|
kalata23
Ранг: Популярен
Регистриран на: Пон Дек 15, 2014 11:05 pm Мнения: 332
|
 Re: Търся си стаж за лятото.
Нещо засегнахте темата за образованиет. Сигурно много от вас нямат преки наблюдения (разбирайте, да сте завършили наскоро) на образователната система и по-конкретно висшето образование. Започваш първи курс. Учиш 90% общообразователни предмети (които вече изброихте, химия,физика, ВМ) и 10% предмети от другия факултет - съпромат/кинематика/статика, техническо чертаене, шлосерска практика, икономика. Защото е много по-важно да знаеш сухите глупости, отколкото практичните. Учиш техническо чертаене (което е много добре, защото си е основа), но за сметка на това часовете ти отделени за изчертаване на електронни схеми са всъщност да си отвориш стара версия на Оркад и да пречертаеш една схема и това 4 часа за 1 година. Завършваш първи курс, започваш втори. Продължаваш с ВМ (което е добре), започваш да учиш по-малко предмети от ФМУ, започваш да учиш предмети, като ел. измервания, теоретична електротехника и материалознание и програмиране. До тук добре, обаче по материалознание, учиш диелектриците на какви класове се разделят, кое какво и колко, обаче ако трябва да избираш кабел за контакт.... добре, че в Викиват, Филкаб и т.н. Имат статии и таблици, пък добре и че интернет го има. После, учиш още 3 години един и същи предмет - компютърни архитектури, паралелно програмиране, супер компютри, като всъщност може и дисциплините да са различни, но учиш едно и също при един и същи преподавател, който едвам си пуска програмата и едвам си превежда от английски. Между другото имаш 3-4 дисцпилни, които са само формални. 3ти курс имаш засилено изучаване на програмирането, кеф ти обектно, кеф ти структурно. В един/два предмета имаш паралелизъм между Java/C/C++. Изучаваш цифрова схемотехника, синтез и анализ на алгоритми, дискретни структури и т.н, което наистина ти идва в полза, но практически от всичките хардуерни предмети са ти отредили 2 или 3. Имаш и около 4 свободно избираеми дисциплини, като тия 4 свободно избираеми дисциплини никой не те пита какви да бъдат, защото ти и да искаш да си ги избереш, те са изброени в списък с 4 дисциплини. Реално сигурно имаш право да си избереш, коя дисцпилниа от списъка под кой номер да ти се пада. Тука трябва да спомена, че имахме късмета да попаднем на 3-ма 4-ма преподаватели, които се занимават с това, което преподават и ни даваха практически примери. Няма да забравя един асистент, който си има и фирма в бранша, как ни даваше казуси, с които всеки се сблъсква и курсовите задачи, които ни даде, бяха първите реално приложими задачи. За нещастие, 'щото беше много готин и млад, го съкратиха на следващата година, щот не е от нашите хора във факултета. Между временно в университета, първа грижа са избори за ректор, декани, преподаватели, кой ще се издигне за Декан/ректор/ръководител на катедра и се почват едни ходения до София, едни агитации. Някакви преподаватели се цакаха и надцакваха и от това страхаме ние студентите, защото ако някой си разбира от работата и има желание да я върши истински, биваше изместван от някой "наш" човек. В същото "нашите" хора се оплакваха, че студентите не сме им посещавали лекциите, които просто си бяха пауър пойнт презентации, които така или иначе ни пращаха на общата поща на потока и от които трябваше да учим. За трите години в сферата на вградените системи и електрониката, като изключим основните предмети като измервания, електротехника, полупроводникови елементи (които си бяха все едно да четеш брошурат на някакъв продукт) получихме някакво ограмотяване, като учихме РИСК архитектурата, занимавахме се малко с Motorola 68HC11, писахме даже асемблерски код за нея, ама на хартия, та и на изпита си писахме на хартия кода. Добре, че на упражненията извадихме късмет. Там, асистентът Иван Кънев, който почина 1 година след като се дипломирах, ни показа малко от кухнята. Уви часовете при него бяха крайно недостатъчни, стаята беше малка, а хората много, макетите бяха много малко, трябваше 4 човека да работим върху един и предвид здравословното му състояние, накрая 100% от нещата в часовете му свърших вкъщи. При него се появи първият курсов проект, на който дори успях да намеря приложение вкъщи за около 1 година. Трябваше да реализираме терморегулатор (т.