#include "c8051F020.h"
#include <intrins.h>
//#include "delay.h"

unsigned char bdata BUT1FL = 0x100;
sbit BUT1FL_0 = BUT1FL^0;
sbit BUT1FL_1 = BUT1FL^1;
sbit BUT1FL_2 = BUT1FL^2;
sbit BUT1FL_3 = BUT1FL^3;
sbit BUT1FL_4 = BUT1FL^4;
sbit BUT1FL_5 = BUT1FL^5;
sbit BUT1FL_6 = BUT1FL^6;
sbit BUT1FL_7 = BUT1FL^7;

unsigned char bdata BUT2FL = 0x101;
sbit BUT2FL_0 = BUT2FL^0;
sbit BUT2FL_1 = BUT2FL^1;
sbit BUT2FL_2 = BUT2FL^2;
sbit BUT2FL_3 = BUT2FL^3;
sbit BUT2FL_4 = BUT2FL^4;
sbit BUT2FL_5 = BUT2FL^5;
sbit BUT2FL_6 = BUT2FL^6;
sbit BUT2FL_7 = BUT2FL^7;

unsigned char bdata FFP = 0x102;
sbit FFP_0 = FFP^0;
sbit FFP_1 = FFP^1;
sbit FFP_2 = FFP^2;
sbit FFP_3 = FFP^3;
sbit FFP_4 = FFP^4;
sbit FFP_5 = FFP^5;
sbit FFP_6 = FFP^6;
sbit FFP_7 = FFP^7;


unsigned char bdata FSS = 0x103;
sbit FSS_0 = FSS^0;
sbit FSS_1 = FSS^1;
sbit FSS_2 = FSS^2;
sbit FSS_3 = FSS^3;
sbit FSS_4 = FSS^4;
sbit FSS_5 = FSS^5;
sbit FSS_6 = FSS^6;
sbit FSS_7 = FSS^7;
unsigned char bdata CNTFSSB4 = 0x104;
unsigned char bdata CNTB2 = 0x105;
unsigned char bdata CNTB1 = 0x106;
unsigned char bdata CNTFFPB3 = 0x107;
void but_plus(); // Button up
void butplus ();
void but_minus(); // Button down
void butminus ();
void but_FP(); // Button frquency/pulse selector
void but_Start_Stop();
void Start_Stop();
void Master_button();

sbit FP = P1^5; // Frequency/Pulse width selector
sbit Start = P1^6; // Start/stop button for signal
sbit Plus = P2^3; // Plus
sbit Minus = P2^4; // Minus
sbit Valve_on = P0^5;//output for valve

sbit LED = P1^7; // Pulse indicator


unsigned char c;
unsigned int CNTIMP;
unsigned int CNTIMP1;
unsigned int CNTFRQ;

unsigned int FRQ1;
unsigned int FRQ;

#define LCD_DATA P3
sbit LCD_RS = P0^2;
sbit LCD_EN = P0^4;

unsigned char data_ind[3];
char init_value;
#define lcd_delay 400

void delay(unsigned int j)//Просто закъснение за инициализацията на ЛЦД-то. минава само веднъж когато се инициализира
{
unsigned int i=0;
for(i=0;i<j;i++);
}

void itoa(int number) // превръщам шестайсетично в десетично
{
data_ind[2] = '\0';
data_ind[1] = (number%10);
data_ind[0] = ((number%100) - data_ind[1])/10;

data_ind[1] = data_ind[1] + '0';
data_ind[0] = data_ind[0] + '0';

}

void LCD_show()
{
itoa(CNTFRQ); // Записва стойстта на клетктата CNTFRQ в масива.
lcd_goto(0x00);
lcd_puts("FRQ");

lcd_goto(0x05);
lcd_puts(data_ind);

lcd_goto(0x09);
lcd_puts("Hz");

itoa(CNTIMP);
lcd_goto(0x40);
lcd_puts("PWM");

lcd_goto(0x45);
lcd_puts(data_ind);

lcd_goto(0x49);
lcd_puts("ms");
}


void Start_Stop(void) // Функция за стартиране на Т1 за да започне да генерира импулс с определени параметри
{
if (Start==0)
{
TR1=1; //Enable
}
else
{

TR1=0; // Disable

}

}

void FP_Selector(void) // Изписвам на дисплея какво искам да променям - честота или импулс
{

if (FP==0)
{

// Start only Timer0
lcd_goto(0x4d);
lcd_puts(" ");
lcd_goto(0x4e);
lcd_puts(" ");
lcd_goto(0x0d);
lcd_puts("<<");


