Тунерчето дето се ползва за СДР е 7 бита АЦП. 8 на теория. Направено е за телевизия и за нищо друго не става. Може да си поиграе човек но толкова. Динамичния му диапазон е страшно нисък. Осцилатора му е под всякаква критика. 100ппм.
За нисък фазов шум се ползват различни методики. ПЛЛ не е от тях. Спокойно може да се ползва ДДС. Има го вече в пикосекундия диапазон за джитър.
Специално за ПЛЛ

http://www.analog.com/en/products/rf-microwave/pll-synth/fractional-n-plls/adf5355.html

Има и други подобни готини чипове.
И на мен много ми липсва аналоговата схемотехника с дискретни елементи но такива глезотийки са пуснали на пазара, че само носталгията може да ме накара да ползвам нещо старо. Скъп чип но като сложиш платка, повече компоненти, настройка, екраниране и надеждност - новото си струва парите.

Ако ще се хвалим на тема на кой му е по-лъскав прибора, отказвам да играя.

Roncho, това дето го писах хич не е да те ядисвам или омаловажавам това което си скалъпил, просто както казаха някои колеги полученото въобще не е за фукане иде реч в 2018. За 1986 може ама в днелно време тц.
Затива трябва тема тнтм за да може всеки който нещо е направил да се хвали. Всъщност има си стема DIY приекти там темата би била на място, не е за академия по мое скромно мнение.....

Когато съм мислил какво правя, съм го определял като учебно занимание. Затова постнах в "академия" статията. Ако съм сбъркал, модераторите може да я преместят. Съжалявам за такова объркване.
Целта ми беше да постигна стабилна генерация и понеже това стана се зарадвах и обявих мероприятието за успешно. В този момент шумовете са ми били последна грижа. Сега като сложих 10 пф и 5 см жичка за антена, картинката е малко по-различна.

Но разбира се и върху тях има смисъл да се работи. предполагам ще опитам друга рисунка на платката.
Според моето схващане годините нямат значение. Когато едно нещо е правилно. то не остарява. За момента не ми е известен по-достъпен метод за стабилизация.

Някои неща се променят, за други нашия поглед се променя... Отдавна никой не сглобява PLL-и, причините са бол.
Ако PLL-a е възникнал като форма на стабилен осцилатор, то днешно време е по-скоро синоним на точно обратното. В смисъл че почти всички съвременни PLL-и са с spread spectrum заради EMI/EMC и даже вече дори не се счита за нужно да се отбелязва тоя факт. По тая причина трябва много да се внимава. Примерно често срещана болежка е ако искаш да ползваш клок от микроконтролер за външно PHY. С базовия PLL няма шанс, освен ако няма изключване на spread-a, но дори и в такива случаи (примерно STM32) пак не са особено стабилни.
Та както неслучайно се бъзикаше itso най-добре е да не се използва думичката PLL редом със стабилен и нестабилен...

Пробвай да видиш спектъра на някоя гсм клетка близо до теб, ще ти светне лампичката

не, няма лошо, че си постнал в Академия. просто там се очаква постовете да са по-изчерпателни и на по-високо 'академично' ниво
т.е. да се изчерпат вариантите на PLL, DLL, fractional PLL, DDS; да се разгледат предимствата и недостатъците на всеки метод, картинките е желателно също да са на ниво 'подходящ уред за измерване'. да се направи кратка ретроспекция на наличните чипове, възможно с таблички за честотен обвхват, шум, стъпка и т.н. тогава ще има полза от публикацията в Академия. но това си е доста работа, за да е на ниво, дори и на курсова работа. затова някой рядко пише в този раздел.

---

фазовия шум в PLL е в пряка зависимост от същия на опорния генератор и коефициента на PLL. т.е. ако имаш фазов шум 100dB на опорния генератор и му умножиш честотата по 10, шума на PLL ще е поне 10 пъти повече. най-често е доста повече, зависи от десетки неща. за съжаление, по-точното мерене на фазов шум е тривиална задача, само ако имаш съответната мерилка.

