Като имате предвид развитието на индустрията през последните 10 - 20 години и текущите тенденции - кажете как си представяте да се променят нещата през следващите 10 - 20 години? Брой фирми, брой различни платформи, честоти, брой ядра, консумации, периферии, езици за разработка, под какви ОС, методи за актуализация на фърмуера и т.н. всичко което се сетите ?!

Рано е още...

тия анализи ги правим обикновено около Коледа/НГ ...

Много просто - гледаш сега какви са микропроцесорите , след 20 г. това ще са микроконтролерите. Езици за програмиране - основно индийски и китайски.

И ще са останали 1-2 фирми, главно аутсорсинг в Китай/Индия с "представителни офиси" в Европа с малко души за "фон"
ST вероятно ще останат, имайки предвид колко са вдълбани в икономиката на Италия и Франция.

Като го гледаме бъдещето на микроконтролерите да не забравяме и 50 милиардната китайска инвестиция във печатница за чипове

Според мене бъдещето няма да е в по-бързи процесори, ми в квантовите компютри
Е тука в хедъра има яко видео по темата:

Http://www.dwavesys.com

Общо взето тия са най-близко до създаването му.

Рано е да се каже

Квантовите компютри предлагат нов начин на обработка. Като "предлагат" е силно казано, защото на тоя етап можем да кажем само че е възможно. Но в близко бъдеще от 5-10-20 години може технологията да стане по-практична. Тогава ще имаме нов вид "хардуер" и ще допрем до същинския проблем как аджеба ще се пише софтуер за тва джелязо.
Аз в една друга тема за визуалното програмиране обяснявах, че хич не е без значение формата в която представяме софтуера. И че проблемът е в нашия мозък и начин на мислене и възможности да обработваме големи обеми информация, защото въпреки че се изпълнява от машина ние все пак трябва да разбираме поне малко от софтуера...
Щеше да бъде хубаво, ако квантовите компютри или другите компютри се "раждаха" достатъчно "умни", че да не се налага ние да им наливаме мозък. Всъщност това може да се окаже не чак толкова хубаво, даже опасно, но това е друга бира пък и за сега няма такава опасност, защото нито квантовите нито която и да е друга машина не се ражда с интелект.
С други думи искам да кажа, че все още няма алтернатива на тъпите програмисти. И нямам предвид само индийците, а по принцип всички програмисти от тип хомосапиенс са много по-добри в алготритмично мислене, отколкото в някакъв друг вид. И въпреки че открай време съществуват и неалгоритмични езици и изобщо неалгоритмични форми на програмиране, те просто не могат да бъдат смляни от нашия мат'риал. И нямам предвид само пролог и тем подобни. Пак ще дам примера с езиците за описание на хардуер (xHDL) - нерде схема нерде алгоритъм... Но е факт, че революцията се получи след като схемите почнаха да се описват с алгоритми, вместо да се рисуват визуално или представят по друг начин...
Може би някаква подобна революция ще се измисли и при кюбитите, макар че трябва да е бая сериозна революция, за да направиш алтернатива на алгоритмичното изчисление и да го опишеш с алгоритъм. Съвсем в стила на Барон Мюнхаузен....

За квантовите компютри дето щели да навлязат на територията на микроконтролерите - трябва първо да се измисли джобна система с батерийно захранване дето да поддържа -270C

Може и да не е през следващите 20 години, но проблемът с правенето на кюбити и връзката с тях ще бъде решен. Както и преди 50 години никой не си е представял че милиарди транзистори ще бъдат вкарани в портативно устройство, но днес това е факт.

Това са само технологични проблеми, т.е. въпрос на време и технологии. По-големият проблем дето се опитах да обясня по-горе обаче не е технологичен. И ако Айнщайн е прав, че един проблем не може да се реши, докато използваме същия начин на мислене, който го поражда - то излиза че проблемите свързани с начина на мислене са нерешими проблеми

Квантови-мантови, докато излезнат аз ще съм се пенсионирал, ще си джиткам хоби и ще си гледам пилета с наслада разсъждавайки дали 42 е верния отговор...

мдааа...
и ако прибавим, че "всяка програма съдържа поне една грешка" -> всички програми са грешни.
последните години се наблюдава масово навлизане на "индиански" стил на кодиране. нещата стават от трагични към по-трагични.
като гледам какви простотии се творят с прости неща като пауър и клок домейни, за многото ядра изобщо нещата са на стихийно ниво. а според мен там е тенденцията. вече говорят за 64 ядра в силикона, само дето индианците няма да направят читава поддръжка. то в същност транспютри има от преди 30 години, само дето софтуризъмЪт не е наместил още теорията в практиката.

бабане,
докато се пенсионираш, пилетата ще са с чип в главата и ще ги печатат в новата силиконарница в китай. няма да им кълцаш треволяк, ами ще им цъкаш от телефона в къщи - омлет от 3 яйца, а прасето да даде 200гр бекон...

Сложно е наистина.
Като правих системите основно с х51 си мислех за разни оптимизирани и по-добри. Оказа се че ги правят вече
и сега сигурно е така- до някъде и от нас зависи как и на къде ще се развиват. Имам идеи за свръх паралелна архитектура. На подобен принцип я емулирах за нещо като PLC управление на машина. Програмката стана 1.2к на х51 и се зареждаше от компа алгоритъма който да изпълнява. Поради това, че множеше да се изпълняват няколко действия и проверки едновременно ускорих производствения цикъл от 11 на 7сек и бяха доволни.
Според мен натам вървят нещата - силно разпределена изчислителна среда, взимаща решение по някакви принципи.
Ето ми някакво принципно разписване
http://hotsoft.biz/hotmatrix/hm.html

+1, това е точно така и е много по-смислена тема за дискусия.
Иначе паралелизмът не е пенкилер, въпреки че някои проиводители на талафони се опитват да ни убедят в обратното. Просто всяка задача си има лимит на паралелните операции. Това най-лесно се вижда при skrypt копачите.

Според мен от нас нищо не зависи - ние сме консуматорите - консумираме най-доброто от това което ни се предлага.

Виж ако някой участва в разработването на новите платформи, процесори и т.н. - тогава той може да каже че нещо зависи от него.

Разработката е една много малка стъпка от целия процес.... Обикновено се оценява на не повече от 1-2% от себестойността.
Това, че нещата не зависят пряко от мен или от теб не е толкова лошо. Когато зависят от някой, то той обикновено се нарича монополист.
Все пак макар и по мъничко всеки от нас влияе на пазара. Като избереш някакъв хардуер това носи някакви стотинки на производителя, като го изберат още няколко хиляди човека и капка по капка става вир
При софтуера е още по-видимо, особено на ниво библиотеки е направо трагедия. В най-добрия случай участват няколко добри програмиста. А не малко са на ниво курсов проект. По силите на сам човек е да направи нещо по-добро. Така е като няма пазар...