Схемата си беше точно обикновен повторител с връзка между "-" и изхода, но имаше на входа резисторен делител, защото трябваше да се мери 12 волтов сигнал, а ОУ-то се захранваше с 5 волта. Имаше и кондензатор на захранването - та заради тях Реконструктора разправя, че не била "проста" ами имало и други елементи .

Схемата си беше точно обикновен повторител с връзка между "-" и изхода, но имаше на входа резисторен делител, защото трябваше да се мери 12 волтов сигнал, а ОУ-то се захранваше с 5 волта. Имаше и кондензатор на захранването - та заради тях Реконструктора разправя, че не била "проста" ами имало и други елементи .

Колега zaphod. Първо, ние не сме "тия", а "тези". Не се обиждай, но това обръщение още в началото не е най-добрия начин да разговаряме.
Второ - изглежда има някакво объркване, което се надявам да разясним.
Схемата на повторител, като математически израз, наистина се свежда до въвеждане на 100% обратна връзка по начина показан (описан) от няколко участника във форума. Но между математическия израз и реалността има доста голяма разлика.
Тук съм изредил някои аспекти, които според мен са важни за една "реална" схема.

1. Големина и размерност на захранващото напрежение на ОУ. Едно- или двуполярно. Това определя както размаха на изходният сигнал, така също и динамичния обхват и големината и полярността на входния сигнал.
2. Тип на използван ОУ - Биполярен, СиМОС или изграден с JFET входен диференциален усилвател. В зависимост от източника на сигнал, честота, импеданс един тип може да е по-подходящ от друг.
3. Големина на синфазният сигнал на входа. Ако приемем, че източника на променливотоков сигнал, ще има и постояннотокова съставка, може да се случи така щото то да надхвърля разрешеният обхват за ОУ - това е параметър, който се дава в каталога.
4. Обратната връзка без резистор в нея е опасна практика и не бих я препоръчал за прецизни схеми. Тъй като реакцията на цялото устройство притежава крайна скорост, наличието на голям входен сигнал и бавна реакция, може да поляризира в обратна посока един от входните преходи, което ако не го повреди, може да влоши значително неговата работа (особено поотношение на шума) когато става случай за биполярен ОУ.
5. Обикновено в каталога се дава един параметър INPUT /OUTPUT SWING, който определя големината на максимално достижимия размах - За повечето ОУ това са 5-6 В по-малко от размаха на захранващото напрежение и в случая на приложението на нашия колега може просто да не е достатъчно. Още повече този параметър от страна на входа е често дори по-малък.
6. Ако се работи с еднополярно захранване-най-често каталожните данни се дават спрямо постоннотоково напрежение на изхода равно на половината от захр. напрежение. За да се постигне максимален динамичен диапазон това преднапрежение трябва да се подаде на + извод на ОУ, което пък води до задължително използване на разделителен кондензатор към източника на сигнал с подходяща големина.
7. В този случай е най-добре да се използва rail-to-rail ОУ за да се увеличи динамичния диапазон на схемата, който може и да не е наличен или пък да не е rail-to-rail откъм входа и изхода едновременно, което е силно ограничение понякога.
8. Още един важен показател, който се дава в каталога е големината на OUTPUT SWING за различни товари (токове). Както е ясно с нарастване на консумацията този размах намалява, откъдето е ясно,че коефициента може и да се различава от 1 значително.
9. Ако се използва ОУ от биполярен тип входният ток на поляризация може да се окаже съизмерим с този на веригата от която се отнема сигнала. Това може да се случи при високоомен източник и може да доведе както до влошаване на работата на изделието така и до неверни резултати - в случая да се измери различно от истинското напрежение. Особено за биполярни ОУ входното съпротивление нерядко е от порядъка на няколкостотин килоома - и в една дузина случай е недостатъчно.
10. За слаби сигнали влиянието на шума - топлинен, преходен и т.н нараства. Ето защо филтър или честотна обратна връзка в много случай са за предпочитане.
11. Най-често когато се измерват сигнали с голяма достоверност се прави високоомно делене (компенсирано честотно) и после сигнала се скалира (умножава) подходящо за достигане на динамичен диапазон според заданието с подходящ тип ОУ. Ето защо схемата на класически "повторител", както е описан по-горе без съобразяване на всички тези неща е сама по себе си безполезна и работи "по принцип".
12. Има и други начини за измерване на сигнали, които обаче не са обект на темата и не смятам да се спирамна тях.

Поздрави

винаги съм се дразнел когато някой ми каже за двуполярно захранване на ОУ. има двуполярно захранване на СХЕМИ изпълнени с ОУ, но нещо не се сещам за марка ОУ, която да иска двуполярно захранване (или май имаше едни такива).

Има ОУ които са замо двуполярни и с еднополярно не работят, за да ги сложиш в схема с еднополярно захранване им прависх изкуствена маса. Всъщност доста от ОУ са такива.

...
И ще ми кажеш ли как със 709 или 741 в СХЕМА с еднополярно захранване, да усиля DC напрежение с обхват 10-100mV х 10?