Значи не си подбрал правилния уретан Гамата е невероятно богата, но си трябва търсене ...

Ако материала е крехък и 5 мм няма да помогнат, при изтътване ще се чупи, като бакелита например.

Не се чупи при изтърване! Детайлът, на който пробвах, беше с размери 200х50х2,5мм(пулта по-горе 200х66х50 2,5мм дебелина)! Беше гъвкав, но когато стиснах задраво успях да го счупя(по-скоро ъглите не издържаха)! Това е доста относително. То и металнен вал 12мм не се огъва на ръка, ама като вземеш 6м прът...
Може ли да дадете пример с рамери на изделие, при което якостта е била отлична? Ако може и параметри на уретана, които да сравня?
Благодаря!

Това което произвеждаме така е меко, нямаме собствено производство на нещо твърдо, всичко що е твърдо за сега е шприц. Виждал съм доста, играл съм си но за серии където да имам данни само за меки такива. Като цяло съм виждал доста детайли, стени между 2.5 и 3 мм и здравината си е била винаги добра, прави ли са ми такива детайли за прототипиране, но не съм ги лял аз за да ти кажа какъв е уретана, мога да питам естествено.

Предлагам да разгледате някоя кутия за бутони - примерно на Siemens - това което се забелязва на пръв поглед са : три ребра- вертикално, от вътрешната страна на всеки ъгъл .... предполагам, не са ги направили за разхищение на материала ... Друго : понякога няма нужда всичко да се прави от 5 мм, достатъчни са няколко ребра на нужните зони. Солида има много добра илюстрация за което .

Ребрата са съвсем друго нещо, то в буквара още пише че якоста се определя от сечението, а сечение се постига с елементи а не с мъртва маса.
Обаче при шприцваните кутии проблема идва точно от дебелината, там това е кажи речи фиксирано, където е нужна здравина, задължително ребра, иначе стават неприятни визуални дефекти.
За неговия случай дебелата стена е по лесното решение, но ако иска да е здраво и ребра тук таме ще са нужни.

Отлях един детайл що годе добре, но има няколко кусура - 123
По незнайни причини точно на местата, където полиуретанът е по-дебел се появиха издатини. Някаква идея защо става така? Това нормално ли е?
Изглежда също отделителят ми не е подходящ. Стените са доста грапави при положение, че самият калъп е гладък. В момента използвах шампоан(така ми казаза човекът със силикона за калъп). Ще опитам с техния отделител(който се нанася върху мастъра при първоначалното отливане на калъпа)...

Тони, беше прав. Трябват ребра! Явно полиуретанът е по-тежъл от PLA и когато излях дистанционното работата стана дебела. Обща маса към 0,5кг и отгоре(това заедно с платката, актуатори стоп гъби, батерии).
Долу-горе вече сханах как стават нещата. Благодаря на всички за помощта!

Аааа , благодарности не пием .Стига си бачкал, свърши годината !
(то не ,че имам принос по темата де)

stoyanoff, друг път да внимаваш с линковете! Заради твоето 123 се сетих за стария лаптоп на майка ми и точно по празниците бюрото ми е осеяно с чаркалак - човек няма къде една чашка да сложи докато се ровичка в нетя

Веднъж е по-тежък, втори път плътността на детайла няма общо, на 3д принтер и при 100% нямаш реално 100% плътност чисто теглово спрямо тази на материала. Ребра си трябват, и не само. Хубавото ма РИМ е че ти дава мбого възможности за усилване и закрепвания. Най-общо, проектирай като за шприц, след което доукрепвай като може да не спазваш правила за дебелина на стени като при шприца, и ако има нужда добавяй усилващи компоненти, имам в предвид метални.
Това обаче горе което си писал не ми изглежда ок, ако матрицата е гладка, отливката трябва също да е, ако не е имаш проблем.

Аз написах по-горе. Нещо имам проблем с отделителя. Когато си купувах силикона за калъп, човекът там ми каза да използвам шампоан(така се правело, за да не хабя от другия). Обаче шампоанът създава изключително груб слой отгоре(или аз не го нанасям правилно). И отлятия детайл става груб. Ще опитам с отделителя, който те ми продадоха. Той създава тънък филм и мисля трябва да свърши работа.
Иначе проблемът ми беше в това, че трябва да принитирам всяка кутия на части и то така подбрани, че да имам директен достъп, за да ги изшкуря хубаво. Ако например принтирам цялата кутия е изключително трудно да се бръкне вътре... И когато не мога да използвам виброшкурката, работата става дебела. Опитах с "борчета" за шкурене за дрелка, но не вършат работа...
Тони, то хубаво свърши годината, обаче аз не мога да изляза от Айтос... Така че тази година ще съм при нашите... И ще пиша код за по-весело...

Усвоих техниката. Поне основите. Ето резултата - Цък
Благодаря на всички за помощта!
Специални благодарности на Тони! Трябва да почерпя!

Добре, започнало е да мяза, упоритост си трябва. Още малко и ще го докараш като истинско, с тая технология правят съвсем истински неща. Разбира се след като усвоиш техниката вече опираш и до правилните материали,с някои и да искаш не можеш да постигнеш перфектното качество.
Само един коментар, може и да не е точно така, но гледайки първата снимка ми се вижда че ръбовете по късата страна просветват, т.е. отдолу нямаш достатъчно материал, там лесно ще се счупи. Ако не супяваш да го напълниш добре, или имаш други съображения да го държиш тънко сложи няколко ребърца отвътре.
И още нещо, тия напречните стенички на късата страна, така скосени и заоблени стоят готино, но тма ми се вижда слабо и ще се чупи, вместо да го заобляш и изтъняваш до 0 що не му направиш само челен R, верно ще стои малко .... ммм ... недовършено, но няма да се чупи.
Понеже нямам време, мързи ме, и други подобни съвсем основателни причини, не се занимавам с това, но като гледам ти си се цапаш, като доусвоиш технологията и ти се занимава може да ти пускам чат пат по нещо, ако имаш интерес де

Аз също забелязах, че има някаква прозрачност. Но е твърдо. Имам и ребра отвътре! В момента стените са дебели около 2,5-3мм + ребра. Трябва да си сглобя хубав деаератор. Че в момента ми е малко импровизиран.
Иначе долната част на кутията опитах да я отлея с калъп от една част - такъв, който е отворен и се налива ниректно с кофата. Долата част има заоблен ръб, за да се хваща по-удобно. Обаче когато започнах да пълня калъпа не може да се уцели колко точно да се налле - пълни се доката прелее. И се получава неприятно...
ПП: Човек, това като услуга е ОК. Не знам дали може да се говори обаче за изпълнение на проект. Доста скъпа е самата технология. Втората кутия на това у-во очаквам да глътне към 4-4.5кг силикон за калъп. Единични броики излизат златни.