Сингулярността е описание на обекти, чието състояние от наша гледна точка е неразличимо. Но не е задължително вътре самите обекти наистина да са неразличими. Може да и са, може и да не са...
Примерно една черна дупка погледната извън хоризонта всичко вътре е сингулярност. От друга страна съгласно шварцвалц масата на дупката е пропорционална на радиуса й. Докато обема е на 3-а степен. Демек за малка дупка трябва да е супер, супер плътна. Колкото по-голям е хоризонтът, толкова по-малка плътност е нужна. Интересното е, че за дупка с размер на видимата вселена, плътността трябва да е толкова, колкото всъщност наблюдаваме за нашата вселена. С други думи ние всъщност може да живеем в истинска черна дупка. Но без значение дали сме в дупка или не, за всеки комшия по Вселена ако изобщо има начин да вижда нашата, то ще я вижда и ще му изглежда като обект без детайли (демек сингулярност).

Интересен възглед Ако допуснем, че нашият свят съществува в черна дупка а същевременно в него съществуват черни дупки, то това означава, че можем да говорим не само за паралелни светове, но и за "вертикални" такива. Изобщо кашата е пълна Но това е нормално след като допреди по-малко от век, не е бил известен строежът на атома.

42 ....

Значи живеем в черна дупка? Не бях забелязал.

Дупките са хубаво нещо, но ако може да не са много тесни, или най-малкото да са влажни ....

Черна Котка - Бял Котарак ...

Ако допуснем, че живеем в черна дупка и че центърът и съвпада с центъра на света (точката от която се е зародило всичко в момента 0), възникват въпросите, защо вселената се намира в състояние на ускорително разширение, защо светлината се движи във всички посоки и защо съществува времето.

Значи аз казах, че шварцшилд на наблюдаемата маса е долу-горе размерът на наблюдаемата ни вселена. Според мен това е странно съвпадение, но не съм чул/чел никъде да се твърди сериозно че живеем в черна дупка. От друга страна черните дупки изобщо не са толкова черни както повечето хора си ги представят. Примерно друг любопитен факт е че най-голямата ни позната черна дупка, намираше се някъде в местния куп, демек в съседна на Млечния път галактика. Та тази дупка е толкова огромна, че плътността й е само една трета от плътността на въздуха на Земята. Ех, най-вероятно масата на тая дупка не е равномерно разпределена. Сигурно има плътно ядро и после вакуум до хоризонта, не съм запознат със строежа. Но какъвто и да е той е без значение, защото няма как да видим нищо под хоризонта й... Демек за нас е сингулярност, а за тези зад хоризонта може и да не е
Между другото няма причина да мислим че ние сме центъра на Вселената. В смисъл ние може да си го мислим, ама няма никакви факти в тая посока. А защо наблюдаваме ускорително разширение също е мистерия засега. Не съм чул смислено обяснение.

Не е ясно и дали големият взрив е началото или момент от цикличен процес.
В курсовете по физика ни учеха, че масата на едно материално тяло е израз на количеството вещество, което то съдържа. Съвременната физика доказва, че това не е така. Т.е материя и маса не са неразривно свързани. Т.e - може да съществува материя, без тя да притежава маса. Енергия може да се трансформира в маса и обратното......

Накратко - добре би било цели учебни програми да се променят.

Трябва да свикваме и с това, че законите на микро и макросвета често пъти съществено се отличават.

Парадоксално е например това, че от четирите действащи на субатомно ниво сили, гравитацията е пренебрежимо малка и поради това, тя дори не бива включвана в сметките.

За разлика от това, сякаш в макросвета, тя е преобладаващата.

Ако изобщо тя е сила - нещо поставено под сериозно съмнение от ТО.

Парадоксално е това, че под действието на гравитацията едно тяло пада и при това състояние (на свободно падане) то се намира в безтегловност. Т.е - причината заради която то пада, вече не съществува. Тогава, защо, по дяволите, то продължава да пада?

