Много хора не знаят, че "духането на зелето" (вкарва се маркуч и се духа) е много вредно когато го правите с белите си дробове, а не с помпа (води до увеличаване на кръвното налягане - т.е. може да умрете на място, например поради спукване на кръвоносен съд в мозъка).

https://www.balloonhq.com/faq/health.html#complications

Тя, жената, затова ли не е много умна? Не, че е духала зеле, де...

Да, отплеснахме се от основния въпрос - кой метал е най-подходящ за влагане във бетон? Стоманата се ползва, но целта ми е да е по-мек метал за да не наранява тръбите.

Медта се смята за вечна, месингът май също, но и отстъпва по к'во ли не.
За мен това си е жива лудост, но току-виж си намерил подходяща жица...

Едит: в комбинация със шапчица от алуминиево фолио ще е супер

Тя едната идея беше да взема "листа омния" - това са алуминиеви листи по 0.18-0.20мм, ползват ги да щанцоват едноименните капачки. При 9лв на кг излизат евтино. Но пак е алуминий. Там мога да го разположа над самите тръби да разпределя топлината в цялата площ (между тръбите), но не ми решава "обемния" проблем на замазката.
Значи ще видя изрезките от лакираните проводници как да ги почистя.

Значи ще видя изрезките от лакираните проводници как да ги почистя.

Яко жега!
Да не стане син бетона после?

Бе той цвета не е от значение, но химикофизични несъвместимости са? Да разбирам ли че медта не става за полагане в бИтон?

С огън най лесно

Относно добавките в бетона - от това, което съм чел и от мненията на специалисти от няколко фирми - по-скоро се слагат за да се намали напукването на бетона, отколкото за термопроводимост. Ефекта от термопроводимостта бил минимален и пренебрежим. Предстоят ми още 2 разговора с ОиВ фирми и ако има нещо ново потемата ю ще споделя.

Относно топлопредаването - от прочетеното мисля, че ще е по-добре да се инвестира в по-накъсто положена серпентина, отколкото в тобавки в бетона за топлопроводимост. За тръби 16мм на доста места твърдят, че дължината не трябва да превишава 60-70м на кръг. Това е свързано с хидравличното съпротивление на тръбата. По-дългата тръба изисква повече дебит => по-висока скорост на флуида => по-голямо хидравлично съпротивление => по-голямо налягане (спад на налягане) => по-мощна помпа => повече ел.енергия за помпата.

В ТОЗИ сайт има доста инфо по темата (и не само), което човек си заслужава да прочете, ако ще прави подово. Разбира се ръководствата за проектиране на подови отоплителни инсталации на Рехау и на Овентроп също са задължително четиво.

До колкото схващам - проблема с праха при подовото отопление е доста по-малък отколкото с конвекторното или радиаторното отопление, поради факта, че то е лъчисто а не конвективно (т.е. няма въртене на въздушни маси (потоци) за да се затопли помещението както е в другия случай). Та като няма движение на въздушни потоци - няма и повдигане на прах от пода или въртене на прахоляк из въздуха.

Относно "горещия" под - при правилно оразмерена система температурата на пода не би трябвало да превишава 29-32 градуса, която е по ниска от телесната ни температура (36.5 градуса), така че няма как да усещаме пода като топъл.

Относно тръбите - трябва да се реши оптимизационна задача с дължините на кръговете и дължината на ролките, които ще купим.
Препоръчително е дължината на всички кръгове да е еднаква.
От казаното по-горе ми се струва, че дължина на кръга 60м е оптимална от хидравлична гледна точка (за тръби 16мм), както и за оптимизация на отпадъка от тръба при кангали 120м или 240м.

Нямам още яснота какъв вид тръба да използвам - с алуминиева вложка или без.
Някакви идеи по въпроса?

Добавка за бетон за подово отопление - Heizestrichvergütung HV 05

Ценова листа

Правилно, но донякъде. Като задявката за кое е по тежко: килограм памук или килограм желязо.
Е па не става за основно отопление! И иска плочки/мрамор отгоре. А ламинатът няма нужда от подово.

По-гъстата серпентина не решава проблема с инертността на големия обем замазка отгоре, точно обратното - многото тръби отслабват механически замазката и трябва да правиш нови 15-20мм отгоре, което е обратното на търсеното.
Има си замазки за подово, на кнауф, баумит. По рекламните им брошури показват че системата реагира по-бързо, отколкото обикновена циментова замазка. Само че уловката е че измерването е правено с 30мм тяхна замазка срещу 50мм циментова. Топлопроводимостта на тяхната е 1.5 - пак толкова има и обикновения бетон, но там според рецептата може да се движи малко отдолу или отгоре. Т.е. ако има някаква файда от тяхната химия (дето излиза 50лв/кв.м само за материала), то тя е от якостта и възможността да стане по-тънка замазка. За това не съм сигурен - те дават тяхната да е 30мм, но не съм видял якостта им да я специфицират като по-висока.
За мен задачата там се ограничава до това да се намери начин да се минимизира дебелината на слоя без загуба на якост. Също трябва да се отчита че има и по-честа промяна на температурата и материала трябва да се защити от напукване.
А най-добрата защита от напукване са фибрите (косми, четина и т.н. в по-старата литература ). Ако докарам бетон с фибри да е издръжлив колкото 3см кнауфска замазка, значи съм успял.
А то за замазки слагат по-рехави смеси (бетони), което помага срещу напукването. Ако фибрите позволят да си направя истински бетон и той да си има бетонна якост без да се пука, значи съм напред с един 50 кинта на квадрат.
Виждам че има и български производители на стоманени фибри, т.е. не е нужно да си правя домашни такива.

