>
Как техничаря наказа хитрия мениджър>
Как технарь эффективного менеджера наказал - oригиналът на руски
Имам приятел който се казва Дима – програмира машини за металообработка /стругове и фрези с електронно управление/. Като неговата квалификация е на невероятно високо ниво. Работи си той спокойно в завода, пише или доработва програми за своите стругове.
Той е такъв малко флегматичен мъж, който не притеснява началството и е напълно доволен от своята не много висока, както мисля, заплата.
Така и щеше да си седи и занапред, но се запознал с едно момиче и разходите неочаквано много се увеличили.
Тъй като сегашното му работно място напълно го устройвало – има си собствено бюро, около 7 часов работен ден, свободен график, възможност да работи от дома, множество социални придобивки – началството ценяло своя кадър и се стараели да заслужат неговата лоялност. Не всеки може да напише на колене за около 4 часа програма за пълно обработване на колянов вал на струг с електронно управление, при това заедно с шаблоните. И той действително бил лоялен към своя работодател. Затова не посмял да си поиска повишение на заплатата.
Бързо било намерено друго решение – работа настрани. През време на кариерата си на Дима му се натрупали много предложения да премине на нова работа, които предложения той досега отклонявал. Но дошло време да се възползва от старите си контакти.
Поканили Дима в едно проектантско бюро и го помолили да потвърди квалификацията си, като изпълни едно тестово задание за струг с електронно управление. Виждайки заданието на Дима му светнала лампичката – то било толкова сложно и обемно, че по същество си бил цял редовен проект. Но както казах Дима в своята работа доста по-сериозни неща е правил и това задание за него било лесно. Очаквайки изненадата на поръчителите, той се съгласил.
На следващия ден той си написал програмата и по имейла я изпратил на началството, като обърнал внимание, че програмата е тестова и забранява да се използва за производствени цели.
На следващата седмица му дошло любезно писмо, с което се отказват от услугите му. Но Дима не се разстроил, само тъжно въздъхнал и продължил да пише програми за други фирми, с които всичко било вече уговорено.
Но историята не свършва дотук. Затова и написах предисловието по-горе.
След известно време Дима разбрал за съдбата на своя тестов проект. Като слуховете идват от сервизния техник на фирмата-производител на струга с електронно управление, когото извикали от проектантското бюро, дало заданието и където Дима получил отказ.
Водят ме мен в цеха, а там стоят останките от струга, който изглежда така, сякаш вътре директно е паднал снаряд. Шпиндела и магазина с инструменти са паднали на една страна, а дисковете са смачкани. Почнах да разпитвам какво и как? Началството ми отговарят – заредили те програмата на Дима и настроили струга. Всичко било наред, стругът даже обработил 10 детайла /времето за обработка на всеки детайл е около 5 часа/, а после стругът станал неуправляем и се получило това което виждаме.
Започнах аз да ровя, за да разбера какво се е случило и разбирам, че програмата е доста сложна /дяволът ще си счупи краката/, но намерих няколко недокументирани команди по фабричната настройка на струга, които централно изключват системите за защита. Затова когато била подадена командата да се развърти шпиндела на максимални обороти и да влезе в магазина за инструменти на пълен ход, показанията на оборотомера и крайния изключвател били игнорирани. Програмата била нагласена да обработи само 10 детайла, а след това се включва режим на самоунищожение, като накрая се генерира текстов файл, в който има интересно послание:
„Така значи, не сме се договорили и не сте ме послушали“