Сценарий 1:
Предприятие Х (>200 персонал) разработва технология 1 в продължение на няколко години и след това я изкарва на пазара. Продуктът е изключително успешен, което води до наплив на клиенти, някои от които с особено големи поръчки. Последните изявяват желание да се добавят определени разширения към продукта с цел диференциране от конкуренцията. Това обаче би блокирало R&D екипа, който е зает с инкрементални подобрения по новата версия на продукта, както и с анализа на първите проблеми идващи от многото нови клиенти. В същото време възниква въпросът, кой да работи върху нова технология 2, която да гарантира бъдещето на фирмата в дългосрочен план. Парите са налице, проблемът е обаче как да скалират. Възможни подходи
I. Назначаване на нов експертен персонал (отнема време и не позволява да се реагира бързо в случай на неочаквани финансови трудности - рязка загуба на поръчки).
II. Назначаване на консултанти (бързо, но скъпо в дългосрочен план, както и рисковано от гледна точка загуба на експертиза)
III. Аквизиране на стартъп, който да работи върху технология 2 (рисковано - може да няма такъв, потенциални проблеми с интегрирането като конфликти със стария" R&D екип)

Сценарии 2:
Стартъп У (50 персонал) разработва технология 2 в продължение на една-две години. Наличният финансов буфер позволява поддръжка на екипа за още 6 месеца. Първата версия на продукта е готова и
въпросът е накъде.
I. иницииране на нов финансов рунд, с цел стартиране на производство в чужда фабрика и офериране на крайния клиент (риск - липса на клиент, експертиза в производството и поддръжката на клиенти)
II. излизане от стеалт режим - офериране за аквизиция (проблеми с интегрирането в голямото предприятие, както и пропуснатата възможност за самостоятелно развитие и разтеж)
III. иницииране на нов финансов рунд и излизане от стеалт режим с цел офериране на продукта на голямо предприятие под формата на IP или сътрудничество с друго/и малко/средно предприятие с опит в областта на производството и продажбата.


Различните комбинации {1,2}+{I,II,III}* водят до различни проблеми в областта на фирменото ръководство, които ако не бъдат решение правилно много капитал бива потрошен/пропуснат и много хора остават без работа. Това е където McKinsey и ко. си пекат пастичките. Просто си избери use case и дерзай по него. Който и да хванеш ще е се е случвал в миналото и ще се случва в бъдещето. Особено в България хубава тема си избрал

И после кой ми сра в гащите. Миналият месец потрошихме няколко милиона с грешка в продукта. Като резултат идва питане от горе "как можа да се случи това и как да го предотвратим в бъдеще"... след като им беше разяснено както е естеството на работата която вършим (нещо което се предполага, че би трябвало да го знаят) резултатът беше процес с името "0 грешки в дизайна" - говорим за 100млн SoC гейта дизайн с над милион реда C код - "0 грешки" разбира се

Тони е напълно прав за безумния акционизъм и за това какво пушат по горните етажи в корпоративния свят.

Гледам данните в НСИи се озадачавам.
Общо разходи за НИРД - 847 мил. лв, от тях текущи разходи - 732 мил.
Като от тях 372 мил. са с произход "чужбина" - не се уточнява европроекти или частни източници.
Също така не се уточнява каква част от парите са за заплати, каква за наеми и т.н.
Общ брой заети - 29 300 души, като от тях незаетите пряко с НИРД (мениджъри и чистачки) са около една трета. Образно казано на 4ма изследователи развойчици се пада по по един мениджър и една чистачка.

Отделно от това излиза, че за едно раб. място в НИРД в частния сектор отива ок. 3,9хил лв/мес, в държавния - 1,6хил/мес, а във висшето образования (за НИРД в университетите) - 400 лв/мес !!!

няма нищо озадачаващо, може би само сумата ми се вижда големичка.

какво е учудващото, освен това НИРД е много широко понятие, както Pif спомена, и въпреки че не съм 100% съгласен с него и бих причислил доста дейности към развоя, в никакъв случай хилядите, може би десетки хиляди web драскачи не ми влизат по никакъв начин тази графа, по скоро бих ги зачислил към културното министерство, това са артисти и творци, не разработчици, т анищо чудно. Един жаба, да уточно жаба скрипт при това драскач или пхп /цсс художник е с по-висока заплата от добър системен прогрмаист, пазар на труда, какво да правиш.

