Това е гениално, човек, ще го ползвам.

позлвай, имаш всички права, то с нашия закон и да ги нямаше .. все тая

Лично аз се радвам, че не ми се наложи нито да служа, нито да се крия. Явно просто имам късмет - не съм бил нито пионерче, нито чавдарче, нито съм членувал в каквито и да е казионни или политически организации, нямахме задължителни матури. С военните и военщината имам фундаментален проблем, абсолютна несъвместимост на мирогледите. И то не само заради възможността да ме юркат хора, при които липсата на интелект е основната, най-видима и основна черта (такива, пред които Цветан Цветанов е като Умберто Еко).

В статията и коментарите под нея има интересни неща:

> За Емил без възпитанието

Един фрагмент:

Забележете - там освен свръхбогаташи пращат децата си и крале - в Le Rosey са учили белгийският Албер II, принц Едуард, кралят на Монако Рение III и други такива синьокръвци. Защо постъпват така тези уж любвеобилни и треперещи над най-често трудно добитите си чеда родители? - запитах се аз. Защо ги пращат в такива жестоки, казармени условия? Защо не ги отървават от тегобите в тази крехка възраст, както би постъпила всяка средна българска мама? Защо не си държат чедото наблизо, да си кара детето рахатя, да поспива до обяд, да не се мъчи излишно поне сега, то после неговото нали си го чака?

Догаждам се защо. Просто имат огромен управленски опит, затова. И знаят как се коват елитни кадри. Които могат да управляват не само империи, но да ръководят добре и собствения си живот. Неслучайно Великобритания, управлявала петдесет пъти по-големи територии и население от собственото, има днес най-добрите училища. Изглежда знаят следното - за да имаш не само компетентни управленци, но и за да имат децата ти организационна закалка за живота, такъв режим по време на детството е повече от нужен. Казано простичко, ако във възрастта, когато трябва да трупаш навици и знания, трупаш удоволствия и пороци, зрелият живот ще ти изсивее предварително. Ако се забавляваш до насита на 16, на 30 битието ще ти изглежда тъпичко. Първо, защото всичките забави ще са ти поомръзнали, а второ - за разлика от тогава сега трябва да се трудиш, за да се издържаш. Пък щом не си се научил да се организираш на 16, на 30 няма да го научиш тепърва.

Не мислете, че превъзнасям възпитаниците на "Итън" или Le Rosey в морален план. Нищо подобно. Със сигурност не са обекти за иконопис. Но на 40, 50 или 60 те управляват и пороците си така, както управляват държави или консорциуми - относително умело. Пък на 16 не ти управляваш порока, а той тебе. И на 30 при такава педагогика вече те управляват нищетата и упадъкът. Както тебе, така и страната ти.

Интересна статийка с добри попадения според мен. За колегата от по-предният пост цял живот ще те управляват най-вероятно не много умни хора, дали директно или не няма значение, да мислиш друго е самозаблуда. Друг е въпроса в преценката на това кой колко е умен, и изобщо за умност е неуместно да сеговори. Вдички сме сравнително еднакво умни, просто различните хора имат развити различни способности и личностни качества. Не мисля че съм по-глупав от поет, певец или художник само защото не мога да пиша, пея или рисувам, както и обратното, това че мога да сметна статиката на конструкция или да напиша програма не ме прави по-умен от тях. Точно по същата логика военните не са по-глупави, имат си качества които в определени обстоятелства са много по-полезни от твоите.

Признавам, че въпросът накрая опира до философски категории. И не казвам, че военните по дефинция са тъпаци. Просто не им приемам нито начина на мислене, нито принципите, нито методите. Като споменах за юркането от страна на откровени тъпаци, имам предвид вездесъщото първоначално пречупване. Дали ще е старшината с шкембето или така наречения "drill sergeant" от американските филми - все тая. Такива целенасочено ги подбират да са особено груби, брутални и неприятни и задължително всички новобранци да им минават през ръцете. И пак да уточня - това е само малка част от картинката. А думата "качество" спокойно може да има както положителен, така и отрицателен знак.

