На тези явно Стамбулските фермани не са им първа грижа

Немци, китайци, виетнамци... Темата беше за бах ма'а му.

ами не благодаря - запази си унищожителните статии за след хапчетата преди лягане....

и само за протокола - къде по менютата на ANSYS-а се цъка за квалифицираната квалификация или се пуска допълнителен скрипт за да се квалифицира някоя квалификация както си по документация

Излизах и бързах, затова се е получило двойно. За консултация става дума естествено. Това не променя факта, че тупането в македонски стил по гърдите "Ние сме най-великите защото първи..." не променя с нищо жалкото съвременно положение.

Малко спам и от мене, но на някой може и да му е интересно...
http://kungurov.livejournal.com/127073.html
и втората част http://kungurov.livejournal.com/128137.html
Авторът е малко краен в подбора на негативни епитети, но като цяло историята е реалистична.

Ща се касае до ВСВ, не забравяйте ресурсите (човешки и материални) на СССР (особено включая ленд-лиза) и Германия (особено отчитайки масираните бомбардировки).

В Ленинград /сега Сант Петербург камионите си ръмжаха през цялата нощ
и то при минус десет
по целзий

сравнително топло, но влажно -Нева е рекичката там

Точно това е доста преекспонирано. Не че САЩ нямат заслуги за войната, но на практика има две войни, едната на източния фронт, другата в останалата част на Земята. Първата е била жестока, големи битки, много жертви и т.н. При втората няма такива крупни конфликти но се води почти по цялата планета и за което се изискват не малко ресурси. Така че и САЩ си имат заслуги и СССР, но просто водят различни войни.
Факт е, че съюзниците изобщо не са били силни в преките битки. Като се почне още от французите дето ги претупват за един ден и се стигне до D-day са си били гола вода. Съюзниците нямат нито подходяща техника, нито умение, нито даже желание да водят подобен тип война. Факт е също че Англия взема 3 пъти повече от СССР, но са постигнали кой знае какви успехи, да не говорим че са избягвали всякакви сблъсъци с повече от 1000 германеца на едно място.
От друга страна военната машина на Сталин добива просто невероятен размер. Само един факт - август 45-а, след като са свършили екскурзията си в западна европа за по-малко от месец се транспортират 10000 км на изток и след което за около седмица разбиват армия от 1 (един) милион камикадзета. Само си помислете за каква логистика и организация по него време става дума. Пак казвам, помощта си е помощ, евала за което, но такава военна машина не се постига с такива помощи

Така е като се отвори кутията на Пандора...

Всъщност статията казва нещо което аз отдавна съм възприел като философия - няма нищо срамно да използваш готови, изпитани решения, да стъпиш на тях и да сложиш нещо мъничко свое което ще е стъпка напред. Или да ги комбинираш по нов неочакван начин и съответно отново по-добър резултат. Не революция а еволюция, първият самолет на братя Райт също не е приличал на съвременният Боинг.

Един от проблемите на руснаците е непомерната им гордост, твърдата убеденост че те трябва да са водещи, че са по-добри от останалите. Това изведено до ранг на държавна политика, с това непрекъснато им промиват мозъците, особено по онова време. И когато на Запад е направено нещо свястно те се чувстват задължени не да стъпят на него а непременно да търсят революционно нови пътища. Обидно им е да повтарят западното, да признаят че някой е по-добър от тях, особено омразният Запад.

На времето когато едва се появяваха първите микропроцесори се бях абонирал за едно руско професионално издание в областта на интегралните схеми. Понеже бяхме твърдо вързани към СССР исках да знам накъде ще върви прогресът там за да съм в час. Ами тези хора какви ли не лупинги правеха търсейки собствени решения. Вместо да стъпят на вече известното и да се опитат поне да го възпроизведат, ако мъничко подобрят вече ще е успех. И естествено не стана, получи се познатото "Хотели лучше, получилось как всегда". Така че накрая все пак почнаха да копират но под свое име. И аналог на какво се явяват беше срамна тайна.

Първо стигни пък тогава се напъвай да си начело, така мисля аз. И този последен сантиметър на рекорда, тази последна десета от секундата се постигат с невероятен труд, отстрани изглежда лесно но не е така.

