Ами пречупването ако така го наричаме е едно, но да се научиш да изпълняваш е съвсем друго, пък да се научиш че тов акеото правиш има последствия не само за теб е още по различно. Физическо пречупване под формата на бой май при никой от нашият набор не се случи, просто влязохме доста животни и още първата седмица сатрите бяха поставени на място, ако сложиш че в набора 1/3 от бургазлиите бяха я покрай Мечката я покрай някое друго животно нещата съвсем се бетонираха. Да обаче боя е най-малкият проблем, лейтенанта нямаше как да го сложим на място, едно че беше стабилен човек от всяка гелдна точка, второ че му пукаше по-малко от колктоо и на нас, беше на години поне за капитан ако не и маьор а беше едва старши лейтеннат, т.е. направиха го по наше време. Беше някаква издънка прехвърлян през половината поделения на ВВ, тотално неебателен но много мразеше тарикатите. Още първата седмица стана ясно че с него не може да се скатава, имаше едно момченце, италянеца, човек на някакъв полковник, не беше лошо момче но трудно разбираше смисъла на думата заповед. Трябваше да му обесняваме задружно какво означава заповед, но за семдица две и той влезе в час, след това нямам спомен колко пъти сме го влачили просто си беше кекав и не издържаше, но не можеш да го оставиш освен ако не искаш да пропълзиш каквото не си пробягал, а ако някой не е пробвал много е кофти да пълзиш по баир нагоре на нагорещен асфалт с пълно бойно в химия и противогаз, бягането е къде къде по приятно. Същия тоя му се случваше да повръща в противогаза и понеже някои неща не се пречуват се е налагало да му давам моя а аз да бягам с неговия, само и само да не пълзим всички по баира, не съм го праивл само аз де, и други са го праивли. Беше обаче добър в помненето, малко хора занехме устава, той го рецитираше перфектно, а поменеш и песните аз лично не ги помнех, а това е полезно, и той ние спасявал задниците.
Изобщо хубави неща се учат там, никоога не съм бил гнуслив или с някакви предрасъдъци но там човек се дозакалява и в това отношение, и лайна да ми дават ако трябва да се ядът ще ги ям нямам пробелм с това, въпреки че предпочитам телешки стекове.
В момента младите са свръх лигави и разглезени, само търсят за какво да се жалват и как да се измъкват да не свършат нещо, обувките им убивали, топло им било, ръкавиците били неудобни, много рано трябвлао да пътуват, или много късно, ако пече слънче защо пече, ако не пече защо не пече. Ако му направиш свирка защо му праивш, ако не му направиш защо не му правиш ....

Ех спомени, каквото било било няма да се върне, пък и да се върне няма да сме на същия акъл. Но това че се учиш на отговорност е важно, аз бях метеоролог и като имаше полети през 30 минути мерех атмосферното налягане, много беше отговорно, не знам що нямаха ли висотомери тия самолети но искаха приведеното налягане. Ако сбъркаш 1 мм са 10 метра във височина и става мноо кофти за летеца, пък всичко се записваше на магнет квото се говори по интеркома. Иначе и аз имах над 60-70 дни арести, даже се уволних с 35 дни закъснение за добро поведение. Кви простоиЙ съм правил ся чак ми настръхва косъма кат се сетя.

Защото висотомера се настройва по налягането на земята, офсетва се. Абе ако изключим смелото ми прекосяване на разни рекички които хич не бяха рекички докато валеше нищо друго не ме притеснвва, но никога не съм обичал водата, не мога да плувам, но тогава си ги прецапвах, верно до колене мокър но не успя да ме завлече някоя, късмет . Арести почти нямах, командира не обичаше да праща в ареста, имам 5 дни или нещо такова, и дослужването ми се размина, ама на малко, за някакъв късмет командира на отряда преди да стане командир мина и спа на нашата застава, не беше лош човек, говорихме си доста, сготвихме му сръндак, разходихме го та ме разпозна, като стана 5 ми даде книжката и ме прати да си ходя, добре че играехме комар и бях събрал пари достатъчно за такси до Бургас, иначе в 5 от Малко Търново няма тръгване, трябваше да се качвам до КПП-то да причаквам автобус. Глупавия НЩ искал да ме съди за низпълнение на заповед и нападение над офицер, пък аз не го бях нападал нито него нито някой друг, може да съм им теглил по една майна ама ... иначе на заставата много премеждия нямаше, аз затова и се качих, в поделението беше пълна мизерия.

Най-голямата простотия която съм правил е да претичвам пистата напряко, а тя е 3 километра и нещо на повече от 150 метра широка, по време на полети гледаш самолета идва и нищо не чуваш а той на форсаж легаш на бетона и се молиш да се вдигне преди да те опърли е вдигна се навреме но след него няма въздух за дишане, тва ми е най-големия ужас. От ареста, там бях уж затворен, заедно с половината караул съм ходил в Пловдив на кръчма.
Почти винаги караула беше от двама души които се качваха и слизаха в движение от камиона, другите или спяха или бяха на кръчма някъде, абе страшно беше, пък началниците си мислеха че някой пази самолетите или им беше все тая кво става.

Е как ще ги оставяте без надзор бре.. Ами ако изчезне спирачната течност?

