Понеже се говореше за издържащи батерията телефони:
http://www.amazon.com/BLU-Studio-Energy ... B00T6J3USK
Не е върха на сладоледа, но става

За да издържа много телефона не ти трябва 5000мАч батерия. Трябва ти телефон с 500мАч батерия и да няма глупости по него, а само един ASIC да върти черно/белия дисплей и бейзбанда.

Една малка частна фирма по никакъв начин не се вписва в нито едно от нещата които казах "т.е. тези които хем изкарват добре, хем имат свобода хем нямат никакви шефове" под изкарва добре нямам в предвид да можеш да си плаща сметките, да си купиш две коли и 3 къщи ... това е да си добре платен, не да изкарваш добре. Изкарваш добре на мен ми звучи като да можеш да си вдигнеш чукалата и да заминеш за 1 година където си пожелаеш, и това по никакъв начин да не ти се отрази на финансите. Лошото е че обикновенно хората които могат да си го позволят чисто финансово не могат да си го позволят като време. Та фирма с оборот 3-4 млн .. та дори и 10 .... няма как да се впише в тази графа, а болшинството от фирмите са доста под тази цифра, не само в БГ.

Клиента Димов, клиента - той е по-голям и по-гаден шеф и от най-долния началник . Така че винаги има "шефове". Забелязъл съм, че само некадърните работници протестират за условията на работа, защото никой не ги бръсне за слива. Ако си кадърен и си гледаш работа почти винаги ти се осигуряват и необходимите условия за това. Разбира се има и разни кадърни младежи с леви убеждения, ама на тях им е простено, щото след време повечето се осъзнават, че не би трябвало да им пука за другите, а само за себе си и семействата им. Тогава вече им отминават левичарските убеждения . Както беше казал един известен политик - ако на младени не си социалист, значи нямаш сърце, а ако и на старини не си, значи нямаш глава. Аз ще допълня, че ако и по средата (в разцвета на силите си) си социалист, значи си луд за връзване .

Мммм и да и не, защото то като дойде време да им отминат вече и възможностите са отминали, и не малка част от тях си остават мрънкащи непостигнали нищо левичари, а то кадърността ... с времето се губи, умения, знания, логика, това са все неща които искат да ги упражневаш, заблудата че едно нещо никога не се забравя ... почти няма такива неща, някои съвсем елементарни навици и действия които подлежат на автоматизация .. всичко друго си иска да го поддръжаш. Аз сега като се змаисля колко умения съм загубил, или най-малкото са заленели .... та това с левите убеждения може и да е ОК, но трябва да си търсят и леви общества, а те по подразбиране са обречени.

Сетих се за първия проект в който участвах, един счетоводен софтуер... Не знам сега кои са представители, ама по него време бяха ББС и дойдоха и ни предложиха да си портнем софта за макинтош. Те тъкмо бяха почнали да ги внасят, нямаха никакъв софтуер, даже кирилизацията им още не беше готова. Подписахме договорче, забравил съм детайлите, но си беше съвсем стандартно като комисионни и т.н. Единствената уловка беше, че за разработката те ни дадоха няколко мушамички, компилатори и разни софтуерчета, които обаче след това се приспадаха от продажбата на нашия софтуер. Те обаче гарантираха мин. к-во продажби така че не рискувахме друго освен труда си. Но и не спечелихме кой знае колко, всъщност аз се отказах в началото и останах да бачкам за РС версията.
Сега не знам дали това е било политика на Ейпъл или нашите бизнес системи са я измислили, но никой не ни е изнудвал да работим за без пари. Решението си беше наше, макар и много спорно щото заради него екипа ни се разцепи. Но е факт, че те знаеха какво да ни предложат и как да ни го предложат така че да се вържем... Не знам каква е била политиката другаде по света, но се съмнявам някъде някого да са го изнудвали.

С две думи на мястото на Grubi аз бих внимавал за дребни уловки в договорите. Щото ако ще го прецакат няма да е нещо голямо, ще е нещо дребно...

В двете китайски фирми ,работещи за Епъл, имало много извънредни трудочасове. Епъл наели и външна фирма, която оценява условията на труд спрямо стандартите на Епъл (?).
Многото трудочасове са представени като резултат от ниското заплащане.
Много изсмукана статия , в която се набляга на ... цената на крайния продукт.
Епъл плащат една цена, как се разпределят тия пари - официално те не могат да влияят.
Компартията и собствениците са доста по-отговорни в случая.