Иначе непрекъснато да се хвалиш какви оръжия да унищожаваш другите правиш каквато истерия наблюдавам по руските форуми на мен ми изглежда доста странно, дори извратено. Хвали се как животът ти е станал по-добър, какво ново се е появило в него. Или в тази област няма много за хвалене? Пък и вярата, че руските оръжия наистина са толкова добри силно се разколеба в мен след онова филмче с черната кутия от изтребителя.

Едно време във военната фабрика имахме посещения от руснаци от съответните техни военни КБ-та. Основният им кусур - тотална технологична изостаналост, която продължава и до днес. Хлапетата по руските форуми няма как да знаят това...

Това, че се хвалиш (почвено или безпочвено) избивайки комплексите си, е най-малкият проблем.

Доста по-неприятно е, когато си мислиш, че един народ или една политическа система са имунизирани срещу грешки, аварии или природни бедствия. От това страда и останалата част на планетата.

За справка - Чернобил, Курск и пр.

И аз винаги съм се чудил. При нас същите тия машини (даже малко по-модерни), посред българско лято - нямаха палене. А тия дето запалят, рядко минаваха повече от 100км без да се строшат. Така, че надежността на съветската техника от онова време, за мен е по-скоро художествена измислица.

Като цяло те са имали доста качествени учени и конструктори. Но опре ли се до изпълнение...

Виж можем да кажем, че имат таланта да търсят най-простото решение. И това в някой случаи компенсира калпавата изработка, което пък подвежда, че го докарват на надежност.

Вярно. Помня първото си служебно посещение в СССР някъде 1978г, Москва в едно специализирано конструкторско бюро в нашата област. Поисках да ми покажат някои разработки в областта на специализираният КИП, те леко пребледняха, явно не беше прието да показват конструктивна документация на чужденци. Все пак в кабинета на генералният директор (знаменца, всичко останало!) ми показаха чертежите. Аз ги погледнах бегло защото по принцип бях запознат, ами те работеха още с транзистори, че дори някъде и с радиолампи! А аз вече посягах към операционните усилватели. Отидох във ВДНХ палатата на космонавтиката да видя спътниците, там същото, транзистори П13 ако ги помни някой, ширпотреба.

И другото което ми направи впечатление вече при друго посещение пак там бяха гигантските ресурси които отделят. Само един отдел по темата която отидох беше към 40 души. Колкото цялото ни БРВ а в тази тематика ние отделяхме не повече от 1-2 души и то не постоянно. Вярно, че повечето време правехме безсрамен reverse engineering на руските разработки, но имахме и една изцяло собствена. Пред която руснака хлъцна като я видя, много елегантно решение. После я видях копирана изцяло от тях, откъде са взели оригинала нито дума. Та като влязох в отдела една огромна зала с 30-40 чертожни дъски и вътре 1-2 души. Като попитах началника "Къде са другите" ми отговори "Перекурь"

Така че СССР беше за мен едно леко разочарование, всичко по-зле от нашето. Единствено ми хареса метрото, наистина добро и като постижение и като скорост на прокарване. При следващото ми отиване изпуснах станцията си защото тя беше крайната. Абе гледам 20 минути минават метрото не спира. Оказа се, че за тези 2-3 години те пуснали още десетки километри тунел и вече не е крайна станция

Един руски конструктор така ми обясни ситуацията "Наше оборудование надо делать в расчёт на дурака". Явно си е познавал кадрите Но всъщност простото решение не е недостатък, напротив голямо постижение е. Стига разбира се да не е пострадала функционалността.

А пък един друг руснак който беше дошъл тук да внедряваме тяхна разработка така ми обясняваше положението "Всё можно сломать ломается. Что нельзя сломать тоже ломается" И вярно, успяхме да строшим всичко, дори фундамента на машината. Но пък за сметка на това направихме национален рекорд който добре отпразнувахме в едно ресторантче край Хасковските минерални бани

Помнят ги само дъртолите като мен.След това излязоха МП13,15 и т.н... Най-интересното беше че и Стрела 2М беше на транзистори от сероята П.

В казармата имахме едни преносими укв радиостанции р-105. Доста хора ги знаят. Бяха лампови. Един ден гледам нова радиостанция р-105М около два пъти по-малка от старата и си викам "брей - най накрая са сменили лампите с транзистори". А когато видях една разглобена, ахнах........ами те сменили повечето лампи с по-малки лампи