усилим 10 пъти изхода му (0..4В -> 0..40В) - усилването в напреженовия канал би било 1 (вместо 10), което сваля изискването към усилвателя в изхода от към офсет може да се занижат 10 пъти, като в този случай цената на двата усилвателя (в изхода на ДАК-а и на стабилизатора) е значително по-ниска (пъти) спрямо тази на нарисувания на схемата усилвател.

Отделно ако нямаме усилване в изхода (с нашия случай да приемем 10), то честотните параметри на стабилизатора и респонса му принципно биха се подобрили. Едно е изходната пулсация да я делим 10 пъти (с делителя в изхода) и да я сравняваме с нисковолтовото задание от ДАК-а (0..4В), друго е изхода дирекнто без делене да се сравнява с усилено задаващо напрежение от ДАК-а (0..40В)... (незнам дали ясно го обясних). (е и обвата ни е примерно 0..30В вместо 0..40. Не се хващайте за това - говоря по принцип)

Отделно се опитах всички транзистори в схемата да ги свържа като повторители (схема общ колектор без усилване и инвертиране). Това също би било (според мен) "благоприятно" за респонса, бързодействието и стабилността и честотните характеристики на стабилизатора.

Добре ще е да изясним всико това преди да сме започнали със симулациите...

Нещата в токовия канал стоят по подобен начин, но са по-сложни. Нека оставим обсъждането му за по-късно - след като решим напреженовия.

Е, оптимизацията по цена за единични бройки не е от значение, но като ще си "чешем" крастата - защо да не я "начешем" както трябва?

Много се бъркаш.
Първо трябва да уточниш какъв е толеранса на изоходното напрежение, в проценти по "обхватите" или като абсолютна стойност.
После. Усилване по 10. При 1 мВ офсет на входа грешката на изхода, причинена от офсета ще е 10 мВ. Виж само от делителя какви грешки ще се получат. Имаш възможност за корекции през DAC-a, но с намалена динамика на тези корекции.
За високоволтовия усилвател. По един транзистор преди светодиодите LD1 ти решава проблема (като обърнеш полярностите на ОУтата де).
Пулсациите. В зависимост от целта имаш няколко решения. Най-стандартното- ускорителна верига в делителя.

Ускорителните кондензатори във веригите на обратните връзки са хубаво нещо, но могат да доведат до неустойчивост и самовъзбуждане ... ( При симулациите ще си покаже )

Искам всичко да е в един обхват (да няма превключване на обхвати).
Ако се използва 12бит ДАК (4096 стъпки), то при обхват в изхода 0..20В ще имаме минимална стъпка малко под 5mV, което за такъв тип "захранване за програмисти" според мен би било повече от достатъчно. Дисплейваните стойности да са примерно 0.00V .. 19.99V през стъпка 10mV.

Мисля да използвам усилвател OP37 за напреженовия стабилизатор. Има 10uV офсет, малошумящ, относително бърз - 17 V/uS, 63MHz, високоволтов +/- 22V и струващ около 3лв. В този случай идеята ми за усилвател след DAC-a отпада.

Сега се търсят подходящи мощни транзистори - биполярни за ток може би поне 3А, с транзитна честота над 30MHz, с усилване по ток поне 100 (за да няма големи консумации от 3.3V стабилизатора), Uce >= 40V, Uce_sat под 1V и разсейвана мощност >20W. И не на последно място - да не струва над лев примерно
Ще са два или повече в паралел вероятно ...


Така е, но това решение създава други проблеми свързани с динамиката и устойчивостта на усилвателя. (За това се опитвам да намаля до минимум усилването по напрежение в тракта)

Мощен транзистор ти трябва само един за такава малка мощност.
За да смъкнеш до минимум пада вършу мощния транзистор ползвай PNP и NPN. Тоест мощния транзистор да е PNP и преди него NPN. Така управляващия ток на мощния транзистор ще ити се явява ток на консуматора. И ще намалиш натоварването на 7805 както искаш.

Ускорителния кондензатор в такова захранване е груба грешка. На резисивен товар ще го докараш вероятно. Но ще си има ядове и при пуслиращ товар и при индуктивен.

Не само ускорителните кондензатори, има и серийни резистори на кондензатора в ООВ. Честно, трябва да си чародей в аналоговщината за да изчислиш тази схема и тя да работи стабилно.
Вместо ускорителни кондензатори е по-добре качествени филтриращи, а съвременните чаркове са достатъчно бързи. Не забравяй, че общата ООВ трябва да е поне 10 пъти по-бавна от всичко останало.

Иначе: прегледах схемата само диагонално, защото аз май изобщо не бих подходил така, ама в момента нямам и зор.

"Ускорителна верига" е повече от кондензатор, има си и резисторче.
И абсолютната стабилност на регулатора е абсолютна, ако не зависи от товара
И "уск. верига" създава нула някъде преди единичната честота. А тази нула може да е компенсираща някой полюс, дето ти изчерпва фазовия запас...

Ще гледам в събота неделя да ви го покажа с някоя симулацийка.
(това със захранванията ми е много болна тема, но просто нямам време...)

По-добре го направи до 20.48 волта. Така стъпката ще ти е точно 5mV. Или до 30.72 волта и така стъпката ще ти е 7.5mV.

Според мен 20V е недостатъчно.

За амперите - пак така 0 - 3.072 примерно, или 0 - 4.096. С последното - стъпка 1mA. С тока обаче обхвати според мен ще трябват. 1mA може и да е много за някои неща.

Отделно, точността ще ти зависи от точността на DAC-а и няма да е твърде велика (реално долните 1-2 бита ще отидат на кино), освен ако не ползваш доста скъп такъв или не направиш offset коректор и да калибрираш за всички от 4096-те стъпки.

Честно казано, не го виждам да излезе особено евтино.

ПП: Отделно ми се чини че по обратната връзка ще трябват корекции, в зависимост от зададената стойност. Тоест, за 3 волта трябва да е с една характеристика, за 30 - с друга.

Идеята на Ники с PNP мощния транзистор решава проблема с консумацията от 3.3V стабилизатора. Отразена е в новата схема.
Идеята на Спарки с обхватите също е начертана. 2 напреженови и 2 токови обхвата.

За да не се използват скъпи DAC-ове мисля да използвам 12 битовия четворен на Микрочеп. Струва около 2лв и е с I2C интерфейс.
Така че дайте идея за обхвати ...
Предлагам да използваме външен референс, който да захранва АЦП-то в процесора и ДАК-овете. Трябва да му изберем напрежението и самия него. От него ще зависи стъпката и съответно обхватите на тока и напрежението, които също трябва да дефинираме. (Добре ще е ако опорното не е много скъпо.)

Някакви идеи ?

Бонго, много ми се иска да видя и друга идея за схема - например твоята. Дай някакви идеи ...

REF3030A ползвам в поялника. 3.0 волта. REF3020A e с 2.048V. Удобно. 0.2% точност

Има и разни шънтови с 0.1 и 0.05% Стават по 5-8 кинта бройката обаче.