За смартфони, които се продават по 50-100 долара - много по-малко труд ли отива?

Изобщо това са пълни глупости, хората трябва да се радват ако едно нещо се произвежда за 10 цента и с епродав за 1000 $ а не да търсят под вола теле. Цената е пазарна, нито купувачите насила си го купуват, нито пък ония на сила го произвеждат. Също така тия работници не са отишли насила там, отишли са доброволно. Ако някой мисли ч ее голям кеф да си в оризището по цял ден предполагам има лесен начин да си осъществи мечтата. Лично според мен всички със социални нагласи и помисли трябва да бъдат събрани, пратени на някое самотно местенце и да си градят там социалиния строй както намерят за добре. Никой не е длъжен да осигурява никой друг. и друг път съм го казвал, аз не искам нищо от никого, и не искам никой да иска нищо от мен. Нямал съм нищо и съм бил добре, сега имам нещо и пак съм добре, еидн ден пак сигурно няма да имам нищо и пак ще съм добре, никога досега не съм очаквал някой да се грижи за мен, още по малко държавата. И аконякой попита ами ако е случи нещо, случи се, със сигурност мога да с епогрижа много по добре от коя да е държава и за семейството си и за близките си, без значнеие дали за вечеря ще има телешко или човешко.

Сега остава да дадеш универсална дефиниция на "социални нагласи" и току виж си спечелил някой Нобел.


...а истината както винаги е някъде по средата между крайностите.

ПП: А болшинството работници където и да е, съвсем не работят доброволно. Работят доброзорно - трябват им пари.

И като решат шейховете бензинът да е десет лева милилитъра...

Не си прав, работника работи доброволно, винаги има избор да стои гладен, да хапва коренчета и да спи в пещера, никой не го принуждава да работи. Единственият принудителен труд е този в каторгата и на тръстиковата плантация, но и от двете са почти изчезнали. Това като жертвите на проституцията .... жертви .... тук таме има по някоя, другите не са жертви а хищници ....

Мда, като Габровското магаре - тамън стопанинът му го научил да не яде и то взело че умряло.

Попитай колегите си биха ли идвали на работа ако и без да идват биха получавали същите пари месечно. Обзалагам се че положителните отговори няма да са твърде много. А всеки който ти даде отрицателен такъв, работи повече заради парите, отколкото заради работата.

Ами аз такива въпроси не задавам защото ако задам знам какво ще ми отговорят и ще взема да ги изгоня. Виж аз не очаквам някой да работи заради работата, но това не значи че някой го задължава. Има и хора които го правят, аз примерно работя повече за работата колкото за парите, но изобщо не очаквам да има много такива, а и това е леко .... несигурна работа. Няма лошо в това че хората работят за пари, но нека не считат че някой им е длъжен като му работят, задълженията се свеждат до това да си получава заплатата и другото което му е обещано. Никой не е длъжен на някой че работи и си върши качествено работата, за това му се плаща заплата. А дали работодателя изкарва 1 или 100 милиона е все тая, той работи за Х пари и колкто да изкарва работодателя той пак ще си получава Х пари. ... абе ..ебахме мамата на темата.

Това съм го слушал много пъти, ама все от хора преминали нивото "борба за нормално съществуване", тоест имащи достатъчно пари за да не се лишават от почти нищо, като изключим лигавщините.



Именно това "другото, което му е обещано" често е нещото, дето преобръща каручката или просто кара някой да напусне. За нормално качествена работа трябва да се осигурят нормални условия на труд и нормално кадърни ръководни служители. Тоест процеса е двустранен - както служителя да се стеми да работи качествено и да е ценен, така и работодателя да се стреми да е достатъчно атрактивен като условия и заплащане. Именно както каза - никой никому не е длъжен. Просто различните общества са си изградили различни разбирания по въпроса и съответните работодатели се съобразяват с тях.

Да така е - клиентите са един вид шефове и малките фирми не могат да изкарват големи пари, но все пак за мен най-ценна е свободата! Примерно аз ще предпочета вместо да сключа трудов договор и да ходя на работа в офиса на някого - да сключа договор за аутсорсинг и да върша пак същата работа от моя си офис, с моето си работно време и т.н. Разбира се това не винаги е възможно, но когато не става - не става. Следващия път може да стане... На сегашното положение на нещата има много повече работа от колкото качествени хора които да я вършат, така че не се чувствам притиснат до толкова че да ходя някъде на работа на заплата.