}

else
{
lcd_goto(0x0d);
lcd_puts(" ");
lcd_goto(0x0e);
lcd_puts(" ");
lcd_goto(0x4d);
lcd_puts("<<");

}

}




void Timer_Init()
{
TMOD = 0x11; // Timer0/Timer1 16 bit
IP = 0x08; // Най- висок приоритет на Т1
OSCICN = 0x07; // 16Мхц вътрешен осцилатор
WDTCN = 0xDE;
WDTCN = 0xAD;
IE = 0x8A; // timer0/1 interrupt

}

void Port_init()
{

P0MDOUT = 0x3C;
P1MDOUT = 0x06;
P2MDOUT = 0x18;
P3MDOUT = 0x0F;
XBR2 = 0x40;

}


void main(void)
{
TR0=0;
// TR1=0;
//TL1 = 0x65; //Lower Byte
//TH1 = 0xFD; //Upper Byte
// TH1 = 0xFA; //1ms
// TL1 = 0xCB;
// TH0 = 0xE5;//5ms
// TL0 = 0xF5;
Port_init();
Timer_Init();
lcd_init();
TR0=1;
Valve_on = 1;
CNTFRQ = 1; // Начална ст-ст на честота
CNTIMP =1; // Начална ст-ст на импулс

while(1);

}


void timer1_ISR(void) interrupt 3 // Таймер на 1мс, когато се стартира герерира прекъсване на 1мс, което ми представлява стъпката с която променям импулса
{

TH1 = 0xFA; //1ms
TL1 = 0xCB;


FRQ1 = FRQ1 - 1;
if(FRQ1 == 0)
{
Valve_on = 1; // valve OFF
FRQ1=FRQ;
CNTIMP1=CNTIMP;
CNTIMP1++;

}

CNTIMP1 = CNTIMP1 - 1;
if(CNTIMP1 == 0)
{

CNTIMP1=CNTIMP;

Valve_on = 0; // valve ON

}

}
void timer0_ISR (void) interrupt 1
{
TH0 = 0xE5;//5ms
TL0 = 0xF5;


Master_button();// Следя дали има вдигнат флаг, че е натиснат някой от бутонитте - плюс, минус, старт/стоп
LCD_show();// Извежда надпис на LCD
FP_Selector();//Изписвам на дисплея какво искам да променям - честота или импулс
but_plus();//Чрез флагове следя дали бутона е наистина настиснат или е някакъв артефакт. Вътре има брояч, като след всяко минаване през бутона се намалява - CNTB1=1; В този случай ще направи 10мс закъснение преди да го обработи. Същото се отнася и за другите два бутона отдолу.
but_minus();//
but_Start_Stop();//


}
void Master_button()
{

if(Plus==0)
{
BUT1FL_7=1;
}
else
{
BUT1FL=0;
}

if(Minus==0)
{
BUT2FL_7=1;
}
else
{
BUT2FL=0;
}

if(Start==0)
{
FSS_7=1;
}
else
{
FSS=0;
}



}


void broiach_FRQ() // Функция, която ми определя каква честота ще подам.
{
FRQ = 1000/CNTFRQ;//брояч за честотата в зависимост от таймер 1. Формулата е почти вярна. Има отклоение в честота като я гледам на осцилоскопа
FRQ1 = FRQ;


}

void butplus () // Броя за увеличаване на честота и импулса в зависимост от положение на бутона FP - честота или импулс. От тук се взимат стойностите за да се покажат на екрана CNTFRQ и CNTIMP. В зависимост от това колко пъти съм натиснал бутона с толкова ще се увеличи съответната променлива
{

if (FP==0)
{
if(CNTFRQ==30)
{;}
else
{
CNTFRQ = CNTFRQ+1;
broiach_FRQ();


}
}
else //PWM
{
if(CNTIMP==30)
{;}
else
{
CNTIMP = CNTIMP+1;

}
}
}


void butminus () // Бутон за намаляване на стойността. Същата логика като бутон плюс
{

if (FP==0)
{
if(CNTFRQ==1)
{;}
else
{
CNTFRQ = CNTFRQ-1;
broiach_FRQ();

}
}
else //PWM
{
if(CNTIMP==1)
{;}
else
{
CNTIMP = CNTIMP-1;