Много е относително. Зависи от много работи и какво си чувал. Моята казарма си я минах като ученик с няколко наряда и не много простотия която не липсваше. За мен има положителни неща и отрицателни но ако се претеглят, първите са в пъти повече. Още на военната комисия те приценяват дали си за кашик или ученичка Имаше и тъпи фатмаци но и много интелигентни от тях. Аз съм против военната служба заради времето което ти се отнема но определено има смисъл.
П.П. малко да си противореча(за комисията), при нас имаше мартенски новобранец който беше в школа за млад сержанти и не знаеше да пише и чете а искаха радист да го правят. Стана млад сержант, научи се да пише и чете а на това отгоре и чуваше 60 знака/мин. Циганин радист стана с нашивки. Явно беше някакъв военен хумор но определено му помогна казармата.

Това което наричаш пречупване всъщност е осъзнаване, няма как да се обясни а дори и много от служилите не го разбират.
p.s. то и още нещо има, да се научиш да изпълняваш не е лошо защото повечето хора през целият си живот са подчинени на някого. Има и други начини да се научиш разбира се, но казармата е един от най-бързите. В някои страни, например САЩ това идва от самосебе си но забелязвам, че не е свързано толкова с самата държава или обществото а със семейството, защото и нашите деца са там, а и много други Българи познавам и за разлика от американските американци и като деца и като възрастни пак не обичат да изпълняват, американеца няма проблем с това и без да е ходил в казарма. Както и да е, отплеснах се нещо, като цяло в БГ без казармата децата си остават деца и на 30 а и на 40 ще са пак такива. Своенравни, без да искат да носят отговорност, без да осъзнават последиците от нещата които правят, знаещи само да искат. Нека не се засягат колегите не ходили в казарма, но е така, изключения може да има, но те не са статистика. Контактувам с такива хора, да не кажа че повечето ни служители са такива, разликата с тези ходили е огромна, разбира се влияние има и времето в което са израстнали, и обстановката, и семейството но за някои съвсем прости неща каот това да можеш да се подчиняваш и да не мрънкаш .... това според мен е криво разбрана свобода.

Сигурно си прав, аз определено нямам толкова широк поглед и опит от работа с различни хора. По-скоро попадам на места, където са концентрирани изключения . Имам няколко познати, които военното дело просто ги влече, един братовчед даже ходеше по мисии в Ирак и събра немалко пари. Просто за себе си знам, че нямам място там. И преди 10 години го знаех, и сега. Такива неща като прост и подреден живот, ставане рано, тичане на дълги разстояния, носене на отговорност и т.н. сам си ги отработих - къде от нужда, къде от мазохизъм. Нямам проблеми да изпълнявам, но пък имам много против ако някой се опитва да ми влияе върху начина на мислене или да ми определя какво е важно за мен.

при мен "пречупването" дойде някъде на третата седмица, когато започнахме да даваме дежурен по рота. изведнъж осъзнаваш, че отговаряш за 130 души - да ги събудиш, да ги нахраниш, да ги организираш някак си. да знаеш кой е болен, кой се е посрал, на кой какви мухи му бръмчат в главата. трудна работа в тълпа от 18 годишни момчетии с излишък на хормони. в оръжейната - 150 калаша, сандък с гранати, няколко РПГ-та. и нещо ти свети в съзнанието, дори и да не си дежурен в момента. постепенно момчетиите почват да ти вярват, особено когато почват да те търсят за съвет осъзнаваш, че ти се трупнала на главата една напълно непредвидена отговорност. уж всички бяхме равни по пагон, пък много интересни разговори съм имал. включително и с "големите болтове". тогава капитаните ми се виждаха много високи звезди.

