Във връзка с едно проучване трябва да събера информация по въпроса:
Кои са основните организационни проблеми на R&D в МСП в България (специално в нашия бранш) - т.е.говорим за фирми с до 250 души, които имат собствен с развоен отдел.
Акцентът е върху организационни проблеми, които намаляват ефикасността и/или качеството.

Може би трябва да уточня, че въпросът ми е съвсем сериозен, не е за чесане на езици.

Темата определено е за чесане на езици.

По-принцип колкото R&D-та толкова и проблеми може да има.
Какъв всъшност е зор-а?
Да накараме хората да работят без пари?
Ако на R&D-то се плаща колкото на сервитьорки каквото и да правиш все на хората ще им е през... знаеш кое за крайния резултат...
Да мотивираме хората да работят по-добре?
Или да накараме екипа да работи като екип а не на принципа орел, рак и щука(както се работи в цяла България)?

Май трябва да поясня.
Въпросът не е защо нископлатените служители са ниско платени или защо не искат да работят. Не казвам, че няма такъв момент, но фокусът не е там.

Въпросът е за организационните проблеми. Какво пречи на хората да си свършат работата, като така или иначе са се хванали на хорото. "Какво", не "Защо".

Ще ти дам пример.
Провеждат се някакви безсмислени като резултат експерименти/опити/проби.Т.е. проведени са експериментите, но в крайна сметка знанието по проблема не се е увеличило изобщо. После следва втори експеримент, после трети...

Това може да е например подборът на някаква стойност на елемент или схемно решение. Проба-> абе така не става-> нова проба -> и така не става-> нова проба->и така не става->значи проблемът е в нещо друго-> избираме си нещо-> проба->така не става->... Примерът е банален, но не е като да не съм го виждал като подход.
Причините за такова поведение може да са много и от различно естество. За сега аз не търся причините, а проблемите.

Накратко други примери:
- недостатъчно подробно документиране на изчисления, измервания и подобни. Така като се постави някакъв въпрос след време, измерванията трябва да се повторят. Пример: високоомен делител, мери се потенциала и се записва някъде, но никой не отбелязва с какво го е измерил. С уред с 10Мома вход или с гигаомовия...
- залагане на нови експерименти, преди основно да са анализирани резултатите от предишните.
- изискване за изготвяне на твърде подробна документация, която в общия случай никой не чете.
И трите примера водят до понижаване на ефикасността и качеството на работа.

Не е съвсем по темата, но това, как ще се документира някакво изследване, е въпрос на изисквания и стил на работа. Ако се изисква по-подробно документиране, е много вероятно да бъде направено така. Особено ако освен морков има и пръчка.
Та конкретният проблем е по-скоро организационен. След като не се изисква, се кара по минималното съпротивление или според индивидуалните разбирания на провеждащия изследването.

Съвсем по темата е. Всъщност това е темата
Една верига е толкова слаба, колкото най-слабия елемент в нея. Съответно качеството на работата зависи от софтуера, апаратурата, персонала, ... и организацията. Въпросът е как със същите хора, променяйки единствено организацията, могат да се постигнат по-добри резултати. За тази цел трябва да събера информация за типичните организационни проблеми, които възникват в развойните отдели.

Всеки се занимава с това което не му е работа и няма нито познанията нито квалификацията да го прави.
1. Отваряш си фирма
2. Назначаваш хора
3. Създаваш развоен отдел по критерии които сметнеш за успешни
4. Тогава задаваш въпросите които си задал.

На този свят има 2 начина за свършване на една работа:
1. С качествени хора които могат да свършат работата въпреки системата, организацията и всички пречещи им (такива които се мислят за много знаещи и само пречат)
2. С некачествени хора но много на брой и добра система по качество.

Когато хора без опит и със самочувствие започнат да се изявяват като началници и организатори - се получават описаните в предните постове положения.

Това са твърде общи приказки. Интересуват ме конкретни проблеми. Казваш "Организаторите са слаби" - добре, какво не правят както трябва.