}



}

}

/*====================================

BUTTON FLAG

======================================*/
// Чрез флагове определям дали наистина бутона е натиснат, ако не е натиснат просто я прескача. Преминава през бутоните на всеки 5мс, в зависимост от таймер 1
void but_Start_Stop () // BUTTON FREQ OR PWM
{
if(FSS_7==1)
{
if(FSS_5==0)
{
if(FSS_0==0) //Стартира 10мс закъснение за проверка дали наистина е натиснат бутона
{
FSS_0=1;
CNTFSSB4=2;
}
else
{
if (FSS_2==1)
{
FSS_5=1;
// Start = ~Start;
Start_Stop();
}
else
{
CNTFSSB4--;
if(CNTFSSB4==0)
{
FSS_2=1;
}
}
}
}
}
else
{
Start_Stop();
}
}

void but_plus ()
{
if(BUT1FL_7==1)
{
if(BUT1FL_5==0)
{
if(BUT1FL_0==0)
{
BUT1FL_0=1;
CNTB1=1;
}
else
{
if (BUT1FL_2==1)
{
BUT1FL_5=1;
butplus();
}
else
{
CNTB1--;
if(CNTB1==0)
{
BUT1FL_2=1;
}
}}}}}

void but_minus ()
{
if(BUT2FL_7==1)
{
if(BUT2FL_5==0)
{
if(BUT2FL_0==0)
{
BUT2FL_0=1;
CNTB2=1;
}

else
{
if (BUT2FL_2==1)
{
BUT2FL_5=1;
butminus();
}
else
{
CNTB2--;
if(CNTB2==0)
{
BUT2FL_2=1;
}
}}}}}

unsigned char bdata CNTFSSB4 = 0x104;
Това трябва да е променлива с адрес 0х104 ?
Според мен не се пише така.


sbit FP = P1^5;
това какво е?
Според мен пак е некоректно, ама не съм сигурен, Ц-то го ползвам само за ПК.

500 реда код няма кой да ти прочете.
Отделно правиш копи/пасте и разместането на Ц се губи - има бутон за постване на код.
Намери темата за дебоунсването и я прочети.

sbit FP = P1^5; Това е начин на обяванене на компилатора. В този случай бутона се напира на пин 5 порт 1
Това трябва да е променлива с адрес 0х104 ? - Да това означава и така се пише поне тук.

Качи описанието , дето го пише това .
За мене е инициализиране ,ама какво разбирам аз от Ц, де.

И да обяваваш адрес на променлива в Ц - трябва да имаш сериозна причина .

за да знам точно къде съм сложил променливата, може и без адреса, но мисля че това не пречи. Файала който съм качил е описано за дефиницията на порта. Погледни
// Keil C51
// http://www.keil.com
#elif defined __C51__

Виждам това
#define SBIT(name, addr, bit) sbit name = addr^bit

Може би твоите дефиниции за битове да са верни. Аз не бих го написал така - бих ползвал
"define" , но сигурно някой по-сведущ ще го коментира по-добре.

В този файл не зърнах как
unsigned char xxx=0x104;
описва променлива с адрес 104х.
За мене е друго.

Няма го, но просто го знам, че в този компилатор е така. Ползвал съм го няколко пъти без проблем

в Кеил?

Да, същото е.

Тогава
unsigned char bdata CNTFSSB4 = 0x104;
присвоява нещо (най вероятно 4) на някаква променлива.

Казвам му къде се намира дадена променлива в адреса.
unsigned char bdata BUT1FL = 0x100; // адрес
sbit BUT1FL_0 = BUT1FL^0; // на бит 0 се намира BUT1FL_0.
sbit BUT1FL_1 = BUT1FL^1;
Подобно е писането като в h файловете за микроконтролерите. Например това е взето от h файла на моят контролер

това не е вярно, за останалото - не знам.

The bdata memory type may be used to declare variables only. You may not declare bdata functions. This memory is directly accessed using 8-bit addresses and is the on-chip bit-addressable RAM of the 8051. Variables declared with the bdata type are bit-addressable and may be read and written using bit instructions.

Variables declared bdata are located in the BDATA memory class.

Е, това на класическия '51 са 16 байта-128 бита, ако не се лъжа.
Не виждам смисъл на процесор с xdata 4kB да разчиташ на тази памет, още повече на Ц.
Трябва да си много навътре в нещата ,за да опреш до това.
От друга страна - разполагането на битови флагове позволява (на компилатора )използването на битовите особености/обработка на '51 .
Та зависи де.