по-късно ми се наложи дори да зашия един сплескан пръст. юнак от охранителната рота се беше изхитрил да го удари цепеница, докато цепел дърва. идва при мен - цялата му ръка в кръв и кюмюр. по принцип имахме истински доктор, ама той си ходеше в къщи събота и неделя, няма ни кого да питаш, ни къде да го пратиш. но пък ми беше оставил ключовете и за щастие лекарствения справочник. та му вкрах 5 игли на момчето, намазах го с каквото ми се видя подходящо от шкафа. понеже не бях наясно с упойките, го драх на живо. понеделника док идва и прижълтя. оказа се, че не съм направил някакви съществени грешки и просто продължи да го превръзва... след месец родителите донесоха печено прасенце, никой нищо не е искал от тези хорица, просто бяха благодарни за нещо. не знам каква е била комуникацията между тях. бяха прости хорица (но не и простовати), някъде от селата в района и искаха да се отблагодарят някак си. артелчика извади един бут (прасенцето беше малко) и си похапнахме с всички хлапета в кухнята една събота. коментирахме с шеги и закачки как трябва да се държи брадва, с какво да се мажат, ако се порежат някъде, да се мият с топла вода и сапун, да се къпят редовно. топла вода в поделението нямаша, но в съседство на 200м имаше баня с ТЕЦ топла вода за смените в халето за вагони. така, хем на майтап, хем на полу-сериозно, може да им е влязло нещо в главата, защото определено почнаха да ходят редовно по двама трима през ден до банята.

там изкарах една зима, посля явно съм излязал на нечий радар и ме засмукаха в МНО. а там капитаните сервираха кафето и се получи интересна инверсия в "звездната" ми ценностна система. преди бях виждал генерал само на хоризонта (в същност козирувахме на джипката, защо в нея може да е генерала), а в МНО-то беше нормално да се вожиш с генерал в асансьора, а полковниците бяха просто колеги. е, имаше и гъзове между тях, които драпаха от 15 години да станат генерали и по незнайни причини все нещо ги подминаваха. това беше втората ми метаморфоза в армията, че може някой наистина да се интересува от мнението ти, а не да гледа на тебе като приспособление за метене на плаца или за копане на канал 'от тук до обяд'. когато някой, който трябва да изглежда в очите ти като полу-божество, просто седи с тебе на една маса, пиете кафе и спокойно разисквате тема, в която божеството очевидно си изяснява преценките, разбираш че всеки си има граница на компетентност (и отговорност). и ако успееш да проектираш ситуацията и спрямо себе си, матаморфозата е завършена. явно съм имал късмет.

та от там ми е опита, че е еднакво трудно да работиш в група с IQ~70 и в група с IQ>120, просто трудностите са от различен характер. въпреки иронично-формалния характер на общуването в такава група, си позволих да им говоря на 'ти' чак след уволнението. и досега поддържам връзка с трима от тях, полу- на шега, като им звъня, почвам с 'другарю полковник, разрешете да се изложа'. като пием бира, задължително е с 'господа офицери!'

mountaineer има разлика между това да бъдеш военен и да минеш през казармата, второто не те прави военен, не те и задължава да станеш. Нещо като часовете по трудово, няма да станеш дърводелец но поне се научаваш да държиш ако не отвертка то поне чук. Да го дискутираме много смисъл май няма, вече няма казарма, онзи ден имаше изказване, че наборната служба излизала скъпо на държавата.

Цецо - коя година си бил в полка на прецаканите връзкари - поне тъй ми е останало в главата секретното му име?

94-96



Всъщност няма пречупване. Научаваш се как да заобикаляш препятствията по максимално ергономичен и удобен за теб начин. Дали препятствието е старшината или стария войник... Дали заобикалянето значи да влезнеш нарочно в ареста за да се наспиш или да спукаш от бой стария войник докато си го сбарал извън поделението (или пък да му влезнеш под кожата с един запой)... Въобще това си е школа по решаване на съвсем житейски проблеми.

