Химиотерапията и лчетерапията поне дават някакъв шанс на моят познат да поживее от няколко месеца до няколко години, а ако се подлъжи с "Антималигноцит" може и толкова да не изкара.

Продан Христов е български учен, живеещ и работещ в Авс­трия от 1955 г. Първоначално той се записва да учи за лекар, но след като следва 7 семестъра, се отказва, защото разбира, че тази медицина не е това, за което е мечтал, и се прех­върля да учи биохимия. Без никаква подкрепа от държавата или от други инс­титуции, само с финансова­та помощ на своя брат, той разработва от билки нетоксичното лекарство антималигноцит (СН23), Което показва много добри клинични резултати при лечението на хора с ракови заболява­ния. Впоследствие в процеса на изпитанията се оказва, че препаратът има много добър ефект при хора, болни от диабет, хепатит, дори цироза, хроничен гломеруло-нефрит, гъбички, екземи както и други заболявания. При няколко болни се нормализират показателите на кръвната захар и те спират напълно приема на инсулин.
. Ето какво споделя Христов: "Когато имаше акции и се съ­бираха средства, само за една година във фонда за борба против рака влязоха шест милиона шилинга, от които три милиона получи проф. Мьозе в Грац. Той лекуваше с някакви спори, за които се знаеше, че няма да дават никакъв резултат, и другите три милиона дадоха на Раковия институт - на проф. Врба, за да може да се разхожда по Америка с приятелките си. През тая година "Финансовото" (министерство) върна на брат ми документи за деветстотин хиляди шилинга, които беше похарчил за изследванията, т.е. тия пари не ги признаха за разход и той трябваше да ги заплати под формата на данък...
Предложихме документацията (от опитите, които е провеждал - бел. авт.) на един виенски медицински вестник, който отказа да я публикува, понеже тя трябвало да мине през Раковия институт във Виена, да се одобри от него. Втория опит направихме в Лекарската камара. Тя също издава меди­цински вестник. И те отказаха..."
Лекарството многократно е изпробвано успешно на живот­ни и най-накрая след доста трудности, враждебна реакция и насмешки, както и неколкократни опити на различни фарма­цевтични фирми и колеги да измъкнат формулата от него, Продан Христов успява сам да осигури изпитанието му в една болница във Виена. След като вижда добрия лечебен резултат от препарата, директорът на клиниката пожелава да разбере състава му и спира по-нататъшното му приложение. Следват експерименти в държавната болница в Клагенфурт под ръководството на д-р Ерих Берга, където отново се постигат мно­го добри резултати. "Болните, които се лекуваха в Клаген­фурт, бяха в последния стадий на заболяването. Това са хора, които са оперирани, облъчвани, с химиотерапия и след като ве­че няма абсолютно никакви шансове да им се продължи животът, за лечение да не говорим, се изписват. И тия болни, кога­то се започна изпробването на лекарството, отново влизаха в болницата - чули отнякъде - идваха. А имаше и такива, които по това време бяха на лечение в самата болница и се прехвърля­ха към д-р Берга... Много от тях бяха изписани без никакви симптоми на заболяване. Те се изписаха здрави... има статистика. Всичко е документирано..."
Освен това се установява, че дори и в много големи количес­тва лекарството не показва никаква токсичност и не причи­нява никакви увреждания в генетичния материал - бременни жени, излекувани с СН23 от ракови заболявания, раждат напъл­но здрави бебета, които се развиват нормално.
Следват и филмирани успешни опити с десетки болни в Хирургическата университетска клиника в Грац при проф. Шпат и в "Хануш Кранкенхаус" във Виена с директор проф. Флайшхакер. "При такива пациенти, които са лекувани с цитостатика и облъчване и не е имало абсолютно никакви резул­тати, с прилагането на медикамента туморите почти изчезват. Това е документирано по време на изпробването." Христов описва много случаи на терминално раково болни па­циенти - и възрастни, и деца, трайно излекувани с антималигноцит: "...имаме болни, които живеят 15, 16, 19 години, след ка­то са били “кандидати” за другия свят - излекувани са, без да има някакъв рецидив."
