Ами дебеличко е, доста дебело, 80 t са доникъде,на мен за някои огъвки на къде по тънко ми трябват по 200 t. Значи то много зависи от изискванията към отвора, не само допуски в размера, а геометрия, грапавост и т.н. Ясно е че най-чистият вариант е пробиване, но ако това е нещо като перфорирана ламарина това е якакъв ад за пробивна машина, каквото и да я правиш, и с автомат за заточване да я снабдиш си е все така ад. Точността както установихме не е кой знае какво. Ако се търси универсалност лазера е най-доброто решение. Да скъп е, но ако нямат няма начин да не аутсорсват това на някъде. Това което е неприятно е че дебелината не е малка, 5 мм за лазер не е много, но когато говорим за отвори нещата стават други тъй като се търси перпендикулярност, т.е. ниска разходимост, това предполага по мощен лазер, фокусиран в по тесен сноп и с по-добра оптика. Истина е обаче че правенето на много отвори на лазер не са неговата сила, всичко зависи от количеството, но принципно лазера е най-оптимален за контури и сложни изрези.
Ако говорим за линейно перфориране дори и за тази дебелина има подобни машини, обикновенно са ротационни, имаш един валяк който е поансона и един който е матрицата. Този тип машини предлагат висока производителност при линейна перфорация на листов материал.

bobi,
може ли едно чертежче с допуски (геометрия, съосност, равнинност, грапавост) да пуснеш, да не хвърляме боб. "точността е към .2-.5 мм" е твърде общо изказване. 5мм е ни риба ни рак.

за едно изделие ли става въпрос или и бройки се гонят?

Абе и аз това щях да го питам ама .... досрамя ме

п.с. имахме еидн стругаро фрезист, много добър беше а аз тогава бях младо яре, не с есещам как се казваше вече ама доста известен беше в нашия край. Та еидн ден ми вика, абе момче кви са тия рисунки тука бре, гледам аз . ми разрез казвам на отвора, тука допуска, грапавостта .... абе момче, от твойте разрези нямам къде да пиша бре, ти на мен чертежи на дупки не ми давай, я си знам как да ги правя .... счетох за ненужно да обеснявам че в тая дупка трябва да влезе хуй ама да влезе със стегнатост че по него ще се налузва водача на матрицата, той си знаеше човека ... и закаляваше в чушкопека, и мамицата му пращал съм детайли в КТА-то да им мерят повърхностната твърдост и мамаму и слон горе долу я докарваше, като имаш в предвид от какви доставчици купувахме стоманата и точния състав можеш да го определиш само след мас спектрален анализ .... но на един струг и фреза правеше чудеса, какви матрици сме правили ....

Ами той дето се опитва да ги прави е архитект, та такива +- 5см са си в рамките на допуска за него. Опитвам се да спася положението. То не че на спътника щангата пак така я проектираха, та се счупи на резбата, защото не я сметнали до къде как стига..
Ще трябва да се водят по направляващи и им трябва някаква съосност.
П-образни профили са - май за на фреза е най- добре. 3х80 броя детайла, почти еднакви еднакви отвора, с различен диаметър само. Давали сме на ръчни за единични детайли, тук е неудобно според мен- си е баш за програмируема. Работил съм на Махо, ама отдавна.
Ако имате- знаете къде могат да ги прекарат на бързо, ще се радвам

малко не разбрах, по 80 на детайл или по 3. Ако детайлите са 3 а броя е 80, забрави за координатна или каквото и да е друго, или нормална колконна или фреза, за всичко друго ще изгубиш повече време да установяваш детайла от колкото да го пробиваш, дори и приспособления да си правиш. На колонан бормашина дори без особенни приспособления, две планки с 3-4 болта и си готов стига габарита да им е точен. Пробиваш отворите в серия. Наместваш опори по две или три страни и другото е песен, ако детайла е по-големичък а свредлото не много голямо, применро 10-16 може и да не го стягаш дори детайла по Z ще му стига да го затискаш с ръка, опорите ще го държат да не врътне на някъде, точнот от 0.5 е напълно постижима така, само да имаш точни габарити.

Кондуктор е спасението. След това на бормашина. Базиране по един ъгъл и си готов.

Прав е човека и цените на там вървят. Но пък 3-осна нова с подобни параметри сигурно е над 50к.лв.
Виждал съм точно такава преработена до 3-осна, някакви от Казанлък са я правили (от родното й място). Ако те интересува, мога да им намеря координатите.
На тази, от двете страни на оригиналния, бяха монтирали още 2 допълнителни шпиндела - един по-малък с инвертор и един бързооборотен дърводелски. Но тая фреза може да носи много, сам си видял.
"Хубавото" на тези модели е, че оригиналното управление често се е повреждало и може да се окаже ,че не е работила много, което е добре за механиката й.

Вече е пътник. Шефа каза да я нарязваме за вторични. Все още седи там но до седмица две ще останат само мазни следи където е била. Вероятно ще и взема линийките и квото друо си струва да се спасява от нея - което едва ли ще е много.

Как на вторични бе! Не си го слагайте тоя грях!
Обясниха ми ,че точно този модел от българските фрези, е най-подходящ за цифровизация до 3-оси, особено тези със СВД. Всъщност цялата им електроника и автоматика е за боклука, ценна е механичната база. Пробвахте ли да я предложите на фирми за ретрофит или на търговците на стари машини? Поне ще й отложат смъртта и току виж се намерил някой мераклия. Такава яка железария едва ли ще се прави вече.

Шефа и иска 3к - условието е сам да си я извади (можем да помогнем с мотокар естествено) - някой ако я иска да идва и да я помъква. Офертата ще е валидна най-много още седмица - две.

Фрезата е с трапецовидни винтове и няма оборудване (то оборудване има ама не се продава понеже се ползва на двете ФУ-та)

едит 1: Ситуацията е такава понеже има някакъв проблем в управлението (естествено) и не се ползва - събира прахоляка само. Преработването и ще излезе златно - малкия шеф е по-навит вместо да налива в тази, да купи за 15-20к € втора употреба нещо с подобни възможности ама западно производство.

едит 2: между другото последния месец един С8, един голям радиал и един чук заминаха на вторични - грях не грях - нищо не мога да кажа. Също така и две стари български CO-та и една стара българска плазма.

Днес пак разпитах за тези фрези. Малко съм се заблудил. Това, което писах за 3-осната се оказа ,че е ФВ.323.04 . Майсторите по преработката били тези: bel-cnc.com . A за 325 ми казаха ,че НЕ Е със СВД и преработката й не е изгодна. Преди години разглеждах една такава- стори ми се прекалено "начупена" , уж да е по-универсална, но пък така се отслабва конструкцията. Явно е пътник.
За западните да внимавате ,че има доста нежни.

Хеви метал!!

Ако се стигне до скрап, ще съм ти благодарен ако ми отвиеш трите ръчки горе за скоростите. Самите лостчета са на резба към основата - на моята липсват 2 и все не стигам до правене. Срещу заплащане, естествено.

Ще накарам фрезиста да ги смъкне и ще ги прибера. Линийките ще ги прибера въпреки че доколкотото ми е известно са доста калпави.

Със това тънкото крикче няма как да е стабилна тая машина. Освен това малко да охлаби някоя спирачка и масата тръгва накъдето си иска. Чух че имало такива и със СВД, ама тази не е такава.

Мерси. Само кажи като има развитие да ти дам данни да ги пращаш. И цена, съптоветно.