А бе такива теми край нямат. Още от времето на кокошката или яйцето

Според мен, основната разлика между Windows и Linux дистрибуция идва от ядрото. При Windows графичната среда е интегрирана с ядрото, докато при Linux дистрибуция това са две различни неща. Ядрото се нарича Linux, т.е. това е същинската ОС, а графичната среда е нормално приложение, затова и графичната среда на пингвина е по-тромава. От комбинацията Linux ядро плюс графична среда плюс приложен софтуер се получава Linux дистрибуция. Многообразието на Linux дистрибуции е твърде голямо, затова и хората се разочароват при първоначалния досег с Linux. Причината е неправилно избрана дистрибуция.

Съвсем скоро, Windows ще заприлича на Linux: Бил Гейтс официално заявява, че в следващите версии ядрото ще бъде независимо от графичната среда. Извода е, че явно някой копира от друга архитектура, но кой от кого ?

Най-доброто което съм пускал е Fedora Core 3. Тръгна от раз, нищо не съм настройвал на ръка. Всичко си конфигурира сам хайвана. В същото време, на същия ПК, Win XP SP2 не можа да подкара звуковата карта и мрежовата карта.

Няма по-отворена система откъм файлови системи от Linux. Windows поддържа само собствените формати, докато Linux поддържа десетки файлови системи. Някой ще попита ама защо са ми толкова много: отговора е прост, за да може да се качва на всякакви компютри с всякаква архитектура.

Дела на използване на Linux в бизнеса се увеличава с всяка една година. От доста време не следя съревнованието, но в близките няколко години ще се изравни с Windows.

При Linux проблеми с кирилизацията няма, т.е. творения от рода на FlexType, Kirila и др. не са ти нужни.

При Linux може в един и същ момент мога да пусна няколко потребителя през конзолата. При Windows и досега не знам как да го направя, без да правя Switch to User Еди Кой Си.

Linux работи с десетина различни по архитектура процесора: Intel, Motorola, Alpha, DEC и т.н. Списъка е достатъчно дълъг. Windows работи само на Intel и май на Alpha.

Linux тръгва от CD-ROM, без значение какви дялове имаш на харда, форматирани или неформатирани. Windows без инсталация не може.

Linux сървър можеш на 1 дискета да побереш, Windows на по-малко от 1GB само си мечтай.

Linux е незаменим при конвейрна обработка на файлове, примерно картинки. Веднъж ми се наложи да направя един PDF файл от около 150 страници патент на една щатска фирма за Power Line комуникация за светотехниката на граждански и военни летища. Патента всеки може да го изтегли свободно от американското патенто ведомство. 150-те страници бяха в TIF формат, като всяка страница беше в отдлен TIF файл. Опитах се в Windows и се ошавих да отварям, конвертирам до PS и да записвам на диска междинните файлове. По едно време се сетих за ... ей ся ми е на устата тая безценна програмка за Linux ... ама на .. утре ще се сетя. Ааа, казва се ImageMagic. Използва се конвертиране на графични файлове формати. Няма графичен интерфейс Написах един bash шел скрипт и за 5 минути конвертирах всички tif файлове от директорията в PS, като имената на PS файловете отоговаряха на номерата на страниците. След това пак с шел скрипт през GhostPDF ли беше, или с xpdf, не повня вече, всички PS файлове станаха последователни страници на готов PDF документ. Оттук го разпечатах, кеф ти риба, кеф ти паламуд, ако искаш чети печатаното, ако искаш прелиствай PDF документа. Иначе тази операция с Windows щеше цял ден да трае. А варианта да четеш 150 TIF файла е само за Windows потребители

Тия дето наричате Сульо и Пульо са отлични програмисти, които на самарянски принципи пишат софтуера на Linux. Не са по-лоши, напротив според мен са по-добри от програмистите от Windows света. Отворения им код на софтуера позволява по-лесно откриване на грешки, както и самото им пачване.