Проведени са успешни изпитания и в частната болница на д-р Исълс. Скоро след това Христов с много трудности открива своя малка клиника в курортното градче Бад Райхенхал, на 17 км от Залцбург, в Германия. Работата му обаче е саботирана от главния лекар, когото наема. По-късно му крадат и от лекарството. "Мога да кажа, че в клиниката имаше много добра атмосфе­ра. Между пациентите и персонала взаимоотношенията бяха ка­то в една голяма фамилия. Нямаше тая болнична обстановка, както в големите заведения, ами една домашна атмосфера, което за човек, болен от рак, е от голямо значение. Впоследствие офан­зивата от страна на Лекарската камара, от страна на фармацевтичната индустрия, от страна на местните власти се засил­ваше с всеки изминал ден. Колкото резултатите ни бяха по­добри, колкото повече болни се изписваха без симптоми, толкова по-голяма ставаше реакцията от страна на конкуренцията, така да се каже. Стигна се дотам да викнат д-р Вайс (назначената от него нова главна лекарка - бел. авт.) при прокурор, без да има причини. Прокурорът я предупредил, че е по-добре да напусне клиниката, понеже има опасност да я съкратят, да й отнемат правото на лекар, да я изключат от Лекарската камара..." При напускането си тайно през нощта тя изнася цялата документация за всички лекувани над 600 души. Опитът на Христов по съ­дебен ред да си върне заграбеното не дава резултат.
Следващият главен лекар, когото ученият наема, също бил заплашен, че ще има проблеми с Лекарската камара, и той дори не почнал работа. И така независимо от протестите на паци­ентите и техните близки, виждащи ефекта от лечението, Христов е принуден от Здравната служба да затвори клиниката след година и няколко месеца успешна практика, по време на която е лекувал безплатно, "...замисълът на властите прозираше. Това не беше загриженост за болните, а битка срещу мен и срещу новия препарат..." Христов е принуден от немските власти да напусне незабавно страната без обяснения и дори без да има възможност да си прибере собственото оборудване. "Още преди да затворят клиниката, се чувстваше, че има някаква кампания, която няма да доведе до добър край. Финансовата служба в Берхтесгаден прави ревизия на счетоводството. И още тогава усетих, че тук се търси начин клиниката да се ликвидира. Много от разходите, за които има­ше документи, не се признаваха, понеже счетоводителят ги е представил по-късно... по този начин начитат клиниката, която трябва да плаща двеста и няколко хиляди марки данък. А всъщност клиниката работеше на загуба, понеже ние плащахме всички разноски по нея от джоба си. Плащахме за лечението на германските пациенти... Общо 223 хиляди марки неплатени сметки за пациенти от всички краища на света... Имах чувст­вото, че когато човек предприема такова нещо на света - малко или много ще получи подкрепа. Точно обратното се случи. Те гледаха по всякакъв начин да могат да ни погребат, да ни ликвидират... и успяха... Лекарската колегия създава услови­ята, за да може официалната власт да настъпи фронтално... Машинарията започва да работи по програма. Идват екзекуторите. Правят се обжалвания - въобще не се приемат. Искаме втора ревизия - не се приема..."
"Смятам, че няма никаква солидарност (на здравите с бол­ните - бел.авт.). Дори и лекарите, които са посветили живота си да помагат на болните, и те го правят автоматично. Болният за тях е само, така да се каже, един номер... Ако има­ше солидарност, нямаше да се стигне до положение, в което сме днес - доста хора да работят в областта на рака, пък и в дру­ги области, но нямат сила да приложат за общо ползване от чо­вечеството това, което са открили... Обикновено в една клиника може да има 20, да речем, 50 лекари в по-големите болнични заведения, но един е, чиято дума се чува. Това е шефът им. Той е във връзка с индустрията, която произвежда медикаменти, той казва кои от тях ще се прилагат в клиниката. Всички други са длъжни да изпълняват неговите нареждания. Може би има много лекари, които като обикновени граждани се чудят как е възможно, щом като има такова лекарство, то да не се прилага. Но те нямат власт. Инициатива може би имат, но без възможност да правят това, което искат. Всичко върви по на­реждане отгоре. А тия, които държат ключовите позиции в големите клиники, които имат име, които могат да се нало­жат... са хората на индустрията...