Много дебела тема, dan... Ето малко насоки - документиране на всички етапи от развоя и производството (с имената на отговорните пора) - техническо задание и неговите ъпдейти, кострукторска (в т.ч експлоатационна) документация, технологична документация, документация на инструменталната екипировка, програма и методика за изпитване на прототипи, опитна партида и серийно производство (определя се не просто класа на точност на измервателната апаратура, но и конкретната марка и модел), протоколи за резултатите от изпитването, входящ контрол на покупни елементи, индивидуални технологични паспорти, гранционни и извънгаранционни ремонти, всички модификации и причините за тях и всичко това се съхранява в рамките на гаранционния срок. Дори, ако устройството не е отговорило на изпитването, трябва да се опише какво е направено за да се отстрани проблема, преди да се предложи на повторно изпитване. Естествено, измервателната апаратура трабва периодично да преминава метрологичен контрол...
Най-големи проблеми съм имал с липсата на информация - не се знае кога е произведено устройството, кой го е мерил, какво е измерил, с какво го е измерил...

Първия и най-чест проблем е неграмотно техническо задание. нямам предвид случаите на истинска научно-техническа задача, когато по дефиниция не е ясно какъв резултат се търси, а конкретни задачи за разработка на изделие. Грамотното дефиниране на задачата от страна на възложителя е фантастично предположение, но ако му го кажеш - смъртна обида...
Направо ми е мъчно за онова време, когато първия етап от R&D - задача беше "Доклад за резултата от предварителното проучване..."

Така е, една правилно дефинирана задача е наполовина решена.

Прощавай за въпроса ама какво е МСП
Наистина не знам

Малки и Средни Предприятия - не е съвсем същото като SoHo но е доста близко

За тия работи няма точна рецепта. Всяка фирма си поставя различни цели, има различни ресурси и различен шанс. Гаранция няма за нищо. Може да имаш най-умните разработчици, те да следват най-добрите правила, да се получи най-добрия продукт, а след това да фалира понеже не постига пазарен успех. И обратно, може фирма от идиот-разработчици, продуктът им да е пълна глупост, но да се продава и то успешно.

Така че е безсмислено да говорим за общовалидни правила, методи, организация... По-скоро има правила дето тия дето се занимават с R&D е препоръчително да следват при възможност, но да не разчитат само на тях.

Основен проблем според мен е липсата на култура и изчезването на ключови фигури в процеса на R&D. Някога имаше понятие отговорен инженер, или конструктор или както искаш така го наречи. В момента тази функция се очаква д абъде изпълнена от някаква смесица проект мениджър / някой с неясна позиция който пише задание. Проект мениджърите в 90% от случаите са с много малко познания или в най-добрия случай са тесни специалисти, в някаква сфера, без достатъчно опит. За да бъде един R&D процес ефективен е нужно да го ръководи и координира някой който е настъпил досатъчно мотики и поне 2-3 пъти си е чупил и кратуната в мотики.
Друг голям проблем е липсата на култура по отношение консултантите. Вариантите са два, или R&D е в някаква много тясна област в която си настъпвал много мотики, в която имаш специалисти и дългогодишен опит, и евентуално се молиш да не стигнеш до момента в който няма да знаеш нещо, или трябва да с епримириш че не знаеш всичко, конкретно за случаите когато се прави R&D в по=широк спектър проблеми, и да се научиш да изпозлваш външни консултанти. Това масово го няма, резъултата е загуба на много време, ресурси и средства за да откриеш че палатката се отваря без ключ.

Основно проблемите, и не само в R&D са организациони, неправилни хора на неправилни позиции, нефективна структура или липсата на такава.

Също така не малък проблем е загубата на връзката между този който дава идеята, този който пише заданието, този който ръководи, този който проектира, този който произвежда, този който потребява и този който сервизира. Липсата на цялостна концепция и виждане води както до зафуба на ресурси и средства на фаза проект, така и до оскъпено производство на нербаотещи, или да речем не функционални, ремонто неприготни изделия.

Това според мен е най-общо, мога да изпиша сигурно малко книжле от 200-300 страници по въпроса, но това са все неща с които се сблъсквам аз и са строго индивидуални за всеки бизнес и организация, някой ден ако имам мнооого свободно време мога да се хвана да проанализирам всички тези проблеми и да се опитам да обобщя, групирма и анализирам проблемите, но едва ли ще е полезно за някой друг

Хората са казали, че ако компанията е като автобус, то "put the right people on the right seats and get the wrong people off the bus" и останалото ще се нареди само .