Забрави - казах, че нямам зор, пък след толкова десетилетия да тръгна да правя нещо от нулата
То не друго - идея можеше да дам (не моя, разбира се), ама утре или вдругиден ще ходя на село да зазимявам къщата. Като се върна може и да ви оценя наклона

Едит: извинявайте, но ми се струва, че навлизате твърде дълбоко в дебрите на аналоговщината. Ползвайте някоя интеграла вповече, пък ако ще да е LM317.

Стига ве Бонго,недей така с лошото - покажи малко нагледни уроци по аналогово магьосничество .

Докато чакаме "наклонени" идеите от бонго след благополучното му завръщане от село, да помислим по въпроса за референса, точността, обхватите и стъпката на задаване на тока и напрежението.

Както писах по-рано - смятам към момента да използвам евтин четворен 12бит. ДАК на микрочеп, за задаване на токовете и напреженията в изходите на двата канала. Единственото ми съображение до момента е цената, но разбира се той може да бъде заменен и с по-скъп и качествен. Не е необходимо да е бърз, а по-скоро многоразряден.

Нека за момента започнем с 12 битов дак. С него ще имаме 4096 стъпки на заданието, като в реалния случай ако имаме 2048 (реални 11 бита) би трябвало да сме много щастливи ...
Ако работим само с един обхват - 0.00-20.00В примерно, това означава, че трябва да разчитаме на всичките "реални" 11 бита, което незнам до колко е реалистично имайки в предвид грешките на ДАК-а като офсет, гейн, интегрална и диференциална грешка.
Точността зависи и от точността на референса.
Смятам да се използва общ референс за АЦП-то (12 бит) в процесора и ДАК-овете. Процесора налага ограничения за референса в границите 2.5-3.1V.

Въпроса е дали да се разчита на точността на референса или той да се "донастройва" с тример?

Ако използваме предложения от Спарки референс (който от към параметри и цена е добър вариант) - точността му е 0.2% което означава, че максималната грешка в изхода без донастройки при 20.00В задание ще е 0.04В=20В*0.002 или 19.96В - 20.04В.
Въпроса е дали да оставим нещата така, или да мислим за донастройка на референса или в каналите с тримери.
От друга страна ако използваме многоразряден ДАК (16 бита примерно) - всичките тези неточности могат да се компенсират софуерно в режим на калибровка примерно. Отделно един читав тример на "бърнс" също не е евтин, а като се има в предвид, че тримерите ще са поне 4 броя ... Поради тази причина не съм се спрял твърдо на 12 битовия ДАК и той може да бъде заменен с повече битов. За момента обаче не намирам такъв на ниска цена.

Въпроса е по-скоро към дефинирането на изискванията към захранването от гледна точка на точност, линейност и стъпка на заданието за изходите имайки в предвид точностите, кото са ни реално необходими в ежедневната ни работа и цените на компонентите.. "Хубаво и евтино" има само в Кауфланд...

С 12 битов ДАК и без донастройка на референса и "реални" 11 бита можем да имаме един изходен обхват 0.00.20.00В със стъпка на задаване 0.01В и точност 0.2%. С донастройка на референса с тример можем да подобрим до някъде точността (в целия обхват тя зависи и от ДАК-а).
Отделно точността на резисторите в делителите и обратните връзки също ще окаже влияние. От към цена вероятно няма да се използват разистори с точност по-голяма от 1%. Та ако искаме та използваме "реални" 2048 стъпки от 12бит. ДАК - също трябва да имаме възможност за донастройка с тример в токовите и напреженовите канали (или само в тях без донастройка на референса).

Относно обхвата за ток-а - смятате ли, че е добра идея ако той е само един и е 0.00А - 4.00А със стъпка на задаване 10мА (12-те бита позволяват тя да е 1мА (0.000-4.000А), но няма да може да се разчита на реална 1мА стъпка)?
В практиката ми до момента не ми се е налагало по-прецизна настройка. Използвам я само като токоограничение на максималната консумация, но аз не съм "критерий".

Въпроса е това достатъчно ли е като за "захранване за програмисти" ?
Какви са вашите виждания относно обхватите (един или няколко и какви) и точността, които да заложим имайки в предвид горните съображения и какво ни е необходимо в ежедневната ни работа?

