Добре де, от тези ракети, може хубав летен бойлер да се направи.
Или пък един разрез с ракетата по средата и корито за хранене на прасета

Ти в Сирия по-добре не храни прасета...

Еврейска дилема:

Свинска пържола на половин цена.

Кое е най-важното нещо, което трябва да се направи при изстрелване на зенитна ракета

Да ѝ се изправи космоса, да не се окаже, че после ѝ е крив...

А това го бях забравил

Да се осигури леко изместен център на тежестта... да не стават фалове

Не познахте. Правилният отговор е да се крещи "Аллах акбар" и ракетата може да порази целта (ако е рекъл Аллах).
Преди години обмислях да приема исляма. Много удобна религия. Например, шефа пита, кога ще е готов дивайса или жената пита кога ще и купя палто от норки. Отговорът може да съдаржа всяка дата в бъдеще време с окончанието "ако е рекъл Аллах". Когато въпросната дата настъпи, а обещаното не се е случило, автоматичния отговор е, че аллах не е рекъл да се случи.

Странно аз мислех че мексиканците са католици а те до един били мюсюлмани ....

Неее... Не схващаш нюанса.
При испано-говорящите "маняна" означана неопределен момент в бъдеще време, т.е. не се знае обещаното кога и дали ще се случи.
При мюсулманите, обещанието е за фиксирам момент в бъдещето, но може да не случи поради намесата на форс-мажорни обстоятелства.

Доколкото знам, Аллах акбар означава Аллах (Господ) е велик. А "ако е рекъл Господ" е "иншаллах".

За маняна ясно, в момента водя статистика и ще публикувам труд, ама когато не използват маняна а дават конкретна дата ... сигурен съм че ако притисна някой в тъмна стаичка в един момент ще си признае че тайничко е мюсюлманин....

Мароканец и испанец се уговарят кога да си изпратят един на друг снимките, които всеки от тях е правил на току-що завършилия симпозиум.
М: Какво ще рече "маняна"?
И: Ами по принцип значи утре, но ако е за свършване на работа, може спокойно да значи и вдругиден, другата седмица, другия месец, както и другата година...
М: Разбрах. И ние си имаме подобен израз - "иншаллах", което е същото като "маняна", но без елемента на животрептяща неотложност.

На сватба.

С моя Кольо ще ходим на сватба. Притеснена съм от изцепките му и въпреки, че не мога да ги обхвана всички, му давам задължителен списък със забрани:
- Не се напивай като глиган.
- Не целувай булката с език - няма такъв обичай.
- Не танцувай казачок с бабата на свекъра.
- Не яж нищо, което не е храна – салфетки, свещи, цветя, акордеон, шапката на попа, ръкава на кумата...
- Не викай като ненормален: „Ебаньееее-е-е-ееее Миайловграааааад... ваща макя збръканаааааааа...”
- Недей да биеш музикантите от оркестъра – те наистина не знаят песента „Ейнджъл ъф дет”.
- Не играй кючек с попа – после ще съжаляваш.
- Не си пълни джобовете с руска салата – и вкъщи си имаме.
- Не се събличай гол до кръста - редица видове мечки имат по-малко козина от теб.
- Не говори на диалект - хората не са длъжни да знаят езика на твоето село.
- Не слагай запалена пиратка в джоба на младоженеца... също и в чашата му.
- Не разказвай на всеослушание какви венерически болести си добил в гимназията.
- Недей да пускаш сигнална ракета... сред сватбарите... в асансьора.
- Не разказвай колко способна е булката в леглото – и без това всички знаят, че си я оправил в миналото.
- Няма хоро, което се играе с пържоли на раменете.
- Не пуши цигари с хорските деца в тоалетната - не си в пети клас. Не пуши марихуана с младежите - не си в седми клас.
- Не танцувай като маймуна на дансинга с приятелите си идиоти.
Идва денят на сватбата. Изнервена съм. Кольо е по комшиите за дрехи . Връща се. Аз се донагласям в спалнята. Сега ще отида при него, за да му покрещя. С бойно настроение влизам в хола. Господи... не може да бъде... Оглеждам се да не съм объркала апартамента. Моят Кольо не изглежда като себе си – сако, синя риза върху бяла фланелка, дънки, обувки(?!), приветливо изражение. Брадата му е подредена и не прилича на ударена от ток лястовичка. Косата сресана на една страна, целият лъха на свежест. Изглежда като английски джентълмен, завърнал се от изследователска мисия в Египет. Гледа ме с някаква могъща аристократичност. Няма да му викам... ще го заведа оттатък и ще му изневеря със самия него... В колата сме (краката ми още треперят). Изтървахме подписването и пътуваме към ресторанта. Настаняваме се на отредените ни места. Празненството тече вяло, а любимият се държи културно – разговаря с околните за поезия, здравеопазване, за архитектурата на спирките от градския транспорт... Някои от приятелите му идват и го провокират за глупости, но той е железен. На масата ни пристигат младоженецът и булката. Женихът казва: „Братле, какво ти има, останалите говорят, че си станал чехъл?” Прясната му жена добавя: „Кольо, точно нашата сватба ли реши да провалиш, мерзавец?!” Сърдити се връщат на местата си. Имам власт – той е послушен. Но знам, че това му поведение е измамно – той не е щастлив така... нито пък аз. По-добре да го развържа. Казвам му го. ”Сигурна ли си?” „Да, прави каквото ти е на сърце. Обичам те!” „И аз те обичам, красиво влечуго!” Изпива си ракията на екс, сипва втора и се провиква: „Ебаньееееееее Миайловграааад... ваща макя шашувааааа...” Човешките маси настръхват и скачат като психично болни на воденото от него хоро (и аз съм там). После скришом залива част от дансинга с олио за първия танц на младоженците. Подло ги тика към олятото място. Започват на „Нотинг елс метърс.” Естествено още в началото се хързулват – булката прави разчекнато салто във въздуха (краката ѝ сочат във всички страни на време-пространството, само не и надолу), а младоженецът, в стремежа си да я улови някак, засажда главата ѝ в циментовия под, падайки с гръм върху нея. Роднините са силно сащисани, а приятелите се валят по земята от смях като компоти. Младоженецът е изгубил предните два зъба, а жена му до края на живота си ще ражда обърната по корем. Лежат прегърнати на земята, но така силно се смеят, че тревогата в околните се изпарява. Кольо и другарите му шашкъни продължават с идиотщините – танци, туист, замеряне с торта, надпиване, надиграване... Шоуто е впечатляващо – залата кънти от веселба. Сетне моят прави редовния си номер – води ме при непознатите гости, представя ме за сестра си и пита невинните хора дали одобряват това, че се сношаваме. Повечето сватбари са скандализирани, а от попа получаваме отлъчване от църквата. Когато сядаме да починем на масата, различни по възраст господа идват да ме спасят от „кръвосмешението”, предлагайки ми рамото и дома си. Не съм горделива, но е някак вълнуващо да съм обект на мъжкото рицарство. После ходихме на дискотека, но от там няма да разказвам, защото не помня точно кое как беше. Прибираме се сутринта с „Дринк енд драйв”. Моичкият през цялото време е бил с натъпкани джобове с пържоли и салати. Сега ги подарява на котката Ивелина. Измивам му ръцете, приглаждам брадата и прическата, намествам разкъсаната в петна риза – искам за последен път английския пътешественик в себе си...

Яко От де тоз 'бисер' ?

Не съм го изследвал. Пиши го "от Интернет"