За Дедо не знам, аз съм успявал. Сега то винаги има отделни гледни точки, зависи колко си голям и какви бройки използваш. При нас например в една от фирмите, има доста дизайн, но почти нищо освен дреболии не се прави тук, не защото няма кой а защото тайванеца дето произвежда не щото оферира символични цени, примерно 10к $ ни струва разработка на съвсем ново у-во с iMX-6 и това включва всичко. Да аз предпочитам да го направим тук, да го дадем на някой в БГ, но тук тзи сума ще е подигравка с труда на хората защот това включва схематика, рутиране, fpga дизайн, драйвери и кърнъл и на всичко отгоре гарантират EMC и ESD и им вярвам защото един цял етаж от сградата им е лаборатории за тестване. За тях тези 10к може би покриват разхода за заплати, може и това да не успява да покрият, дреме им на шапката, нали след това ще ни продадът 10-20 може и 500 хил бройки, ще си изплатят инвестицията в развой 100 пъти.
В същото време с друга от фирмите проектираме, или по скоро проектирахме че напоследък съм изтървал клиентелата, най-различни у-ва за точно такъв тип балканци, трудно е но разбират. В съвсем друга пък пак проектираме но неща далеч от малинки и всякаква електроника, основно за балканци, и да ти кажа започват да се учат че цени от 60-100 евро на час са като за приятел, лошото е че им отнема време. Сега гледам и друго, винаги съм стоял настрани от малки частни инвестиции, съвсем умишлено. Напоследък обаче се занимаваме и с няколко дребни проекта. Ами че те хората в строителството са свиканли да плащат за проектиране, само дето 99% от тов акоето получават не става и за тоалетната, остави че им го дават само в електорнен вид, но и с хартиените е трудно да си избършеш гъза, най-вече неприятно щото са твърди. Един електропроект за средно голяма къща върви между 5 и 10 хил лв, а клиента получава пълни лайна ...

Всъщност балканския, дребен, индустриалец-бизнесмен не е виновен за избора му
Виновен е балканския, дребен, индустриалец разработчик, разцъкваш копи/пейст гит-хъб Java/Phyton библиотечки и убеждава
балканския, дребен, индустриалец-бизнесмен - виж шефе колко еФтино става лампичката да мига...

Ами и това е така. Хората не си ценят труда, това е едно от нещата, верно е че по добре 10 от колкото 0, ако нямаш никакви други доходи може би по добре да вземаш малко от колкото нищо, така че и икономическата обстановка последните 30 години си казва думата. Проблема е че това много ескалира, вече не само този който го е направил за да оцелее е готов да работи за нищо, типично по нашенски иван като пръдне драган се насира. Ако има 5-10-50 такива ОК, те не могат да поемат цялата работа, обаче другите вместо да се разграничат, и да могта да защитят това което правят и цената която искат се равняват то този който работи за да оцелее, свалят цените, от там нищо добро не може да се очаква.
Хората са склонни да плащат ако знаят че ще получат нещо повече, но ако трбява да избираш две еднакви за теб неща, и едното ти го продават за 100 лв другото за 10 хил естествено че ще избереш по-евтиното, и аз бих избрал по евтиното ако всичко друго е същото. Тук е големия проблем, фирмите вместо да измислят как да си продават труда и продуктите, се чудят как да ги направят продаваеми ... предполагам разбирате тънката разлика. В никакъв случай, ама в никакъв не трбявва да се работи на всяка цена, и трябва да се покаже на клиента съвсем ясно че има и други алтернативи. Да пратиш клиент при твой конурент е един от най-сигурните начини да остане при теб, но трбява с нещо да му спечелиш и доверието и да ти повярва че това което ще му предложиш ти наистина си струва, и не е същото което ще предложи конкурента.
Другото което магьосника споменава също е факт, някъде се извъжда някой "специалист" който решава проблемите на шефа си за без пари, те тези най-ги обичам, има ли такъв директно си казвам на клиента че този или не искам да го виждам, или да забрави да работи с мен.
Ама тук отидохме в съвсем друга посока от тази за малинката, за играчка сигурно си е екстра, от там насетне всеки сам да си преценява.

