Защо да е недостатъчно?
Ако сме на 80Mhz(за по лесно смятане) и измерваме сигнал който е на 8Кhz, за един период на 8 килохерцовия сигнал имаме 10000 на 80Mhz.
Нас ни интересува само единия полупериод от 0 до 180 градуса, значи имаме 5000 периода(импулса) на 80Mhz.
Ако разделим 180 на 5000 получаваме разделителна способност от 0.036 градуса.
Приблизително 3 импулса на градус, което е предостатъчно, освен ако не бъркам нещо в сметките.

Миро и фемтосекунди да мериш - това няма да даде повече информация. Има толкова много шум и нелинейности. Нали се сещаш, че предавателната антена я драйват с 2 мосфета и единственото заобляне е индуктивноста на антената и кондензатора и в паралел.
Манджата с грозде е пълна. Цялата борба е читава антена. За последните 30-ина години не са напреднали много. Да не кажа почти хич.

Нали това е идеята, да изясним кое има смисъл да правя и кое не.

Да, при тоя принцип е достатъчно, ама в началото не беше ясно кой метод гониш. Даже бях останал с впечатлението че ще имаш само една бобина. А там времената са мнооого по-малки и не можеш да ги измериш точно с 80-100MHz клок.
Между другото нищо не пречи да се правят измервания по различни методи. Понякога това дава много полезна информация. Аз съм фен на една играчка (от темата за хитра мерачка), там така се правят всевъзможни измервания. Самите измервания се правят с подръчни средства и без кой знае каква прецизност. Всяко едно от измерванията може да се направи много по-точно с лабораторен уред, но уредите правят само едно. Ех има и уреди дето също правят комплексни измервания, но са ужасно скъпи. Така че тая джвъчка не може да замени скъпите, но спрямо обикновен (точен) уред дава много повече и по-полезна информация.
Та за теб едната насока за подобрения би била тая, т.е. повече от един метод на измерване. Не съм запознат практически и не знам доколко би имало смисъл, но всеки метод си има предимства и недостатъци и ако съумееш да извлечеш само предимствата (а не недостатъците).
Другата насока е подобрение само на конкретния метод. Аз бих помислил върху входното стъпало, евентуално по-прецизно мерене и по-точни сметки. Но ти говореше и за ниска цена.... а трудно ще стане без да вдигнеш цената

Aбсолютно 100% съм съгласен с теб.
Всъщност точно това е целта на идеята.
Уцелил си право в десетката!
Не искам да оставаш с убеждението, че се опитвам да скрия подробноси за това което се опитвам да направя.
По скоро не исках да дразня тези които са запознати по подробно с металдетекторите, защото за много от тях идеята е кощунствена. Но както вече виждам тук няма чак толкова заядливи фенове на металдетекторите така че ще рискувам.

Сега ще ти дам едно късо, но предполагам достатъчно ясно обяснение какво точно искам да направя, а в следващите постинги ще ти разкажа и цялата предистория която е поне десетгодишна.
Много се радвам, че ти също си фен на идеята да се правят всевъзможни измервания.
Първо да уточня, че това вече е направено, поне в по голямата си част.
Има няколко принципа на които се правят металотърсачите, но два от тях са много популярни.
Единият е който разисквахме досега, а другия е до който и ти стигна сам в разсъжденията си, за което тогава споменах, че е друг метод.
Принципите са доста различни:

Този е принципът който обсъждахме досега.
Другият принцип е PI (pulse induction / пулс-индукция).

Това е малко постно обяснение, но е колкото да се покаже принципа.
Това което искам да направя е да използвам и двата принципа заедно в един металотърсач, а по възможност да се добавят и някои други принципи.
Тоест да се осъществи твоята идея:

Както споменах по горе това вече е направено в металотърсача КОЩЕЙ-25К

Тук е описано по подробно:
http://metdet.ru/universal.htm
Колкото до цената тя не е фатална, просто аз съм фен на подхода на Sir Clive Marles Sinclair produced the Sinclair ZX80, the UK's first mass-market home computer for less than £100.
И аз като него гоня максимално ниска себестойност.

Между другото има един готин филм Micro Men:

Както предполагам знаеш, че една от дъщерните фирми на Acorn Computers е ARM Holdings.
Филма си заслужава да се види, ако не си го гледал.
Има го на две места в рутракера:
https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=2572616
https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=2554057
Вече съм почти убеден, че трябва да се използва Н7.
Ако не се заблуждавам коефицента на усилване на двата вградени в него ОУ трябва да може да е управлява програмно.
Това заедно със 16 битовото ADC дава големи преимущества.
На почти всички металотърсачи усилването пред ADC с ОУ е фиксирано и не се променя.
А ако усилването пред ADC може да се променя програмно това ще даде допълнителни възможности.
Да приключвам засега, че май доста се унесох.

