Праговете са два!
Единият е да знаеш как стават нещата на ниско ниво, другия да знаеш да работиш на високо ниво. И двата прага трябва да се преодолеят. В какъв порядък няма никакво значение. Грешката ви в мисленето е, че на по-сложна платформа не може да се почне и не може да се учи ниско ниво. Може! Може и двете, даже е за предпочитане защото няма да ти се наложи между двата прага да сменяш платформи.

Навремето ние дето сме почнали по соца нямахме друг избор, но сега може да вземеш една калинка или малинка и с 5 кликания на мишката да подкараш нещо дето с 8-бит не може и да го сънуваш.

"Indirect programming" май го зовяха, т.е. през stub.
Сигурно си изпуснал купона, че после пуснаха 3AN с абсолютно същата маркировка, но с различен Flash кристал вътре. Тук един колега беше уцелил свирката без топче.

Програмирането не ми е силна страна, та подобни спорове са безпредметни. Каквото имах да казвам по темата, го казах.
Питащият да си преценява в кое блато ще се мета, и какъв стил плуване ще учи.

А бе да се изцепя и аз, щото съм начинаещ, по-скоро незаченал, ама с поглед върху нещата.
За т.нар. "ниско ниво" в чекмеджето ми отлежават няколко ПИК16 (дванайската ми се видя прекалено дървена) с различен брой крака в DIP. Защото са евтини прости, точно като нещата за които могат да бъдат използвани. При евентуален напредък (това не се отнася за мен) начинаещият вече ще знае какво му трябва. Не карайте човека да ръга компютър за да мига светодиод, грехота е!
За "високото ниво" бих предпочел бейсика, но това са мои сантименти и не го препоръчвам за начинаещи с бъдеще. Има си голям избор от малиноподобни играчки, хващат се за ушите няколко по-евтинки и играта започва.

П.С.: без конкретна задача ученето е не само досадно, но и почти невъзможно.
HZagorov, харесай си нещо за правене и попитай пак.

Едит2 за ТоНи отдолу: маа му и гадаене! И тук го въвеждат в момента, к'во псуване съм изпсувал и накрая се отказах да помагам на малкия поне докато не започне да учи математика

струва ми се че Миро гледа от една съвсем друга камбанария и дори и да иска вече няма как да погледне от някоя по-ниска, човешката психика и поведение са си такива каквито са. Щерката сега се подготвя за изпитите в САШ, ако ви кажа че миналата седмица се пулих на задачи като за 7-ми тукашен клас докато разбера как ги решават в Американско, трябваше ми доста четене за да разбера начина по който се решават, защото начина по който аз ги решавам дава отговор но се оказа че изобщ не е преподаван, общо взето решаваха се с гадаене ама това е друг въпрос Та като минеш едно ниво е много трудно да се поставиш в позицията на някой който е много под това ниво. Във всичко е така, сега се сърдя на колеги като зададът някой тъп въпрос по някой стандарт, ама въпроса ми е тъп сега, преди 10 години когато за пръв път чух за този стандарт и аз съм имал същите тъпи въпроси, само дето е нямало кого да питам та да ми се разсърди.

Аргументите "за" пикльовците винаги са били "има ги в комет" и "евтини са". Сега вече не е така - виж цената на дребни платчици с stmf1 или L0 или подобни. За не-шопиянци 6-те лв доставка от комета по еконт са повече от цялата платка от алито (а за другите бензина до центъра и двата часа могат да са по-ценни даже). Добавям 2-3 долара за ст-линк и си готов. Или направо 20-30лв за нуклео/дисковъри с вграден стлинк.
Не знам кой как подхожда към ученето на нещо, но дали говорим за блинк или хело, начинаещия все го гледа с неразбиране в началото. Оттам почва да се ориентира кое и защо се прави. А това е нужно щото така се учи - някой (учител, ментор) ти показва как се прави и ти обяснява кое и защо. Така разбираш "правилния" начин - алтернативата е да нащракаш константите на регистрите и да почнеш да си викаш инжинер, да се чудиш за какво ти е да ходиш в университет и т.н. И почваш да го играеш "първопроходец" с уникални идеи, дето тук им се смеем в определени теми.
Когато разбереш концепциите които са смислени за програмиране на микроконтролер не е важно на кой чип работиш. Днешните ядра работят императивно и ако следваш тази логика пишеш императивно. Това те изкривява и не позволява да може да мислиш и програмираш в различен стил - обектно, функционално, реактивно. Виждаш колко е лесно да въртиш един суперлуп и се дърпаш да пускаш прекъсвания (още регистри за учене/пипане). Не е като да не сме го изпитвали всички, набутали се в "ембедед" програмирането през '90-те и хвърлили се на майкрочип.
Забатачването в конкретики на определени фирми е голям проблем. За да го няма предложих да се гледа нещо независимо - еклипс, качествен дебъгер, съвременни компилатори т.н. Улесняването идва от добри инструменти - среди които предлагат директни темплейти за конкретни платки даже, blink / hello проекти, с настроени дебъг конфигурации. Някой стигат до това да ти пуснат смислена конзола през usb до PC-то и т.н. Ако щещ и QEMU че да не ти трябва реална платка. Когато ги подкара начинаещия ще може лесно и удобно да проследи какво реално се случва, кое откъде идва и т.н. Това е в случаите когато учещия иска да стигне до това ниво - има други, които просто искат да ходят нагоре - т.е. да разчитат на RTOS и/или POSIX и да не се интересуват отдолу. Те няма да седнат да разбират откъде извира нафтата в стм-а. Разбира се няма да могат да подкарат софтуера си на нова платформа, за която някой вече не е портирал тоя posix примерно.
Според мен това тръгване с blink е базата, а оттам има два подхода - за хора дето поназнайват нещо за хардуера ще е интересно да видят какво се случва зад сцената (в дисасемблито), за другите не.
Едните ще станат системни програмисти, другите приложни. Третите ще станат като нас - ни рак, ни риба