моето мнение е, че управлението на всички нива в България е на ниво ТНТМ.
от там "индустрията" също е на ниво ТНТМ и такива решения са нормални.
няма да спамя повече, каквото имах да кажа за играчките го казах.

Айде стига сте драматизирали. Просто сме си българи, с всички позитиви и негативи произтичащи от това. Оцеляваме, при това успешно. Аре по - ведро, че напоследък форума е заприличал на "БГ баба" 90% от темите са спорове, ама не от най-научните...

Давайте го-малко по весело, много по-важно е в личен и семеен план да сме ОК, работата не трябва да е повод да си насираме настроението. Ако е въпреки това последното се случва честичко - моя съвет е да си смените работата. Или мястото където я вършите. Кой както му е удобно.

Днес е ден за прошка, знам, че не сте от най-религиозните, ама в тоя ден си има и достатъчно светски смисъл.

Аз прощам на всички всичко, по принцип съм опт прощаващите не само на тоя ден ..

Пълна отговорност някой едва ли се наема да носи, ограничава се до ремонт/замяна на хардуера или софтуерни корекции. А за малината поне търговецът носи отговорност - предполагам има някакъв стандартен гаранционен срок, че няма да изгори у-вото. Ако продадеш набързо 1000 платки и 200 от тях изгорят в първите 2 месеца какво става?

Дедо говори за друго, ако ти си производител на едно у-во което продаваш носиш не малко отговорности, особенно ако пък говорим за end user продукти. Първо носиш отговорност към това то да отговаря на приложимите стандарти, EMC, безопасност и т.н. След това имаш отговорност свързана с това дали това у-во изпълнява функциите си. От горните две могта да произвтекът много усложнения свързани с потенциални искове, причиняване на материални, нематериални вреди, както и причиняване на нараняване или смърт.
Всичко може да звучи много абстрактно но много бързо може да се материализира по неприятен за теб начин. Прост пример, ти си производител на гаражни врати, и решаваш да сложиш тая малинка за контролер и да пуснеш някои шукарийки, като web интерфейс или приложнеие, или пък да се отваряш като детектнеш телефона .. няма значение. Слагаш го ти, и всички теи защити, оптични бариери, токови сензори и т.н. минават от там. Отива твоята клиентка до каража, отваря вратата, и бутва детската количка под нея, натиска да отвори и входната врата но по-погрешка натиска това за гаражната, точно в същият момент нейде пада гръм, или комшията си включва кафемелачката, или каквото и да е и малинката увисва. През това време вратат е тръгнала надолу, оптобариерата не действа, токовото ограничнеие не действа и докато с еусетиш вратат е смачкала детето, спокойно може да го убие, но дори и само да го нарани не е малко. Ето за това нещо плащаш такова обезщетение каквото не можеш да си помислиш.
Като тук има няколко варианта, това се случва в САЩ, няма какво да го говорим, плащаш като поп може и да лежиш, става в ЕС .... съдят те евентуално, не е ясно какво плащаш, не е ясно можеш ли да лежиш, става в БГ идвам и те разстрелвам като куче, плащам си на адвоката и все едно нищо не е станало, случва се в Афганистан, Иран, или друго хубаво място, публично те разпарят и дори няма нужда да се плаща на адвокати ....
Та отговорност винаги се носи, сега кажи готов ли си да си рискуваш бизнеса, свободата и живота ... за тези които са готови прав им път.

При всичко описано от теб какво ще направиш, ако същата малина е сертифицирана по всички стандарти. Няма как да дефектира ли? Ами ако си платил на начинаещ програмист, оня е объркал някоя проверка и резултатът е същия с вратата? Твоя е фирмата или ти си монтирал лично системата, съответно оня с пушката идва при теб. Ще те чака ли да обясниш, че малината е сертифицирана или вината е в програмиста? Мога да си представя отговорността в по-широк и абстрактен случай. Аз дадох за пример доста по-проста отговорност - недодялан "демо" продукт, който обаче е много вървежен. Обявяваш го за продажби, продаваш 1000 или 100хил бройки и избива масов проблем, защото е демо. Съответно те засипват с върнати устройства. Ако ти си правиш платка и предвидливо си сложил 10 пъти надценка може да изпратиш подобрена версия и да си на нула. Но ако малината с цена $35 (или $25 за версия 1) започне масово да изгаря, там отговорността се приравнява на съвсем "прости" загуби. В тоя смисъл малината явно не е чак толкова некадърно проектирана. Не се е чувало да умира внезапно като масово явление. Има оплаквания, че се скапват SD картите, но там вината се размива и почти сигурно имат някаква заслуга и картите.