Бонго, ако имаш предвид че ламината изолира достатъчно за да нямаш температурен градиент във височина на стаята, значи бъркаш. Заповядай посред зима у нас да видиш колко е "приятно" стъпването по ламината, въпреки че има добра подложка отдолу. Само ще спомена да си вземеш по-дебели пантофи, че отдолу съседите от години не живеят.
При подовото което правя отдолу (под замазката) ще има 60-80мм XPS. Това е еквивалент на ламинат, дето е дебел до коляното ти. По твоята логика ще ми е 10 пъти по-топло отколкото с ламинат заради изолацията.

gicho,
дай някакви наименования на продукт за тези фибри и замазки за които говориш.

Относно якостта - за да не се спука гледам, че се слага армировка-мрежа със стъпка 4-5см и дебелина Ф3мм или Ф4мм. Мрежата трябва да е под тръбата - в долния край на сечението на замазката, тъй като тя работи на опън (в долния край на замазката.)
Единствено по периферията на полето - може да се сложи мрежа и отгоре върху тръбите, така че замазката да има и горна армировка (по периферията - горната мрежа работи на опън). Т.е. принципите за армиране са същите като при бетонните плочи на къщата.

В ръководството на Рехау гледам, че за различни натоварвания дават различна дебелина на бетона НАД тръбата, като минималното е 3см. Т.е. обща дебелина - около 45-50мм мерена от фибрана. Свалял съм го преди време и сега не можах да намеря от къде. Ако не го намериш - кажи и ще ти го пратя.

Относно инертността и гъстотата на тръбите - мисля че грешиш. Според мен при по-нагъсто поставени тръби увеличаваш контактната площ между тръбата и замазката => можеш по-бързо да загрееш обема на замазката.
При мен до колкото пшресмятам стъпката на полагане ще е 10-12см по периферията където стените са външни и под прозорците и 15-16см във "вътрешните" зони. Мисля серпентината на кръговете да я навивам като "двойна серпентина" - в една равнина. Така дават, че на единица площ отдаването на енергия е максимално и няма големи температурни разлики по площта.
Мисля, да "прегрея" малко периферните зони до към 30-33 градуса. с цел да компенсирам по-интензивното охлаждане през външните стени.

Бонго, мисля, че грешиш. Подовото е идеален вариант за отопление и СТАВА за основно такова. При него отдаването на топлина е равномерно разпределено по цялата площ и като нискотемпературен вариант идеално се връзва с термо-помпа, тъй като КОП-а и е толкова по-висок, колкото е по-ниска температурата и на изхода. Тази на която съм се спрял КОП-а и е 6.8 при температура на изхода +35 градуса и вода от кладенеца на входа +12 градуса. Т.е. вади 10кВ топлинна мощност при 1.4кВ електрическа. Е, като се сложи и ел. консумацията на циркулационната помпа и помпата в кладенеца - КОП-а на цялата система пада до около 5.2-5.4, то това пак е доста повече от КОП-а на "наточените" климатици (който го дефинират при външна температура +7.5 градуса ?!?) На много малко от климатиците дават диаграмата на КОП-а и как той пада при различни външни температури ... (ако видиш диаграмата ще разбереш защо не я показват )

Гичо, с какви тръби мислиш да правиш подовото?

От няколко месеца съм на етап проучване и проектиране. Като цяло 16мм pex-al-pex са стандартния избор за евтин вариант (левче метъра, тук таме изпадат и по-надолу), но са кофти за работа (огъване).
Има специални "маркучи" за подово (PE мисля като материал), там цената обаче почва от 1.8лв. Удобни са за работа, лесно се гънат. Особено в комбинация с пъпчавите подложки.
Така де, още не съм взел решение, но ще е едно от двете. Ако ми прищрака да си го въртя аз (мечти, откъде време...) може да се поглезя с меките. Иначе - не знам.
По периферията сигурно знаеш че се слага отделна изолация за компенсация на температурните разширения. Ще го смятам пак как да го отделя като кръгове. Първо си мислех да направя по един външен и един вътрешен за всяка стая, за да мога да разделя температурата на две зони. Но проблема е че тогава няма да мога да разделя стаята на две полета с фуга между тях, както препоръчват.
Днес майсторите леят подложен бетон, така че скоро ще трябва да се ангажирам по-сериозно и да меря колко изолация да сложа, какви кръгове да въртя и т.н.

Едит: завиждам ти че имаш водоизточник да си направим вода-вода. При мен няма и ще трябва да съм на въздух-въздух. Всъщност, като чета какви са цените за сондаж си мисля че и да имаше вода нямаше да се навия на такава инвестиция.

С уговорката -само чета тука, нито съм правил, нито ще правя подово.
При 35 градуса вода, в "изолатор" като бетон - дали помпата няма да работи 10 от всеки 50 минути. Самите тръби са ти един хубав изолатор - предполагам де.
Топлоотдаването зависи от темп. разлика , при такава хладка вода - дали няма да ти е студено?