Лео, твоят метод е добър, защото по-лесно се постига висока точност при измерването на малки тоци. Наистина трудно се мерятдиректно, но не и невъзможно. Усилията обаче си струват тъй като от директно мерене може да извлечеш много повече информация, не е само изхабената енергия...

Миро, апликейшуна на тексасци не е много добър по отношение на меренето на малките тоци. Усилвателя на шунта е много бавен, а и има входни токове съизмерими на тези, които искаме да мерим.

В началото се изкефих на мощния OPA549 и реших, че с него ще мога да спестя всички транзистори в моя вариант. Е, като се зачетох в параметрите му бързо разбрах, че това не може да стане при изискванията, които си поставих за малка разсейвана мощност. Допълнително като че ли изхода му не е достатъчно бърз (под мегахерц честотна лента).

Продължавам да мисля за вариант за компенсацията на паразитните капацитети на MOS транзистора и диода на шунтовия регулатор.
На прикачената схема се опитах да скицирам идеята.

Целта е да се намери начин да изкараме изходен напреженов сигнал максимално приличащ по форма на формата на тока в изхода на регулатора ни при поставените изисквания (обхват 0..400uA и шунт 2 kohm).

Токовия траф трябва да има нищожна индуктивност и съпротивление на първичната намотка, като тя трябва да може да издържа постоянен ток 6Амп. примерно.

Идеята е напрежението в изхода на трафа, което е пропорционално на променливотоковата съставка на тока във входа му (зарядния ток на паразитния капацитет), да се сумира с напрежението върху шунта, така че да се възстанови формата на сигнала, независимо от шунтиращото действие на паразитния капацитет.

То това ще се постигне относително лесно, ама честотната лента... Токовите трафове са нормирани при честоти 40...400Hz. Хайде, да речем, че ще захапе и в звуковия диапазон, ама нагоре? Ако имаш идея каква е очакваната форма на тока, пусни едно фурие и орежи всичко над няколко килохерца, за да се види как се изменя формата на тока и дали те устройва като визуализация орязания спектър на токовия импулс. Какво АЦП ще мери това?

Сигнала ще се мери и ще се гледа с осцилоскоп. Е, в моя сличай и с ацп-то на анализатора ми, което е 8 битово и е няколко мегасемпъла (1..18MSPS).

Относно токовите трафове - не си представям траф като за "електромер", а по-скоро високочестотни токови трафове, каквито се използват в импулсните захранвания на компютрите за меренето на тока в първичната страна (последователно на мощния траф). Е, може би трабва да е 10 пъти по-високо честотен от тях. Те са около 100-300кХз, а в нашия слиай може би няколко МХз ще свърши работа. Едва ли ще се намери такъв готов компонент, по-скоро ще трябва да се сметне и навие. Ще трябва и високочестотен ферит за целта.

Усилвателят е бавен наистина, но тяхната цел предполагам е 16+бит сигма-делта ADC което обикновено е под или около 100ksps. Винаги може да се сложи по-бърз усилвател срещу скромно доплащане
Иначе за токове, утечките им са прилични... усилвателя е 50nA, а големия по памет не много повече. Имай предвид, че в тяхната схема шунта е много по-малък отколкото съпротивлението на обратната връзка. Нещо, което и ти може да размислиш, т.е. не се изхвърляй с шунта ами дай повечко пари за усилването. Има читави усилватели, просто няма да са по 2$ а ще са 5-10$... сега по памет се сещам че гледах AD8421, предполагам има и други, аз не съм спец в тая област. Идеята е шунта да ти е поне 10 пъти по-малък от паразитните импеданси дето са в паралел. А не обратното...

Иначе схемата на тексасците е идея не толкова за захранване, колкото за функционален генератор....

Аз пак да попитам: защо е двутактно?

А бе една съседна тема върви много добре, защото наистина се гони универсалност, не частен случай.

Имам предложение: преди да се изпишат още 20-30 страници да се премахнат на 5-10 кандидат-устройства всички филтриращи кондензатори и да се пробват с нормално захранване доколко работят - да не се окаже, че се гони да се мери грешката.
Иначе не е проблем да се направи "аудио" усилвател за мегахерци, само дето би изглеждал доста по-различно.

Имах и други идеи ама ги забравих

Тук ме имате за спамер, донякъде с право, защото от десетилетия не съм електрончик. Но ако го имаше tgi отдавна да имаше прототип. Да ходя ли да му цункам най-обратната страна на челото за да се върне, или някой от вас ще го направи?

Весела нова година!!!
Да ни е честита и да ни донесе много здраве и късмет!


Изтеглих ТИНА-та на тексасци и учудващо за мен за около 2 часа успях да я инсталирам и да направя първите симулации. Доста е сходна с писпайса и миграцията не ми отне много време. Незнам до колко вярно смята, но да допуснем за момента, че смята вярно.

Въпроса ми е някой има ли в електронен вид някакъв справочник на транзистори и диоди? Предпочитам да е офлайн - ексел, пдф или друг формат.
В Тина-та има разни модели на транзистори, от които трябва да избера такъв с подходящи параметри, но за целта трябва да имам инфо за тях.
Търсенето в нет-а на пдф-ите им един по един е непрактично. Искам някаква по-синтезирана информация за да направя бърз избор по параметри измежду съществуващите модели в ТИНА-та.

Някакви идеи?

Пробвай с digikey.com, mouser.com и другите подобни. Там нали можеш да филтрираш по параметри.
Имаш ли линк към тая Тина да я погледна какво представлява?

Тина-та на тексасци е доста орязана - няма кой знае колко елементи. Платената версия е доста по-богата. В платената (пиратска естествено) съвсем нормално се вкарват спайс модели, ама в безплатната май не можеше. Иначе като симулатор не е зле - то и няма как да е различно от пспайс - щото си е такова.

Аз съм пропуснал, че Емо е споменал тексасците, мислех че говори за пълната версия .

Малко е скъпичка пълната версия за "домашна употреба" в БГ. Остава варианта да е излекувана или безплатната. За дребни пробички става и безплатната ама е много бедна на елементи и липсват някой функционалности.

Ровейки намерих този сайт с търсачки и дейташити на полупроводникови елементи. Може на някой да му е полезен.

Емо как върви схемата, приключваш или си още на кривата круша?

Подкарах Тина-та на тексасци и се заиграх с правенето на някакви симулации, за да уточня стойностите на компонентите на напреженовия регулатор.

Тепърва трябва да се изследва и устойчивостта на регулатора . За сега правя симулации с огромен капацитет в изхода преди шунта, но не знам как да подходя при симулациите по отношение на типа на товара. За момента той е активен + капацитивен...

Зарових се и в четене на критерии за устойчивост ... Между другото някой има ли читава сламка, в която са обеснени и описани подходите за това?

Меренето на малките тоци временно съм го зарязал, но ще се върна към него. То е основна функционалност на захранването, от която не искам да се отказвам...

Имах предвид дали има нещо да се умува или вече на ниво блок схема всичко те устройва и чистиш детайли само?

Щото сега си мързелувам и мога да философствам над теоретични проблеми, така че ако има отворени въпроси просто ги изброй. На тема симулации не съм добър и не ме търси. Макар че като ползвам захранвания от каубойците им пускам техния дизайнер да ги изчисли и да ги симулира. Не знам доколко има общо с тината, обаче трябва много да се внимава. Понякога при съвсем лека промяна в параметрите ми вадеше коренно различни резултати...