Т.е. програматори

Моите аргументи за малките пикове са, че са единствените които познавам, и намирам за подходящи. Под подходящи разбирам, да се хвърлят умерени усилия за постигане на някакъв резултат.
Каквото и да си говорим, ако липсва резултат, пада бойния дух, което е вредно. Затова началните стъпки трябва да са по-елементарни. Говорим не за копи и пасти на blink.c, а прочитане на документацията на чипа, съставяне на алгоритъм и написване на бачкащ код от нула.

Имаше и някакви малки атмели, но не съм се работил с тях.
Според мен, Силабс категорично не са подходящи за "прохождане".
Вероятно има и други подходящи микроконтролери, но не съм имал досег с тях.

Ще си позволя да цитирам дедо Боре:
- Как се яде слон?
- На малки хапки.

Но за целта трябва слон преди всичко

Като препоръчвате врабче дето се изяжда с една хапка точно тоя урок с хапките не се получава...

Допускам че е възможно да не оценявам правилно материята, но "слонът" не е PIC12Fxxx, а нещото наречено ембед програмиране.
А пикът е някоя от "хапките". Като се преглътне, се започва със следващата...

когато открих процесорите, ми беше много висок прага за изкачване. преди това бях връзвал най-много 150 TTL-ки, всички с фиксирани функции и като четях описанието на чипсета (4040 май) ми беше много трудно да превключа мисленето. няколко дни ме занимаваше мисълта 'кой чип на платката е компилатора, аджеба?)

искам да кажа, че когато си виждал участниците в една система като отделни чипове (процесор, памет, UART, PIA, таймери), ти продължаваш да ги виждаш така, нищо че са натикани вече в един чип. наскоро с учудване установих, че това виждане не е толкова разпространено след младежта - един юнак много убедено ме убеждаваше, че регистрите на UART-a са в същност регистри на процесора, защото се виждали в адресното пространство. та явно има някакъв проблем във възприемането на квадратчетата от голямата картинка.

другия проблем е 'излюпването на пиленцето'. много малко начинаещи са наясно със сивата зона между ресета и main().
в пиковете тая зона почти я няма, в АРМ е много сложна. а като намесим и ОС и кашата в главата на младежа става пълна.
аз за себе си не съм намерил подход как най-лесно да го обяснявам на някого - или отнема много време, или срещаш стъклен поглед,

Не съм убеден че хапването на малък пикльо помага с нещо. Даже напротив, според мен по-скоро разваля вкуса не само на ембедед но и програмирането като цяло.
Ниското ниво може да се обясни по много начини, включително с абстракции от рода на автомат с памет. И е по-добре, особено за хардуеристи, щото такъв дето не знае що е то автомат с памет е като електричар дето не знае закона на Ом. Но проблемът е същинското програмиране, защото там проблемите става да се замитат под килима. Друг е въпросът, че така стигаме до програми дето искат по 128GB RAM за прости неща, но все пак някак си работят и авторите им оцеляват. Ако се занимаваха със силнотокова тия хора досега да ги е утрепал тока, ама уви... програмирането носи на всякакви идиотщини. Специално ембедед и по точно ПИК32/АРМ е добре като основа, понеже там все пак си ограничен от към гигабайти и гигахерци и не всяка идиотщина минава метър. В същото време те принуждава да научиш поне малко програмиране, в противен случай се закопаваш яко.
Като казвам проблеми и основи на програмирането имам предвид що е то структуриране на код, структура на проект, как се работи с чужд код (библиотеки), как да правиш код, който да се ползва и от други. Разбира се и от теоретична гледна точка, що е то алгоритъм и има ли почва, най-често срещаните алгоритми. Що е то многозадачност, синхронизация, динамични памети и т.н. Тия неща са навързани като свински черва и всяко решава едни проблеми, създава други, иска се поне маааалко от мааалко да имаш хабер, иначе лошо....

Естествено, объркахме себе си и човека.
Трябва
-1. да има "C"
-2. да има достатъчно памет RAM.
-3. да има примери и лесно да се светне лампичка
-4.Ако може - да не е много скъпо като начална инвестиция.

STM32 покрива 1,2,4 , за 3 -не знам.
ПИК12 е за майстори.

Колкото искаш. Сигурно има повече за една друга платформа - ардуино, но стм-ските идват много близо (имам предвид ЗА стм32, не от стм-фирмата).






















мидзз[/quote]

Даже има ардуЙно за стм32