Има хора и институции, които са заинтересовани да не изле­зе лекарство против рак по други съображения. Индустрията произвежда собствени медикаменти, които са в употреба и се прилагат по целия свят. Това са т. нар. цитостатици. Индуст­риалците знаят много добре, че цитостатиците не само не лекуват, но могат да предизвикат и раково заболяване... И въпреки това се прилагат. Слепешката. Без да се мисли за последи­ците... Производителите нямат интерес да излезе нещо по-ефикасно.... Собствениците на тези производства нямат инте­рес да се появи и утвърди някакъв медикамент, който наистина лекува рака, понеже за късо време вече никой няма да купува тех­ните... Те правят оборот за милиарди. Из един път кранът се завива. Из един път тези милиарди изчезват, понеже идва някой друг и още повече някой отдолу, от низините. Производителите също нямат интерес да излезе на пазара ефикасен медикамент... Учените..., които стоят на ключови позиции по министерства, в институти, те са малко или много в ръцете на индустрията... Този, който трябва да даде път на моето откритие, няма да по­лучи нищо от мене, а от производителите сигурно получава. Ако ми даде път - пресъхва му изворът. Той няма вече да получава такива “лесни пари”."
А ето и мнението на учения за различните институции, ко­ито се създават по света, за да се "помага" на заболелите: "Човек не може да влезе във връзка с болните... Във Виена има спе­циални организации, които се занимават с болните от СПИН, “хуманитарни”, но е изключено човек да влезе в контакт с тях. Те се занимават с други проблеми - да им осигурят облекло, хляб, квартира, такива неща, от които не може да им се про­дължи животът... Интересно е, че когато има такива проблеми, се обособява специална каста - хора, които живеят на гър­ба на болните... Стотици такива хора образуват дружества, организации, получават заплати. По тоя начин им се създава работа. Цяла мафия. Обаче не те допускат да стигнеш до тях (до болните - бел. авт.). Лекарят - на върха стои там някакъв си лекар, който никога не може да се намери..."
Тук искам съвсем накратко да ви запозная с това как е създадено например Американското общество по рака. През май 1913 г. група лекари и лаици се срещат в Харвард клуб в Ню Йорк, за да основат организация във връзка с раковите заболявания. Целта й, забележете, не е да допринася за излекуване или за профилактика на рака, а само за контрол -т.е. за поддържане на едно вечно статукво на "борба с рака". Обществото е било спонсорирано от Дж. Морган и Дж. Рокфелер младши, а юристите на последния - Дебевойз и Плимптън, са избрани на водещи длъжности в административното му тяло през 20-те.
Ето какво мисли Христов за причините за рака: "... човекът се отдалечи доста от природата, от това, което тя му е дала. Но най-главното за здравето на хората - това е храненето. След войната с масовото въвеждане на изкуствените торове се увеличиха не само раковите заболявания, но и много, много други болести... с изкуствените торове се насил­ва клетката... Като отслабне клетката - отслабва целият орган. Като отслабва органът - отслабва целият организъм... Когато една клетка е до такава степен слаба от това израждане, казано на прост език, карциногенните (канцероген­ните - бел. авт.) вещества, които поемаме, много лесно могат да трансформират една здрава клетка в ракова, тъй като съпротивата на здравата клетка е вече понижена... тези измене­ния в организма настъпват постепенно и понякога траят 10, 15, 20 години... Факторите за образуване на рака не са само един или два. Те са цял комплекс, в който храненето е сред най-важните. След това идват психическите състояния на хората, стресът, в който живеят. Всичко това заедно ускорява за­боляването... замърсяването на въздуха, на водите... Индуст­рията, която бълва непрекъснато отрови. Те се поемат от хората, от животните, от растенията. Икономиката е от най-големите виновници, понеже се произвежда колкото се може повече, без да се държи сметка за екологията..."