Пак ще кажа, че интересът ми в тая тема се свежда само до нещата свързани с мерене... Другите неща не са ми интересни и ако погледна нещо то ще е само ако влияе на меренето.

Да, има различни методи дето ги ползват металотърсачите, поне аз знам за няколко. При импулсния метод имаш почти директно измерване. Едно бобина, зареждаш и мериш разряда. Две са важните неща за тоя метод, първо че като времена имаш много по-жестоки изисквания и второ мериш малко изменение на голям сигнал. Ако за тоя метод ми кажеш че ти трябва 16-битово измерване ще се съглася.
При другия метод с баланса, двете бобини са така разположени, че в приемната да не ти се индуцира директно излъчвания магнитен поток. Демек мериш само малък сигнал и на фона имаш само шум и в идеалния случай нищо друго. Тук ти трябва добро съгласуване, не толкова висока резолюция. Освен това сигналите са с много по-ниска честота и времената не са толкова критични.
Доколко съчетанията на двата метода ще бъде "хитра" идея аз не мога да преценя. Знам само че като измервания се различават много.
За съжаление като те слушам математиката и физиката ти са по-слаби от моите, а моите не са особено силни в тая област. Предполагам имаш практически опити и наблюдения и от там черпиш идеи. Аз пък не обичам тоя подход. Предпочитам да познавам теорията, но в случая не я знам или поне не достатъчно... Имам някакви спомени, че имаше проблем с определянето на разстоянието. Дали засичаш малък обект на близо или голям обект надалеко по принцип си е трудно да се определи с едно измерване.
Комбинирайки различни методи на измервания сигурно ще даде малко повече информация. Но дали "малко повече" е достатъчно не мога да преценя. Но аз под хитрина нямах предвид само комбинация на различни типове измервания. Еднотипни измервания също могат да се комбинират и да се извлича повече информация. Примерно ползваш импулсен метод. Правиш едно измерване, получаваш някакъв сигнал. Ако повториш измерването 100 пъти евентуално след обработка ще подобриш качеството на сигнала, който виждаш. Но и 100 милиона измервания да направиш ти пак може да не си сигурен от какво и откъде точно идва тоя сигнал.
Сега представи си че направил някакво или някакви измервания и виждаш някакъв сигнал, според който трябва да има обект с големина Y1 на разстояние X1, но не си сигурен колко точно са X1 и Y1. Знаеш че има някаква връзка между X и Y, но си до там. Не можеш да кажеш дали е малко X с малко Y или голямо X с голям Y. Не можеш защото в измерванията ти я няма тая информация. Но сега си представи че можеш да направиш още 100 измервания, като преди всяко измерване местиш сондата примерно с 1мм в случайна посока. Отново получаваш сигнали, при второто да кажем получаваш X2 и Y2. Отново не им знаеш порядъка, но ако обектът е един същ и ти си мръднал содната с 1мм то разликата между X1 и X2 трябва да е 1 мм, а Y1=Y2. Така от едно нерешимо уравнение с две неизвестни може да го сведеш до две уравнения с две неизвестни, което вече е решимо.
Значи тая информация всеки иманяр сигурно и без да му я даваш ще я разбере. Пуска уреда, пищи му. Мести се 15см - не пищи. Очевадно е монета или нещо дребно. Така че на пръв поглед нищо ново. Въпросът обаче е, че иманярът стига до тоя извод, а не тъпия му уред. И следващия въпрос е дали ако твоя уред разполага с тая информация може да стане още по-добър. Примерно виждаш една монета тук, след малко се появява и втора на екрана, трета... т.е. ако сигналите почнат да стават по-сложни дали предисторията няма да ти помогне за по-правилното им разтълкуване, вместо уреда да показва глупости.
Надявам се схващаш идеята... друг е въпросът че ще трябва и акселерометърче и т.н.

Mатематиката и физиката са ми повече от слаби, защото съм със средно образование, при това химия и специалност органичен синтез.
Това че мога с подръчни средства купени от магазина да произведа бойно отровно сълзотворно вещество в домашни условия не ми помага много в електрониката.

В електрониката имам минал опит само от това, че преди много години, още при социализма съм работил няколко години КИП и автоматика.
По точно поддръжка на апарати за физикохимичен анализ. спектрофотометрии, газови хроматографи и други подобни.
Тоест сегашните ми познания в електрониката са изцяло на любителска основа.