Ми то авияцията започва там, където свършват уставите...

На мен ми се е случвало докато съм караул и пазя камионите, да идва ГСМ-чика да си точи бензин от камиона, че трябвало да ходи на вилата...

Всичко крадяха тия, ей. Бензин, антифриз, смазки, акумулатори.... После що от 200 камиона поделение, на учение едвам излизат 20... Старшината на ротата крадеше кубинки и въшкарници... Какво ги правеше незнам, ама дават на новобранците нови кубинки, оня идва, взима им ги и им дава някакви съдрани стари... Гнусна история... И после ми се пени, ти момче, никакво уважение и респект нямаш от мен. Е как да имам бе, то бива боклук, ама...

Друго с което ще ме запомнят там е, че успях да счупя АК47. Изпуснах го върху един камък, ама никой не ми вярваше, незнам що

това е било тогава
сега не ми се мисли какво е. армията наема охранителни фирми да й пазят складовете. те пък наемат някой пенсионер с разрешително за пистолет, дето чете вестници и люпи семки по цял ден.

кошмара ми е, че ония стройни мургави момечета, дето по цял ден се мотаят в центъра на софето (около женския пазар, примерно), ако/когато някой им спусне команда, нямат никакъв проблем да отидат където и да е и да наберат няколко сандъка с калашници, патрони и бомби и съответно да ги логистират до ларгото. 100 души добре подготвени и мотивирани бойци са в състояние да превземат цялата 'власт'. призваните да я защитават ще се посерат от страх, само като гръмнеш по тях няколко пъти.

с пазенето на хвърчилата е още по-тривиално - просто вече нямаме летяща техника.

Ами ..... дай да съберем 100 човека ... а за мургавелците има два успокоитлни факта, не са добре подготвени, дори и най-добре подготвените не стават, това е като д акажеш че след 3 месеца новобранеца е завършен войник, и другото което е са достатъчно тъпи, което е и плюс но и минус.

Тони, кажи как те пуснаха на "Тракторист" без открит лист?

Абе такава застава по нашите ширини нямаше, и открити листове нямаше по наше време, аз съм служил след 89-та.

По мое време я имаше.Мисля че се водеше тилова застава. На Босна. Явно са я снели след 89.Но постройките стоят. Тракторист им беше телефонната позивна, коя застава се водеше не знам. За 7г. в Звездец са ме проверявали стотици пъти.

Aми ако името е било друго ...

"Тракторист" не беше застава, а телефонна централа. Даже и когато е в една сграда със застава, двете си имаха отделни имена.

Преди 90-та съм служил в ГВ и открит лист никога не съм имал. Военните книжки ни даваха само за отпуските, а по служба ходехме без документи. Ако отиваш където не те познават, най-много да се обадят да проверят по телефона кой си и минаваш.

Глупост си беше голяма тази казарма, място в което простотията беше на талази...

Примери колкото искаш:
1. Декември месец - цялото поделение се мие на една чешма, защото външните баня и клозет им се спукали тръбите и по няколко сантиметровия лед никой не искаше да ходи...
Тоалетната в ротата и зазидаха вратата защото нощем излизаха плъхове големи по две педи оттам и се катереха по леглата...

2. В спалното се потдържаше идеална температура за спане между 5 и 8 градуса... Кюмбетата ги бяха изхвърлили защото бяха направили парно лятото. Познайте дали това парно проработи зимата...

3. В стола врабчетата изкълваваха хляба доста преди всичкото войник да домарширува с песен... В един момент и порциите намаляха, по късно се разбра защо. Бяха се скарали готвачите и единия халосал другия с черпака по главата и черпака си беше променил значително формата и размерите. Естествено във вреда на войниците...

4. Старшината редовно с цел подобряване на дисциплината, бойните умения и организацията ни изкарваше на плаца по малките часове на нощта за да ни обеснява как ако си отворел устата сме щели да газим до коляно в коняк. Същия успяваше да се напие след като изпие поне бутилка и половина коняк, на всяко ходене на баня(веднъж седмично) го гледахме този театър. Докато войниците се къпеха в банята той отвън в кръчмата изпиваше бутилка - две коняк. След което всички дружно се прибирахме на-бегом до поделението...

5. Не ме пуснаха на погребението на баба, защото ротния бил проверил, че тя била жива, след като му казах, че е починала, как се върздържах да не го заколя с тъпия нож който ми беше на кръста като дневален в този момент не знам...

6. В поделението се тренираше редовно бойни изкуства, типа на бойните изкуства бяха, кой както намери за добре така се бие... Обикновенно се тренираше вечер и нощем. На едно момче от другата рота при такива тренировки му бяха счупили ръката на две места. Мен ме биха старите заради неподчинение на стар войник, месец по късно повреме на една градска отпуска го срещнах тоя извън потделението на самотно и тихо място, заминаваше си за 5 дневна отпуска. Като се върна не искаше да си каже какво се е случило и защо и двете му очи са насинени а устата надута и едвам говореше. Накрая каза, че е станал бой в местната дискотека, а само двамата с него я знаехме къде е...

Мога да пиша още много, защо тази година и половина си беше чиста загуба на време. Едиственото което научих там е каква простотия ходи по хората!