Зависи от схемата, в стандартна схема и аз съм нямал проблеми, освен термокамерата, ама там го отдавам на куц производител. С външен транзистор ми се появиха проблемите, не помня вече смених ли го с 3843, оставих ли го .....то беше преди 4-5 години. Ниското КПД е нещо друго, до 50% не ми е стигало ама над 70 май не съм го докарвал, ама то и не ми е трябвало, не бих го сложил някъде където на всяка цна искам да пестя енергия.

А бобинката колко mA да бъде?

И един фундаментален въпрос - каква е разликата в принципа на работа между степ-ъп и степ-даун импулсните захранвания?

Дросела се избира според импулсния ток през него. В случая, който ти е сметнал @ТоНи, сложи дросел за 3А поне.
Основната разлика си личи от името - степ-ъп - (стъпка нагоре) повишаващ, съответно - степ-даун - (стъпка надолу) - понижаващ. (Да не питаш за правоходов и обратноходов преобразувател?) При повишаващите напрежението на самоиндукция на дросела се "прибавя" към захранващото, при понижаващите това напрежение се подава на изходния кондензатор, като и в двата случая големината на напрежението зависи от запасената електромагнитна енергия в дросела, което пък зависи от широчината на "зареждащия импулс".

Хайде сега някой да ме преведе на български!

Мен ми е ясно управлението, не ми е ясна електротехниката. Защо степ-ъп и даун захранванията са различни? Не би ли следвало да зависи само от дросела?

Тук има по-подробно инфо, но на ингилизки: http://schmidt-walter.fbe.fh-darmstadt. ... mps_e.html
Срещу всеки тип преобразувател има линк "help". Там са описани подробно принципите на работа и принципните схеми.
Имам и хубава книжка в pdf формат, но е 10М. Ако искаш на мейл мога да ти я пратя...

Абе не знам дали ти е съвсем ясно управлението, то управлението е доста физика, и не е толков апросто колкото звучи на думи. Разлика в управлението няма, раликата е в това къде са ти дросела и диод, и как е сързан ключовия транзистор. Реално с малко желние може смаия 2575 да с еползва като повишаващ, но с външен транзистор. А управлението освен по напрежение се извършва и по ток, освен това си има четотни компенсации които сак не са правилно сметнати, в най добрия случай ще имаш по кофти КПД, по нестабилно напрежение при промяна на товара и повече шум най-вероятно, а в лошия случай ... може и да гърми при смяна на товара, но това е повече в сила за по сложните импулсни в мостово или полумостово изпълнение. Та управлението си е чиста електротехника, както го наричаш, изобщо почти всичко свързано с електроника и автоматика си е чиста физика ..както и всичко на тоя свят де , ама си трябват по задълбчени познания в определени области.

А за дросела, пиковия то е около 4 А ако не се лъжа, самия дросел може да има работен ток 1-2 А това не е страшно, но токът на насищане трява да е над 4 А, иначе ще имаш проблем при по голяма консмация.

Бобинка викаш Реконструктор, а?

Относно книгата която споменаваш, ако можеш да ми я пратиш ще е чудесно,
относно дросела, малко по-голяма индуктивност не вреди, и както тук някъде някой се беше изказал индуктивността на дросела х 3-4 пъти тази от сметките в даташита,
относно кпд-то до 75% с триста зора при степ-доун

Този вариант нещо не работи. С транзистор TIP41C грее изродски, не може да се охлади посмъртно, дори с голям радиатор. Пада на напрежение е около 17V. Измерих тока на прибора - 630 mA. А това импулсно явно помпа едвам половината.

реконструкторе, я си прати схемата, да си начеша езика.

Схемата е, общо взето, това, което е нарисувал Тони, с някои изменения в стойностите. Довечера ще я постна как е точно при мен.

Ето я самата схема, както е при мен. Дано не съм объркал нещо.

Edit: Обръкал съм. R5=470R
при C2, OUT и R6 има връзка. Поради няква странна причина протела отказва да я чертае

Плюса на С2 има ли връзка със изхода или само така си го начертал?

А някой ще ме светне ли какьв е замисьла на R2 и R3

EDIT: Извинявам се, не бях прочел предните постове Вьпросьт отпада.

Според мен те трябва да са на мястото на R4 и осигуряват защита по ток - щото тия 180 ома - странно .