С какво ги сравняваш, мен ми изглеждат жълти стотинки. Един качесвтен принт в голям размер може да отиде спокойно 10-на хил. говорим за изпозлваме принт. Тя тая технология точно това и е ценното, много ниска цена за единични или малко бройки, ясно е че ако планираш 10 млн няма да е проблем да платиш 20-30 хил за истински 3д печат, щото после ще платиш и доста повече за матрици.
Ние по тази технология произвеждаме меки детйали, не мисля че нито оборудването, нито детайла е скъп. За пример хмм като размер, 500х30х20, цена около 12$ на брой, това с интегрирани метални части, включително метлано ребра. Хич не ми се вижда скъпо, инструмента зависи къде го правиш е между 4 и 8 хил долара.
Верно тук инструмента вече се доближава до този за пластмаса, но говорим за инстурмент с живот стотици хиляди бройки.
Аз сега чакам един познат да си купи машина за пълнене, то не машина а просто миксер, там не дегазираш, не чакаш, просто инжектираш, доста удобно и да видим какво ще може да се прави при него.
Изобщо за тая технология много мога да ти говоря и е всичко друго но не и скъпа визирайки малки и средни тиражи. Примера който дадох горе може би не е най-удачния защото говорим за прост детайл за който се получава сравнително скъпа матрица. Но примерно за малък детайл от сортна на 10х10х5 матрицата е горе долу около 5 хил долара. За този детайл матрица за пластмаса дори и в китай не излиза под 15 хил. В същото врме имам възможността да го рпавя с каквато си искам форма и пропорции без да мисля за това дали ще се напълни, дали няма да останат студени зони и др.подобни шитни.
А най яко е за дребно серийно и тестово. За много неща ако не гониш живот на матрицата хиляди може да минеш със силиконови матрици, тогава цената пада драстично а времето за производство става много малко. Примерно матрица за шприц няма как да стане за под месец, верно има места, едни англичани, които уж могат и за седмица, но не съм ги изпробвла никога. С RIM-а, днес го дизайнвам, утре са го синтеровали, вдруги ден е матрицата е готова и за четвъртък петък вече имам 20-30 броя. Слагам на машините и отиват за филд тест. И ако утре някой му скимне абе може ли това да е така а не онака, или това е неудобно, тоя ръб реже и други от сорта, хващам, променям и след 4 дни имам нови 20. Това със стандартните технологии нали се сещаш колко време и пари отнема.

Ами така погледнато наистина става работа. Когато е някакъв къстъм проект, всичко е 6.
А те как изработват матрица за големи кутии. Аз първоначално мислех да издупча Халумин на фрезата, обаче при "майката" има проблем. Фрезерите са до 60мм. Това как го постигат във фирмите за матрици?! Гледах едни клипове как в Солид генерират матрица. Да не би да я правят с плавен наклон, докато се достигне необходимата дълбочина?!
Синтероването какви пари върви? В момента с 3Д принтера има много принтиране и шкурене. Кутия с размери 300х200х60 я правих 2 седмици...

ТоНи за протолобас ли говориш
https://www.protolabs.co.uk

И аз никога не съм ги пробвал, но изглеждат добре

Мдаа, бях пуснал матрица за оферта и не беше ужасно скъпо но не знам как работят.
По въпроса с матриците и дълбочината. Кои фрезери са 60, има и по дълги, ако не става с фрезоване отиваш на ерозия. Но за RIM не е проблем и да е съставна, т.е от части.

Това, че може на части го разбрах! Е ако успяват с фрезоване, тогава защо изработват матриците с месеци?! Ако е на фрезата с 2-3 инструмента трябва да става работа, а това е не повече от ден...

Защото за да имаш гладки повърхнини, след фрезоването следва шлайфане и полиране...