е да напишем код за управлението на готов кит), който ползва DS1820 и PIC16F84. Е, реших направо да си го сглобя вкъщи, вместо да ползвам университетския, като сам си изчертах схемата на Proteus (защото в училище съм учил Protel99, а в университет 4 часа остаряла версия на ORCAD), преди това си направих опитната постановка (дисплей, контролер, бутони, сензор), а баща ми ми помогна за силово-токовата част, управлението на реле през транзистор, сглобяване на устройството в кутия и т.н. Накая като му представиш завършения вариант, човекът беше крайно изненадан, защото бях единственият, който беше направил реално работещо устройство, още един колега успя да напише програма, която уж да работи с университетския кит и останалите копи-пейст. По Микропроцесорни системи учихме архитектурата на 64 битовите процесори, писахме малко код на асемблер за тях (този път в графична среда, че даже го емулирахме кодът). Имахме заложени и мрежови устройства, което беше също полезно. Идва четвърти курс, разделяме се втория семестър на две под-направления - Хардуер и Софтуер. Аз решавам естествено, да запиша хардуер. И хоп пак при любимата ми преподавателка. Започваме да учим суперскаларни архитектури, като на изпитът не е толкова важно да напишеш за определените архитектури, коя с какво се характеризира, как работи, ами трябва да разпъваш локуми за компютър, представител на архитектурата, без локумите не може да се мине нататък. Както и да е, накрая завършваш и чакаш 1-2 месеца да ти нанесат оценките, щото преподавателите ги мързи да разкарват картони с оценки, нищо, че хиляда пъти ходят до основния корпус или пък забравят да ги нанесат или не ги нанасят изобщо. Изтървал си г/д времето за първата защита на дипломната. Два месеца ходиш по мъките да си вземеш задание,защото преподавателите си ходят в Англия/Италия на море и си гледат тяхната "изследователска" дейност, защото да може да се бият другата година в гърдите, колко публикации имат в чужди и български списания и да могат да крънкат университета за парички за "изследователски" дейности. После още 1-2 месеца да ходиш по мъките да успееш да си предадеш заданието, защото имаш сумати бланки форми и подписи, които трябва да събираш. Реших бакалавърската ми дипломна работа да е лазерна арфа (Сещате се за Жан Мишел Жар). Макар да има около 10 теми в Instructables, се оказа, че всички представят нещата по много по-розов начин, отколкото е в действителност и са спестили бая подробности, като не говоря за ноу-хау, ами говоря за стъкмистики. Та трябваше да преоткривам топлата вода, та даже и работеше доста добре. И накрая, написах заданието, схеми, пояснения, структуриране, направих работещото изделие и на дипломната, разни преподаватели от комисията си говорят, други направо си излезнаха, а пък уж те оценяват и резултатът беше, че хора, които са ползвали изцяло готов фреймуърк и са добавили една фукнция, хора които са тръгнали да правят калкулации на неща, които не разбират (сферата на биологията) и хора, които са направили "сайт" без грам дизайн, а просто една БД с релации между таблици и две-три заявки и аз получихме еднакви "Добри" оценки. На частта с въпросите получих 3 въпроса, два, които рецензентът беше задал и един от преподавател в комисията, колкото да не е като да не са ме питали. От трита въпроса, единият от въпросите на рецензентът си беше градивна критика, за което му благодаря, но беше по-скоро пропуск от мен и тотално непоглеждане от дипломният ми ръководител, който дори не се яви на защитата ми. И за капак всичко се бави, с цел да пропуснеш датите за евентуално записване в друг университет, защото всички ВУЗ-ове приемат документи за магистратура през Август до Септември, само нашият гледаше да защитим не по-рано от Септември, защото почваме магистърската учебна година през средата на октомври, а не като другите през септември. Следващата хубава работа е, че магистратурата е така измислена, че да не можеш да си завършил едно бакалавър и да запишеш друго магистър. То можеш, ама трябва да кихнеш 800-1600 левеа, според зависи от бакалавъра и магистърската специалност, която искаш да учиш, да изкараш няколко предмета редом с бакалаврите и ако си вземеш изпитите, тепърва да кандидатстваш на общо основание за Магистър. Или просто си продължаваш специалността, като надграждаш степента, тогава може и с 3-ки да те приемат. Оттам пък първите 4-5 седмици почти не караш лекции, камо ли