като начало можеш да прерисуваш схемата. няма нужда да се събира на площ една цигарена кутия, важното е да е ясна за четене. има си приети правила кое как се рисува (ВЧ генератор с варикап във всеки случай не се рисува така), да се вижда ясно къде са обратните връзки, какви са импедансите, какви са обратните и контролните вериги и т.н.

после може да помислиш да прерисуваш платката, но за момента категорично отказвам дори да гледам такава схема.

раздел Академия и 'гонене на цена от 2лв' не са особено релевантни. в тоя дух, може да обясниш какви са предимствата на избрания чип на фуджитсу, алтернативи, как се смята фазовия детектор, филтри и т.н. какво би дало ползване на интегрално VCO, OCXO и приятели.

Времената се менят. Сега като кажеш генератор на честота на мен ми светва лампичка
$5.30 за под 40 Mhz https://www.ebay.com/itm/AD9850-DDS-Sig ... SwYc5aFQbC
$23 за под 4.4Ghz https://www.ebay.com/itm/35M-4-4GHz-PLL ... Sw0exaJmt0

Пък според мен PLL с нестабилен опорен генерира розов шум, а с нестабилен VCO вече се доближава до бял, пък може и до пембян или оранжев на зелени точки - знам ли.

едно уважаващо себе си VCO би трябвало да дава чист сигнал, ако си го захранил чисто и управляващото напрежение също е чисто.

Да бе Дедо, той roncho ми се обиди за критиката, ама проследи на неговия генератор от какво се определя кръговия капацитет. За другото няма да повтарям, че става сравнително по-сложно.
Пък по-горе направих опит за бъзик, де.

Ами определя се от корпуса на варикапа. Ако е кръгъл, капацитетът е кръгъл. Ако е правоъгълен, е по-ръбест...

Апсолутно съм съгласен. Чисто захранване се прави сравнително лесно. И се екранира пак лесно. Ама управляващият сигнал след фазовия детектор е усукан на Мьобиус. Разчетът на филтрите е цяла наука - хем да е чисто, хем да не се замовъзбуди, хем бързо да се пренастройва ... Фазовият шум на опорния генератор почти не е фактор в чистотата на сигнала от PLL. VCO стабилизиран с PLL трудно се прави чист.

Те сметките са като за всяка система с ООВ, да не говорим, че някой скоро беше пуснал линк специално за PLL.

Но ако се опиташ да компенсираш кратковременната нестабилност на VCO с обратна връзка, особено тази бавната от схемата - нЕма начин.
А кръговият капацитет е доста по-ръбат от правоъгълник - по-долу се опитах да мисля като ВЧ ток
Отделно, че варикапът влияе главно на обратната връзка на генератора, а променливото напрежение е не само съизмеримо с управляващото, но и по-голямо на моменти - това само съветски ст.н.с. от миналия век може да го изчисли.

Браво на Bate_Az и bongo_x2
Bate_Az е уловил същото, което и аз си мисля. Управляващият сигнал
е почти с 2 волта амплитуда, а управляващата точка на върха на варикапа
реагира на микроволти. Сега който смее да ми каже как да му сваля амплитудата на този пулс без остатък. Проблемът изглежда принципен. Някой беше подхвърлил, че трябва да го смеся с друг противоположен. Засега нямам решение.
Едно заобикаляне е да го изместя малко по-встрани, например на 12khz.
bongo_x2 благодаря за внимателното разглеждане на схемата.
Паразитните капацитети, които си означил бяха и първата ми прицелна точка за корекция. (ще иска друга платка). Захранващият дросел Lp също не е критичен, той е само за изолация, схемата ще работи и без него.
Трите резистора които си зачеркнал са малко по-особени. Ако ги няма
Rd1 и Rd2 схемата ще работи и то може би по-добре. Но тогава аз увисвам в слепота без да мога да проверя дали осцилатора е работоспособен.
Резисторът RF4 не влияе на управлението, но без него капацитета на варикапа ще се сумира с този на CF-филтриращия кондензатор и лошо.
Базовия резистор Rb- той е подбран като компромис. Ако е по-голям, пада усилването, ако е по-малък - пада управлението. Ако имаш други съображения от този тип казвай, те ще се разглеждат подробно и внимателно.