Предполагам че е нормално времето, парите и работата по дизайна на някакво устройство да се окажат повече от първоначално предвиденото. Някой може ли да ме ориентира от собствения си опит колко повече се получава!?

Обикновено времето и работата са повече от предвиденото, а парите по-малко.

Всичко зависи от начина, по който си правиш първоначалната оценка. Универсална формула има : Т = К * Т0
"Т" е реалното време, "Т0" е първоначалната естимация, "К" е коефициент, включващ космологичната константа.
Обикновено е от 3 до 5, ако нямаш опит в оценките. Ама може и да е 0.1, може и да е 100. В редки случаи е безкрайност. В 90% от случаите е >1.

има едно число - "пи" се казва. Умножаваш очакваното време по него и получаваш за колко време реално ще свършиш. Оттам си изчисляваш парите...

Ами това много зависи .... от опита с подобни проекти. Има неща които трудно се предвиждат, ето в моемнта мигрираме един продукт от боз на линух, при сметнати около 6 месеца май ще отнеме 8, но пък в това време се изгуби месец месец и нещо за спешни доработки по боз версията, но естетсвено изникнаха доста неочаквани дръвчета и с линух версията. Като цяло софтуерни продукти особенно по сложни от счетоводна програма, т.е. нещо коеот наистина прави нещо съществено, са трудно предвидими ако никога не си ги правил. Един прост DirectX или OpenGL може да ти изяде тройно време от това което си предвидил за целия продукт просто защото има куп недокументирани бози, и в момента в който излезеш малко извън масовите приложения се оказва че на та япланета има една шепа хора които са го борили и първо трябва да ги намериш, а после и да изсечеш гората.
При ембедед продуктите според мен нещата са доста по лесни за планиране, въпреки че ей го на Дедо е жив пример с неговите ESD проблеми че де го чукаш и де се пука няма нищо общо.
Та много заивси от това какво се прави, примерно с тов акоеот оснвно се знаимавам, мога да планирам всичко с точност до ден два, и се случва, но нещата са доста по предвидими, не че са прости или малки обеми, напротив обаче са предвидими и лесно се планира.

Зависи и дали всичко е само в твои ръце или не, ей на сега съм в САЩ да се усвоява едно производство и вече трябваше да има готови 40 машини, да ама нямам. Ще станат в срок но е извън мой контрол тъй като програмите зa ЦПУ-тат на машините не се правят от нас, кой забравил едно, кой друго ... чакам неща от хром тази седмица те ще дойдат следващата ... верно че е първа партида но .... доста извън плана отиде.

Е как така времето и работата - повече, а парите - по-малко ?!? Аз имам предвид парите които се предвиждат да се изхарчат за цялата разработка - би трябвало и те да са повече...

Колегата е имал в предвид парите които се изкарват
Виж разхода за разработка обикновенно излиза повече, времето се планира, разхода по трудно. Още повече че то са свързани. Обикновенно всички задачи се закучват някъде, искат повече работа, дали е грешка, дали нещо непредвидено но искат работа, единствения начин да спазиш срока е да вкараш повече хора, да изпозлваш експресни поръчки и т.н. от където разхода естетсвено се качва. Та да планираш и спазиш срок е по лесно, да спазиш планирания бюджет е трудно, но все пак зависи и от бюджетирането. Аз развой бюджетирам на база експресни цени винаги, т.е. ако има прототип всичко ми е на експресни цени, ако има доставки на компоненти всичко е бюджетирано overnight, ако имам 100 човеко часа то те са на двойна надница .. така горе долу бюджетите ми се връзват. А ако някой каже че с това товаря клиента .. ако в тази професия нямаш поне едно 1000% надценка не си за нея, не продаваш картофи а опит и знания, и на този фон презапасяването за което говоря не влияе на крайната цена.