Лабораторно захранване - захранване използвано в лаборатория. Лабораторията е място където се измерват разни неща. След като не е еталонно - то е хубаво да бъде настройваемо.

Захранване за програмисти - програмиста е човек който пише код. Той не работи в лаборатория и не извърва измервания свързани с промяна на захранването. За него е достатъчно устройството на което и за което пише да имат осигурени необходимите напрежения за да функционират нормално.

Ако трябва захранване за програмисти - то АТХ захранване е повече от достатъчно. Всички стандартни напрежения с достастъчна стабилност и токове. За ядрото на процесора няма да се мине без нарочно захранване намиращо се близо до процесора.

И така въпроса - каква работа има програмиста в лабораторията ?

Pif, не съм съвсем съгласен с това. Под "програмист" най-малкото в контекста на форума разбирам не PC програмист правещ програми с бази данни или графики, а по-скоро "ембедед" програмист пишещ софтуера например за устройства с "едничипови" (не се хващайте за единия чип) контролери. Например батерийно захранени (и не само) устройства, които често нямат в себе си регулатори и трябва да работят в някакъв обхват на захранващите напрежения.

Да вземем за пример батерийно устройство с GSM. На "програмиста"в случая му трябва стабилно регулируемо захранване (с обхвата на батерията) достатъчно да даде голям пиков ток с бърз респонс в изхода при рязка промяна на тока и малко пре/под регулиране. На всичко отгоре му трябва и мониториране на моментната консумация на устройството - най-малкото за да си тества, и дебъгва програмите.
Отделно този вид устройства си мерят захранването (батериите) и функционалността им се променя при промяна на захранването над/под определени прагове (един или повече), така че на "програмиста" му трябва да може да симулира тези промени в захранването по време на писането и дебъгването на програмите.

При нас например напреженията на батерийните устройства са 1.2V, 3.0V, 3.6V, 4.8V, 6V, 7.2V и 12V. Използваме тесове 0-15V и 0-30V. ... и някой спящ "красавец" или "красавица" като врътнат потенциометъра по погрешка ...
Те за това задаване на мин и макс обхват на регулиране + заключване на заданието са супер полезни екстри ...

Такова захранване е необходимо и в QA отдела, където тестват функционалността на уж "готовите" устройства и им трябва да симулират и тестват поведението на устройствата например при изтощаване на батерията...

http://www.helmut-singer.de/pdf/hp6632a.pdf
такива например вършат ли работа, ако се намират за 400-500лв?

или едно доста по-здраво
https://www1.elfa.se/data1/wwwroot/asse ... asheet.pdf
за 1200лв например?

един вид модел който може да се следва при разработването на собствен, Agilent също

Тия са старички вече,заглеждал съм ги по ebay. И интересно че държат цена там. За същиет пари се взема ново с жълто с повече възможности.

Относно резисторите - тази серия ползвам за подобни неща
http://www.digikey.com/product-detail/e ... -ND/580260

Grubi, точно такова като от първият ти линк имам в предвид.
Целта не е да купя такова (щях да пусна обявата в търговския раздел на форума), а да се направи такова като отворен хоби проект ("хоби" не означава некачествено, а правено с много кеф и мерак), което да се сглоби и използва от всички. Нещо повече - да се дискутират всички тънки и ключови решения по схемата, функционалността и програмите, така че някой "начинаещ" да може да научи доста неща четейки темата.

Цената за която ще се сглоби такова чудо предполагам ще е повече от 2-3 пъти по-ниска от тази, която споменаваш и най-важното - всеки ще може да си добави промени във функционалността (схема и програма) каквито си иска.
Не ме впечатляват и параметрите им. Например 20 волтовия 5 амперов вариант е с "Programming accuracy 10mV и 2mA ...

Относно резисторите - 25ppm като предложените от Никола предполагам ще са повече от достатъчни ...

Относно токовите измервания - освен на дисплея, мисля че ще е добре, ако изкараме напреженови изходи пропорционални на консумирания ток от каналите (като токов монитор.) на предния панел на захранването на клема (извод подобен на "калибриращия" по осцилоскопите). Така ще можем закачайки сондата на скоп-а да следим моментната консумация на устройствата си (като от схемата на токовия монитор, която дадох в началото на темата, при това без дроп на напрежение върху шунта). Може да се направи в два програмируеми обхвата 0..4А -> 0..4V (1 V/A) и 0..0.4A -> 0..4V (10 V/A) или едновременно да се изведат на отделни клеми.
(това предполагам ще се оцени основно от програмистите)

Какво мислите за тази идея?