Преди време четох една статия в PCWORLD за бъговете в ядрото на Linux и бъговете в ядрото на Windows. При Linux намерили само 6 бъга, при Windows около 50. Изследването направила независима фирма, по поръчка на PCWORLD.
Самото изследване продължило около 1г. Ами правете си изводите сами, кои са Сульо и Пульо. Много пъти предварително нарочените за "аматьори" са слагали в малкия джоб "професионалистите". Може би защото аматьора няма на кого да се доказва, съответно няма какво да губи, затова и кода му е по-стабилен.

Стана късно и ми се приспа. Но мога спокойно да продължа и утре да лея мисли в тази насока. Аз също използвам Linux & Windows съвместно, защо ли ? Защото все още няма порт на Protel, или PCAD, или OrCad за Linux. Ако това се случи, няма и да помисля за Windows. Имам всичко останало, което ми трябва за да имам пълноценна работна станция за ежедневната ми работа.

[quote="t_i_t_o"]За мен РС-то е по скоро средство от колкото цел, ако ме разбираш, иначе казано като цепя дърва не ме интересува брадвата с какво въглеродно съдъдържание е и дръжката и от какво дърво е, а дали е остра и колко време ще си остане такава например, щото ако почна да се занимавам с глупости кога ще свърша работата, а?
[quote]
Явно не знаеш че от въглеродното съдържание в стоманата на острието зависи и колко остра ще ти бъде брадвата и колко дълго време ще остане остра. Така че си избрал грешен пример.
Аз мисля че достъпността на компютрите за "сульо и пульо" водят само до проблеми. И напълно обяснимо е да ти се наложи да прочетеш няколко хиляди страници за да можеш да работиш с компютър. Все пак и тука разликата с цепенето на дърва е огромна.
На кое място в света е сред богаташите Бил Гейтс? Отговори си на този въпрос и ще разбереш средство за каква цел е Windows(tm)?.

напротив, много правилен пример е избрал. точно защото от въглеродното съдържание ЗАВИСИ колко е твърда е брадвата, затова е много удачно да се каже че не се интересува от тоя фактор, така по-добре се подчертава че го интересува крайния резултат, а не техническите подробности. аз също бих казал че не ме интересува колко мегахерца е процесора, а ме интересува мога или не да ходя по форумите с него.

алюзията с брадвата е добър. та ще си позволя да пообщопоприказвам малко в този стил

зависи какъв играеш - брадвар или производител на брадви.

ако си брадвар (юсер), ще ти трябва най-хубавата брадва, която да струва най-малко пари, и с която да сечеш безгрижно дърва с години.

естествено, на пазара има поне три категории брадви:

- хоби : дето са за еднократна употреба, правени са в китай от разтопени ръждясали кораби. продават се, за да ги ползват домакините, или за да имаш някаква брадва в гаража и да се фукаш на съседа.

- професионален клас : такива, дето Истинските брадвари ползват за масова сеч. има голямо разнообразие от производители (разбирай дистрибуции), като разликите в стоманата и дръжките варират в много малки граници и то главно в цвят, форма и др. подобни. но стоманата е еднаква. различните брадвари са си изградили предпочитания с кой производител на брадви да работят, но това е по-скоро въпрос на вкус. разбира се, в този клас играят много играчи, като всеки рекламира неговите брадви като по-по-най. някои брадви наистина са малко по-добри от други в определени случаи, но преценката е трудна. всички производители обаче вземат стоманата от 2-3 места, не повече.

- екзотики : неща от рода на брадви с две и три дръжки; острие дебело при върха 10 ангщрьома за микро-сечене; хипер-ептен-баш-закалена брадва от легираната стомана за реактори, можеща да сече бетон; безинерционна брадва, брадва с лампа за нощна работа и т.н. този клас брадви се показват само на брадварски изложения и се продават по не повече от 1-2 на година, най-вече на колекционери брадвари.

