... е да имаш карта и компас в раницата и да имаш умението да се ориентираш като гледаш със собствените си очи, а не според данните от разни технологични джвръчки, които са прекалено сложни, за да бъдат надеждни.

Едно подхлъзване и падане по камънаците е опасно за костите на човека, но е много по-опасно за "здравето" на уреда с екранче и батерия. Така че ако ще се завирате в шубраците - не изнежвайте мозъците си, а ги тренирайте.

Аз не визирах придвижване пеша. За поход с раница и тояжка си прав.

OSM картата за България е доста зле в сравнение с Navteq/HERE картите на Sygic и Here, включително и за райони като София.

карта винаги има в раницата, но напоследък са трудно намираеми. явно бизнеса запада и вече никой не печата на хартия.
а тя има няколко предимства - не може да и падне батерията, (почти) нищо не и става ако цопне в реката, спокойно можеш да седнеш на нея или дори да минеш с колата през нея. GPS-а е просто едно удобство, а в извънредни ситуации, зненето на координатите може да спести много усилия на спасителите.

но същия принцип важи и при шофирането. да вярваш сляпо на GPS-а не е добра идея.
за голям град със сложна инфраструктура обаче е огромно удобство. преди 20-25 години за първи път карах кола в Токио. обратно движение, тотален трафик, липса на надписи на латиница. и пак успявах да стигна, за където съм тръгнал. само дето си на нокти и очите ти шарят на 16.

десет години по-късно вече имах GPS в каруцата. имаше 2 проблема - че говори на японски и че адреса трябва да се въведе също на японски. първото се компенсираше с картинки, а за второто си имаше секретарка. шефа веднъж тръгна да ми обяснява каква е логиката на японските адреси и че било много елементарно, но след час път стигнахме и така и не ми дообясни докрай (толкова елементарното нещо)

след 6 месеца шофиране в града изведнъж си дадох сметка, че нямам поглед върху цялата картинка. всеки ден минаваш по едни и същи улици, всеки ден се возиш до едни и същи спирки на метрото, а нямаш представа минаваш ли покрай някой красив парк, търговска улица или квартал с кръчми.

Наскоро в шкафа с антики ми се мерна един античен GPS на Гармин - GPS 12. Монохромен дисплей, с пиксели като ябълки, без тъч, относително херметичен. Още се чудя за какво ли може да се използва подобен дърточ към днешна дата.
Попадал съм на информация че приемникът му се справял по-добре от съвременните в гористи местности.
Има и безценната екстра, сериен порт с нива като за 232.

става идеално да синхронизира часовника на компютър, който не е свързан към Интернет (или връзката може да я няма понякога), а трябва времето му да е винаги точно

Това е доста актуално, има дори селата в бг и е безплатно (картите се ъпдейтват от ентусиасти май), има и опцията да работи с платени карти

http://navigatorfree.mapfactor.com/en/

Ъпдейти на картите има кажи-речи всяка седмица.

Не много по темата ама:
http://en.wikipedia.org/wiki/BeiDou_Navigation_Satellite_System

Днес ми рекламираха GPS модули поддъжащи BDS (Simcom)

Да- и ние се прибрахме през половин европа с мапфактор и върши работа. Не е на нивото на Гармин, но нямахме проблеми.

Както Garmin, така и други марки имат различни модели, които са на различно "ниво" като уреди. Някои имат блутут, други нямат, някои имат FM трафик ресивър, други нямат...

Но като основна функция за навигиране нивото се определя предимно от картата, която можем да сложим в уреда. За България според мен Garmin е върха на сладоледа, и то предимно картата OFRM. Но за Европа става спорно дали Garmin или TomTom (като пример) имат по-добри карти.

по-евтините железа на гармин са по-бавни и с по-малко памет. от второто следва, че не могат да смятат дълги маршрути. от първото следва изглеждаане в огледалото на желаната отбивка при по-сложни фльонги. примерно на тази. при нормална скорост 50-60 не може да ти даде точно указание къде баш да се бутнеш и въртях едни 88-ци, нищо че виждах хотела непрекъснато. накрая заебах GPS-а и почнах да гледам табелките и стигнах.

най-хубав софтуер има едно почти 10-годишно гарминче, което тогава беше над 1000лв. но не може да чете карти над 2 гиги, а при разглобяване и powtorno сглобяване се губи точност, не знам защо.

Хахаха, а ако ти кажа, че точно на тая детелина и аз се въртях около 10 мин. докато уцеля как да влезна в маркет зоната

Не помня каква ни беше навигацията, ама то просто там крастовището е безумно и се влизаше малко като през насрещното движение....

То това важи за евтините железа от всички марки, и евтинджосите, изпълнени под WinCE, с които съм брал най-много ядове.

Аз съм с евтино желязо на Garmin, но се справя с Garmin City Navigator Europe NT 2014.10 на външна SD. По принцип съветвам хората ако пътуват толкова далече, че да прекосяват цели държави - да правят навигиране само в рамките на държавата в която се намират, и щом преминат границата - да задават точка до следващата граница, но този начин е по-скоро наложителен, ако картите за отделните държави са отделни. При обща карта като City Navigator Europe има проблем само до "излизането" от българската карта, ако не е изключена предварително, понеже не винаги съвпада позицията на пътя на границата на държавата с другата карта.

Евтините уреди най-често могат да маршрутизират до една дестинация с една междинна точка. По-хубавите уреди могат да изчисляват наистина маршрути в точния смисъл на думата с повече от една дестинация, като имат възможност да пре-сортират последователността на дестинациите според нуждите за обход - най-бърз, най-кратък, да се съобразяват с желаните "avoidance", трафик и прочие. Но това са екстри на различните класове уреди, а не "ниво" на изпълнение на основното предназначение. С калпава карта и моя уред не ми казва дали трябва да "държа вляво", но за България с OFRM-то ми го съобщава доста преди да съм видял отбивката в огледалото. Бавен е, наистина, но се затормозява предимно с TOPO варианта на картата, и то най-вече при промяна на мащаба - бавно изчертава новата картинка. По време на нормално навигиране не съм забелязал да има проблеми.

Нека не звучи като реклама на определена карта. Няма карта, която да е 100% точна и пълна. Винаги има какво да се дописва в картите, а от тях зависи къде ще ни заведе желязото.

Българските представители на Гармин са интегрирани с офроаджиите и непрекъснато им пращат трекове за сравняване и подобряване на картите и за това би-трябвало да са най-точни и пълни и с всякакви пътчета и безпътчета.
Моето гарминче ми го отнедоха в младост, та ако видите яко одрано Нуви-200, вкл и по екрана, може да е то. Носех го по планините и пада с мен 10-тина метра, но си е железно и си работеше. Много е удобно, че беше джобно и държеше доста с вградената си батерия.