да @emilvtc, затова и дописах че просто това може да е добра стартова позиция.
Ясно ми е, че това е идея за отворен проект, просто тези захранвания ми харесаха
донякъде като параметри, интерфейс и изработка. А това че са на 10-20 години
и са правени вероятно за специфични цели може само да стимулира проектирането
на по-универсални такива.
Айде че се отплеснах, а няма нужда

Емиле,
първо не е работа на софтуериста да тества описаните от тебе неща. Затова си има хардуеристи, има си валидейшън екипи. Има си хора за всичко.
Много е интересно когато някой не е наясно с дадена тема но тръгва да прави поект по който да обучава други. От симулатора на компютъра до реалния живот има една огромна бездна която дори не я виждаш. Като например какво ще се случи ако се появи някакво смущение по кабела? Високочестотно? А ако се появи електростатично. А ако се появи радиочестотно излъчване в близост до твоето устройство? А ако отвън има буря и на близо падне гръмотевица и имаш огромно магнитно поле което ти минава през захранването?
Ама нали е хоби проект - дреме ти. Най-много да ти изгори захранването и/или някой процесор който тестваш в момента.

А що се отнася до устройства на батерийно захранване - не съм чул до сега някой процесор да се дръжи по различен начин при различни напрежения. Той си има ресет вериги, има си клок супервайзори, има си честота на която може да работи при дадени напрежения на И/О-то. Ядрото му винаги е на доста по-ниско напрежение от минималното работещо така, че ти е гарантирана работата и няма да имаш грешно изпълнени команди. ГСМ модула при по-ниски напрежения има по-ниска изходна мощност но ти по никакъв начин не можеш да го компенсираш или контролираш. Те хората са го сметнали и направили. И изобщо не е работа на софтуериста да се занимава с такива тестове и глупости.
То хубаво всички да разбираме от всичко ама не става. Няма лошо да си направиш захранване и да си го ползваш ама като се вземеш на сериозно и почнеш да го показваш на хората да се учат - някак си не са съизмерими нещата. Виж ако отвориш аджилента от линковете по-горе и разбереш всеки от чарковете ЗАЩО е сложен - тогава вече можем да говорим, че си видял бездната и се опитваш да си проправиш път през нея към реалния живот.

Пифе ти що не си гледаш транскубтоните ами се месиш в работите на простосмъртните?

Пифе - стига попарва мераците на хората така... Аз също имам мерак да си направя едно захранване, ама такива неща като линейни регулатори въобще не ме вълнуват. Аз искам да може да дигне 75 ампера при 5 волта и 5А на 75 волта... чисто импулсно. Даже сега като се замисля, линейно може да има на 3.3, 5 и 12 - нищо повече - фиксирано напрежение с евентуално регулиране на тока.

Всички други напрежения които досега съм ползвал не е имало нужда да са "чисти" - вероятно осевен моя 1 случай има още 1000 в които трябва - на мене и толкова ми стига.

Ползвам фарнелски 0.1% резистори, като ми трябват за диференциални ампове и от сорта.

Мисля си, зададеното напрежение/ток може и да не е с такава точност велика. По-важното е да е стабилно, тоест, като го оставиш сега на 28.35V, и 3.18А, след 2 часа разликата да е минимална. А не като китайски милтицет - на единия обкват показва 650, на по-ниския 68. За абсолютните стойности - важното е това, дето го мери и показва да е точно. Един вид, трябва да си направим прилично добър мултицет вътре. Аз привсе че ползвам 0.1% резистори за отговорните неща, винаги някъде по веригата имам я цифорв, я аналогов тример за дооправяне на усилването, а понякога и на офсета. Ако на входа на усилвателя има и окъсяващ елемент (или dpdt ключ, може и електронен), може и динамично да се коригира офсет и усилване. Вездесъщия ми поялник има тая екстра - селектор на входа, дето може да замасява и двата входа на операционника и да инвертира. 4 измервания през DAC-а, и всички офсети от входа на усилвателя до процесора практически изчезват, къде софтуерано, къде хардуерно.