Е естествено винаги зависи и какво правиш. При мен в повечето случаи няма как да гледам какво аз искам, а какво евентуално може да спечели клиента и от там си калкулирам така че да има и за мене и за клиента. А някой неща дори не вземам пари за разработка директно а вземам на изработена бройка, тъй като във времето реално ще взема повече отколкото да му взема едни пари за разработка и после други пари за изработен брой. Но тука иде реч за супер бюджетни изделия. На новата работа пък нещата стоят малко по-различно - там това дето го правя, няма как да вземам 1000% върху материалите щото цената ще стане космическа. Само една базова окомплектовка със Сименс джунджурии излиза към 4-5 к. лв. - някак си не звучи добре да поискам 40к.лв. за два месеца клатене на крака и редене на картинки по куция им интерфейс.

Всеки проект отнема двойно повече време/пари от предвиденото, дори да вземеш това правило предвид

по принцип няма голям проект, който да е завършил навреме и в бюджета си, колкото и да са били раздути и двете при планирането. това възложителите би трябвало да си го знаят, но често приемат желаното за възможно и проекта се катурва някъде в крайните фази.

особено ако проекта предполага ходене в сиви зони, където може да изникнат "дребни проблемчета" отнемащи стотичи и хиляди човеко-часове. а пък ако има "бяло петно" (където никой не е ходил), проекта може и въобще да не стане.

за съжаление няма рецепта. всичко зависи от конкретиката и опита, както на планиращия, така и на водещите работници по проекта. понякога се налага в най-закучения момент да направиш барбекю и да напиеш с бира всички ключови участници или да ги пратиш за седмица на риба, което няма как да го вкараш в мрежов график

И брилянтните идеи винаги идват сутрин в тоалетната след кафето

е, след като си разтоварил, света ти се вижда по-хубав за момент.
като ги повъртиш обаче тези идеи по-късно се оказва, че не са чак толкова брилянтни. но може да има понякога рационална жилка.
факт е, че в повечето време не ти идва нищо на акъл и въртиш на празни обороти. мозъка си дъвче проблема подсъзнателно и просто трябва търпеливо да чакаш да изкочи заека.

и това хич не подлежи на планиране

Времето зависи в някаква степен и от това колко добре и подробно е направено заданието. В процеса на работа винаги се появява нещо което е пропуснато, не е обмислено или минава по линията "а защо да сложим и едно такова"... Когато "такова" станат повечко на брой, се оказва, че първоначалното задание е било бледа сянка на финалният проект.
Също така, да не забравяме че повечето "такова" плуват в собствени блата и който влезе в тях...

Значи коефицент от 2 до 3 е реалистично при положение че "реката е до колене", ако реката е дълбока - може и много повече да стане

нормалните фази за всеки проект са:
1. техническо задание (от възложителя)
описват се основните функции и параметри на изделието и експлоатационно-икономическите параметри
примерно - искаме тежък танк с вериги, да издържа 5 изстрела с бронебоен снаряд на потенциалния противник, да се движи с нафта еди-каква-си марка
2. техническо предложение (от изпълнителя)
описва се как изпълните би изпълнил заданието и параметрите се конкретизират
примерно - танка ще е с 50мм броня от стомана еди-каква-си, ще има пасивна и активна защита, ще тежи толкова и ще пуца с еди-какви-си снаряди.
3. ексизен проект
на този етап се навлиза в детайли, като протоколи за обмен, съвместяване на готови и нови компоненти, съгласуват се всички подсистеми и подизпълнители
примерно - ще вземем шаси от ААА, ще сложим купул от БББ, двигателя ще е от ВВВ, трансмисията ще е от ГГГ. прицела ще комуникира с оръдието по протокол БВГ, като ще подава команди към двигателя и водача по протокол ВАБ и т.н.

накрая, след като всичко е уточнено във възможно най-детална форма, това се трупва на възложителя, заедно със сметката. той обикновено казва "вие луди ли сте! толкова пари и за толкова години? абсурд!" и се почва кълцане, за да се влезе в бляна на възложителя и като време и като пари.
примерно - танка става лек, 5-те изстрела стават 1, маха се оръдието и се слага сериен двигател от лека кола.

