По принцип в тази картинка има червени пиксели, както казах защо ги има не знам, но ги има. Ако премахнеш червените пиксели, относо се получава подобен ефект, нещо такова, не ми се занимава сега, ако се бутне малко гамата, яркост и контраст ще се докара горе долу почти до същото без да има червено, и това вече ще е илюзия, но сега е повече черно.

най "червените" пиксели са:
RGB
113, 117, 118
108, 120, 118
105, 131, 130

т.е. близко до сивото, но червеното е най малко
единственото място където открих, че са пропуснали да обработят картинката е в дясната разрязана ягода
там има червени пиксели например: 123, 120, 113 което е много слаб червен отенък, но това просто са пропуснали да го обработят според мен
главната идея е, че в по голямата част от снимката е сиво с всякакви други отенъци но не и червено, а окото вижда червено

Не бих казал че има пропуск - цялото изображение му е направена галимацията наведнъж. Но и сиви пиксели няма - сив пиксел е 20-20-20 или 50-50-50 - такива в изображението няма - всички са някакъв оттенък на някакъв убит цвят. Ако нямаше червено в изображението, при обръщане в CMYK не трябва да има магента и жълто - а то ги има. Ако се поиграе малко с изображението, може да се върне почти до оригинала.

Вхите баланце подсеща ли ви за нещо?

Това е възможно най-"червения" цвят, взет от върха на една от ягодките.

Ми то във сивото си има червено, в синьото и зеленото няма
Като натиснеш Auto White Balance ягодките лъсват. Обаче след пълно премахване на червеното и Баланце се получават... къпини.

Различен смисъл влагаме в това "няма червено". За техничарите това значи в спектъра около червения цвят да е празно, или поне нивото да е пренебрежимо в сравнение с другите дължини. На хуманитаристите им е достатъчно червеното да не преобладава чувствително над останалото и приемат, че го няма. Оттам недоразуменията.

Действителен случай:

Известният английски физик Пол Дирак много държал на това да се изразява максимално точно и така никога да не изрича неистини.

Поради това било и много трудно да бъде въвлечен в какъвто и да бил разговор.

Веднъж пътувал с влак заедно със своя приятел Волфганг Паули.

Пътували и мълчали.

По едно време влакът минал покрай стада от остригани овце и Паули казал:

Виж, Пол - овцете са остригани.

Пол погледнал и казал:

- Да, или поне от тази страна.

То това май е като градска легенда, но...

пътували с влака брез шотландия и минали покрай стадо остригани овце.
Паули:
- Виж, Пол. В Шотландия овцете са остригани.
Пол:
- Паули, изразявай се коректно моля.
Паули:
- Ъъххх, в Шотландия има остригани овце! Казал Паули и погледнал победоносно.
Пол:
- В Шотландия, драги ми Паули, има овце, които поне от едната страна са остригани...

Друго любопитно за Дирак е това, че той често казвал, че едно добро математическо описание трябва да представлява едно "красиво уравнение". А когато го помолили да поясни, що е това "красиво уравнение", отговорът бил:

Ако сте математик, вече знаете за какво говоря.
Ако не сте математик, не мога да ви го обясня.

Към настоящият момент съществуват няколко интерпретации на феномена на колабиране на състоянието, за което говориш. Най-много учени се обединяват около "копенхагенската интерпретация" - а именно, че самото наблюдение предизвиква колабирането.

Има една друга интересна теория - тази за "съзнателното колабиране".
Според нея, ако някаква апаратура измери състоянието на спина на фотона и го отпечата на хартия, системата от двете спрегнати частици все още е в суперпозиция, до момента в който съзнателно същество (човек) не види резултата. Чак тогава суперпозицията изчезва. Това е едно доста странно схващане, което привържениците му обясняват с взаимодействието между съзнание и материя. Към настоящият момент то звучи още по-налудничево, но аз мисля, че то не може да бъде отхвърлено, докато не е недвусмислено изяснен този механизъм.

Нали знаеш девизът на копенхагенската групичка? Мълчи и смятай! Те общо взето не се занимават с тълкувания, освен на формулите
То това е и есенцията на квантовата физика - математика и модели, които работят. Никой не разбира защо и как, ама доколкото сметките са единствения начин да се получи смислен резултат нямаме голям избор. Ще мълчат и ще смятат, кво друго да правят...
А за колапса на квантовото състояние, моментът му е ясен. Не мисля че има някакъв спор. Съпада си с измерването, все пак при измерването имаш взаимодействие и реална промяна на параметри и състояния. Не мисля че има място за "материално" и "духовно". По дефиниция измерването е частична снимка, т.е. един или няколко квантови параметъра (но не всички) се мерят като класически. Като задължително при измерването на един квантов параметър другите се разбъзикват. Така че по дефиниция една квантова частица винаги си остава квантова, демек неопределена и поне една част от параметрите й винаги са неясни.
Та не знам каква връзка има тук нашето съзнание. Ако има някаква дилема тя е по-скоро с нашето съзнание, дали то работи и в квантовия свят или само в класическия. Но щом си задаваме въпроси от рода дали Луната е там, ако не я гледаме, то очевидно мислим "класически" и тогава няма дилема, щото по класическите разбирания Луната си е там през цялото време

Аз мисля, че възприятията ни много ни пречат да прозрем същността на това, което ни "казва" математиката. Да не говорим пък, че доста често истинските закони противоречат на наблюдението.

Пример:

Доколкото ми е известно, първият закон за гравитацията е бил постулиран от Аристотел и той е гласял, че колкото едно тяло е по-масивно, толкова по-бързо то пада на земята. Тъй като това е било в синхрон с всички наблюдения, хората са вярвали на този закон в продължение на около 2000 г.
До момента в който се е появил Галилей и не е направил един прост мисловен и няколко реални експеримента с които е доказал, че законът на Аристотел, не е верен.
Да не говорим за прозренията на Айнщайн, които се базират единствено на мисловни експерименти и на отхвърлянето на "наученото" от възприятията.

Накратко - ако искаме да вървим напред в познанието, трябва преди всичко да забравим за досегашните си представи за света и да се фокусираме върху формулите.

Те формулите не идват от космоса... пак нечие мръсно съзнание ги измисля

Но, да факт е, че големите пробиви във физиката (особено квантовата) стават след като се моделират нещата математически, а не логически и аналитически. Но липсата на логика и разбиране какво точно се случва пък ни човърка мозъците. Така че няма как да се абстрахираме, по-скоро игнорираме нашите представи само временно, с надеждата първо да се постигне пълен и точен модел (щото в момента теориите са много непълни, квантовата физика примерно не разглежда гравитацията). Та да се надяваме че първо ще съставят пълен и точен модел, пък после дай Боже да успеем и да го разберем, че да си начесем крастата...

Аз, като обикновен кибик, дето стои на трибуните и зяпа си задавам например следния въпрос.....
Доколкото ми е известно, към настоящият момент всички теории се базират на презумпцията за инвариантността на физичните закони. Същевременно според същите тези теории, съществуват зони от пространство-времето в които нищо не съществува, дори и законите. Пример за такива "места" са точките на сингулярност (център на черна дупка или моментът "0" на големия взрив). От друга страна аз не се сещам за нищо в заобикалящия ни свят, което да няма непрекъснат характер. И като е така, се питам.....Има една точка в която законите не съществуват. Но около нея пък те съществуват. Тогава, как "изглеждат" въпросните закони в близка околност на въпросните точки? Тогава принципът на инвариантност не отива ли на кино?