И мисля че уточнявайки схемата, постоянно трябва да се симулира. Не става съвсем наизуст, или поне аз не мога иначе. Дори и най-калпавата симулация ти отваря очите за доста неочаквани неща. А такива из аналоговщините винаги има, поне за мен.

Pif, не мога да схвана твоето виждане за разделението между хардуеристи и програмисти (не говоря за РС ). Според мен такава при ембедед програмирането отдавна няма.
Само за пример - ако в схемата ти има CPLD примерно - "програмирането" на функционалността му (на VHDL примерно) не е ли работа на хардуериста? (е, може да синтезираш и вътрешна схема, която да фитнеш в чипа, но почти никой вече не работи така). И за това ли ще търсим "програмист"? Това "програмиране" си е чисто задължение на хардуеристите според мен.

В обратния случай - абсолютно задължително е "програмиста" да участва в синтезирането на схемата на устройството, тъй като голяма част от функционалността на хардуера може да се поеме от софтуера и вградения хардуер в процесора и така схемата на устройството няма да заприлича на схемата на "руски телевизор" ...

В примера който даваш с GSM-a, - нали все пак програмиста докато е писал програмата за процесора в енджина е задал и истествал промяната на мощността му при падането на батерията?

Ще дам като пример устройството, което разработвам в момента. То е безжичен батерийно захранен PIR с видеокамера за охранителна система, който трябва да работи с едни батерии (5) години...

Устройството има 5 различни режима на работа в зависимост от напрежението на батерията и основния проблем не е превключването между режимите, а това да "разберем" кога да превключим.
Когато батериите са "нови" имаме пълна функционалност. Когато паднат под определено ниво - рапортуваме, че батериите са за смяна, но устройството продължава да има пълната функционалност (поне още 7 дена). При по-нататъшно падане на батерията се изключва функционалноста на нощните режими (IR подсветката) свързана с камерата, по-надолу и цялата камера функционалност, но устройството продължава да работи като PIR. При по-нататъшно падане на батерията устройството спира да работи като ПИР, но продължава да се супервизира към системата и да се "пази" с тампера си. И под-определено ниво - усройството се "самозагася".
Като "хардуерист" предполагам си наясно каква "мъгла" е компонента батериия? Директно контактуваме с производители и самите те нямат инфото, което ни трябва за правилно да определим въпросните 5 нива. Елементарно задаване на твърди гранични напрежения (макар и софтуерно температурно компенсирани) - НЕ работи. Батерията като се разтовари - възстановява напрежението си. Използваме (не напълно успешно) софтуерни алгоритми за това.

Всичко това е трудно (да не кажа невъзможно) да се тества в QA отдела. Там гледат устройството като "голЕм камИк" или "черна кутия" и няма как да знаят вътрешното му състояние - въпреки, че им правим понякога специални ветсии на програмите, логващи и част от вътрешните състояния на устройствата.

И ако продължаваш да твърдиш, че това не е работа на програмиста и че не му трябва на бюрото регулируемо захранване при разработването на въпросното устройство (примерно) - смятам, че дискусията е излишна.

Относно проекта, от който "ще се учат и други" - публикуван е в раздела"проекти за споделяне" и е "отворен". Нямам амбиции и претенции за собственост към него.
Всеки който може и иска - може да споделя опит и да допринесе за дефинирането и подобряването му например. Със сигурност 2 глави мислят повече от една, нали?
Така че се чувствай специално поканен да участваш в него и разбира се ако искаш да споделиш опит и да помогнеш чисто идейно на този етап в разработването му. Въпрос на желание е (време предполагам имаш, след като четеш и пишеш по темата)

Това се отнася за всички четящи темата.

Като се замисля - добре ще е да можем да "емулираме" и батерия с това устройство, управлявайки му плавно по задание вътрешното съпротивление (стабилизацията на напрежението във функция от изходния ток) - примерно в границите 0.05 - 10 ом-а.

Някакви идеи чисто хардуерно (с отделно напреженово задание или по друг начин - примерно цифрово управляем делител с ДАК ) как да се направи това?