сега да погледнем нещата от гледната точка на брадвостроителя. този човек трябва да е закърмен със желязо-въглеродната диаграма (за сведение: тя се учи още в първи курс). а и въглерода далеч не е най-важната характеристика на металите, базирани на желязо. малките добавки от екзотични метали правят легираните стомани.

производителя на брадви взема обикновенна стомана (кернел) от някой произодител на стомани и в свои условия и в пълна секретност си добавя легиращите елементи в съотношения, които са му стрували дългогодишни усилия (четене на manpages) и проби. получава се брадва, която е характерна за самия производител и особено пригодна за конкретен случай: сечене на бор, сечене на бук, кастрене на клони и т.н.

важно е да се разбере, че изходния материал за брадвата (стомана=кернел) е важен, но не е чак толкова съществен. легиращите добавки са уникални и характерни за прозводителя на брадви, те превръщат обиновеното "желязо" във финния инструмент с дългогодишна трайност.

разбира се, има играчи на пазара, които не си губят времето и парите със строеж на вагрянки (пещ за легиране на стомани), нито с уморително учене и експерименти с легиращи прибавки. те направо оформят закупената стомана без обработка, слагат дръжка и излизат веднага на пазара. техните брадви са по-евтини, но при рекламаци от страна на брадваря от рода: "аджеба, като сека шипки острието ръждясва, а като сека глог почва да блести", само вдигат рамене и кават: "ще го имаме в предвид за следващия модел", което не значи, че ще направят нещо по въпроса.

тези брадви са много масово разпространени и се ползват предимно за универсална сеч: кастрене, прочистване на храсти и т.н. ползват ги главно чираците на брадварите (секретарки пишат писма, пращат мейлове и т.н.). дори Истинските брадвари си имат по една такава в къщи, да ценят дърва за камината или да резнат главата на пилето. но рядко я носят в гората, когато са на работа. с такава брадва е изключително трудно и уморително да отсечеш дърво с диаметър 1м. брадварите си имат специални брадви за такива случаи.

също така, тези брадви имат свойството да проявяват неочаквани дефекти като: да излезе металната част от дръжката когато змахнеш (син екран); да се появяват странни шупли по острието при контакт дървесината (вируси), от което остваш с впечатлението, че производителя на брадви е направил специална обработка на метала, че да се появяват тези шупли; брадви с броячи, които след 1000 удара се размекват и т.н. като попиташ производителя, той ти отговаря, че този фючър е описан в "ръководство за брадваря, том въвеждане в експолатация на нова брадва", стр. 1254, трети параграф, и ти защо не си го прочел? или ти предлага да си купиш от друг доставчик специално мазило, което струва почти колкото брадвата и да си мажеш редовно острието, за да не хваща шупли (вируси).

друга търговка хватка е, да се пускат периодино на пазаро нови модели дръжки, които обаче са несъвместими по размер с прединия модел брадви. и ако искаш да си вземеш нова дръжка, трябва да си я купиш направо с брадвата. и произовителя обявява на мегдана, че спира гаранциите и поддръжката на стария модел. можеш да си сечеш дърва в къщи, но на собствен риск. и вече не можеш да я точиш, поне производителя не ти дава това право.

има и друг неприятен момент. производител на масова брадва, понеже има повече пари, взема една специализирана брадва и я патентова като негово изобретение. в патента даже се мъдри снимка на брадвата на другия производител, с ясно видимо оригиналнно лого. (случая с патента на М$ за виртуалните десктопи, в който картинките са от KDE) и понеже патентното ведомство (а и много други дъражвни структури) ползват универсални брадви на същия произовдител, се издава патент, въпреки очевидната му несъстоятелност. в последствие, въпросния производител, без да произвежда брадви с подобна характеристика като в патента, отива в съда и си издейства забрана другия производител да престане да продава неговите си брадви, за кото той си е губил времето и парите да ги измисли. брадварите са ядосани, защото другата брадва им е била много по-удобна и им е вършила по-добра работа