Аз винаги съм си бил издънка. Книжката ми стоеше заключена в оръжейната, ама това не пречеше да имам рани по ръцето от прескачане на огради. Вадеха ме от ареста да давам наряди, на които пак ме вкарваха в ареста, защото спя на поста. Но ме вадеха от ареста и на всяко учение, защото никой не можеше да се оправи с пустата уплътнителна станция. Да кажеш много сложна да беше, аз с техникумските познания я разгръщах за 20 минути (това беше офицерския норматив), а всички над мен по веригата на командване, не можеха да я разгърнат и цял ден. Та даже като имаха офицерски изпити, тайно ме вкарваха в камиона да цъкам копчетата, а те тичаха с жгудовете Адски забавно е да гледаш как като опрат до теб са по ниски от тревата... награди, похвали... и после пак книжката заключена в оръжейната, защото на развод.... аз спя под камиона. Аре в ареста... кеф, цял ден лентяй. Така и не проумяха, че това беше целта в крайна сметка...

Та като цяло - армията си е наръчник по оцеляване в живота. Поне в БГ варианта и от преди 20-25 години. До колкото знам от познати в други държави, там е било доста по-смислено и си е реално военно обучение. Ние са научихме как да пием ментета без да ослепеем, как да прескачаме огради без да ни хванат и като цяло как оцелеем във една враждебна социална среда с минимум щети.

Всъщност за едни има пречупване, а за други няма в зависимост кой къде и какво е служил.

Дай да видим как работи схемата с постоянното спане и скатаване, ако беше автоматчик в Първа рота на Първи пехотен батальон в бойния полк в Харманли във времената малко след смяната на имената на българските турци и преди Голямата екскурзия. Аз бях там от 1986 до 1988 и първоначално ме разпределиха автоматчик, а след като изкарах новобранската рота, заради средното училище, от което излязох електротехник, ме преместиха поддръжка на стрелбището. Колегите от ротата, както и танкистите, и артилеристите, и т.н., ги сцепиха от традиционните войнишки забавления - стрелби, учения, караули, изучаване и обслужване на техниката. Ние от стрелбището бяхме от "утайките" - в отделна сграда, с отделна манджа, без вечерни проверки и караули. Но когато дойдеше време за стрелби, преди това ни се взимаше душата от правене на мишени, по време на стрелбите - от бързо отстраняване на повреди, а след стрелбите - от дооправяне на всичко, което е повредено от пукотевицата, водена с оръжия от пистолет "Макаров", през Калашници и БТР-и, та до танкове Т-54. Пречупване и отговорности си имаше за доста народ, не е като да се шмугнеш за шофьор на някое началство в столицата, дето може и пушка да не пипнеш.

Ами наистина някой се пречупват. Ама това не е въпрос на служба или началство, това е въпрос на самия човек. И мен ми плашеха с "гонене по устав", "нон-стоп караул", "бой от старото" и какво ли още не. Отговора е обикновенно е един и ги хвърля в тих ужас - "и какво бе пич, какво ще ми сториш? Ще ме уволниш ли?". Нали се сещаш, че след 2 години аз ще гледам тая ограда отвън, ако щеш да се насереш, това е бъдещето за теб и мен.

Един даже ме плашеше с "дисцип"... Обаче като му разтълкувах нормативно нещата, установи, че е трудно да пратиш там човек, просто ей тъка щото се скатава, освен във военно време. Той беше тотално юридически бос де, не беше сложно да го убедя, че е от друг пол ако бях опитал...

Прилагал съм и друга тактика... Имаше един голям отворко, младши офицер... Не ме обичаше.... Избираш си един мургав приятел, барем 150 килограма. Казваш му да купи един букет карамфили и да му ги подари някоя вечер, ей тъй на улицата. Просто да каже, подарък от един твой приятел ... Гледай после как се оглежда стреснато в продължение на месеци...