Яко я оспамих темата затова за последно. После ще се опитам да си изкупя вината

Беше ми интересно как точно са копирали топологията затова попитах един колега от катедра Физика който е работил в Ботевград. Макар че микропроцесорите са разработени в ИМЕ но все пак е по-навътре от мен. И той ми каза, че е интегралната схема е шлайфана слой по слой, всичко снимано на микроскопи с висока резолюция, после снимките слепени в едни огромни чаршафи които заемат пода на цяла стая, пълзят по тях и правят реверс инженеринг. Изглеждаше ми доста невероятно и се отнесох със съмнение. Обаче напоследък чета статии от един руснак който прави точно същото с разни интегрални схеми и по същата технология. Така че е възможно.

Проблемът при нашите е бил ниският рандеман, 5-6% годни схеми докато западняците са имали по 60%. И въпреки това някъде 1987г идват американците от Rockwell с предложение да станем техен филиал, изнасят не само производството но и R&D за някои ИС, с пазар не само Източна Европа но и Западна! Защото по това време наистина бяхме водещи в СИВ по тези неща, руснаците бяха забили в някакви техни опити да оригиналничат /то и сега същото/. Щяхме да сме Сингапур на Балканите! Да ама не, "братята" налагат вето и изпускаме Огромният Шанс. Още ме е яд като си го помисля.

ОК, стандартното рязане значи. Че някои неща са влизали в България (зад завесата) и по заобиколни пътеки, с наблягане на социалното инженерство.

Цялата серия "СМ" май си бяха все рязани. Имаше дори каки в ИМЕ-то, които го разбираха реверсването. И едни шарени графични векторни терминали си имаха.
То най-добре ако бивш кадър от там реши да напише малко мемоари.

Намерих колега, който се е занимавал точно с това и в същата фирма. Съгласи се да ми даде насоки, от къде да започна и как да прочитам "чаршафите", според нуждата. Започнах със съкратеният даташийт, но разбрах основно разпределението на паметта. Има вградени таймери, ШИМ и аналогово цифров преобразовател. Как се управляват идея си нямам. Надявам се с ментор до себе си да ми се изяснят нещата. В общи линии схванах, че хардуера е толкова важен, колкото и кода(да не кажа повече).

Ами то в твоя случай е повече хардуер. Но хардуера е ръцете а софтуера мозъка (мисълта която ги движи). По принцип така е при микроконтролерите. А иначе по-старите хардуери си имат логика и се управляват сами. Но нямат предимството с програмата да променяш точно параметрите. Трябва да преправяш схемата или да въртиш потенциометри. А и не може да прави много сложни неща. Когато имаш микроконтролер, хардуера обикновено се свежда до датчици, изпълнителни механизми и интерфейс. Логиката на работа на устройството се определя програмно и много по-лесно се променя и надгражда.

Ами доклкото идеята на тия малки контролери е да управялват неща от физическия свят, мнгоо често при тях хардеура е доста по-важен а и сложен от самият софтуер, често но не винаги разбира се. Лошото е че с новите въшки, които не са никакви въшки нещата вече не са така, един модерен АРМ изисква идоста софтуер, и по-лошото е че в много случаи хората качват някакъв лайнукс или друг ОС, и дялат отгоре. Да ама тоя случай не е ОК за някакви по прости неща, изисква повече ресурс, а ако искаш и да си сигурен за резултата започва да сатва сложно тъй като имаш код и то не млако който не е писан от теб. Та за да мигаш светодиод, или да мериш шум, аз не бих препоръчал процесор който иска две виши и хвърляне на боб за да го подкараш. Сега ако ти трябва USB OTG и Ethernet, отиваш на такива конторлери, но за шумомент 100% не ти трябват, и дори цената на силикона да е същата си е преразход от всякъде.

Да, само дето младежът сега почва. След 20-на години ARM32 ще е динозавър, сигурно актуални ще са 78 битови пикове , с вградена ОС. Спорно е, дали начинаещ днес трябва да започва с 8 бита.

Според мен, е хубаво да се започне с нещо лесно за подкарване. По-скромно откъм периферия. В това отношение, 8-битовите са не лош избор. Да кажем, нещо мощно като PIC10F200.

То на това ако може изобщо на С да се пише за него, ще е по-сложно.

Че кое му е сложното? Я има, я нама 15 регистъра. Четеш, осмисляш, сетваш, и си мигаш.

Защо да е по-сложно,на С можеш да пишеш на всичко. Не казвам да хваа най-малкия 8 битов, въпреки че и това върши работа, но има доста по-прости за подкарване и с по малко регистри и периферия от тов акеото е избрал, и 16 и 32 битови. То да ти кажа някое DSP на TI ще го подкараш по -лесно от тоя АРМ, най-малко може да му е по-добра документацията, хем TI това не им е силна страна в процесорите и DSP-тата ..

Точно това ми беше мисълта и на мен, че е толкова елементарен този контролер, че на С програмата вероятно би била по сложна. То всъщност зависи от задачата де... Иначе да си призная писъл съм за него - 10F200 този sot23 с 6те крака. Като се замисля това което може да се направи с него, вероятно би било по-лесно да се напише на асемблер. Е може и да бъркам, но предвид ресурсите му, не бих си и помислил за С. Моето устройство предаваше една твърда поредица от битове, а това си е една по- сложна мигалка, която можеше и да не се побере, ако пишех на С.
За мен С-то опростява работата ако има математика, броене до повече от 255, числа повече от един байт големи, спестява превключването на банки (абстрахира сегментирането на паметта), по-прости алгоритми за условни преходи ( особено с повече от 2 възможни варианта), дава ми по-голяма нагледност на програмата. Не се сещам има и други.

Аз се хванах сега с СТМ32 Мапле - поддържа се от средата Ардуино. Има разни разлики в положителен аспект общо взето. И може да се програмира и с всяка друга среда. Има и българска визуална: Визуино



http://www.visuino.com/

Да бе, ама самата идея ардуино е доста порочна, поне според мен. За С-то, дали е С или ASM няма никаква разлика, реално на С се пише по-бързо и лесно. Дълго време пишех само на ASM, но както и да го погледнеш е по ангажиращо съответно времеотнемащо, на С се пише по бързо и лесно, друг въпрос е че ако праивш нещо критично от към време на изпълнение трябва да си наясно с навиците на компилатора. За пикове няма особенна разлика, поне CCS-а ако го пишеш както трбява на С, го компилира и доста оптимално, но на 8051 не е така. Там малко по-сложно да го накараш да генерира ASM кода който ти си представяш, т.е. не е по-трудно, просто трбява да занеш как да го напишеш на С, например кейла избягва побитовите инструкции въпреки че ги има, съответно ако искаш да маниулираш бит, не само да манипулираш, ами и да провериш поримерно бит, трябва да го напишеш по съответният начин за да го компилира така.

Това може да е от полза

http://www.arduinoos.com/2010/10/fast-f ... sform-fft/

Тони, C вече се води доста по-надежден от ASM. За справка MisraC, ISO 9899 и т. н.
Иначе не бих използвал CCS - за някой прост проект става, но за нещо сложно - в никакъв случай! XC компилаторите са доста по-добре(не казвам, че са перфектни!). Онова чудо си прави, буквално каквото си иска! Най-яркият ми спомен е, когато се опитвах да управлявам motor control unit - ти задаваш едно, то прави съвсем друго... За начинаещи разбира се CCS е супер - много вградени фукнции, има книжки с добре структорирана информация, не е необходимо да познаваш добре всеки контролер...