п.с. нека колегата със счетоводния софтуер не се чуства засегнат от горното ми определение за вебари, джабари и друга подобна флора ...
п.с.2 и при нас има разни вебаджийски технологии но ги позлваме по малко по-ителигентен начин от средно статистическия вебар, ти да видиш дори алгоритми можело да се пишат .. да не повярва вебар ...

мдааа... дори да си е мислил за логарирми, пак е странно.

Не съм съвсем сигурен какво казва нашия счетоводен закон, но разходите по НИРД са строго разграничени от останалите (общи) разходи. Даже по принцип разходите за научни изследвания не може да се "активират" счетоводно, а тези от развойната дейност - могат.

дан,
някога попълвал ли си годишния формуляр за статистиката за фирми?
това е една книжка ~80 страници А4, вътре има неща като
- добити кафяви въглища в млн.т.
- построени ЖП релси в км.
- построени самолетни писти
- построени кейови съоръжения
- построени кораби в хил.т.

т.е. данни, които се случват на по една фирма, че и през няколко десетилетия. но се попълват от всички.
статистиката е относително точна наука (в сравнение със социологията, историята и философията, примерно). но трябва да я захранваш с точни данни. и въпреки всичко, и точните данни може да ги извъртиш така, че да получиш искания от теб резултат.

пример с безработицата: май по царско време статистиката я рабиха с нови графи 'трайно безработен' и 'обезсърчен'. като си безработен, след някакъв период те преместват в тая графа, накрая в третата. и ако гледаш само графата 'безработен', тя намалява.

та за да разчиташ на данни от статистика, първо се убеди какво влиза в кюпа и каква е методиката на обработка, чак след това интерпретирай резултата. още повече, че въпросния формуляр е (беше) адски досадна работа за попълване, в два екземпляра и не веднъж съм се изкушавал да напиша 200км нова самолетна писта и после да проследя дали ще излезе нейде. откакто декларацията стана електронна, честно да си кажа не знам какво подавт от счетоводството. има яснота какви са глобите за неподадена декларация, ама за точността на цифричките в нея отговорността беше малко размита.

та, интерпретацията на тази статистика става за нАучен труд, пиши си дисертацията, навръзвай засукани изречения, стани си доктор. това е нормалната процедура. но не си прави генерални изводи.

Доста милиони по европроекти се наляха точно в този раздел. И продължават. Точно Лирекс гушнаха 2 по 1 милион в тази графа. Имаха и в конкурентноспособност.
Разни хора край мен прибраха и те стотин хиляди за празни хартийки и професори на формални заплати за да се оправдае дейност.
Ние сме изобретателен народ. Винаги ще намерим начин да приберем парите.
А що се отнася до заплатите - вебаджиите са по-добре платени защото търсенето е по-голямо, реализацията е мигновенна. Директно си на печалба от готовия продукт. Докато развоя е бездънна яма. Ти наливаш и си само на загуба. Дали ще спечелиш нещо после .. не се знае. Затова и заплатите са по-малки. Аз взимам на половина на един уебаджия и 1/3 от заплатата на приятел дето пише тъпи софтуери за самолетни билети. Той ми вика - ако правя ембедед развой - ми плащат наполовина на тука. Кеф ми е развоя но тук плащат двойно. И човека знае за какво работи.

За разходите май не е точно така, актив може да стане не самият разход а нещо което той е създал , IP например.

Мисълта ми беше, че разходите за R&D лесно се разграничават от останалите разходи, а активирането просто е пример. Виж например IAS 38 §57 и следващите.

В крайна сметка каква може да е ползата за изкуствено завишаване на разходите за развой. По-лесен достъп по евро-проекти,данъчни облекчения, нещо друго?

Надуване.... това индиректно може да води до растеж и увеличаване на активите. От там пък до финансови злоупотреби, но не и в бг, тук банките не възприемат патенти, технологии и интелектуални продукти като актив. Ако обаче си търсиш инвеститор или искаш да се продаваш върши работа.