Можело е да избегнеш флашването на 'магическия' бит при прехода към бутлоудър - същото се получава като си заделиш 1-2 байта неинициализирана РАМ (обикновено на адрес 0, съответно настройваш валидния РАМ рейндж в МПЛАБ проекта). Така вместо call ще имаш само бит (или патърн) тест на въпросната променлива.

Е да, ама така щеше да трябва да ползвам нещо друго, а не reset, за преход от главната програма към bootloader-а, иначе тая рам щеше да си се зачисти пак и пак да буутна в главната програма.
А мен ми се ще да го избегна това, нали след като прехода bootloader -> main маже нещата, като нищо и обратния преход може да е зле.

Демек - не се пипа от стартъп код.

Тъй де, ама Ресет инструкцията не зачиства ли всичката РАМ?

Не. Ресета важи само за special function регистрите.

А по какъв начин мога да накарам PIC-а да направи баш истински ресет, все едно току-що го пускам?

Спираш захранването и чакаш кондензаторите да се разредят до под 1 волт Тогава има вероятност РАМ-а да ти е случаен. Не разбирам защо ти е студен ресет?

Ми де да знам, за детерминистичност. Ето примерно както предлагаш 'магическият бит' да е в RAM, а не във Flash-а - като пуснеш устройството от студено, откъде да имам гаранция какъв ще е тоя бит и дали PIC-a няма да влезе в буутлоудър режим без да искам...

Ако флага ти е 4 байта с някакъв неестествен патърн (0хАА55АА55), то е все едно да удариш 8-ца от тотото. За некритични приложения и 2 байта са напълно достатъчни.
То ако тръгнем да търсим възможни точки на счупване, може да се съмняваме дали ти е записан правилно флага във флаша...