Ами тя разликата е точно там. Аз няма да сложа малинка и няма за нещо такова да платя на начинаещ програмист, освен това ще му направя достатъчно полеви тестове за да съм максимално сигурен че няма да стане точно това.
А за въпроса, не говорим изобщо за настъпване на повреда, "изгаряне" ми е доста омразен термин, но не говорим за "изгаряне" т.е. повреда която да води до трайна нефункционалност. То между друго точно тези проблеми се борят най-лесно и са най-податливи на анализ и превенция. Това което не влиза в гаранцията е как се държи спрямо смущения, дали може да забие или не ако Дедо кихне, дали няма да прегрее, между другото прегрява, и др. подобни. Нищо от тов ане е гаранционно, и ако си изпратиш малинката освен да се набуташ с транспорта и да се лишиш от нея друго няма да постигнеш.
И сега един много важен момент, това е продукт за 35$, дори са се повреди и да не работи шнаса някой да е върне за смяна е много малък, много по вероятно е да си купи нова. Също така не подценявай печалбата на производителя, платка с iMX6 я вземаме за около 70$, само дето има доста допълнителна периферия и ние купуваме няколко хиляди на година, а те продават милиони, т.е. Тайванеца е сметнал че в тия 70$ и няколко хиляди на година той ще си избие развоя, себестойността и ще направи прилична печалба. Според мен като нищо при тези бройки и цена на малинката правят печалба между 50 и 100%.

Сертификат не означава освобождаване от отговорност. Като ти продават разни такива платки обикновенно си вързват гащите, че отговорността която носят е най много до цената на платката.

Сертификат означава че е минало някакви изпитания и отговаря на някакви стандарти. И ако утрепещ някой защото у-вото се е смутило и забило, можеш да кажеш ето тук имам сертификат на този модул, който е минал тестове и отговаря на този и този стандарт, ако естетсвено това е приложимо за твоят случай. Затова и твоето изделие трябва да е минало нужните изпитания и да има нужните документи, за да можеш утре да кажеш ето, изделието е минало и отговаря на тези и тези норми които са били изискуеми към този момент към това изделие или тази група изделия, за този тип приложения. Тогава вече няма какво да направят, или поне в повечето случаи няма. Ако си голяма компания и си допуснал сериозен пропуск, нищо не те защитава от групови искове, /class action/ но отново колкото повече си се застраховал със сертификати, тестове, методики, репорти и вс. останало, толкова по-трудно е да те осъдят.

Т.е. риска да има издънка е по малък като имаш сертификат, изпитания, стандарти и т.н. Но стане ли издънка пак си носиш отговорността. Или бъркам?