Дали ако някой от описаните методи работеше нямаше отдавна да е направен от големите фирми? Защо при наличие на толкова евтина и модерна електроника много фирми продължават да правят модели с 3 врътки и никаква индикация?
Принципно могат да се направят много неща но в металотърсачите устройството е само пособие. Ухото и ръката са тези, които намират. Ако на един неопитен човек му дадеш най-модерния металотърсач а на един опитен му дадеш най-просития - опитния ще намира с коефициент 10:1. Бил съм в иманярска група и са ми минавали през ръцете и самоправки и маркови. Така и не се научих да работя с тях. Трябва между шума да отсееш коя промяна в звука е от движението на ръката ти и коя е произволна. Това става с тренинг. Тея от групата които се научиха им отне 2-3 месеца ежедневно и целодневно правене на това. Накрая откриваха капачка от буркан на 1 метър дълбочина. А колко трапове се изкопаха ... Даже бяха пробили дупка в каросерията на един ЗИЛ и една нощ спряха зила на междуселски път и разкопаха асфалта за да търсят.
Та меренето е много забавно но се мери шум. Затова идеята е да има разни екстри но те не са тези които ти показват нещото.
Освен това на различните видове почви различните антени и режими влияят по различен начин.
Ако беше само измерване - слагам един 24 бит ЦАП и генерирам развивка от 2 до 10 килохерца. След това меря тока и амплитудата в предавателната антена и меря и амплитудата и фазата в приемната антена. Пак на много битове. Това ще даде страшно много информация за вида на металите отдолу, почвата и т.н. Само дето изниква проблема с движението на антената. Първо трябва да е страшно прецизно, второ почвата се променя страшно много на всеки няколко сантиметра. Ти като имаш размах 1 метър преминаваш през много различна почва. Къде е по-влажна, къде има трева, къде камъни. Колкото и да е странно камъните влияят.
В лабораторни условия лесно се постигат доста неща но опре ли се до работа на полето - забрави. Пулс индукшън е хубав за пясък. Хората отдавна са направили 2 антени с различна резонансна честота и ги помпят с 1 импулс. После гледат затихването на всеки от двата резонанса. Външната хваща дълбоко големи неща а вътрешната излъчва с малка енергия и резонира на по-висока честота. Това е една от последните моди.
Като цяло темата е интересна но е повече баене и експерименти отколкото научен подход. Докато човек не си поиграе с уредите на конкуренцията - няма как да направи нещо. Или поне ще е 2-3 пъти по не чувствително от фабричните.

Големите фирми едва ли ще съберат заедно в един металотърсач IB и PI.
Къде по изгодно е да се продават два отделни металотърсача.

Това за опита при търсенето е вярно.
Обучения човек дори с по лош металотърсач ще открие повече находки.
Обаче металотърсач по принцип можеш да закачиш и на дрон.
Но много по забавно става ако го закачиш на играчка като тази:
https://www.youtube.com/watch?v=Pi6AEWwvN48

Възможно е да е направен, сигурен съм че има много хубави продукти, особено ако нямаш лимит в цената. Сигурен съм също че има и неща които не са направени.То ако всичко беше направено, половината хора тук щяхме да сме безработни ;–)

Миро на там вървят нещата. Бранша умира.
А що се отнася до металотърсачите - там човешкия фактор е най-голям. В пъти по-голям от електрониката.

Пич, ако ужениш Deus-a с PowerRay-а и останеш под $4к съм ти първия клиент. С един колага гмуркач имаме една камара набелязани места в червено и егейско море, които само чакат да излеземе в пенсия

Със сонда сонда като тази от снимката, се постига подобен ефект, плюс неутрализиране на много от паразитните шумове и влиянието на земята и водата.
Е, металотърсачът с когото работи тази сонда струва почти 16000 лева, но това е друг въпрос.

Така или иначе с подобна сонда се решават много проблеми, които иначе се решават с усложняване на електрониката.

ХА, любима тема. как съм я изпуснал ПИФ: човешкия фактор е най-голям ... 101% вярно
във всички прецизни метал детектори последния детектор е човешкото ухо

някога се опитвах да направя full digital PI и IB с dsPIC33
фаза, амплитуда и офсет се мерят с 4 (90 градуса) - семпъла/точкова сметка, за краен детектор използвах алгоритъм от CFAR детектор
макар че пика няма ацп резолюция(за амплитудите, минимум 16 бита) донякъде стана ама го заебах, а ся нямам време, иначе темата е много интересна но много иска яко R&D
PI става с по малко сметки, проблема е анализа на екпонента
иначе не пълен цифров прецизен метал детектор, лесно се реализира с бавни микроконтролери

това е файла от снимката
https://pdfs.semanticscholar.org/b61b/5 ... 927209.pdf

Не е съвсем така... информацията от измерванията в N позиции е повече отколкото информацията в 2 позиции, когато N e по-голямо от 2. Така че ако се обработват много позиции двойната сонда не ти помага особено. Даже може да е недостатък понеже в измерванията ще имаш разлика не само от позицията ами и от това с кой канал е направено измерването.
Те вероятно правят и обработват само по 2 измервания, което е по-добре от 1 разбира се, но не е по-добре от N (при N >> 2)
Но далеч по-важното е да се намери приложение, т.е. полза от това че се обработват измерванията от повече от една позиция. Демек обработката е по-важна.


ъъъ, за да анализираш първо трябва да имаш какво... измерването тук си е сериозен проблем, освен ако не ползваш жокери