упражнения, времето е така направено, че да ги изтърваш повечето лекции, защото все пак работиш, не чакаш мама и тате да те хранят още две години, а и стаж ти трябва, за да почнеш работа, но поне повечето преподаватели влизаха в положение и не държаха на присъствие. От повечето предмети, които учихме единственият, който живо ме грабна беше "Методи за управление и обработка на цифрови сигнали", където откровено си учихме DSP процесори и писахме програми за реализация на цифрови филтри. Преподавателят Бойко Петров е един от малкото преподаватели в университета, който истински се занимава с това, което преподава и не гони някакви псевдо-научни трудове, ами си има фирма в бранша и има капацитетът знания, с две думи има какво да научиш от този човек. За жалост 1 семестър ни преподаваше, даже се учудих, как преподавател от катедра Електроника ни водеше лекции и упражнения, ама явно е нямало кой от КСТ-то да свърши тази работа или на никого не му се занимаваше. Вторият семестър 50% от лекциите и упражненията са само формални, останалите пожелателни, като от тях само 1 предмет отново е заложен за сферата на микроконтролерите. Свободните избираеми дисциплини отново са по избор на университета, защото и списъкът е така изготвен, че дефакто нямаш избор. Докато в учебния план на електрониката имаше много готини избираеми дисциплини, включително медицинска техника, силно наблягане на микроконтролери и промишлена електроника. И изводът от всичко това е, че за 1 година работа в реална среда с някаква база и с колеги с доста опит можеш да научиш повече от отколкото за 4 години в университета. Да, без фундаментите, които ти дава университета, трудно ще можеш да се класираш до работа, но в други страни от мои връстници студенти разбирам, че системата работи на друг принцип. Една приятелка живее и работи в Англия. Миналата година записа да учи в някакъв университет там и какво става. Правителството й отпуска помощи с цел да не се налага да работи или ако работи да е не повече от 4 часа. Университетът им дава база, библиотека и всичко, като постоянно им дават храна за мозъка, дават им единият ден теоретичната част а за другият път имат за задача по екипи да проучат и решат някакъв казус. Водят ги в планината, учат ги да палят огън, да гребат и да се ориентират, като в същото време изграждат в тях качества за лидерство, работа в екип. Още след втората година ги пращат на стаж в определена фирма, всеки студент си има отговорник. Карат го във фирмата да върши някакви неща, като стажът е платен и след края на стажа преподавателят се свързва с работодателя, за да получи обратна връзка за справянето на студента с възложените задачи. Следващата година е съобразена с оценката на работодателя, като идеята е да запълни пропуските на студента и да го развие в насоката, в която се е справил по-малко добре. Накрая като завърши студентът, ако има над определен брой кредити, лесно си намира работа, ако е с по-малък брой, някъде ще го извикат, другаде ще го отрежат, а ако е с под 30-40% от максималния кредит, трябва да се оправя както може. В същото време използват съвременни технологии, софтуер, като по-голямата част от хардуера и софтуера е разработен от същите фирми, в които би могъл да работи по-късно. С две думи, ако направим сравнение между ТУ Пловдив и Някакъв си малък за Англия университет излиза, че тука плащаш 4 години, взимаш бакалавър, допускат те до интервю и каквото сабя покаже, а там ако наистина искаш да се занимаваш с това, което си учил и да се развиваш, не влизаш в опорочения кръг - нямам опит - нямам работа - нямам опит. И да за 1 година съм научил повече от работата ,отколкото от университета. Но да са живи и здрави собствениците, като Цецо Узунов и хората, които ми подадоха ръка във форума, защото колкото сме виновни нашето поколение за липсатана читави кадри, толкова и бизнесът и образованието е виновно. Не мога да кажа, че едните или другите са повече или по-малко виновни, защото от една страна по-голямата част от моя набор са незаинтересовани, чакат всичко да им падне от небето, но отдруга тези, които се опитват и търсят начини удрят на камък. Благодаря още веднъж за поздравленията и насърчаването!
ПП: Всъщност университетът те научава повече за нещата от живота, отколкото за конкретната специалност. Университетът е като макет на Парламента. Същите глупости, номера, циркове.
|