Точно там е тънкия момент. Ако не си го изпитал и сертифицирал особенно ако това се е искало си виновен дори дедо господ да слезе и да каже че вината не е твоя а майката с количката сама е дърпала вратата на долу. Ако таквиа изпитания и сертификати не са се изисквали, може и да не ти помогнат но ти изтъкваш че си положил усилия да превантираш, т.е. не може да мине като ... уффф забравих думата и на български и на английски, род безотговорност, но си имаше дума negligence ми е в главата .. която гугъл ми я превежда като небрежност .... май така беше.
От друга страна естествено монго е важно какви са ти условията които си дал с у-вото, обаче те винаги са до някаква граница защото ти можеш да напишеш всичко което си искаш, но ако продавша кола и пишеш че отговорността е изцяло на водача това не значи че съдът ще го приеме, т.е. хартийката е важна но не е миродавна, и трябва да с епише много внимателно за да не ти навреди повече.
От там насетне е въпрос какъв е случая, каква отговорност носиш и за какво. В САЩ е опасно от това да получиш колективен иск /виж как ми идват думите като не ги търся/ за нещо което ощетява потребителя, и да платиш много пари за него за разлика от европа. Също така в САЩ може да получиш много голяма глоба за нанесена телесна повреда или смърт, в Европа това също не е толкава страшно. Обаче и на двете места можеш да се оръсиш здраво ако щетата е материална и потърпевшия е юридическо лице.
В бизнеса в който работя през наши продукти се превъртата милярди всеки ден, ако продукта беше съсредоточен в един ползвател щеше да е много голям риска бъг да доведе до големи загуби и то на едно юридическо лице. Хубавото е че се разчита на статистиката, първо грешки се намират когато ние оперираме продукта, след това когато го оперират по-малки юридически лица и едновременно с това се намалява от неедновременността, т.е. има проблем, той ни се репортува, за което се вземат своевременни мерки което лимитира общите щети, съответно и щетите на всеки ползвател.
Няма безгрешни продукти, още по-малко в нашия бранш където динамиката стана доста голяма и финалния QA става в експлоатация, и не само ние, всички в бранша го практикуват.

когато дизайнваш и знаеш, че ще минаваш някакви измервания, в главата ти непрекъснато е това.
след това мериш при теб, защото да отидеш в лаб не е евтино удоволствие. ако ще минаваш на 8 kV, примерно, при теб трещиш с 10, 12, 16, за да си сигурен, че ще минеш.

и когато отидеш за хартишката, ония, понеже се подписват (колкото и да е, не е съвсем безотговорно), и те внимават и сами ти предлагат да те треснат с 10 kV, вместо с 8. същото е с и излъчванията, и с облъчванията и т.н.

накрая като вземеш тестето с документи, шефа на фирмата подписва една декларация, че продунта е минал следните изпитания, при следните услови и отговаря на приложимите изисквания. а със системите за управление тип 9001 (погрешно наричани системи за качество) се гарантира, че: (1) масовото производство ще е същото като изпитаното; (2) ще се правят извадъчни проверки на изделието и системите за измерване; (3) при възникване на проблем има разписана адекватна реакция, така че дефекта да не се проявява нататък и да се отстрани във вече произведениет бройки. и т.н.

---

китовете, тип малнка, къпинка и подобни, идват с лиценз "AS IS". демек, колкото-толкова. ползваш го за свой риск и без никаква отговорност от производителя. не е мерено за нищо, няма претенции да отговаря на каквото и да е. дори и гаранция няма - ако щеш го изгори, ако щеш го изяш.

повечето производители на чипове, още на първа страница пишат, че 'този продукт не е предназначен за работа в живото-застрашаващи операции и той не носи никаква отговорност, ако някой бъде наранен'

но когато направиш крайно изделие и го продадеш на някого, отговорността е изцяло на производителя на изделието.

---

зетя преди 4-5 години купи някакъв много скъпарски марков бойлер, трифазен, с часовници, профили и ала-бала. миналата година заминаха на море и им звъни съседа отдолу, че му протекъл тавана. отивам да отворя - болера протекал и напълнил хола и кухнята...

зетя е адвокат (целия вход са се таквиз мискини), казва - не пипай нищо, изчакай. след 2 часа ми звъни някакво вещо лице, идваме. дойде един юнак с нотаруска. описва, снима, 2-3 часа. после попихме водата, проснахме каквото има да съхне и толкова. като се прибра зетя заведе дело към фирмата вносител. на всичкото отгоре си пазеше всичко, включително и касовата бележка за монтажа. експертизата ми се видя малко смешна, ама тя е да си я разбира съдията, а не да е издържана научно. не знам как точно се разви сагата, ама ония клекнаха още преди първото заседание. смениха бойлера, боядисаха хола, кухнята и банята, вкл. и на долния етаж, смениха масивен дървен паркет от тежкарска дървесина, диван, килим... някъде към 30 бонки