дърводобива не е публична дейност. брадварите секат дърва в гората, в усамотение. там не ходят много хора и тяхната дейност остава скрита от масовата публика. рядко някой вижда, как брадварите професионално секат дебели дървета. повечето хора виждат всекидневното приложение на универсалните брадви в бита: цепене на дърва за огрев в къщи, кастрене на крушата напролет, поправка на каручката. това са дейности, които ги правиш на по-публично място и много съседи те виждат. в крайна сметка, започва да битува мнението, че универсалната брадва е най-добрата, защото е най-масова и с нея можеш да правиш почти всичко. постепенно, цената на универсалната брадва се увеличава, поради голямото търсене. даже се стига до парадоска, някои модели универсални брадви да са по-скъпи (win2003-server) от специализираните такива (redhat). много хора даже и не подозират за съществуването на други брадви. и не си задават въпроса как е отсечено дървото, което е дошло при тях под формата на цепеници.

майките започват да купуват универсални брадви на децата си, за да си играят на брадвари в храстите. обаче децата, като порастнат и станат брадвари, се хващат за истинските брадви. разбира се, далеч не всички деца стават брадвари... и далеч не всички порастват. но много по-малко отиват да учат с години и после работят още повече години, за да станат брадвостроители. това е най-трудното. а още по-трудно е да станеш добър брадвостроител с репутация

дедо!
прочетох ти поста на един дъх, всичко е много верно
един съвет от мене, забрави за електрониката и компютрите и почнеш да пишеш братче, от теб ще стане велик детски писател

ако доживея да се пенсионирам някога, може и да пропиша. "приказки за деца и юноши на С"

Мислех да пиша нещо... но като прочетох поста на ДедоБоре реших да го спестя. Аз оставям темата до тук, не че не можем още дьлго да поддьржаме лафа но някак си ми се струва, че това само би нарушило атмосферата, която сьздаде предния пост

@ДедоБоре мислил ли си да го пратиш това на някое родно списание. Мисля, че ще се хареса на читателите

Докато пишех ре-ре-реплика за влиянието на въглерода в желязовъглеродните смеси и за това дали ни е все едно да кютаме с чугунена или стоманена брадва. Дедо Боре ме е изпреварил и е развил много по обстойно темата.
В някой форуми има предупредителни надписи някъде при влизане:
Забранени са теми от рода на:
"VHDL vs Verilog"
"Paskal vs C"
"PIC vs AVR"
"Linux vs Windows"
...
и така до края на ... ... "Дързост и красота"

Окапаха ми очите доката го прочета но си струваше .....

аз го приемам единствено като възможност да се обсъди "Linux vs Windows" в микроконтролери/ембедед.
макар, че май няма какво да се обсъжда много...
ex-man може да сподели опита си от CE в ARM9, ако иска
а и CE струва доста пари, за да си позволиш да го влагаш масово

Дедо - къртиш мифки - в най добрия смисъла на фразата
Перфектно си написал тезата си чиито смисъл аз разбирам като "всеки гледа от собствената камбанария" към което се присъединявам и естествено не правя изключение
Просто пуснах темата като отговор на много то офтопик постове от сорта на "Линукс е дъ бест" които останаха без съответен отговор.
Та хората които твърдят че Линукс е дъ бест са толкова не прави колкото и аз кой то защитавам Win-a. Т.е. по идея е грешно нещата да се слагат под общ знаменател.
Айде със здраве

Още нещо много му липсва на Windows-а. Не мога от един комп да се логна посредством SSH на втори комп и да си работя с негови програми. Това ако го внедряд няма да е лошо.
Идеята ми е, че на 2GB хард, нямам място за много приложения и по-голямата част ос нужния ми софт си го ползвам през SSH на университетските машини. Даже KDE може remote да си пуснеш.
Ама ако го направят това като хората нали ще се усетят фирмите, купуват от всичко по един лиценз и инвестират в мрежата. Но за целта трябва както казa Пирев да преобьрнат цялата ОС, така че не ми се вярва да го направят това, в скоро време.