алкохол може да се направи със синтез (от някакъв въглеводород) или чрез ферментация.
докато първия основно има приложение в индустрията и в медицината, втория се счита за по-добър за консумация. въпреки, че нищо не ти пречи да си забъркаш медицински етанол, някакъв гликол или глицерол, малко захар, вода и водката е готова.
ферментацията (най-често мецарация) поличаваш когато поставиш подходящи дрожди в хранителна среда. в общия случай може да минеш и без цървули дори, но излиза скъпо и е приложимо в страни като Либия, примерно, където има само камъни пясък като материал за варене на ракия
класическата рецепта е дрожди, поставени в съответната органична хранителна сред - зърно, плод, картоф. дали процеса ще е глюкозен или друг, е специфика на съответните дрожди, но в крайна сметка получаваш супа от алкохоли и естери и отпадни продукти след изяждането на хранителната среда.
за да извадиш алкохолите, се прави дестилация. може и да не ги вадиш - вино, бира, но като правило там спираш ферментацията на определен етап и в супата остава и част от първоначалната хранителна среда.
като дестилираш обаче, вадиш накуп всички алкохоли и естери. някои от алкохолите (метилов) са вредни, някои естерите е хубаво да останат, защото придават специфика (ябълкова, крушова, гроздова). най-контролирано се отделят алкохолите с ректификационна колона.
след това следва овкусяване, като при водката.
---
процеса обаче не е особено лесен, ако наистина искаш да правиш в промишлени количества алкохол за пиене. има и момента с отлежаването и т.н.
на всичкото отгоре всички държави тълкуват пиенето като дойна крава и под хормата 'грижа за здравето на народа' дерат кинти под формата на акциз и естествено всички искат евтина ракия.
ако днес застанеш на щанд за водка в някой мол в Москва, може за 2 часа да не успееш да
разгледаш всички бутилки. по соца производството на спиртни напитки беше изключително държавен монопол (в СССР) и разни изпълнения с казани по селата си бяха приключения. отделно, на много малко места от огромната територия има естествен хранителен материал за дестилати. не случайно повечето коняци идваха кт Кавказ, виното от Молдова (като най-южна точка). на север трябва доста усилие да положиш да направиш ракия от борови иглички. затова се минава на ферментация без органична хранителна среда. има някои разновидности, когато се ползва брезов- или кленов сироп, мед и подобни, но в общия случай са дрожди и захар. нататък процеса е като при дестилацията (ракия, а не водка). не съм чувал да се прави двоен дестилат, но аз не съм и никакъв фен на самогона, дори съвременния.
като цяло процеса е бил винаги силно нелегален (още от царско време, но думата е била 'корчма'), силно контрабанден и основно с цел да се направи главата с малко средства. ако работиш в сладкарски цех, бонбонена фабрика или нещо подобно, можеш да влачиш отпадъци със захарно съдържание и искаш да се напиеш за 20 мин с 2 литра някакъв алкохол - това е процеса.
ако трябва да се класифицира алкохола за пиене по чистота:
- колонка (водка)
- двойна дестилация (ракия)
- единична дестилация, само с махане на първака (самогон).
разбира се има комбинации от дрожди и органика, при които метиловата съставка е по-малка. също така, ако може да се достигне бързо специфичната температура на кипене на етиловия спирт при контролирано налягане, количеството на първака може да се редуцира, но това си е магия донякъде. примерно гроздовата ракия в херметичен казан със следене на налягане и температура на изпарение може да стане чудесна само с една дестилация.
---
и така стигаме до любимата думичка "боярышник" във форумите като дневник, когато върли русофоби искат да изкажат пренебрежителното си отношение към 'ватниците'.
предполагам никога не са се постарали да проверят какво значи въпросната думичка, а то е 'глог'
т.е. иде реч за сок от глог. по-възрастните вероятно си спомнят бабешка рецепта от близкото минало - глог, мента и валериан по 10-20 капки върху бучка захар. в същност става въпрос за тинктури на горните плодове.
все сок от плод има два начина да го консервираш - или го захараосваш (повече от 25% захарност) или го спиртосваш (15% етанол). второто се нарича тинктура. така че въпросния бояряшник е спиртна тинктура на глог в 15% етанол. в съвременния руски сленг думичката се използва за целия клас подобни продукти, без особено значение на плода, от който са направени.
тези продукти попадат в класа на хранителните добавки и се продават на отделен щанд. не подлежат на съществен контрол, нито на акциз, съответно шишенце от 200мл струва 5-10 пъти по евтино от шише водка. и от там идва идеята да изпиеш 5 шишета бояряшник, вместо шише водка. ефекта е съмнителен, защото алкохола е много малко по правило и трябва да гаврътнеш сериозно количество, за да постигнеш съответния ефект. разбира се, веднага се намира някой, който не слага 15% етанол, а 30 и мълвата тръгва... опастностите са няколко - етанола е със съвсем неясен произход; все пак има някакъв сок от плод или комбинация, която колкото и да е разредена в големи количества почва да действа не като лекарство; контрола върху тези продукти (поне в Русия) и днес е последна грижа. от там и фактологията - това е напитката на утайката на клошарите (на руски - бомж), където целта е да направиш главата за най-малко пари, било то с етанол, глог, валериан или лепило.
одеколона е със същата икономическа обосновка, особено по времето на сухия режим на Горби.
оня скри водката, просто намалиха производството със стотици пъти. и докато у нас шише гроздомицин "академик Неделчев" беше 3.60лв, а одеколона беше 7лв, в СССР не се усетиха навреме и имаше инверсия в цените. пък и, смело мога да го твърдя, нашата банкетна култура е несравнима с тяхната. съответно и техния алкохолизъм беше с други измерения. като те тресне абсистенцията, не одеколон ще пиеш, ами и течност за чистачки, стига да има някакъв алкохол в нея. в днешно време нормална за пиене водка струва около 200 рубли, което е по силите на 99% от населението. останалия 1% вероятно все още пие бояряшник, но май одеколона е останал в анекдотичното минало. да, има и всякакви 'ментета' ала цар Киро и цената и лъскавото шише не са гаранция за нищо, затова, поне в началото е хубаво да имаш местен 'знаток', който собственогърлено да е пробвал поне половината рафт с водки. все едно - избора е как ще се чувстваш на другия ден - убит, съвсем убит или направо умрял