Парадоксално е това, че "силата" на гравитацията може да бъде породена или анулирана от ускорително движение (принцип на еквивалентност).

...................

Ей такива простички но фундаментални въпроси, с които все не сме наясно

Те новите теории по-скоро допълват/прецизират старите, освен това се учеха дори и по наше време. За ежедневна употреба класическата физика си е достатъчна. Няма нужда да правиш лоренцови трансформации и да си коригираш часовника докато пътуваш нанякъде
Единствено квантовата физика вече може да се преподава на по-широк кръг тъй като последните години намира все повече приложения. Но това няма как да стане в средния курс. Даже за висше пак не е лесно да се преподава. Аз обичам да зяпам лекции на Леонард Съскин щото обяснява невероятно добре, ама пак не мога да схвана цялата картинка...

Мда. Изводът е, че всяка теория рано или късно се оказва грешна или най-малкото неточна/непълна.

Важното е, че живеем в интересно време

И аз намирам за много интересни лекциите на Етиен Клайн или на Хюберт Рийвс. Изобщо шапка им свалям на хората, които си правят труда да популяризират науката.

Нашите сталински старци можеше, ако не друго, то поне това да правят.

Шшшт! Чувате ли едно свистене?
Или пак имам високо кръвно, или чичко Нютон се върти в гроба си

И да се върти и да не се върти - все тая. Важното е, че теорията му е приложима само за частни случаи, докато концепцията на Айнщайн се оказва универсалната към настоящия момент.
За справка - перихелият на Меркурий и GPS системата.

PS:

Най-щастливата мисъл минавала през главата на Айнщайн (1907 - ма):

"Едно тяло в състояние на свободно падане, се намира в безтегловност"

Няколко години по-късно в България (Пловдив) е използван този принцип и е построена "оловната кула", от което пък вероятно идва и името "Кичук Париж"

Нещо не схванах гениалността... тоя факт е известен много преди Айнщайн и постолиран от Нютон като фундаментален закон на физиката. Винаги когато имаш някаква сила (без значение гравитационна или друга) приложена върху обект с някаква маса получаваш ускорение (F=m.a). С други думи ускорението и силата са равни по големина и се балансират. И след като са балансирани няма какъв друг ефект да има, че да го усещаш. Това е единия смисъл на равенството. Другият смисъл е, че няма значение кое от коя страна е. Демек причина и следствие е нещо относително.
Може силата да е причина за ускорението, а може ускорението на масата да е причина за сила... Последното го усещаш малко преди да се размажеш в основите на кулата

Гениалността не е във формулата а в прозрението за това, че ускорението само по себе си променя силата. Може да я нулира или да промени величината или посоката и.

Проста работа, ама никой не се е сетил за това, преди Айнщайн.

В резултат на това прозрение, той е формулирал и прословутия принцип на еквивалентност, което пък му е позволило да прозре това, че светлината се отклонява от гравитацията.

Ето това е гениалното - да стигнеш до такъв извод само с един мисловен експеримент.


Между другото - в края на живота му, един от биографите на Айнщайн му е задал именно този въпрос:

Как никой друг преди вас не се е сетил за нещо толкова просто и очевидно.

Отговорът на гения бил, че това най-вероятно се дължало на забавеното му умствено развитие !?!?!

При така възникналото недоумение, той пояснил следното:

Всеки човек, обикновено в най-ранна възраст си задава въпросите "що е време?" и "що е простанство".....
И доста бързо си дава и отговорите: "времето е това, което отмерва часовникът на стената а пространството е това, което ме заобикаля"........

След като веднъж си е дал тези отговори, той живее целия си живот, без повече да си задава тези въпроси.

За разлика от това, най-вероятно заради забавеното си умствено развитие, аз не съм си задавал тези въпроси, като дете и съм си ги задал едва, когато съм бил юноша. Тогава, с мозък на по-възрастен, съм получил и други отговори....