Китаеца не го гледай, той не случайно не работи с Шиткам,просто ползва безплатните им шитни.А ти не може да проектираш, избягвайки екстрите на може би най сполучливата, нискобюджетна програма на пазара, особено ако съм описал че ще я ползвам и аз, както и почти всички които не искат да плащат луди пари за марка.
Чрез нея, разни скокове в напрежението при завои ,при отвори или др. не те занимават.
За спестяването на изход, работя в момента и нямам още успех, но може би ще го постигна и тогава, дори няма да има START и условията свързани с него.Тоест супер кратка и проста програма.

Ще се опиташ ли да опишеш с точки В.1.,В.2.
след изречението " Започва работно рязане/проследяване. "
кратки изречения на по един ред.


Как палиш дъгата?

Колко изхода и за какво ползваш, та се бориш да спестяваш?

От машинния, ползвам един от свободните два, за палене на източника ,остава още едно реле.Въпроса е, че ако Mach3 започне да прави това което трябва,няма да прекарвам кабели към този новия.
Пък тогава ще спестя и половината програма.

Ами първо, че идеята да се помни напрежението след 200 милисекунди е много глупава - щото то може да е напрежението Open Circuit дето му викат (напрежението при самото запалване). А може и да е нещо друго. Обикновенно машината си поддържа ампеража като си мени напрежението, а ампеража се променя в зависимост от разстоянието. Сиреч при напрежение Х разстоянието е Y - затова се задава напрежение и се контролира именно то. Проблема с входовете на мач-а и on/off нагоре/надолу е че като се зададе голяма скорост за да компенсира бързо неравностите, Z започва да осцилира - някой път мноо зле. За да се избегне се намалява много скоростта на Z обаче тогава се случва движението доста да закъснява - въобще много тегава настройка и с много компромиси. Аз съм заобиколил отчасти проблема, ама искам тотален контрол върху Z по време на рязане. Засега успях да го накарам да мърда обаче като пусна програма и спира да се управялва. Утре продължавам с опитите. Дет се вика няма начин да няма начин, ама не мога да го намеря - из нетя има писани само глупости и почти нищо конкретно по въпроса.

Китайският дъгов контролер управлява директно Z при нас, нямах идея защо така го правят. В описанието му има различни времена ,закъснения, "скорости" като запълване на ШИМ. Имахме големи проблеми с пробиването при 18, 20 мм и стигнах до извода ,че този дъгов контролер не позволява достатъчно гъвкавост при пробиването. Главният контролер също не е достатъчно развит в това отношение. 200 милисекунди го приемам като интервал след успешното пробиване(пиърсинг) и реално започнато вече движение на рязане. Числото вероятно зависи от дебелината на материала, но е в тоя порядък, мисля.
Не съм го коментирал, защото го приемам ,че е след пиърсинг, пък и в главата ми е нашата система - там има сигнал от ПИ ,че дъгата е запалена успешно (може и грешно да го интерпретирам).

Обърни внимание че пиша 200мс СЛЕД КАТО ДАДЕМ РАЗРЕШЕНИЕ,А НЕ СЛЕД КАТО МИНЕ М3 В MACH3 !!!
Това че рече че започва да мери след запалване ,след ARC OK,след слизане на височина за рязане,след LEAD IN дори,тоест няма проблем.Това с движението на Z ще го нагодим.А ако можеш да си напишеш програма за самостоятелно работещ контролер, тогава ползвай модбъс с брейн, като например този https://www.machsupport.com/forum/index ... ic=21105.0

А китайците изобщо не ползват стъпков мотор, защото им идва скъп,а ползват правотоков с редуктор (пълен миндил) и го управляват с ШИМ разбира се.Пробиването в случая е с параметри зададени в Шиткам - височина и време за всяка дебелина и вид ламарина.

ModbusRTU ли е ?
Брейн сигурно е нещокато скрипт/макрос в Мач3 , който можеш да го насочиш към нещо - например Модбъс модул. Какво предлагаш на Cekins да прави с такава конфигурация?
Интересува ме концепцията, Мач3 не ми е подръка за дълбоко изучаване.

Инструкциите в Мach3 се изпълняват с различни приоритети.Така например G кода е с най висок приоритет със същия е и кода в плъгините тоест с бързината на ядрото.Честотата на ядрото може да се задава от 25 до 100кHz.След това следва изпълнението на брейн алгоритми ползващи за източници модбъс после са тези действия възникващи от сигнали само по модбъс и накрая са инструкциите в М код .Това разбира се е характерно само за MACH3 , защото е далеч от съвършена CNC програма.

Cekins, осцилира ти защото pid закона не ти е настроен както трябва (или пък въобще го няма). Тук както са описали алгоритъма пак ще осцилира, защото реално няма закон за управление. Има един апликейшън на ti за pid закон и иплементирането му в мцу системи. Прочети го и после пак ще си говорим .

PID закон TL341

Митко - осцилира когато е без никакъв алгоритъм. В настоящия контролер е с Р само. Според моите наблюдения с PI ще е достатъчно. В момента регулирам дължината на импулсите подавани към мач-а а аз искам де го направя като да управлявам със стъпки но да си мине през моушън контролера за да си знае той абсолютната позиция по Z.

Само с pi може и да стане, но само с p никога няма да стане, защото само p никога не стига заданието - или е над него или под него и затова осцилира. Ако е много бърз процеса може да добавиш и D към pi-то, но тогава пък сигнала трябва да ти е много добре филтриран иначе при всеки шум просто ще откача . Дето се вика козата си сака пръч и такива неща не се правят само с включено/изключено.. Защо ти трябва да знаеш абсолютната позиция по z?

Параметризирането на ПИД-а единствено на емпиричен принцип ли става, или има няква много тънка математика?

Има и малко по математичен подход (дори за Ардуино има библиотека) ето и информацията:
http://brettbeauregard.com/blog/2012/01/arduino-pid-autotune-library/

Но като цяло винаги накрая се донаглася с наблюдение и експерименти (поне при мен )