4. технически проект (от изпълнителя)
на този етап изпълнителя започва безгрижен живот, като си чертае нещо основно на хартия. широко му е около врата, защото от предварително умножения по 7 бюджет е получил 2/7, което все пак е два пъти повече от неговата сметка, а работата е много по-малко.
примерно - в края на етапа възложителя получава красива документация на .pdf, 3D-ренднати анимации на танка със сенки и реалистична разстителност на голо поле. ако изпълнителя може да скове набързо някой компютърен танков симулатор, възложителя изпада в екстаз, карайки танка по безбрежните виртуални полета.
на този етап, изпълнителя обикновено почва да крънка възложителя, че бюджета трябва да се удвои. въззложителя, понеже е възхитен от шарените картинки се съгласява, защото е убеден, че ще получи резултат след година за половината от исканите пари.

5. работен проект (от изпълнителя)
на този етап трябва да се свърши вече нещо реално, като резултата трябва да е купчина конструктивна документация и няколко прототипа за приемане от възложителя.
примерно - 2 танка, единия да обикаля по полигона, а другия да го пуцат.
обикновено на този етап се оказва, че протипа няма мощност, затъва в блатата, не може да изкатери по-сериозно хълмче, веригите се скапват от пясъка и трябва да се сменят на всеки 20км, бронята се пробива с калашник, а оръдието въоще не стреля (нали го махна възложителя).
изпълнителя обяснява, че всичко това е следствие от корекциите, наложени от възложителя на втория етап от разработката, но е отстранимо за 2 години и още толкова пари. възложителя или трябва да се откаже, или да се съгласи. обикновено, понеже вече са похарчени доста пари, пък и те не са негови, той се съгласява.

изпълнителя започва вече една спокойна разработка на истинския танк - с оръдие, дебела броня и военен двигател. някъде към 18-тия месец информира възложителя, че такава мащабна преработка не може да стане за 2 години и ще се наложи да се включат нови подизпълнители, да се увеличи бюджета с още 50% и да се добави поне още една година. възложителя вече е претръпнал и се съгласява.

след година вече има някакво ходещо желязо, което даже стреля, понякога и в целта. случва се обаче двигателя за изпуши, оръдието да засече с някой екзотичен боеприпас, активната защита да задейства едва след като снаряда е пробил корпуса. дребни неща като неработеща камера за нощно виждане или при завиване надясно да се пуска картечницата са нещо обичайно при изпитанията. изпълнителя обяснява, че всичко си е нормално, просто трябва още малко време за да се стикова всичко.

след 4 години "настройки" накрая възложителя приема един прототип (другия е потънал в някое блато на полигона). обаче за да върви желязото, на двъгателя трябва да има закачен непрекъснато лаутербах и в танка да има 12 инженери с лаптопи. етапа се отчита гръмко, коктейли, представяне пред журналисти и т.н. дори може някоя пионерска дружинка да я снимат как се катери по танка в мирно време.

6. серийно произвоство
възложителя най-накрая има чертежи, от които си мисли, че може да се произведе танк. носи ги в завода и там го приземяват - ами ние нямаме такава стомана, този детайл трябва да се скъси с метър, тези протоколни конвертори (между двигателя и оръдието) разработчика ги е направил със стандартно РС, ама са големи, тежки и ще късат кабелите. освен това нямаме и лаутербах, дори няма да можем да подкараме желязото по тези чертежи.

възложителя почва да се кара с изпълнителя - бе ти какви четрежи си ми дал! изпълнителя - ами нашия договор е за разработка на прототип, направихме го, даже ти го прие. ние сме си свършили работата. ако искаш, може да консултураме завода, но това ще струва още пари.

възложителя вече няма къде да мърда, пък и хората, които са водили първите преговори верочтно са се пенсионирали. и сключва договор за адаптация на конструктивната документация и със проектанта и със завода.

след 2 години работа от завода излизат 50 бройки, които са съобразени с реалните възможности за производство. качват нормални екипажи в тях и почват 6-месечни учения. в крайна сметка се оказва, че е необходима модификация М1, защото водача не може да е по-висок от 1.63см, а мерача трябва да е поне 1.95, за да вижда през прицела. след година всичко това е готово.

и след 10 години разработка и десеторен бюджет, възложителя може да поръчва серийно.
ама се оказва, че вече не му трябва танк, а дрон - има нови генерали в щаба.

ПС: това не е литературна измислица, а напълно реалистична ситуация