Всички се надяваме, ама надали... H7 е почти напълно съвместим с повечето от останалите им 600+ куртекса, които са на конкуретни цени. Т.е. няма причина да свалят цените на другите, няма причина и тоя да е по-евтин.,,, Така че освен да се надяваме на чудеса

A пък NXP-тата гледам вече имат цена за RT1021 в LQFP144. В тоя корпус би трябвало да е по-лесно, макар че като ги знам NXP най-вероятно пак ще искат поне 4-слоя. При тия цени обаче имат право да искат много неща
Цената на евала им обаче е странна...

А за кутия на металотърсача какъв ти е бюджета? И там ли търсиш под 5 лева?
За конектори и кутия съм сигурен че ще отидат повече от $20.
Нещо много ни разглезиха производителите на MCU-та.
Няма да е в кутия? И ще е една бройка? Само за лично ползване? Е тогава пък съвсем не те разбирам.

Свалих и прегледах Reference manual (RM0433) STM32H7x3.
Много яка периферия, заслужава си парите.
При толкова силно развита аналогова част, ще е направо подвиг да минат на 20 нанометров технологичен процес.
Цифрова и аналогова част върху един кристал си е предизвикателство.
Май наистина скоро няма да свалят цените.
Освен ако не пуснат модели с орязана периферия с по малко изводи и памет.

Наистина няма да е в кутия.
Става въпрос за кит на металдетектор.
Не трябва да надхвърля 50-60 лева себестойност.
А колко бройки ще се произведат си е божа работа.

Сега пък, на мен ми стана интересно, какво в един метал детектор изисква 400+ мхз мускули?

Някой алгоритъм мислен и писан колкото да го има. Реално доста анализ може да се вкара който си иска ресурс, ама надали такъв е случая, за пример граунд скенерите, вадят ти направо картинка какво има отдолу, разбира се след обработка на комп, нативните данни искат опитно око.

node.js?

Аз се въздържах да предложа да се ползва силата на смартфон или нещо подобно, но ти не можа
Човекът има бинари за stm32 на фирмуера отнякъде и затова не може да "мигрира". Щях да спомена QEMU под андроид - и щях да спечеля "офф-топ-ът на седмицата"...

Edit:
@palavrov: Виж погледни тука една тема има да си кажеш мнението:http://mcu-bg.com/mcu_site/viewtopic.php?f=16&t=15745

ей къде отидохте в облаците?

Аз си мисля че някоя F4-ка ще му свърши прекрасно работа. Това е достатъчно като производителност. Още по-висока производителност според би изисквала преработка на входните данни и/или принципа на детектора. Не съм запознат в случая с подробности, но обща култура някои специфични контролери може и да са интересни.
Примерно F3-ките с hi-resolution таймери. Те помагат ако трябва да се заснемат детайлите на кратък импулс. Таймерът запуска излъчването на импулс, ADC-то след точно определено време мери една точка от ехото. Това се повтаря многократно, като при всяко следващо повторение таймерът се мести с много фина стъпка спрямо ADC семплирането и така точка по точка се сваля кривата все едно че е направена с GSPS a не MSPS.
Другото интересно е 16-битовите SAR-ве на H7-те, той човека си ги видя вече..

Най-добрия метал детектор който ми е попадал е Eagle Spectrum. Модел началото на 90-те. Няма самоправка която да може да го бие. Каквито и анализи и алгоритми да прилагаш няма как да извлечдш данни които ги няма в сигнала. И 50 гигахерцов процесор да сложиш - пак тая. Тоя игъл беше с някакъв малък 8 битов процесор. Не помня точно какъв. Имах му схемата някъде навремето. Беше интересен от към аналогова част.

Що се отнася до земните скенери - те са радари. Излъчват единичн много бърз импулс и слушат за ехо. Там философията е в гигасемпалово АЦП и няма никакви сметки и математики. Пак тогава - началото на 90-те ми беше попаднал GSSI Sir-2. Компютъра му беше 486sx33 с 8 рам и ЕГА дисплей. Имаше и малък хард диск. Влачиш си антената и той рисува картинки по екрана. Много ясно се виждаха всички очертания на слоеве, тръби, камъни, кухини и казани със злато. Само дето казана не го знаеш дали е просто тенекия или цял казан със злато. За това си трябваше Игъла. Същите тея GSSI имаха модел с 2 антени които да ги закачиш на джипа си и да го караш с 40 мили в час и да записва данните в реално време. Но по спомен оная машина беше 486dx66 и имаше 16 рам.

И в двата случая нямаш чак толкова много данни за обработка. В сличая с радара имаш няколко десетки дължини на вълната и малко битове. Като цяло работата се върши от логаритмичните входни стъпала. Реално данните могат да минат и през 9600 сериен порт.

При метал детектора пак нямаш кой-знае колко данни. Дори да приемем, че върнатия аналогов сигнал го цифровизираш - ти имаш реална скорост 20-30-50 см/секунда движение на антената. Колко реално информация е това. Тя антената ти е поне 20 см/диаметър. Просто нещата опират до некадърни програмисти докопали разни неработещи оупън сорс глупости. А и АЦП-то на кортексите на СТ работи точно само ако го пуснеш да осреднява много. Ако го пуснеш на пълна скорост 8 бита вадиш понякога с клизма. За 12 и дума не може да става. 12 само на максималното осредняване. Ял съм го четвъртит с един Ф3 като правех един мотор контрол.

Та хубавата аналогова част решава 90% от проблемите на металотърсача.

Тва с хубава аналогова част нали?

Първите F4 на ST имаха голяма интегрална нелинейност. След това се оправиха. 10 бита съвсем прилично си вадят, 11 с уговорки. Щом при теб само с усредняване се оправя, значи проблемът ти са шумове. Най-вероятно ползваш менте дизайнер. Едва ли е менте чип, аз поне не съм срещал.

/ОФФ

1к потенциометър и 100н на входа. Изобщо не става дума за меренето на токовете. Там имах такива осреднявания дето не ми дреме. Но АЦП-то работеше на пълна скорост и пишеше в ДМА. Аз от време на време чета какво има там и обработвам. Съответно пращах данните по сериен. Пълна боза беше с меренето на тъпи потенциометри. То си личеше, че всичките 16 канала шумят. Самия процеоср си има няква настройка на АЦП-то - някво хардуерно осредняване. Така скороста падна май на 70 килосемпъла или на 20 - не помня но цифрите се заковаха.

Миро, аз съм хардуерист. Мене за токове не можеш да ме барнеш. Програмата я писа един приятел и седяхме на едно бюро и мерехме. Аз меря той пише. Докато не тръгне. Та не знам в кой регистър какво е турил ама по спомен от това дето ми е обяснявал като му се оплаквах, че не ми харесват цифрите. Ако ти е интересно ще изровя сорсовете.

Пифе, бъзикам се щото си има чаршафи и там е написано какви са параметрите

Имаше няколко чепа с разни проблеми наистина, всъщност то проблеми има винаги и за целта има errat-и. Но като цяло няма чак такова разминаване каквото описваш.

Ако погледнеш двете схеми веднага става ясно.
И двата металдетектора работят на един и същи принцип, но в единия почти цялата аналогова част с изключение на входния ОУ е реализирана програмно.
Затова в аналоговия където ОУ вършат цялата работа можеш да минеш и само с PIC микроконтролер.