Е... повечето консуматори днешно време щракат в порядъка на микросекунди.

Ще се повторя, ама пак ще кажа че смисълът на един такъв уред е за по-сложни проекти. За едно 8-бит просто животно има хиляда начина да го замериш. Ама за 32-бит, който бачка на 100-ци MHz и клати десетки периферии вариантите за мерене не са толкова много. А пък точно в тоя случай е най-нужно...

Пък и освен самото мерене, захранването също трябва да е сметнато като за достатъчно висока честота. Нали няма да почва да се шашка ако товара щрака с 1MHz?

И аз вече изпуснах цялостната логика , но да попитам: Как точно ще става шунтирането чисто физически - с какъв ключ. И вторият въпрос е колко бързо може да стане това превключване и какво ще е състоянието преди и по време на превключването.

От какво да се шашка ? Ако е от излъчването на товара - екран, филтри. Иначе - дай един пример, че не мога схвана какво имаш предвид.

[quote="miro_atc"]...просто трябва прецизно мерене отвън, което не е толкова инвазивно.../quote]

Ами аз ви предложих да захранвате устройството от суперкондензатор и по напрежението да смятате средния консумиран ток и изразходения капацитет, ама вие държите да гадаете по формата на тока.

С уговорката, че не е точно по схемата на Емо, идеята е:

Две измервателни съпротивления - 20 ома и 20 милиома.
Паралелно на 20-те ома имаш мосфет, който се задейства, когато общият пад стане 100mV и се управлява така, че да си остане 100mV.

Единият обхват е от 1uA до около 5мА. Другият обхват е от 1мА до 5А (цифрите са приблизителни).

Недостатъци на схемата са:
1. До достигане на прехода на тока от единия към другия обхват (5мА) има променлив пад, който трябва да се компенсира от напреженовия регулатор
2. При самия преход ще има известно забавяне, докато почне да се отпушва мосфета.
3. Cds на мосфета

Предимствата са:
1. В режим микроампери, мосфета има незначителен ефект, по-скоро там проблемът ни е, че трябва да се компенсира пада и скоростта е ограничена от това.
2. Веднъж вкаран в режим, мосфета би трябвало да е достатъчно бърз (заедно с "ценеровото" му управление). Примерно при скок на тока от 10mA на 4А, реакцията му трябва да бъде Rds от ~20 ома към почти наситено състояния. Поне аз не съм смятал точни цифри, защото не знам какви транзистори ще избере Емо. Но идеята е, че не е желателно да се вкарват в дълбоко насищане, т.е. ценеровото напрежение трябва да е 100 и нещо mV и да ги отчита тия работи...

За да може да се мерят "неразмазани" тоци, вероятно ще се наложи да ги мереш без входните кондензатори/филтри на устройството...
И като си няма кондензаторчета и устройството дръпне рязко... много е желателно нашето захранване да не кляка

Имам едни съмнения, че някое съвременно устройство ще работи както трябва като му няма кондензаторите ама нейсе...

Това мерене е за друг проблем... примерно ако трябва да видиш дали би издържало еди колко си години.

Аз говоря за друг проблем - имаш батерия вече избрана някаква... имаш консумация някаква. Сметнал си ги да издържат примерно Х дена, обаче те издържат наполовина. Сега къде е грешката е добре да се знае, дали китайчето е надписало батерията, или аз съм си надценил консумацията. Но по-важно е да се направи нещо по въпроса. И обикновено смяната на батерията не е добра опция, така че сядаш и изстискваш твоята част... Та за целта ти трябва повечко информация кое колко пуска и да прецениш какво да стискаш...


охо... работят, особено по-тъмно жълтите, на тях по принцип забравят да им слагат кондензатори

А като имаш GSM, него как ще го "стиснеш" ? А батерията слагаш на разряд между макс и мин напрежение при което работи твоето устройство и мериш използваемия капацитет. Аз споменах, че съм замислил захранване, като една от футкциите ще е да може да тества батериите по този начин.

А изобщо има ли производство на такива захранвания?! Ако има - цената им ли е причината вместо просто да си го купите - да се опитвате да го създадете?

Ако трябва да бъдем честни и по двата метода е труден за "стискане" щото консумацията ми е много относително нещо. Зависи дали стои на бюрото ти, или на гърба на някоя от твоите птички. Зависи дали вали или пече...
Все пак оня аджилент е правен за такива цели и имат интересни документчета. С техния софтуер показва каква част от консумацията е заради Rx каква част идва от Tx. Отделно по картинката с бърстовете съдят за аномалии и проблеми.

Абе и за двата метода си има приложения...

@DanielDimov,
естествено че има... даже и схемите им имаме на някои

Значи, основното което ви интересува са кратките промени в консумацията.
Мии точно за това са токовите трансформатори, може и с 2-3 обхвата, а DCто да се мери долу-горе с един единствен шунт, или с два ако държите много. Така няма нужда да се осира схемата на захранването - всичко се ръга след изходния му кондензатор.
Нали долу-горе така е в агилента, що ви е да преоткривате колелото?!

В аджилента също имат два шунта, но високоомния го окъсяват като излеза от обхват. Това създава рязък скок в общия пад в момента на окъсяване, а след тоя момент пък се получава променлив пад. И за да не се отрази това на изходното напрежение са сложили филтър на изхода, обаче филтърът им бърка меренето на тока, затова мерят и тока през филтъра с трансформатор...
Нашата идея е вместо да окъсяваме буквално, след като излезе от обхват високоомния шунт да му компенсираме съпротивлението така, че общият пад върху двата шунта да остане постоянен. Така се надяваме да има по-малки пулсации в изхода, съответно да можем да спестим филтъра, меренето на тока през него и смятането с DSP...

Иначе казано, изходното съпротивление на едно стъпало определя неговата честота. Ако сложиш серийно съпротивление на изхода на един драйвер го утрепваш честотно. Аджилента са направили точно това. Колкото и да им е бърз напреженовия регулатор, шунта на изхода му пречи и не могат да реагират на високи честоти. Затова им трябва филтъра, а заради него си усложняват живота много..
Докато при нашата идея, регулацията зависи от бързината на ценеровия регулатор. Там нямаме изходно съпротивление, нямаме товарен капацитет, така че бързината му се ограничава единствено от компонентите и ако нещо не объркаме генерално, не би трябвало да имаме проблем. В същото време напреженовия ни регилатор няма нужда да е толкова бърз, защото ще си има филтър и тока в тоя филтър не ни интересува.

Интересна идея.
Предлагам за начало някой да симулира само тази част - с мосфета и неговото управление, което поддържа тези 100mV. Обаче цялото управление, желателно с някакви минимални критерии за скорост на реакция и устойчивост.
И след месец-два може пак да го обсъдим.

Ицо писали сме едновременно, аз допълних горния пост...

Ако имаш някакви съображения - казвай! Имам чувстото че нещо намекваш и предпочиташ да ни оставиш да се мъчим да го открием сами