Продан Христов се опитва неколкократно да регистрира откритието си в България още през 80-те години, по времето на управлението на Тодор Живков, както и по-късно през 90-те, като се обръща към МНЗ, но без резултат. Очевидно отговорните висши чиновници в медицинските и правителствени­те инстанции, от които зависи изпитанието и приложението на лекарството, служат на чужди интереси и на собствения си егоизъм, а не на народа и на страната си. "Няма солидарност между хората. Ако тази солидарност съществуваше, тя щеше да е в състояние да накара институциите “горе” да вземат съ­вършено друго решение...", твърди Христов.
По целия свят стотици, може би и хиляди частни и държавни лаборатории в университети, клиники и институти работят, за да открият лек срещу рака, като се харчат ог­ромни средства за кауза, която предварително е обречена на неуспех. Ако бъде открито и въведено такова лекарство, ко­ето помага на организма да се справи с раковите заболявания, това означава край на милиарди долари годишна печалба от химиотерапия, облъчване, хирургически операции и всичко, което обслужва цялата тази индустрия, защитаваща болест­та.
Ето какво казва още във връзка с това Христов: "Средст­вата, които ежегодно се инвестират, се увеличават непрекъс­нато... Същевременно разходите за лечение на болните от рак надминават 3 млрд. DМ. За да се открият нови лечебни възможности и за подобрение на старите, фармацевтичната ин­дустрия в Германия през 1987 г. е дала 3,7 млрд. DМ. В тази су­ма не влизат разноските за медицинска информация и реклама..." Всяка година се провеждат десетки конгреси и конферен­ции на тема рак и лечението му и се правят хиляди публикации, но какъв е резултатът?
В САЩ още през 1972 бюджетът на Националния инсти­тут по рака е възлизал на 400 млн. USD. След 20 години този бюджет е вече 2 млрд. USD и въпреки това само през 1991 з. 514 000 американци са починали от рак, докато във всички войни бодени от САЩ броят на убитите е 578 245. До 1991 г. NСI вече е изразходил повече от 1 млрд. USD само за изследвания върху рака на гърдата. И въпреки това, докато през 1973 г. 26,9 от всеки 100 000 жени са умирали от този вид рак, през 1988 те са вече 27,5!
Както става ясно по целия свят броят на болните и умира­щите от злокачествени заболявания непрекъснато се увеличава. В обявената от медицинските институции "война на рака" милиони долари се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една кауза, която предварително е обречена на провал. Двукратният лауреат на Нобелова награда и "баща" на ортомолекулярната медицина д-р Лайнъс Полина, казва: "Всеки трябва да знае, че “войната с рака” е една голяма лъжа."

И аз не обичам да се правя на доктор, но като знам как на око се изписват "превантивно" антибиотици се плаша. За да бъдело ефективно лечението с тях било небходимо да се вземе проба за изследване, сиреч: дали този антибиотик убива тези бактерии, причинили конкретното заболяване. На сина ми му направиха такъв тест с посявка от гърлото и се оказа, че дълго време са му предписвани превантивно препарати, които въобще не са му помагали. На някой от вас правили ли са такива тестове (не говоря за тестовете преди операция за предпазване от алергичен шок)?
Прдполагам, че тази практика е причинена от две неща: поради липса на пари за сериозни иследвания се предписват превантивно ненужни лекарства и че докторите са обвързни с фармацефтите. Дано не съм прав!
Желая ви здраве и успех

Впоследствие в процеса на изпитанията се оказва, че препаратът има много добър ефект при хора, болни от диабет, хепатит, дори цироза, хроничен гломеруло-нефрит, гъбички, екземи както и други заболявания. При няколко болни се нормализират показателите на кръвната захар и те спират напълно приема на инсулин.

Въобще докторите в БГ са една абсолютно узаконена мафия.