Най-точният отговор е защото могат
както казах онази фабрика в UK, Груби е дал линка, има оферта и за една седмица.
Матрицата отнема време защото трябва първо да се проектира. От твоят 3д модел на изделието, до получаването на матрица има доста път, особенно за сложни матрици. Дори в най-простият слчуай, дори да си се постарал да е дизайнатто като за матрица пак някой трябва да ти прегледа детайла, да провери сеченията, оребряванията и наклоните. След това трябва да реши къде ще е делителната линия, и да направи частите на матрицата. След това започва мислене къде да са водачите, къде да са изтласквачите, как ще се крепи на шприца. В зависимост от детайла, как ше се охлажада, ако е многогнездова да клонира по най-подходящият начин гнездата, и как ще се пълни. Това цялото дори и на дърт спец отнема няколко дни, колкото по-сложно толквоа повече време. Ако започне пък да става от секции, става още по сложно.
След това се експортват моделите за фрезоване, почти всичко се врезова, ерозия се използва като довършителна операция ако се налага. И не полирането е проблема, това е лесната част, проблема е текстурирането. Ако искаш текстура има различни варианти, най-удачния според мен е ерозията, но зависи и от текстурата.
След това, или по скоро между тези двете, имаш тестова серия. Никой не текстурира матрица преди да я пробва. Доста често преди текстурирането се налагат някакви промени, колкото по-сложна матрица толкова повече. Трябва да се определеят температурните режими, това става със шприцване на детайли. След като се тества и се увериш че всичко ти е наред правиш текстуриране, и след тов апак имаш тестова серия, защото често появата на текстура променя пълненето, трябва да се повиши налягането, или да с епромени температурата, това е така защото текстурата указва съпротивление, пълненето се забавя, съответно материала има време да изстине а това не е добре.
И те затова .. това е накратко, аз не съм никакъв експерт в областта, моята работа е до там да предам детайл годен за производство като с епостарая да стазя всички изисквания към ъгли, дебелини и т.н. проектирал съм матрици, но това не ме прави специалист.
Тук идва голямата разлика с RIM, първо там матрицата може да е Al, повечето пъти е такава. Работи се по-бързо и по-лесно. Второ наляганията са пъти, да не кажа десетки и стотици пъти по-малки, т.е. доста по-малка матрица. След това материала влиза на нормална температура, не изстива и не се втвърдява докато с епълни, съответно как ще пълниш е почти без значнеие, стига да извадиш въздуха. Също така в зависимост от какво шприцваш можеш да си позволиш не само вертикални стени, но и подкоси /обратни наклони научному/ , ако използваш меки уретани те си излизат без проблем. Времето за дизайн е в пъти по-кратко, времето за изработка също. Имаш много по-малко проби.

имам една книжка на рафта - Матричарство, от Атанас Кинанов и Митко Стоименов, 1973
Учебник за техникумите по машиностроене
Може би някой да може да я сканира - такива училища и заводи май няма вече в БГ

Мдааа то и в университетите не знам дали се учи, камо ли някой да показва. Има няколко фирми в БГ които се занимават по-сериозни, а всички останали са на доста посредствено ниво. Освен това тия дето правят нещо са ужасно скъпи, поне повечето от тях, а наиситна добрите са малцина, и това говорим за конструктори. За майстори не знам колко са останали, то верно че в днешно време се разчита основно на машините но майсторлъка е нещо много важно, разбира се от истински майстор а не пишман такъв.
Това си иска да се работи, не случайно китайците са добри, а като погледнеш не са оборудване с кой знае каква техника, но опитът си казва думата.

Извинявам се за спама, но има ли нови книги и учбници по темата - ясно е, че аз матричар няма да стана.
Но не съм виждал нови книги по въпроса - български сигурно няма, но на английски, немски, френски сигурно се намират.
Или вече само на китайски?

Тони, тук предусещам голяма засечка. Отлях майката на това чудо - кутия(черупка) с размери 300х200х50. Калъпът е от 1 част, открит отгоре за пълнене(трябваше да направя снимки). Изключително трудно отделих мастър-а. Наложи се да срежа вертикално двете къси страни, за да има къде да хвана и да дърпам. Основният проблем е парчето, което влиза в кутията(напрактика се пада под черупката). Като го напълня утре това чудо, мисля че ще видя много зор да отделя реалния детайл без да го счупя...
Има ли някаква техника за разчупване на долната част(голямо кютме е!), за да мога по-лесно да я отделя после?
Другите две страни е изключено да ги режа - ще стане невъзможно правилното сглобяване мисля...

Малко не разбрах за коя точно кутия говориш ? Ти сряза страните на матрицата ли ?

Всъщност се получи добре кутията. Очаквах, че ще счупя отливката, докато я вадя, но излезе без проблем! Да, направо отделих 2 срещуположни стени, за да мога да бръкна и да дърпам.

мастъра как го обработваш? За да излиза лесно е важно да има добър финиш и в зависимост от това каква е химията да сложиш подходящ отделител. Ако финиша е добър и имаш отделител би трябвало да излиза сравнително лесно, освен ако нямаш обратни наклони.

Това с отделителя не съм го отиграл още. Самият калъп е изключително гладък, но когато нанеса отделител се образуват грапавини в/у отлетия детайл! За сега използвах отделителя, който взех от Химатех. Мога да се пробвам следващият път с шампоан или нещо друго. Изглежда слоят трябва да е изключително фин, за да няма такива грапавини...
Беше ме страх да не залепне и да не мога да извадя отливката и мажа яко...