Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.

Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.

Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.

Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Дедо, остаряваш и носталгията яко те е натиснала . Свиркай си бе човек и не се занимавай с такива глупости, защото твоите деца и внуци след време ще напишат същите постове някъде, само че вече с носталгия по сегашните времена, както на времето баба ми разправяше същите неща и недоволстваше от нещата, за които пък ти си спомняш с умиление .

Така и трябва...

Разведряващо четиво, но някои от фактите са описано доста повърхностно...
Автомобили без предпазни колани... Хубаво, така е било. При каква интензивност на движението, при какви средни и максимални скорости? Авторът дали си спомня за колко време се е стигало до морето от вътрешността на страната или от другия край?
Вероятно и той е гледал ококорен през прозореца на вносните "лъскачки" и е възкликвал "еее, тая вдига 180". Сега и китайските москвичи вдигат толкова...

Блуткаво четиво от тип-а: "добро утро аз одъртях"
Но, пък хващайки тази линия на носталгията можем и до динозаврите да се върнем, въпреки, че е по-добре да оставим това на археолозите, макар че сега се замислих, аз и сега продължавам да карам колело без каска.

Аз пък го намирам много точно казано (типично за автора ) Все едно изпод моята клавиатура е излязло. Истината е, че времето не прощава на никого, но пък нашето поколение беше привилигировано да живее като последното, което не се състои дигитални зомби и тъпкачи с "junk food".
ДедоБоре, май е време да си сменяш професията

бях си на вилата и само с телефон. нямам кирилица...

текста не е мой, трябваше да го напиша, ама с тия телефони не мога да се оправя. един почти набор ми го прати и много ми хареса, затова го споделям с повече от 5 души именно тук. бих дописал още много...

но може би важното е, че загубихме човешкото.
да, диоген е търсил с фенер човеци сред хората преди хиляди години. в шумерските плочки още се споменава недоволство от поведението на младите.
според мен е безсмислено да се изучава философия на млади години. тогава минава като вода в тоалетно казанче...

друг лаф, който чух тия дни.
баба казва на внучено:
- ох, чедо... заради теб научих какво е WiFi, какво е скайп. ама ти дали някога ще научиш какво е пенсия?

да, за пенсията - дали ще научим или така ще си умиргаме на работните места?
вече виждам и тук на село как нормално облечена пенсионирана шведка бърка в разделния боклук
за бутилки и алуминиеви кутийки...

а иначе си мисля, че асфалта, колите, телефоните, електрониката, къщите и т.н. са ни в повече.
потребителското общество не прощава на никой и на нищо

а може би най-вече икономистите и политиците не прощават въпреки, че и те са хора

Нормално си е откакто свят светува: младежите живеят с мисли за бъдещето, хората в преклонна възраст с мисли за миналото, и между тях хората в активната възраст живеят в настоящето, когато човек е независим и натрупва блага за бъдещо ползване. Човек без хубави спомени е празен, на каквато и възраст да е.

дали е носталгия и дали сме остарели не знам къде е границата Ноооо от много нови неща не съм доволен:
- храната има друг вкус защото е блъскана с подобрители и заместители;
- безалкохолното не струва, защото е тъпкано с аспартам, ацесулфам.......
- сериозното затъпяване на новото поколение - има предположения, че се дължи на телевизора, на таблета.... дали е така ....
- затлъстяването на младото поколение и редица последствия....
- а пък за колите съм твърдо за бавни коли - да харесват ми всички екстри на новите коли, моята първа беше руска обаче не съм винаги в рали настроение - сутрин към 8 часа разтърквам сънено очи карам си в кварталната уличка с 20тина може би и по-бавно и покрай мен едно алуди профучава с 80. Пък де да знам скоро може и да ни инплантират копче и да избираме mode на работа - рали, нормален, самолет .....
Едни приятелчета родиха децата си в Канада. Връщат се тук при баба и дядо и гледат насреща си крава. Знаят, че е някакво животно, ама си мислят, че млякото иде от фермата, а не от точно те тая крава пред тях
А дано има мноооого поколения след днешното и наистина с насмешка да пишат за миналото......

Ако децата в Канада не знаят от къде идва млякото, то тогава тези от Ню Йорк сигурно мислят, че тече от чешмата . Като почнете да ги пишете едни такива и или си мислите, че другите пасем трева или пък вас много лесно ви баламосват или пък трето - много конспиративни филми гледате. Май това последното е най-вероятно.

Остави го аспартама, даже в нормалната кока-кола вече няма захар... Поне в БГ, до последно в Германия още беше с захар, а не с глюкозо-фруктозен сироп.

Гичо, знаеш ли въобще какво представлява глюкозния сироп? Съмнява ме, че идея си нямаш. Живеем във века на информацията, затова моля те отдели 10 мин от ценното си време и прочети в интернет какво точно представлява въпросния сироп и каква е разликата му със захарта. Уверявам те, че ще останеш изненадан от това, което ще научиш. Относно аспартама - слагат го само в тъй наречените диетични напитки и в момента Пепси започва да предлага такива без аспартам. Кола засега се въздържа, защото както и вайканията относно фруктозния сироп така и за аспартама не е много сигурно дали и колко е вреден. Пак ви повтарям - много конспиративни филмчета гледате без много много да се замисляте .
Относно какво е било в Бг с колата - прочети за един мега завод в Разград, който е най-големия куповач на царевица в страната. Кога е построен, какво произвежда и къде се използва продукта му. Гарантирам ти - пак ще останеш много изненадан

Цитат от Интернет относно носталгията, поколенията, игрите и още нещо:
------------------------------------------------------------------------------
- Не съм сигурен, но си мисля, че сега децата затлъстяват,
понеже тяхното детство не минава в истински игри, а в компютърни игри.

- Не съм много съгласен и ще кажа защо. Чувал съм този израз и от други хора,
въобще като че ли стана нещо като масово оправдание или извинение
с примес на съжаление и лееко обвинение ("К'ви са ся младите,
ний к'ви готини бяхме, щот тичахме по улицата или по поляната...")
Не е така, животът не стои на едно място, а се развива, напредва,
развиват се технологиите. Навремето ни говореха за научно-технически прогрес,
сега има технологичен прогрес, нещата стават бързо и някак устремено - чуваш
новините на мига, предават ти от мястото на събитието, TV мост свързва двама
души от разстояние и зрителят присъства на събитието. Кога пуснаха видеото,
кога стана анахронизъм, кога се появи DVD, кога вече стана безинтересно,
направо гледаш филма по нет-а. А пък да не говорим за Интернет. Мислите ли,
че и ние нямаше да стоим в захлас пред компа, ако го имаше в онези години?
Щяхме, разбира се.
Че аз като видях за пръв път игрален автомат (не т. нар. "еднорък бандит",
май беше на морето, курорта "Дружба) се облещих като че ли съм видял
Гойко Митич на живо. Просто тогава бяхме на едно ниво, сега сме на друго,
по-високо, в което компютрите и общуването по Интернет са нещо обичайно
и ежедневно. Така, че всяко поведение е с времето си и с постиженията
на своето време. Освен това игрите, спортуването и забавленията на открито
при младите съвсем не са изчезнали. Просто редуват едното с другото
(компа с игрите). По наше време нямаше какво да редуваме, защото имаше
само едното. Абе кое дете ще вземе да ти са завира сега по разни мазета
и тавани, какви по-интересни неща има навън.
------------------------------------------------------------------------------