Уф е тва е въпроса - кое консумира повече -

1. Вход вързан на твърдо.

2. Изход със твърдо състояние.

Според мен входа. Щом пройзводителите като се хвалят с ниска консумация дават че е при условие че входовете са на твърдо - значи това е по нискоконсумиращото решение.

Ами в мойта практика е показало, че е различно - един път е едното, другия път е другото . В зависимост от контролера и другите неща.

Малко и аз да кажа за Pull Up - един PIC12F629 май беше, с входове конфигурирани така (ползваха се за конфигурация на устройството чрез джъмпери), забиваше (по-точно се рестартираше) при всяко допиране на на крачето с метален предмет. В случая не беше особен проблем, щото с рестарта проца рестартираше и устройството което управляваше, с което гарантираше и неговата правилна работа, но при друго приложение ще е много кофти...

на теория почти няма разлика... Входът свързан към маса има съвсем малки предимства - транзисторите в изходите са off, а на входа единия твърдо запушен, другия твърдо отпушен. Докато ако си програмиран като изход, има вероятност изхода ти да не успее да се стабилизира в абсолютна нула или единица, което върнато към входнотото стъпало може да доведе до един съвсем леко отпушен и един несъвсем запушен транзистор и съответно утечка през тях...


но има и още едно условие - пинът да не е програмиран като изход - за което нито един производител не гарантира че не се случва при power-up и reset....
Да не говорим, че такива като Atmel така се сгафели ARM-тата си, че в никакъв случай не те съветвам да ги замасяваш...

Всичко зависи от това каква е веригата на пина, според мен. Смислешните прозводители дават схеми, или поне препоръки как да си нагласиш пиновете и как трябва да са вързани за ниска консумация. От всичко дето ми се е случило досега е ясно че дори между различните портове на един контролер обикновено има разлика. Съответно е добре да им се осигурят подходящите външни условия. В моя случай най-нискоконсумиращото решение се оказа изходи поставени в нула, и входове запряни отвън на нула.

То това си е към захранване през резистор.
Ако се приеме идеята за ниска консумация, като се свъръзват входове ма маса, трябва да се внимава да не се остави pullup-а включен, защото няма да се постигне желания ефект (ниската консумация):)
Успех

Нека внеса и аз малко шум:

- ако един пин по спецификация е само вход (т.е. не е вход-изход), той не трябва да се оставя свободен, тъй-като има вероятност от ESD поражение (колкото и да са устойчиви на ESD съвременните IC)

- ако един пин е вход-изход, вероятността за ESD e минимална, пак не е идеално да виси - може да се докосне и да се предизвика latch-up, например - най-добре е да се следват препоръките на производителя или, ако няма такива да му се подаде някакъв потенциал през високоомен резистор

По отношение на твърда земя или Vdd - никога не се връзват директно от съображения за сигурност. затова се ползват резистори.
Изходът е добро решение, но е prone to errors. Тоест, бъг в софтуера или недоглеждане или грешна инициализация и често се пропуска.
И трите начина са добри. Консумацията на СиМос в статичен режим заивис основно от технологията и захр. напрежение при равни други условия. И трите начина са добри, надеждни и може да се употребят.
Едно друго важно нещо при СиМос техн. е скоростта на нарастване на фронтовете. Особено при xxT технологията и бавни фронтове. Това увеличава повече консумацията отколкото неизползваните пин-ове.

Избора на скорост на нарастване на фронтовете е резултат от компромис:

- при превключването на изходи с голяма стръмност на фронтовете са генерират пикове по захранването и земята, водещи до големи смущения и потенциални функционални, EMI и latch-up проблеми. Това важи особенно за схеми с голям брой изходи, които едновременно преминават от логическа 1 в 0 или обратно и налага специални изисквания при дизайна на захранването и платката. При повишаване на честотите значението на тези проблеми нараства

- затова в по-новите, по-бързи и по-големи IC стръмността на изходния фронт се контролира (ограничава) до някакви разумни граници

- в по-старите и традиционни интерфейсни и други IC бавните фронтове се обуславят основно от бавната технология

- предполагам, че когато се говори за повишена консумация при използване на бавни фронтове се има предвид консумацията на входно IC стъпало, на което се подава бавен фронт. Има такъв проблем, но той се решава схемно в IC, например, със стъпало с хистерезис. Ясно е, че при простите логически схеми няма специални входни стъпала и е възможна повишена динамична консумация